Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 517
гр. Хасково, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 393 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „МИРКО
2018” ЕООД, ЕИК : ********, седалище и адрес на управление: гр.Л., ул.****, представлявано от управителя А.С.С. с ЕГН : **********, с
посочен съдебен адрес:***, офис *, адв.П.К., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-20-0375568/17.02.2022 г. на
и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че горепосочената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения
на процесуалните правила, а срокът на наложената забрана за достъп до
търговския обект в размер на 14 дни бил неоснователно завишен. Безспорно
нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвиждала, че ПАМ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, но нейната законосъобразност следвало
да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Предвид
това, налагането на процесната принудителна административна мярка не можело да
преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати
вредните последици от него, тъй като то вече било довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. Прилагането на принудителната
административна мярка не можело и да предотврати бъдещи административни
нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на
данъци за фиска. Касаело се за търговски обект - магазин за хранителни стоки,
находящ се в с. Б.. Това било малко село в непосредствена близост до гр.Х.,
поради което населението му основно пазарувало от града, където имало вериги от
големи магазини с констатирано по-ниски цени. В с.Б. освен този магазин имало
още няколко магазина, при това два от тях се намирали в централната му част, а
обектът, стопанисван от „МИРКО 2016” ЕООД, бил почти в края на селото по пътя
за с.Черна могила. Всички магазини в селото работели без почивни дни и с еднаква
продължителност на работния ден. Магазинът на дружеството не бил с голям
оборот, в каквато връзка били представените на проверяващите търговски
ведомости. Независимо, че бил разположен на голяма площ от около 100 кв.м., то
щандовете със стоката не били много, а стандартни на брой. Същевременно площта
на магазина и складовата площ не зависели от търговеца, тъй като магазинът не бил
негов, а нает, за което той плащал наем и нямал право да го преустроява.
Различната по вид и цена стока не водела автоматично до генериране на големи
печалби. Същевременно стойността на контролната покупка била 1 лев. Поради това
деянието можело да бъде квалифицирано като маловажно. Затварянето на търговския
обект, който търгувал с хранителни стоки с кратък срок на годност, щяло да
доведе до загуба за едноличния търговец, а косвено и за фиска. Дружеството
стопанисвало общо три магазина и от магазина в с.Б. бил снабдяван магазина в с.
Р., който бил единствен в селото, което било отдалечено от града и от други
населени места, в него живеели основно възрастни хора, които не били в
състояние да пазаруват другаде. Затварянето на обекта в с.Б. щяло да преустанови
зареждането му със стока, а оттам и работата му, а това безспорно щяло да
създаде затруднение за местното население. Затварянето на обекта в с.Б. щяло да
доведе и до отлив на редовни клиенти, както и до затваряне на други два
магазина, съответно петте служителки на
фирмата трябвало да бъдат пуснати в неплатен отпуск поради липса на работа и нямало
да получават заплати, а това щяло да доведе до финансови затруднения за същите.
Всичко това щяло да се отрази изключително негативно върху финансовото
положение на дружеството, още повече поради инфлацията в страната и
пандемичните мерки.
Предвид изложеното, се твърди, че
налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на
регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което правело оспорената
заповед незаконосъобразна. При констатирано първо нарушение, без налагани
досега наказания по ЗДДС за нарушения и при липса на констатации от нарушението
да са произлезли вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни
не можело да се определи като съразмерно. То засягало права и законни интереси
на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за
който актът се издава, което било в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Поради тези доводи се моли съдът
да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-20-0375568/17.02.2022 г. на и.д. Началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП за налагане на ПАМ: Запечатване на
обект и забрана за достъп до него за 14 дни. Алтернативно се моли заповедта да
бъде изменена, като бъде намален срокът на забраната на достъп до магазина за
хранителни стоки, находящ се в с.Б., ул***, стопанисван от „МИРКО 2018”
ЕООД, от 14 дни на минимален срок.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа подадената жалба, но в същото време посочва, че
административният орган сам е отменил атакуваната заповед, съответно, че са
налице условията на чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което заявява, че делото
следва бъде прекратено, като претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и счита,
че производството по делото следва да бъде прекратено. В хода по същество навежда
доводи, че заповедта е правилна и законосъобразна и моли за отхвърляне на
жалбата, както и за присъждане на разноски в минимален размер.
Административен съд – Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-20-0375568/17.02.2022
г., издадена от Павел Фердов Георгиев на длъжност и.д. Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ- 1148/25.08.2020 г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
на "МИРКО 2018" ЕООД е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект - Магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Б.,
ул.***, стопанисван от "МИРКО 2018" ЕООД с ЕИК : ********, и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като е определено
запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на
заповедта.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена на 10.02.2022 г. проверка
в магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Б., ул.***,
стопанисван от "МИРКО 2018" ЕООД. В хода на проверката е констатирано
неиздаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ
- „Datecs DP-150” с индивидуален номер на ФУ № DT925415 и индивидуален номер на
ФП № 02925415, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за направена контролна покупка на 1 брой кроасан
на обща стойност 1,00 лв., платени в брой от Е. П. С.- проверяващ, на М. В. В.-
продавач-консултант.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка cep. АА № 0375568/10.02.2022 г.,
подписан от контролните органи и от присъствалите при проверката М. В. В.– продавач-консултант и А.С.С. - представляващ дружеството. Така констатираното е
преценено като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № АУАН № F643515/ 20.02.2022 г. и
издадено въз основа на него Наказателно постановление №
636280-F643515/18.05.2022 г. По повод нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, и.д. Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложил по отношение на дружеството
и принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него за срок от четиринадесет дни. Заповедта е връчена на 02.03.2022
г. на А.С.С. - представляващ дружеството, видно от разписката към нея. Срещу
заповедта е подадена жалба пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С Решение № № ГДФК -
23/22.03.2022 г. Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, връчено на А.С. на 14.04.2022 г., е отхвърлил
като неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед, довело до
подаване на настоящата жалба пред съда.
Във връзка с Молба вх. № 3413/01.06.2022
г. по описа на офис Хасково при ТД на НАП Пловдив, подадена от А.С.С.,
представляващ „МИРКО 2018“ ЕООД, е издадена Заповед за отмяна на запечатване №
ФК-ЗОЗ-47/03.06.2022 г. от Мария Радуска - Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е
прекратено изпълнението на наложената със Заповед № ФК-*********/17.02.2022 г.
принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин за хранителни
стоки, стопанисван от „МИРКО 2018“ ЕООД, постановена на основание чл. 186, ал.
1 от ЗДДС за срок от 14 дни, като е прекратена
и наложената на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана за достъп до обекта.
Основание за прекратяване на принудителната административна мярка е извършеното
плащане от страна на „МИРКО 2018“ ЕООД на имуществената санкция в размер на
600.00 лева, установено с платежно нареждане за плащане към бюджета от
01.06.2022 г. за внесена имуществена санкция в размер на 600.00 лв., наложена с
Наказателно постановление № 636280-F643515/18.05.2022 г.
При така установените факти, от
правна страна съдът стигна до следните изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 3 от АПК от
получаване на Решение № ГДФК - 23/22.03.2022 г. на директора на Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството
срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
Искането за
прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес,
предвид издаването на Заповед за отмяна
на запечатване № ФК-ЗОЗ-47/03.06.2022 г. на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, с която
спрямо дружеството е прекратено изпълнението на приложената ПАМ – запечатване на обект и забрана достъпа до него, изразено в
проведеното на 14.07.2022 г. открито съдебно заседание, се явява неоснователно.
Действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда
прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за
налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция
преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично
предвижда прилагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Предвид това следва да се приеме, че заплащането
на имуществената санкция е юридически факт, последващ издаването на заповедта
за ПАМ и води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
респективно в случаи като процесния до отпадане на възможността за изпълнението
й, но няма отношение към законосъобразността на индивидуалния административен
акт.
Ето защо, предявената жалба следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1, тоест „запечатване на обект“, се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от и.д.Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като
орган по приходите в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за НАП, както и е надлежно
оправомощен, съгласно т. 1 от приетата като доказателство по делото Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС.
Заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, тоест регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая
изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за
налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните
основания за издаването й.
В обжалваната заповед се съдържат
и мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на
наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на
конкретното нарушение, административният орган е аргументирал продължителността
на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до
него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с
конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието си за определяне на срока
на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният
орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че
преустановяването на търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством
прилагането на ПАМ, ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за
правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и
предотвратяване на последващо нарушение от същия вид. Административният орган
се е съобразил с вида на търговския обект и характера на дейността - магазин за
хранителни стоки, местоположението на търговския обект - на комуникативно място
- след центъра на с.Б. в посока с.Ч. М., продължителността на работното
време - от понеделник до неделя от 06:00 ч. до 22:00 ч., без почивен ден,
големината на обекта - около 100 кв.м., от които търговска площ около 70 кв.м.
и складово помещение – 30 кв.м., предлагането на разнообразни стоки (захарни
изделия, млечни продукти, консервирани храни, тестени изделия, домашни потреби
и др.) с ценови диапазон от 0,15 лв. до 31,70 лв. Взета е предвид и
констатираната положителна касова разлика в размер на 138,59 лв., и
обосновано е счетено, че за постигане целта на закона в конкретния случай е
необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект
и забрана на достъпа до същия за 14 дни.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на
представляващ дружеството, а резултатите от същата са подробно описани в
Протокол за извършена проверка сер. АА 0375568/10.02.2022 г., подписан без
възражения от представляващия дружеството, като по този начин адресатът на
заповедта своевременно е уведомен за започване на административното
производство и му е осигурена възможност да даде обяснения, да направи
възражения и да представи доказателства, оборващи направените в протокола
констатации, което не е сторено.
По отношение съответствието на
обжалвания акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 и т.
4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба,
издавана от Министъра на финансите. Такава е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г.
Според чл. 3, ал. 1 от същата
Наредба, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 10.02.2022
г. покупка на стойност 1.00 лв. не е била издадена касова бележка от наличното
в търговския обект на дружеството жалбоподател ФУ. Представляващият дружеството
не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, респективно осъществяването му е
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на
процесната.
Трайно в съдебната практика, въз
основа на използваната в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е
застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът
действа в условия на обвързана компетентност, тоест при констатирано нарушение
е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
При установеното по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „Мирко“
ЕООД ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта,
където е извършено и установено нарушението.
Наложената ПАМ и нейната
продължителност са съобразени с тежестта на нарушението, последиците от него,
вида на търговския обект, характера на същата, местоположението на обекта,
работното време. Фактът на липсата на предходни нарушения по никакъв начин не
се отразява върху законосъобразността на издадения административен акт.
Съгласно регламентацията на чл. 22
от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на
предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС принудителна мярка е да
предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по
отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство. Това задължение е общо, тоест предвидено
за всички субекти, реализирали състава на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, без оглед
на това налице ли са извършени други нарушения.
Взето е предвид обстоятелството,
че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която
трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Според съда срокът на наложената принудителна административна мярка е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни
мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Не се констатират обстоятелства,
от които да се направи заключение, че принудителната административна мярка е
наложена за цел, различна от предвидената в закона. В тази връзка неоснователни
са изложените съображения за неспазване на принципа за съразмерност. Целта, за
която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се
преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до
неотчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на
дружеството, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност
в конкретния търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да
се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.
От друга страна, 14-дневният срок е определен около средния размер спрямо
специалния максимум от 30 дни, предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
В този смисъл се констатира, че
принудителната административна мярка е наложена при наличие на законовите
предпоставки. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон
и неговата цел, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената
претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от
жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на
100 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИРКО 2018” ЕООД, ЕИК
: ********, седалище и адрес на управление: гр. Л., ул***, представлявано от управителя А.С.С.
с ЕГН : **********, с посочен съдебен адрес:***, офис *, адв.П.К., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-20-0375568/17.02.2022 г. на
и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „МИРКО 2018” ЕООД, ЕИК : ********,
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.***, представлявано от управителя А.С.С.
с ЕГН : **********, да заплати на Национална агенция за приходите сумата в
размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :