Определение по дело №1181/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……….07.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1181 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова-Моллова, действащи чрез юрисконсулт И.Й., против Решение №2203 от 21.05.2019г. постановено по гр.д.№17323/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от  Й.К.А., с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.П.И., иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от 3500лв., представляващи обезщетение по имуществена застраховка “Каско“, обективирана в Полица №*****, за увреждания на застрахованият л.а.“Мерцедес МЛ 320“, с ДК №*****, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е формирал неправилни изводи за дължимост на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че неправилен е извода на първоинстанционният съд, че процесните вреди по застрахованият автомобил, са настъпили по описания от ищеца начин в периода между 30.09 и 04.10.2018г. в гр.Варна, както и че те не са били налични към датата на сключване на застрахователния договор, а дори и да са били налични, застрахователят все пак дължи изплащане на обезщетение. Твърди се, че първоначалният оглед на подлежащото на застраховане имущество, цели определянето на действителното състояние на вещта преди датата на влизане в сила на договора, като по този начин се отграничават онези вреди, които са възникнали преди застрахователят да поеме риска от увреждане на вещта. Твърди се, че в противоречие с правната и житейска логика, е извода, че в случая следва да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди, които са възникнали преди сключването на застрахователния договор и за тях не е събрана съответната застрахователна премия. Сочи се, че с процесния застрахователен договор не е уговорено ретроактивно покритие, поради което застрахователят не е поел риск за вредите, настъпили преди сключване на застраховката, съответно за застрахователя не е налице задължение за изплащане на обезщетение. Твърди се, че на основание чл.351, ал.1 от КЗ периодът на застрахователно покритие, е посочен изрично в процесната полица и е ограничен в периода между 08.10.2017г. и 07.10.2018г., поради които вредите, които са налични към 03.10.2017г. са настъпили извън този период и по аргумент на противното застрахователят не носи риск за тях. На следващо място се поддържа, че със застрахователният договор застрахователят се задължава, при настъпване на вреда да възстанови застрахованата вещ във вида, в който тя се е намирала преди момента на настъпване на събитието. Сочи се, че към момента на настъпване на процесното събитие, застрахованото МПС вече е имало редица увреждания, поради което евентуалното му възстановяване не би било към момента преди настъпване на процесното събитие, а към един по-ранен момент, предхождащ сключването на застрахователния договор. Сочи се, че това води до повишаване на действителната стойност на вещта, съответно до неоснователно обогатяване на застрахованото лице за сметка на застрахователя. На последно място се сочи, че констатираните и описани, при завеждане на претенцията, увреждания на МПС, отговарят на степента на увреждане установена при първоначалния оглед, което води до извода, че вещта на практика не е увредена в по-тежка степен, т.е. действителната и стойност към датата на завеждане на претенцията не се е намалила, спрямо датата на сключване на застрахователния договор. Ето защо се поддържа, че застрахованото лице не е претърпяло реална вреда, която да подлежи на обезщетяване. Оспорват се изводите на съда за относимост на разпоредбите на чл.403, чл.408, чл.395 и чл.363 от КЗ, които касаят вреди настъпили след сключване на застрахователен договор, а в процесния случай се касае за увреждане, което е било налично преди осигуряване на застрахователно покритие относно вещта. С оглед горното се моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения. Моли се за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “ЗАД Армеец“ АД, против Решение №2203/21.05.2019г. по гр.д.№17323/2018г. на PC Варна, с което е уважен предявения от Й.К.А., иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да му заплати сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от 3500лв., представляващи обезщетение по имуществена застраховка “Каско“, обективирана в Полица №*****, за увреждания на застрахованият л.а.“Мерцедес МЛ 320“, с ДК №*****, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, до окончателното ѝ изплащане.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1181/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 23.10.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

           

                                  

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

              

     2.