Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 07.07.2017г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 6139 по описа за 2016г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба от 15.07.2016г. на „У.Б.“ АД за откриване на производство по несъстоятелност срещу „С.А.“ АД.

Молителят твърди, че има изискуеми парични вземания срещу ответника по Договор за комбиниран банков кредит № 47/23.06.2011г., изменен и допълнен с четири анекса, при приложими Общи условия, с общ размер на задълженията  към 15.07.2016г. от  5 699 856. 96 евро или 11 147 951. 24 лева, дължими при условията на солидарност с други дружества и физически лица и при обезпечаване на изпълнението с ипотеки върху недвижими имоти, находящи се в гр. София и в гр. Пловдив, и залог по реда на ЗДФО.

Задълженията по договора са били обявени за предсрочно изискуеми на 22.02.2016г., за което ответникът е бил уведомен с нотариална покана на 01.06.2016г., а за дължимите  суми са били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи съответно по ч.гр.д. № 844/2015г. на Районен съд – Е.П.,   ч.гр.д. № 761/2015г. на същия районен съд, както и по ч.гр.д. № 39098/2016г. на Софийския районен съд, с образувани и изпълнителни производства.

Ответникът не обслужва кредита, не изпълнява своите задължения и не извършва плащания за погасяване на дълга. Налице е хипотезата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като съгласно установената с чл. 608, ал. 2 от ТЗ презумпция неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. 

Молителят иска да бъде обявен ответникът в неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост и да бъде открито производство по несъстоятелност. Като начална дата на неплатежоспособността се сочи  23.02.2015г., когато са станали изискуеми задълженията по договора за кредит.  

С молба от 20.10.2016г. по делото като кредитор се е присъединила „П.И.Б.“ АД. В молбата на банката е изложено, че е кредитор на ответника по Договор за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение № 300-964/21.06.2010г., изменен и допълнен с осем анекса, при солидарни длъжници две физически лица. Сумите по кредита са усвоени като кредитна линия в пълен размер. Предоставеният банков кредит е с настъпил краен падеж за издължаване на предоставените суми на 30.11.2014г., съгласно Раздел ІV, чл. 4.1 от Анекс № 8 от 04.12.2013г.  Вземането на банката по договора е обезпечено с учредени договорни ипотеки и особени залози, надлежно вписани в публичните държавни регистри с достоверна дата, както и за част от вземанията е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 53458/2015г.на Софийския районен съд.  

Към 17.10.202016г. задълженията на ответника към банката по договора за кредит са в общ размер от 3 511 159. 98 евро, подробно посочени по пера. Считано от 06.11.2014г. длъжникът не е погасявал никакви суми по задълженията към банката.

При изложеното присъединеният кредитор също иска откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника, като твърди, че датата, от която възниква състоянието на неплатежоспособност е 01.12.2014г. – датата, на която като първи работен ден след крайния падеж са били дължими и е следвало да се платят задълженията  по усвоената по кредита сума в пълен размер. Алтернативно (евентуално) присъединеният кредитор твърди, че ответникът  е в състояние на свръхзадълженост, тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения (чл. 742 от ТЗ).       

Ответникът „С.А.“ АД е дал отговор на молбата на „У.Б.“ АД, като я е намерил неоснователна.  Оспорва се съществуването на изискуемо парично задължение  на дружеството към банката (кредитът не е предсрочно изискуем), както и се оспорва дружеството да е в състояние на неплатежоспособност. Текущото финансово състояние на дружеството и дейността му през последните пет години не дават основание за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като плащанията към кредиторите не са преустановявани, а финансовите показатели на предприятието не покриват общите и специалните критерии за обявяването му в неплатежоспособност.

„С.А.“ АД оспорва присъединяването на   „П.И.Б.“ АД като кредитор.

Съдът като обсъди изложените в подадените молби обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключенията на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца-ответник, намира за установено от фактическа страна следното:

„С.А.“ АД, *** Ауто“ АД, е акционерно дружество със седалище, към датата на образуване на настоящото производство,  в района на Софийски градски съд. Дружеството е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., с посочен предмет на дейност търговия с употребявани автомобили; сервизна дейност и продажба на нови и употребявани резервни части за моторни превозни средства; продажба на гуми, автомасла и автокозметика, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.    

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и  непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки, съгласно представените по делото договори за кредит с анекси, както и извлечения от сметки, са по сключени с «У.Б. АД и «П.И.Б.» АД, като правоприемник на «МКБ Ю.» АД, договори за кредит – сключен с «У.Б. АД Договор за комбиниран банков кредит № 47/23.06.2011г., изменен и допълнен с четири анекс, при приложими Общи условия, както и сключен с  «МКБ Ю.» АД, на която  присъединеният кредитор е правоприемник, Договор за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение № 300-964/21.06.2010г. изменен и допълнен с осем анекси, при приложими Общи условия.

Датата, на която е имало  изискуеми и неплатени задължения по Договор за комбиниран банков кредит № 47/23.06.2011г.  е била 23.02.2015г., от когато е била дължима договорна лихва, общо от 304 819. 64 евро за последващ период, по референтен номер на контракт 950LINV1602908C3.  На 22.06.2016г.  «У.Б. АД е обявила вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, за което ответникът е бил уведомен с нотариална покана, връчена чрез нотариус Л.И.Х.на 07.06.2016г.

Датата, от която е имало изискуеми и неплатени задължения по   Договор за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение № 300-964/21.06.2010г.  е била 01.12.2014г. От тази дата (първия работен ден след уговорения в договора падеж 30.11.2014г.) са били изискуеми всички задължения по договора,  съгласно Анекс № 8 от 04.12.2013г. Дължима е била главница от 2 192 678. 52 евро и просрочена договорна лихва от 14 060. 25 евро.

За дължимите по договорите за кредит суми са били искани и издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по  ч.гр.д. № 844/2015г. на Районен съд – гр. Е.П.,   ч.гр.д. № 761/2015г. на  Районен съд – гр. Е.П. и  ч.гр.д. № 39098/2016г. на Софийския районен съд в полза на «У.Б. АД, съответно по ч.гр.д. № 53458/2015г.на Софийския районен съд в полза на «П.И.Б.» АД. Въз основа на издадените изпълнителни листи са били  образувани  и изпълнителни производства. По делото не се твърди и не се установява заповедите за незабавно изпълнение да са влезли в сила.

Ответното дружество има и публични задължения от 2013г. Върху имуществото на дружеството  са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, конкретно посочени в изготвена от НАП справка (с Постановление изх. № 26-С-1188/25.04.2013г. и Постановление изх. № 0415/2013/000065/20.05.2014г.), но няма започвано принудително изпълнение. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника. Няма данни за частни държавни вземания на дружеството.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза (основно и две допълнителни заключения), към 31.12.2016г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на ответното дружество да извършва своите текущи плащания към кредиторите с наличните краткотрайни активи (съотношение краткотрайни активи към краткосрочни задължения), при общ норматив 1.00,  е бил 0.63. В допустими граници е бил  коефициентът на бърза ликвидност – 0.62, при референтна стойност от 0.6 до 0.7. Под норма са били коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. Размерите на паричните средства в брой и по банкови сметки са били несравнимо по-малки от тези на текущите задължения. Най-общо  към 31.12.2016г. ответникът не е бил в състояние да погасява краткосрочните си задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.  

При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2016г.  коефициентът на финансова автономност на ответника е бил отрицателна величина. Отрицателни са били и реципрочните коефициенти за финансова задлъжнялост.  Към 31.12.2016г. ответното дружество е било   декапитализирано, както и  търговската дейност на дружеството е била нерентабилна (била е отчетена загуба).

Това е било и за предходните периоди – след 31.12.2013г. 

Към 31.12.2013г. коефициентът на обща ликвидност при ответника е бил 1.35. В допустими граници е бил и коефициентът на бърза ликвидност – 0.99. В норма са били показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост, съответно 0.38 и 2.65. Капиталът на дружеството е бил положителна величина, както и е имало положителен финансов резултат, съответно текуща печалба. Под норма са били единствено коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност.

 Към 31.12.2014г. обаче  коефициентът на обща ликвидност е бил 0.94, а към 31.12.2015г. – 0.74, т.е. тенденцията за намаление след 31.12.2013г.  е била постоянна. В допустими граници и през двете години е бил    коефициентът на бърза ликвидност – 0.91 и 0. 73, но под норма са били коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. И към 31.12.2014г., и към 31.12.2015г. показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост не са били в норма (за 2014г. съответно 0.099 и 10.13, а след това – отрицателни величини). Капиталът на дружеството към 31.12.2014г. е бил с отчетено намаление от 70 % спрямо предходния период, а към 31.12.2015г.  е бил отрицателна величина. И през двете години (2014г. и 2015г.) финансовият резултат е бил отрицателен, съответно е била отчетена загуба. През периода от 2014г. – 2016г. дейността на ответното дружество е била неефективна, при тенденция за влошаване на коефициентите на ефективност с всеки следващ отчетен период.

Задълженията към молителите по делото са били като цяло осчетоводени при ответника.

Към 31.12.2015г. и към 31.12.2016г. балансовата стойност на имуществото на „С.А.“ АД е била по-малка от общия размер на паричните задължения на дружеството.

От вещото лице по делото е дадена съпоставка и относно средните коефициенти на ликвидност в бранша, в който е осъществявал дейността си ответникът –  търговия с употребявани автомобили, сервизна дейност и продажба на нови и употребявани части за моторни превозни средства. При липса на такива данни в НСИ, са съпоставени коефициентите на ликвидността на други шест търговски дружества („А.“ ООД, „Д.-А.“ ЕООД, „Порше БГ“ ЕООД, „В.М.“ ООД, „Г.М.“ ООД и „Сердика Ауто 2016“ АД), като относно коефициента на обща ликвидност е установено, че към 31.12.2013г. е средно 1. 52, към 31.12.2014г. – 1.99, а към 31.12.2015г. – 1.93.   

Вещото лице по делото е работило въз основа на обявените в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети на дружеството – ответник до 2014г., включително, както и получената от ТД на НАП- София, офис Подуяне, заверена разпечатка на Годишен финансов отчет за 2016г. на „С.А.“ АД, съответно получени от дружеството годишни финансови отчети за периода от 2012г. до 2015г. и годишни данъчни декларации за същия период, както и финансов отчет на дружеството за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2016г.  

От дружеството не са били представени поисканите от вещото лице синтетични оборотни ведомости, аналитични ведомости на сметките и хронологични ведомости на сметките от група 50 „Парични средства“, при което не е могло да се даде заключение относно дела на просрочените задължения по всяка група кредитори, относно средно претегления размер на задълженията и настъпването на забава в плащанията по отношение на конкретните кредитори, както и за дела на просрочените вземания по всяка група дебитори. Въпреки това от вещото лице е била констатирана забава в плащанията към финансови предприятия  през 2014г., към края на която съответните задължения са били посочени изцяло като краткосрочни.

От 01.01.2016г. ответното дружество е преустановило търговската си дейност. Изводът също е направен от вещото лице, при съобразяване на тенденцията за намаление на нетните приходи от продажби и на приходите от дейността.

Съгласно основаното заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, „Сердика Ауто не притежава достатъчно парични средство да покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, при което по реда на чл. 629б от ТЗ от молителя „У.Б.“ АД е била внесена сума от 3 000  лева, съгласно определение на съда от открито съдебно заседание на 23.03.2017г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както  и публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени – ответникът не може да извърши плащания и да ги погаси. Това предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3 от ТЗ).

Неплатежоспособността се потвърждава и от установеното към 31.12.2016г. финансово-икономическо състояние на дружеството.

Към 31.12.2016г., периода на последните изготвени баланс и отчет на приходите и разходите (годишен финансов отчет), наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Коефициентът на обща ликвидност е бил значително под характерната стойност от 1.   По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Под норма са и останалите коефициенти - на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност, освен на бърза ликвидност. Дружеството има отрицателен нетен оборотен капитал и е нерентабилно.  Под средната стойност са и коефициентите на финансова автономност и на финансова задлъжнялост.

Не се установява промяна в тези показатели и след 31.12.2016г., при спряната осъществявана основна икономическа дейност на дружеството от 01.01.2016г. Възражението на ответника, че  финансовите показатели на предприятието не покриват общите и специалните критерии за обявяването му в неплатежоспособност, е неоснователно, както и се потвърждава съществуването на изискуеми парични вземания на молителите по делото.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 01.12.2014г. – най-ранната установена по делото дата,  от която са били изискуеми задължения на ответника от тези по чл. 608, ал. 1 от ТЗ -  към „П.И.Б.“ АД по Договор за предоставяне на многоцелево кредитно улеснение № 300-964/21.06.2010г.  Задълженията по договора са били с падеж 30.11.2014г., неделя,  и на  01.12.2014г.  задълженията по договора за кредит е трябвало да бъдат изпълнени, съответно е можело да бъде поискано изпълнението им, тъй като са били изискуеми. Към тази дата е имало  изискуеми и публични задължения на дружеството. 

От 01.12.2014г., при липсата на плащане, е започнало проявлението на неплатежоспособността, разглеждана като обективно състояние на трайна неспособност на длъжника да погасява с краткотрайните си активи изискуемите задължения към кредитори по чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Това състояние се потвърждава и от заключенията на съдебната финансово-икономическа експертиза. Имало е  забава в плащанията към финансови предприятия  през 2014г., както и  към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност при ответника е бил под характерната стойност от 1 и много под установената стойност на общата ликвидност на други дружества в бранша – 1. 99, съгласно установеното от фактическа страна. При този коефициент на обща ликвидност на дружествата в бранша в случая не би могло да се приложи разрешението по   Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., че за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре. Към 31.12.2014г. дружеството е имало намален нетен оборотен (работен) капитал, било е нерентабилно, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.

Или не по-късно от 01.12.2014г. ответното дружество   не е могло да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи.

Без значение е дали от  страна на длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Същевременно затрудненията на ответника не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

По заключението на вещото лице по делото (основно заключение) се съдържат данни и за свръхзадълженост на ответното дружество – към 31.12.2015г. Съдът обаче не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя „У.Б.“ АД и присъединения кредитор „П.И.Б.“ АД при условията на евентуалност (така Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). 

Или при изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът следва да обяви неплатежоспособността на ответника, да определи началната й дата – 01.12.2014г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да назначи временен синдик, както и да свика първо събрание на кредиторите за изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, съответно  избор на комитет на кредиторите.

С оглед даденото от вещото лице  (основно) заключение, че липсват парични средства за производство по несъстоятелност, в срок от молителя „У.Б.“ АД е била внесена сумата от 3 000 лева по реда на чл. 629б от ТЗ за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

За временен синдик съдът определя Е.Г.Т., утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72 от 21.02.2006г. (ДВ, бр. 16/2006г.).

Молителят «У.Б. АД е  поискал присъждане на разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 250 лева и поне 1 400 лева от претендираните разноски за съдебни експертизи. На  основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 и чл. 723, т. 1 от ТЗ  тези разноски, общо 1 650 лева, са дължими изцяло.

Привнесените по реда на чл. 629б разноски от 3 000 лева не подлежат на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като са с оглед на откритото производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на  чл. 632а от ТЗ, тази предплатена сума ще бъде възстановена незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, при каквото и да е осребряване и наличие на средства, без да се пристъпва съм съставяне на сметка за разпределение.

Присъединеният кредитор «П.И.Б.» АД също е опискал присъждане на разноски – за платена държавна такса по молбата за присъединяване от 250 лева и 50 лева разноски за вещо лице, които също следва да му бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 и чл. 723, т. 1 от ТЗ).  

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.А.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** 5,  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 01.12.2014г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „С.А.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** 5.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „С.А.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** 5.

         НАЗНАЧАВА за временен синдик  на „С.А.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** 5, Е.Г.Т. с адрес ***, тел. 02/986 33 69 и ел. поща e.Т.-s.net, с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от встъпването  в длъжност, при 7-дневен срок за встъпване от вписване на настоящото решение в търговския регистър.

В същия срок синдик Е.Г.Т. да представи нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2, вр. чл. 655 от ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 от ТЗ.

         СВИКВА първо събрание на кредиторите на „С.А.“ АД на 05.09.2017г. от 10.00 часа в Съдебна палата, гр. София, бул.“********, Софийски градски съд, залата определена за заседание на СГС, ТО, VІ-23 състав, при дневен ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.

         ОСЪЖДА „С.А.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** 5, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, пл.“********, сумата от 1650 лева (хиляда шестстотин и петдесет лева) разноски по делото, а на „П.И.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лева (триста лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК, вр. чл. 621 и чл. 723, т. 1 от ТЗ.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: