О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 528 10.02.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен
състав, на десети февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно
гражданско дело № 1469 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. №
20746/27.12.2019г. по описа на ОС Бургас от И.Т.С. за
изменение на Решение № I-164/12.12.2019г. по в.гр.д. № 1469/2019г. по
описа на ОС Бургас в частта за разноските. Молителят твърди, че с посоченото
решение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ е осъден да заплати на СРС сума в
размер на 114 лева – съдебни разноски, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт. Намира, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ не е приложима към
настоящото производство, тъй като разпоредбата е нова, приета с ДВ бр. 94 от
29.11.2019г. и съгласно пар. 6, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение
на ЗОДОВ „Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след
влизането му в сила.“ Счита, че следва да се приложи предходната редакция на
разпоредбата като ищецът не е отговорен за разноски, дори искът му да се е
оказал частично основателен и разноските се възлагат върху ищеца само ако искът
е отхвърлен изцяло или е налице отказ или оттегляне на иска. Намира, че молбата
по чл. 80 ГПК е допустима.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна като е връчен на СРС
на 13.01.2020г. и на Прокуратурата на 08.01.2020г. и в указания едноседмичен
срок не са постъпили отговори.
Съдът, след като взе предвид
доводите, изложени в молбата, представените по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. В случая И.Т. не е поискал присъждане на разноски, но
същият с оглед изхода на спора, е осъден да заплати разноските на насрещната
страна, поради което по аргумент от противното на чл. 80 ГПК, същият има право
да поиска изменение на решението в частта за разноските. Ето защо съдът намира,
че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока
по чл. 248 ГПК, от активно легитимирано лице и същата е допустима.
По същество съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 (ред.
ДВ, бр. 43 от 2008 г.) от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно ал. 3 на същата
тази разпоредба в редакцията й от ДВ, бр. 43 от 2008 г. определя, че ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
На съдебния състав е известно
противоречието в съдебната практика по въпроса в хипотезите на чл. 10, ал. 2, респ. на чл. 10, ал. З ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато юридическото лице - ответник по иска съгласно чл. 205 АПК е представлявано в съдебното производство от
юрисконсулт, както и че за разрешаването на този въпрос е образувано
Тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегии на ВАС. Съгласно едно от становищата - Решение 9983/2017 по АД 8122/2016 г. - III отд.; Решение 2809/2017 г. по АД 1357/2016 г. - III отд.; Решение 6938/2017 г. по АД 726/2017 г. - III отд.; Решение 8634/2017 г. по АД
8404/2016 г. - III отд.; Решение 6696/2017 г. по АД 4345/2016 г. - III отд.; Определение 10153/2017 г. по АД 7400/2017 г. - III
отд. и други се
приема, че нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата за разноските, поради
което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска,
които следва да бъдат определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото.
Настоящия съдебен състав намира, че
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ред. ДВ, бр. 43 от 2008 г. от ЗОДОВ не се
отклонява от общото правило на чл. 78 ГПК, която разпоредба макар и съдържаща
се в процесуален закон, има материалноправен характер, тъй като не се регламентират
процесуални права на страна по делото, а нейно парично материалноправно вземане
спрямо насрещната страна за разноските в съдебното производство, в зависимост
от изхода на последното. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ред. ДВ, бр. 43 от 2008 г. ЗОДОВ вменява
задължение на ответника да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
производството – внесената държавна такса, както и възнаграждение за адвокат на
ищеца съразмерно с уважената част от иска, но липсва дерогиране на разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК - че и ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Именно в посочения смисъл е въведено и законодателно
изменение като с изм. ДВ, бр. 94 от 2019
г. законодателят изрично предвижда, че съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая възнаграждението на
юрисконсулт е изчислено съгласно чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и е определено в минималния размер от 100 лева за всяка
съдебна инстанция като
ищецът е осъден да заплати разноските съобразно отхвърлената част от иска. По
тези съображения съдебният състав намира молбата за изменение на решението в
частта за разноските за неоснователна и че не са налице основания за изменение на решението,
което има характер на определение в частта за разноските, поради което молбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На основание чл. 248, ал. 3 определението подлежи на обжалване по реда, по
който подлежи на обжалване решението, т.е. пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
20746/27.12.2019г. по описа на ОС Бургас, подадена от И.Т.С., ЕГН **********,*** за изменение на Решение № I-164/12.12.2019г. по в.гр.д. № 1469/2019г. по описа на ОС Бургас в частта
за разноските.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.