№ 189
гр. Плевен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500287 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 ал.2,т.2 ГПК .
Настоящото дело е образувано на основание постъпила жалба от Д. Й.
Д. от гр.Плевен,длъжник по изп.дело №************ по описа на ЧСИ Ц.Н.
,рег. №*** срещу предприетите изпълнителни действия на ЧСИ по
посоченото изп.дело върху ½ ид.ч.от следния недвижим имот:ПИ,пл.
№***,парцел ІV с площ от 880 кв.м.,заедно с построените в имота къща,лятна
кухня и стопански сгради ,находящ се в с.***,Община Д.,Пл.обл.Твърди се,че
върху имота е наложена възбрана,на 06.01.2022г. е извършен опис на
недвижимо имущество и впоследствие е извършена оценка от
ВЛ.Жалбоподателят счита,че насочването на изпълнение върху гореописания
имот е незаконосъобразно на основание чл.444 ,т.7 ГПК,тъй като
възбраненият имот е единствено жилище на длъжника, поради което е
несеквестируем и не може да бъде обект на принудително изпълнение.Твърди
се,че Д. Й. Д. няма друго жилище ,освен описаната ½ ид.ч.от недвижим имот
в с.***,към което е насочено принудително изпълнение ,че той живее заедно с
дъщеря си М. Д.а Д.а,родена на ***г.в с.***, в жилище на своите родители,че
независимо,че не живее в процесния имот,длъжникът няма друго
жилище,освен възбраненото.Жалбоподателят се позовава на нормата на чл.39
1
ал.2 ЗС,както и на съдебна практика-решение на ВКС №104/09.03.2011г.по
гр.д.№160/2010г.,І г.о. Изложени са доводи,че съгласно чл.41 ЗУТ и чл.18 от
Наредба№7/2003г.за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони,възбранените постройки –лятна кухня и стопански сгради
,представляват допълващо застрояване към основната сграда-къща и следват
главната вещ,като се оспорват действията по изпълнението ,насочени срещу
тях,тъй като са предназначени да обслужват жилищната сграда и
обособяването на отделен вход за тях не ги определя като самостоятелни
обекти на публичната продан. В жалбата е посочено,че длъжникът се
позовава на несеквестируемост на възбраненото имущество и желае съдът да
се произнесе дали процесния имот е секвестируем за събиране на предявеното
вземане,като се позовава на т.1 от ТР№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.Посочено
е,че към настоящия момент не е насрочена публична продан и жалбата е
преждевременно подадена,но е допустима,като в тази насока жалбоподателят
се позовава отново на т.1 от дадените разяснения в горепосоченото ТР на
ОСГТК на ВКС. В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да
постанови решение,с което да се отмени насоченото принудително
изпълнение върху имота на Д. Й. Д. ,поради неговата несеквестируемост ,
вкл.наложената възбрана,опис и оценка на имота.Претендират се и
направените разноски за настоящото производство в размер на 315лв.
Ответникът по жалбата-Е.Д.И. , взискател по изп.дело чрез своя
пълномощник адвокат И.А. от ПАК е представил писмено възражение в срока
по чл.436 ал.3 ГПК, в което взема становище,че жалбата е
неоснователна.Изложени са доводи,че длъжникът по изп.дело притежава
идеални части от следните недвижими имоти:1/2 ид.ч.от ПИ, пл.№***,парцел
ІV с площ по документи 880 кв.м.в с.***,заедно с построените в имота
къща,лятна кухня и стопански сгради и ½ ид.ч.от ПИ, пл.№***,парцел
ІІІ,площ по документи 780 кв.м. в с.***,Община Д.,Пл.обл.Твърди се,че по
въпроса за насочване на изпълнението върху имущество,което длъжникът
смята за несеквестируемо е налице задължителна съдебна
практика,обективирана в ТР на ОСГТК на ВКС №2 от 26.06.2015г.по т.д.
№2/2013г.Посочено е,че съгласно ТР запорът и възбраната като изпълнителни
действия не подлежат на обжалване ,а на обжалване подлежи насочването на
изпълнение върху несеквестируемо имущество.Изложени са доводи,че за да
бъде приложена разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК следва да бъде установено,че
2
имотът има жилищен характер ,че е единствено жилище на длъжника ,че
никой от членовете на семейството му ,с които живее заедно нямат друго
жилище,което да задоволи жилищните им нужди.Цитирана е разпоредбата на
чл.40 ЗУТ,в която са регламентирани характеристиките на един обект,за да
бъде приет той за жилище.Направено е възражение,че в конкретната хипотеза
с оглед състоянието ,в което се намира недвижимият имот,както и поради
обстоятелството,че родителите на длъжника притежават жилище в с.***
,имотът ,предмет на принудително изпълнение не представлява жилище по
смисъла на чл.444 т. ГПК във вр.с чл.40 ЗУТ и спрямо този имот не може да
се приложи защитата,която дава несеквестируемостта.В заключение моли
съда да не уважава жалбата на Д. Й. Д. за отмяна на насоченото принудително
изпълнение върху имота на длъжника Д.Д. ,поради неговата
несеквестируемост,вкл.наложената възбрана и извършените опис и оценка на
имота. Претендират се и направените по делото разноски.В случай,че бъде
уважена жалбата е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя с искане същото да бъде
намалено,съобразно Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения.С
писменото възражение е направено доказателствено искане да бъде назначена
техническа експертиза,която да даде заключение по поставени въпроси.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ
Ц.Н.,рег.№*** по изп.д.№***/2017г.,в които е взето становище,че жалбата е
неоснователна.Посочено е,че чл.444,т.7 ГПК изрично посочва като
несеквестируемо „жилището на длъжника“.Изложени са доводи,че един от
възбранените и описани недвижими имоти е поземлен имот с пл.№ІІІ-
***,който е незастроен и спрямо него не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.40 ЗУТ,за да бъде приет за жилище.Взето е становище от
ЧСИ,че ако бъде уважена жалбата по отношение на ½ ид.ч.от УПИ с пл.№ІV-
***,същата не следва да се уважава по отношение на незастроения недв.имот
ПИ с пл.№ІІІ-***, като и двата имота са с отделни оценки,съгласно
заключението на ВЛ от 14.01.2022г. Приложено е и копие от изп.дело
№************.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено
следното:
3
Съгласно чл.435 ал.2,т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването
на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо.В ТР №2 от
26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.-т.1 от същото е прието,че
запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване,а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.Прието е,че преждевременната /подадена преди
започне да тече срока/жалба е винаги допустима,тъй като длъжникът има
интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта.Конкретната хипотеза е точно такава.Длъжникът Д.Д. не
обжалва конкретно изпълнително действие ,нарушаващо
несеквестируемостта ,а обжалва насочването на изпълнение върху описания в
жалбата недвижим имот,за който твърди,че съставлява несеквестируемо
имущество- единствено жилище по смисъла на чл.444,т.7 ГПК.В този смисъл
съдът приема,че жалбата е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на изп.д.№ ************ по описа на ЧСИ Ц.Н.
,рег.№*** е видно,че същото е образувано на 18.12.2017г.по молба на
взискателя Е.Д.И. и въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2017г.от ПРС
по ч.гр.д.№9174/2017г., издаден на основание заповед за изпълнение въз
основа на документ по реда на чл.417 ГПК.Съгласно изп.лист Д. Й. Д. е
осъден да заплати на Е.Д.И. сумата 6 000лв.главница,представляваща
задължение по запис на заповед ,ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявелнието-07.12.2017г. до окончателното изплащане
на вземането ,както и направените разноски 120лв.за ДТ и 440
лв.адв.хонорар.
От данните по изп.дело е видно,че ЧСИ Ц.Н. е наложил възбрана върху
два имота , собственост на длъжника Д.Д. ,вписана в СВ Плевен на
23.01.2018г.а именно:
1./ ½ ид.ч от незастроен УПИ с пл.№ІІІ-***,находящ се в с.***,Община
Д.,Пл.обл.в кв.50 по плана на селото с площ по документи от 780 кв.м.;
2./ 1/2 ид.ч. от УПИ с пл.№ІV-***, ,находящ се в с.***,Община Д.,Пл.обл.в
кв.50 по плана на селото с площ по документи от 880 кв.м., заедно с
построените в имота жилищна сграда,лятна кухня и стопански постройки.
Установява се от изп.дело,както и от справката от СВ Плевен за имотната
4
партида на длъжника Д.Д.,че върху двата гореописани имота е вписана и
предходна възбрана,вписана на 25.09.2017г. в СВ Плевен ,наложена от ЧСИ
Т.К. по друго изп.дело №1619/2015г.за обезпечаване вземането на друг
кредитор „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София.
По процесното изп.дело №***/2017г.на 06.01.2022г. е извършен опис на
двата гореописани и възбранени имота,изготвена е оценка от ВЛ К.Р.,
предявена на страните на 20.01.2022г.След приемане на оценката от
взискателя Е.И. чрез пълномощника му адвокат И.А. от ПАК е депозирана
молба до ЧСИ двата имота да бъдат изнесени на публична продан. ЧСИ Н. е
постановил да се изпрати съобщение до длъжника,че следва писмено да
декларира дали възбраненият имот в с.*** се явява единствено жилище.На
24.03.2022г. от длъжника Д.Д. чрез пълномощника му адвокат С.Й. е
подадена декларация,че описаният имот се явява единствено жилище ,което
длъжникът и дъщеря му М. Д.а Д.а, родена на ***г.притежават /в
декларацията са посочени и двата имота, предмет на принудително
изпълнение/.От представеното към декларацията,а и към жалбата
удостоверение за раждане на М. Д.а Д.а е видно,че Д. Й. Д. е неин баща,а
детето е родено на ***г.
От представените към изп.дело писмени доказателства,изисканите
справки от СВ Плевен ,както и от представената към жалбата справка от
Агенция по вписванията се установява,че длъжникът по изп.д.Д.Д. не
притежава друг жилищен имот освен този,върху който е насочено
принудително изпълнение,а именно:1/2 ид.ч. от УПИ с пл.№ІV-***, ,находящ
се в с.***, Община Д.,Пл.обл.в кв.50 по плана на селото с площ по документи
от 880 кв.м.,заедно с построените в имота жилищна сграда,лятна кухня и
стопански постройки.Има данни от имотната партида,че жалбоподателят е
притежавал други имоти, с характер на жилище,но същите са продадени
преди образуване на настоящото изп.дело през 2017г.
Съгласно чл.444 т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на семейството му,с
които живее заедно нямат друго жилище,независимо от това дали длъжникът
живее в него.В конкретната хипотеза длъжникът Д.Д. е декларирал пред
ЧСИ, че гореописаният недвижим имот е единствено жилище,което той
притежава,че живее заедно с малолетната си дъщеря.В жалбата е посочено ,че
5
длъжникът и дъщеря му М. Д.а не живеят в процесния имот,а в жилището на
неговите родители в с.***.Имотът в с.***, представляващ ½ ид.ч.от УПИ с
пл.№ІV-***,в кв.50 по плана на селото с площ по документи от 880
кв.м.,заедно с построените в имота жилищна сграда,лятна кухня и стопански
постройки има характер на несеквестируемо имущество , съгласно чл.444т.7
ГПК,единствено жилище за длъжника и неговата дъщеря, независимо, че не
живеят в него,поради което върху този имот не може да бъде насочвано
принудително изпълнение.
Не основателно е направеното от взискателя ,ответник по жалбата
искане за назначаване на техническа експертиза,която да даде заключение
дали къщата, находяща се в имот с пл.№ІV-*** отговаря на характеристиките
за жилище,съгласно чл.40 ЗУТ и дали е възможна експлоатация на имота в
съответствие с неговото предназначение.Въпросите относно това дали един
имот отговаря на техническите изисквания ,съгласно чл.40 ЗУТ за жилище и
дали може да се експлоатира имота по предназначение,с оглед състоянието
му, са ирелевантни към предмета на спора в настоящото производство. При
депозирана жалба по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК ,каквато е конкретната
хипотеза,предмет на спора е да се установи дали конкретно посочения от
длъжника недвижим имот,върху който е насочено принудително изпълнение
е несеквестируем като единствено жилище ,а не дали отговаря на съответните
технически изисквания .В процесния имот е изградена жилищна сграда,което
обуславя извода,че се касае за жилище,а останалите сгради-лятна кухня и
стопански постройки имат обслужващо предназначение спрямо жилищната
сграда.Видно от приложеното към изп.дело удостоверение за данъчната
оценка на този имот,издадено от Община Д. съответните данъци върху имота
са начислени като за жилищен имот.В същия смисъл е и изготвеното от ВЛ
К.Р. заключение ,съгласно което пазарната стойност на този имот е
определена на база предназначението му като жилище.
Вторият възбранен имот ,представляващ ½ ид.ч от незастроен УПИ с пл.
№ ІІІ-***,находящ се в с.***,Община Д.,Пл.обл.в кв.50 по плана на селото с
площ по документи от 780 кв.м.е незастроен,няма характер на жилище,не
представлява несеквестируемо имущество и върху него може да бъде
осъществено принудително изпълнение.Насочването на принудително
изпълнение спрямо този имот не се обжалва с подадената по реда на чл.435
6
ал.2,т.2 ГПК жалба,поради което и съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбата на Д.Д. по реда на
чл.435 ал.2,т.2 ГПК е основателна и следва да се уважи,като се отменят
действията на ЧСИ Ц.Н. по изп.дело №***/22017г.,с които е насочено
принудително изпълнение върху несеквестируемия имот на длъжника,а
именно наложената възбрана ,вписана в СВ Плевен на 23.01.2018г.,
извършения опис на 06.01.2022г.и изготвената оценка от ВЛ К.Р., предявена
на страните на 20.01.2022г.Съгласно т.1 от дадените разяснения в ТР
№2/26.05.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.,ако приеме наличието
на несеквестируемост ,съдът отменя всички изпълнителни действия,които
нарушават/несъвместими са с/ несеквестируемостта,без да е отправено
изрично искане за това.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът по
жалбата следва да заплати на жалбоподателя направените разноски.От
ответника по жалбата е направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя.Съгласно представения договор за правна защита на адвокат
Силвия Илиева от САК е заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на
300лв.В чл.10 т.5 от Наредба №1 /09.07.2004г.за мин.размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено , че за обжалване на действията на съдебен
изпълнител, мин.размер на възнаграждението е 200 лв., а когато жалбата се
разглежда в открито заседание – 300 лв.В случая делото е разгледано в
закрито заседание и на осн.чл.78 ал.5 ГПК заплатеното възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя следва да се намали до предвидения в
Наредбата мин.размер от 300лв.на 200лв. Жалбоподателят е заплатил и ДТ в
размер на 25 лв.В този смисъл и на основание чл.78 ал.1 ГПК Е.И. следва да
заплати на Д.Д. деловодни разноски за настоящото производство в размер на
225 лв.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.435 ал.2,т.2 ГПК действията на ЧСИ
Ц.Н. ,рег.№*** и район на действие Окръжен съд Плевен по изп.д.
№************ ,с които е насочено принудително изпълнение,а именно
7
наложена възбрана,вписана в СВ гр.Плевен на 23.01.2018г.,извършен на
06.01.2022г.опис и изготвена оценка от ВЛ К.Р.,предявена на страните на
20.01.2022г.по отношение на следния недвижим имот:
1/2 ид.ч. от УПИ с пл.№ІV-***, ,находящ се в с.***,Община Д., Пл.обл.в
кв.50 по плана на селото с площ по документи от 880 кв.м., заедно с
построените в имота жилищна сграда,лятна кухня и стопански постройки,
представляващ несеквестируемо имущество по чл.444 т.7 ГПК, единствено
жилище на длъжника.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Е.Д.И.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,бул.“***“№5,със съдебен адрес за призоваване:адвокат И.А. от
ПАК,гр.Плевен,ул.“***“№5 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Д. ,ЕГН **********,със
съдебен адрес за призоваване :адвокат С.Й. от САК,гр.Плевен,ул.“***“
№3,ет.2,офис 2 деловодни разноски в размер на 225лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно чл.437
ал.4 ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц.Н. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8