№ 154
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600338 по описа за 2025 година
Осъденият И. К. И. е поискал в срока по чл. 421, ал.3 НПК чрез своя защитник
възобновяване (гл. 33 НПК) на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 4455/24 г.
на СГС и отмяна (чл. 425, ал.1, т.1 НПК) на постановеното по това дело Решение №
832/10.12.24 г., с което е било потвърдено признаването му за виновен в престъпление
по чл. 343б, ал.3 НК (с Присъда № 70/20.02.24 г. по н.о.х.д. № 9143/23 г. на СРС) и
наложеното наказание от 1 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим
(отмерено при условията на чл. 58а, ал.1 НК) и 1 г. и 6 м. лишаване от право да
управлява МПС (чл. 37, ал.1, т.7 НК).
Искането, поддържано в откритото заседание пред САС от молителя и
упълномощения му защитник, е с оплакване за пороците по чл. 422, ал.1, т.5 НПК,
като е аргументирано и с трите приложими в това производство касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК - нарушение на материалния закон (поради неправилната
преценка на съдилищата за липса на реабилитация и невъзможно приложение на чл.
66 НК); съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на И. (с
отказа на въззивния съд да го подложи на СППЕ, която да прецени неговата
вменяемост); и за явна несправедливост на наказанието.
Прокурорът от САП е за отхвърляне на искането.
САС не откри в делото основание да отменя влезлите в сила съдебни актове.
1
Правото на защита на осъдения не е било ограничено (по смисъла на 348, ал.3,
т.1 НПК) в нито един момент от двете редовни съдебни инстанции, защото
производството е протекло изцяло в съответствие с неговото искане да признае
фактите по обвинението (чл. 371, т.2 НПК) и да се съгласи за тях да не се събират
доказателства. Своевременна претенция за допускане на СППЕ не имало нито пред
СРС, нито пред въззивния съд, а първият упрек в тази насока е заявен едва с искането
за възобновяване пред САС. И доколкото се касае до опит за „прескачащо обжалване“
на процесуални аспекти от присъдата, които не са били атакувани пред втората
инстанция, приложимите в случая правила за допустимостта на касационната проверка
(чл. 426 НПК) не позволяват въпросът за психичния статус на дееца да бъде
разглеждан за първи път в рамките на това дело едва в производството по гл. 33 НПК.
Няма и допуснато нарушение на материалния закон (чл.348, ал.1, т.1 НПК) при
преценката на СРС и СГС, че към момента на деянието си по чл. 343б, ал.3 НК
(24.04.22 г.) И. се е считал за осъждан на лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1698/14 г.
на РС/гр. Бургас и това именно се явява пречка за ново приложение на чл. 66 НК. За
наказанието по въпросното предходно осъждане в действителност важи правилото по
чл. 88а, ал.4 НК и следващата от него аритметика сочи, че абсолютната реабилитация
щеше да настъпи на 27.06.22 г., ако преди това молителят не бе извършил
престъплението по сега разглежданото дело. Но - дори и хипотетично да е вярна тезата
на защитата за настъпила реабилитация по н.о.х.д. № 1698/14 г., това не би довело
директно до поредно „условно осъждане“ на лицето, тъй като в случая съдебното му
минало не подкрепя по убедителен начин благоприятната прогноза за успешно
поправяне чрез ново толериране по чл. 66 НК.
Потвърденото от Градския (въззивния) съд наказание една година лишаване от
свобода (наложено след извършената от СРС редукция по чл. 58а, ал.1 НК поради
вида на съдебната процедура) и съпътстващата го кумулативна санкция по чл. 37, ал.1,
т.7 НК (за срок от година и половина) не съдържат „явна несправедливост“ по смисъла
на чл. 348, ал.5, т.1 НПК, тъй като съответстват на отношението между смекчаващите
и отегчаващите данни. Никой не отрича изтъкнатото от защитата добросъвестно
поведение на осъд. И., който – въпреки първоначалния си отказ да бъде тестван на
място от полицейските органи – впоследствие доброволно се е явил в болнично
заведение за медицински проби, чийто резултати са станали повод за обвинението по
чл. 343б, ал.3 НК. Но на тези обстоятелства не може да се придава „изключителност“
по смисъла на чл. 55 НК, доколкото те не съществуват изолирано, а на фона на
фактите, свързани с трите предходни осъждания на дееца, разнородния характер на
престъпните деяния по тях и вида на високорисковия наркотик (амфетамин и
метамфетамин), след чиято употреба осъденият е управлявал спряното за проверка
превозно средство. Така, че първоначално определеното при условията на чл. 54 НК
2
наказание – година и половина лишаване от свобода, се явява отмерено под средния
размер по чл. 343, ал.3 НК, а последващото му намаляване до една година (чл.58а, ал.1
НК) е именно „наградата“ на И. за признаването (чл. 371, т.2 НПК) на уличаващите го
факти.
Мотивиран от всичко изложено дотук, САС – Наказателно отделение, Трети
състав:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. И. за възобновяване на
наказателното производство по в.н.о.х.д. № 4455/24 г. на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3