№ 367
гр. Сливен , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
Секретар:Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20202230201173 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от В. Д. К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен против НП № 18-0804-004156 от 01.10.2018 год., издадено от Началник група в
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли да бъдат отменено издаденото наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалба, моли издаденото НП да бъде отменено и претендира
направените разноски по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2018 год.
на РП – Сливен било прекратено наказателното производство по сл.д. № 17/2018 год. по
описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 1695/2018 год., пор. № 641/2018 год. по описа на РП
– Сливен, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Със същото постановление е постановено препис от него, ведно с копие от автотехническата
експертиза по делото да се изпратят на Началника на РУ – МВР – Сливен с оглед преценка
1
за налагане на административно наказание за нарушение на ЗДвП на виновните за ПТП
лица. В обстоятелствената част на Постановлението на РП – Сливен е посочено, че водачът
на мотоциклетът не е имал техническата възможност да предприеме спиране преди мястото
на удара; че техническата причина за възникване на ПТП, според заключението на
автотехническата експертиза е технически неправилното поведение на пешеходеца при
предприето пресичане на платното, без да се съобрази с положението и скоростта на
наближаващия мотоциклет; както и че жалбоподателят не е осъществил от субективна
страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Освен това в
Постановлението на РП – Сливен е посочено, че жалбоподателят, управлявайки
мотоциклетът е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки допустимата
скорост за движение в населено място (л. 20 – 21 от делото).
Въз основа на Постановлението на РП - Сливен било издадено процесното НП № 18-
0804-004156 от 01.10.2018 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР
– Сливен. В обстоятелствената част на НП било посочено, че на 30.05.2018 год. около 16,50
часа гр. Сливен, бул. „Банско шосе“ водачът управлява лек автомобил „Ямаха ХВС 1300
А“ с рег. № *****, като при движение със скорост от 54 км./ч., установена с автотехническа
експертиза, блъска внезапно пресичащият пътното платно пешеходец А.А.Д., настъпва ПТП
с материални щети и пострадали лица. С така описаното деяние е посочено в НП, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно, че водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, ПТП. В НП е посочено още, че на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. НП било връчено на 02.09.2020 год. (л. 17 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като въззиваемата
страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че на 30.05.2018 год. жалбоподателят е
2
управлявал мотоциклет, когато е настъпило ПТП. Видно Постановлението на РП – Сливен,
въз основа на което е издадено обжалваното НП, жалбоподателят не е осъществил деянието
от субективна страна и същият не е имал техническата възможност да предприеме спиране
преди мястото на удара, както и че техническата причина за възникване на ПТП е
технически неправилното поведение на пешеходеца при предприето пресичане на платното,
без да се съобрази с положението и скоростта на наближаващия мотоциклет. Следователно
жалбоподателят е нямало как да предвиди това обстоятелство, каквото е изискването на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, а именно препятствието да е предвидимо, което не е налице в настоящия
случай, тъй като пешеходецът внезапно е излязъл на пътното платно.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е
неоснователно и трябва да бъде отменено.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че съдът констатира нарушение на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна
на НП. В НП е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя при управление на
лек автомобил, а видно от всички събрани по делото писмени доказателства жалбоподателят
е управлявал по време на инцидента мотоциклет. По този начин се създава неяснота относно
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е
задължително изискване съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя
страна води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е
лишено от възможността да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
3
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. В
настоящия случай се претендират разноски в размер на 150,00 лева, поради което съдът
намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в
придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в
пълен размер от 150,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (л. 16 от делото).
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0804-004156 от 01.10.2018 год.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на В. Д.
К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. Д. К. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4