РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20205200900144 по описа за 2020 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на М. К. В., ЕГН
**********, от гр. П. чрез адв. Г.Й. (***) против „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № ****.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства :
Твърди се, че на *** г. в гр.П. ищцата претърпяла инцидент в резултат
на непроявеното достатъчно внимание от С.Д., който като е управлявал в
посока юг-север лек автомобил “Р.”, модел “М.”, с peг. № ****, я блъска
докато пресичала пешеходна пътека на посочената улица в посока изток-
запад. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с Peг. № *****, като било образувано и ДП № **** г., по описа на РУ на
МВР гр. П..
В резултат на инцидента ищцата изпаднала в безсъзнание, била
откарана по спешност и прегледана в болница „У. Х.“ гр.П., където се
установило наличието на следните травматични увреждания:
****************. Била й извършена **********. В болницата й била
поставена ********. Поради изключително тежките и многобройни травми
***********
1
След изписването от болничното заведение ищцата продължила
лечението и възстановяването си в домашни условия, като през първите ****
за битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които й
помагали да ********* Всеки месец пострадалата посещавала медицински
специалист.С Експертно решение № ***, болничният й бил удължен от *****
г. за срок от още ******
При нов преглед на ****г. лекарите констатирали продължаваща
************** Поради тежкото й състояние, пострадалата била насочена
към провеждане на курс по ***.
Твърди се и още, че при всяка промяна на времето ищцата изпитва
много силни болки в увредения крайник, чувство на изтръпване и пулсиране.
Особено нощно време не можела да се спи от болки в ******и да се обърне,
поради което се налагало да пие силни болкоуспокоителни лекарства. И към
момента изпитвала страх от пресичане и возене в превозни средства, което
прави изключително трудно транспортирането й. Акцентира се, че при най-
елементарно движение изпитва невероятно силни болки в увредения крайник.
Поддържа се, че получените стресови посттравматични състояния
довели до нарушения на нормалния й социален живот и създали трайни
препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната
нужда от помощ и съдействие на близките, създали у ищцата чувство за
******, което се отразило негативно върху психиката и самооценката й.
*********************************
Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС имало
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно
полица № ****, при ответното „З. Д. Е.“ АД със срок на валидност от
20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.
На ****** г., с молба с Вх. № ****, ищцата завела писмена претенция
по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно
обезщетение от ответното дружество.
В предвидения срок ответното дружество едностранно без
подписването на споразумение й изплатило сумата от 24 000 лв. като
обезщетение за претърпените от нея вреди, която тя счита за несправедливо
занижена.
Според ищцата претърпените от нея увреждания следва да бъдат
2
обезщетени в размер на 70 000 лв., което с оглед на вече извършеното от
ответника плащане на сумата от 24 000 лв., пораждало правния интерес от
иницииране на процесният иск.
С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция по реда
на чл.432, ал.1 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата
от 46 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
доброволната покана - 05.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, вследствие на
процесното ПТП.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „З. Д. „Е.“ АД, с която се оспорва основанието и
размера на исковете.
Не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на л.а., марка „Р.”, модел „М.” с peг. № ****, т.е. между сочения
причинител на вредата и ответното дружество.
Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че от
ангажираните доказателства не се установява цялостната фактическа
обстановка, при която е възникнал въпросният инцидент. Възразява се, че
представения от ищцата Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с
материална доказателствена сила по отношение механизма на възникването
му. Липсвали доказателства къде точно на пътното платно е пресичало
пострадалото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорва се наличието на противоправно и виновно поведение от страна
на водача на застрахования автомобил, както и твърденията в исковата молба
за допуснато нарушение на правилата за движение от негова страна,
изразяващи се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка.
Предвид възражението за неизяснения механизъм на инцидента се
оспорва също така и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите неимуществени вреди, както и допълнително описаните от
ищцата негативни последици от психологическо, битово и емоционално
3
естество, които били недоказани.
Прави се възражение за съпричиняване поради допуснато нарушение
разпоредбите на раздел ХХІ (чл. 107 и сл.) от ЗДвП, предвид на които
пострадалата допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния
резултат- предприела пресичане без да се съобрази с движещото се превозно
средство, което било видимо за нея, като следвало да прецени дистанцията на
автомобила и да изчака преминаването му или остави по-голяма дистанция.
Поддържа се, че при тези обстоятелства приносът на пострадалата за
съпричиняване на вредоносните последици следва да се определи в размер на
поне 50 %.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Изложените в
исковата молба обстоятелства не обуславяли претендирания размер но 46 000
лв. Размерът й бил завишен с оглед трайната съдебна практика, възрастта на
пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетения по КЗ, като сумата
не отговаряла на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в
страната.
Оспорва се твърдението, че ответния застраховател превел
извънсъдебно единствено 24000 лв. Уточнява се, че дружеството заплатило на
пострадалата извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 884 лв., от които
2 384 лв. представлявали обезщетение за имуществени вреди, а 24 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника предвид
неприключилото ДП механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача
оставали неустановени. Въпреки това с изплатената в полза на пострадалата
сума, същата била изцяло обезщетена за всички имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, поради което определянето, респ. заплащането
на допълнително обезщетение се явявало неоснователно и
незаконосъобразно.
Оспорва се като неоснователна акесорната претенция за лихва. Сочи се,
че в случая по отношение началната дата, от която следва да се начислява
законната лихва била приложима разпоредбата на чл.497 КЗ. И тъй като
извънсъдебната претенция била предявена на 05.06.2020 г., то началната дата
от която законната лихва се начислява, не можело да е по-ранна от
изтичането на тримесечния срок, считано от 05.06.2020 г. Затова и според
ответника неоснователно законната лихва се претендирала от датата на
4
предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя.
Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не дало повод за
завеждате на делото, поради което отговорността за разноските следва да
бъде разрешение при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения
отговор.
Поддържа се, че оспорването на механизма на ПТП било бланкетно, а
ответника не описал механизъм, различен от описания.
Възражението за съпричиняване също било неоснователно и
необосновано. Ищцата се движела правомерно, пресичала по пешеходна
пътека, спазвайки всички законови предписания. От друга страна ответникът
носел доказателствената тежест да докаже възраженията си при условията на
пълно и главно доказване.
Неоснователно ответникът се позовавал на прекомерност на
претендираното обезщетение. В случая телесните увреждания на ищцата били
изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени със силни
болки и страдания, а травмите щели да оставят трайни и крайно негативни
последици до края на живота й. В отговора се съдържало противоречие,
доколкото ответникът едновременно поддържал, че от една страна
механизмът на ПТП не е установен, а от друга – и че е обезщетил ищцата.
Твърди се, че механизмът на ПТП бил ясен и че травмите, получени от
пострадалата предполагали значително по-високо обезщетение.
Излагат се съображения в смисъл, че изплатените от застрахователя
24 000 лв. представлявали обезщетение единствено за претърпените
неимуществени вреди, чиято пълна обезвреда е предмет и настоящото дело,
както и че въпросът за изплатеното от застрахователя обезщетение за
имуществените вреди е извън фокуса на настоящия спор.
Поддържа се, че претенцията за законна лихва върху главницата, следва
да бъде присъдена от датата на завеждане на доброволната покана пред
застрахователя, а именно 05.06.2020 г. Позовава се на съдебна практика в тази
насока и сочи съображения.
В допълнение на описаните факти и обстоятелства във връзка със
състоянието на ищцата, се твърди и че на *** г., същата била подложена на
5
************ вследствие на процесното ПТП. Наред с това с оглед на
получената тежка фрактура на ********, ищцата посетила и лекар
специалист, който установил н*************************
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил отговор на ДИМ от ответника.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на
твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Относно установяване механизма за настъпване на процесното ПТП по
настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението
на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и
кореспондира изцяло с доказателствения материал по делото.
Установява се от заключението на същата, както и от обясненията на
вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на ****** г., че на *** г. водачът С. Ц. Д. е
управлявал л.а. „Р. М.” по дясната лента на платното за движение на ул. „Г.
Б.” в посока от юг на север със скорост 48+49 км/ч. Автомобилът се е движел,
като пред него нямало други автомобили, а зад него, на дистанция, се движил
с автомобила си водачът К.Ц.. Към този момент пешеходката М. К. В. е била
на десния тротоар по посока движението на автомобила. Когато автомобила е
бил на около 45-46 м, пешеходката В. е предприела пресичане на платното за
движение от дясно на ляво пред автомобила върху северния край на
обозначената пешеходна пътека със забързан ход. След около 3,35s от
момента на навлизане в лентата за движение на автомобила е изминала около
5,20 м към средата на пътното платно. На около 15-16 м преди мястото на
удара Д. възприел опасност за движението и реагирал на спиране, но
настъпил удар в предната централна част на л.а. „Р. М.” върху лявата
странична част на пешеходеца. След удара л.а. „Р. М.” е спрял на платното за
движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни
от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката М. К. В. е била
отхвърлена напред и на ляво, където е паднала на платното за движение в
насрещната лента. Тези изводи на експерта се потвърждават и от показанията
на свидетелите С.Д. и К.Ц.. Същите освен това установяват, че видимостта на
6
пътното платно е била лоша, тъй като е валяло суграшица, а и пътя е бил в
лед, но очевидно не в такава степен, че да липсва въобще такава, тъй като
св.Ц. твърди, че е виждал фаровете на автомобила пред нега, както и видял
отскачането на тялото на пострадалата след удара. И двете коли на
свидетелите, според твърденията на самите тях, са се движили със скорост
около 35 – 40 км.ч., като тази на Д. е била следвана от колата на Ц.. Според
в.л.Ф. обаче скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара е била
в интервала 48 - 49 km/h. Пак според експерта, водачът на автомобила „Р. М.“
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстР.
спиране, ако в момента в който е реагирал се е движел със скорост по - малка
от 30,0 km/h.
Установено е и че ищцата В. е имала видимост към автомобилите,
идващи от двете посоки на движение още при навлизането си на платното за
движение, както и през цялото време до момента на удара в посоката, в която
се е движила.
В заключение вещото лице Ф. сочи, че основна причина за
възникването на процесното ПТП от техническа гледна точка е избраната
скорост и траектория на движение от водача Д. на лек автомобил „Р. М.” ***
в зоната на наличната пешеходна пътека, когато по пешеходната пътека от
дясно на него се е движила пешеходката М.В.. При тази ситуация
траекторията на движение на автомобила се е пресякла по време и място с
траекторията на пешеходката в конфликтна зона - мястото на удара, като Д.
твърди при разпита му в съдебно заседание, че не е видял същата до
настъпването на удара. Според експерта Ф., при проявено внимание той би
имал техническа възможност да избегне удара, ако е възприел и реагирал в
момента, когато пешеходката е навлязла на пътното платно.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
ищцата, както и извършените от нея разходи за лечение, е приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.М., която като
неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения
материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че след
настъпване на ПТП-то ищцата е откарана с линейка до Спешно отделение при
М. “У. Х.” ООД, в град П., където е била прегледана, изследвана,
консултирана, диагностицирана и приета за лечение в *********на
7
болницата. От приетата по делото медицинска документация д-р М. е
заключил, че пострадалата е получила:***************. На ******г. М.В. е
оперирана, като й е извършено ********. На *****г. пострадалата М.В. е
изписана, за да продължи лечението в дома си.
Според експерта описаните травматични увреждания са резултат от
действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и отговарят да са
получени при станалото ПТП по механизма“ Удар на движещ се автомобил в
тялото на пешеходец“. Ударът е реализиран в лявата странична повърхност на
тялото с последващо възкачване на предния капак на автомобила и изпадане
на пътното платно. При инициалния удар са получени ********* При
изпадането на платното са получени контузия на *** и счупване на ****.
Контузията на ***** е протекла с ******
От заключението на приетата СМЕ се установява, че в острият период
на травмата, както и след оперативната интервенция и в периода на
раздвижването пострадалата е търпяла интензивни болки, налагащи прием на
обезболяващи медикаменти. Останала е на легло за период от около *****,
след което е започнало ******. Била е в болнични ******. Според д-р М., за
пълното възстановяване от такава травма е необходим период от около *****
**** при правилно протичащ оздравителен процес, в който се включва и ***.
Наред с това пояснява, че ************
Наред с изложеното д-р М. установява, че в резултат на счупването на
****** у ищцата е останало леко нарушение на ************Налице са и
белези по тялото й получени в резултат на оперативната интервенция - рани в
областта на *************
В съдебно заседание д-р М. заключава, че след извършен от него
преглед на ищцата е установил, че движенията й са възстановени в пълен
обем.
По делото относно установяване твърдените болки и страдания,
изпитани от ищцата, са събрани гласни доказателства – показанията на св. К.
И. В., съпруг на ищцата. Предвид, че показанията на посочения свидетел
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, не са
противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични непостредствени
впечатления, съдът ги кредитира. Така, св. В. също установява, че през време
на болничното лечение ищцата е търпяла силни по интензитет болки, които
8
са придхождали оперативната интервенция. Установява, че същата е била
през този период на легло, обездвижена, с поставени ****. В резултат на това
е получила наранявания в областта на ****** и се е наложило допълнително
лечение и на тези рани. Установява още, че периода на домашното й лечение
е продължил около ***** през които ищцата е била ***** Това налагало
всички лични физически и хигиенни грижи да се извършват от свидетеля. Що
се касае до посещенията в болницата, а в последствие и при ***та получавал
помощ от сина им, с който живеели заедно. След този период е последвал
възстановителен такъв, през който около ******* са й били нужни да
*******Свидетелят твърди, че и към момента ищцата не е възстановила
изцяло ********, както и че изпитвала постоянен страх от автомобили.
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че
описаните вредоносни последици на престъплението са настъпили при
действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран застрахователната полица N ****, с период
на действие 20.02.2019 г. - 19.05.2020 г., сключен между сочения причинител
на вредата и ответното дружество.
Няма спор между страните в процеса, че ищцата е предявила писмено
застрахователна претенция за заплащане на дължимите й се обезщетения,
като ответната застрахователна компания е изплатила такова в размер на
24 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди и 2384
лева – обезщетение за имуществени вреди.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск против ЗД „Е.“ АД, е чл.432
ал.1 от КЗ и същият е процесуално допустим като предявен от надлежни
страни, при наличие на правен интерес за същите.
Искът е основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя
при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното З. Д.. Налице са и
9
предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената към застрахователя
писмена застрахователна претенция от ищцата, по която ЗД „Е.“ АД е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение в претендирания от нея размер.
Безспорно и по несъмнен начин се доказа в процеса извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството
на С.Д. и неговата вина за настъпване на процесното ПТП, както и нанесените
на ищцата телесни увреждания. В този смисъл безспорно се установи в
процеса, че на *** г., виновният водач С. Ц. Д., като е управлявал л.а. „Р. М.”
по дясната лента на платното за движение на ул. „Г. Б.” в посока от юг на
север със скорост 48-49 км/ч., която скорост е била несъобразена с
атмосферните условия и със състоянието на пътя – валяло е суграшица и
пътят е бил заледен, с конкретните условия на видимост – рано сутринта, на
зазоряване при зимни условия, и без да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците е блъснал пешеходката М. К. В., която е пресичала платното за
движение от дясно на ляво пред автомобила върху северния край на
обозначената пешеходна пътека. Установи се, че едва на около 15-16 м преди
мястото на удара Д. е възприел опасността за движението и е реагирал за
спиране, но поради неговата закъсняла реакция е настъпил удар в предната
централна част на л.а. „Р. М.” върху лявата странична част на пешеходката,
която била отхвърлена напред и на ляво, където и паднала на платното за
движение в насрещната лента. При така установените в процеса факти, се
налага извод, че виновният водач Д. е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и в
резултат на тези му действия е причинил по непрадпазливост на ищцата М.В.
средна телесна повреда изразяваща се в ***********************. Ето защо
съдът приема за доказани по несъмнен начин сочените по – горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
От установеното по делото от фактическа страна се установява
наличието и на останалите предпоставките ангажиращи деликтната
отговорност на ответното З. Д. - настъпилите за пострадалата ищца болки и
страдания от причинените й вреди, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Поради изложеното и с оглед валидно сключения застрахователен
10
договор „Гражданска отговорност” с ответната ЗД „Е.“ АД, съдът приема, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
ответното З. Д..
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл от приетото за установено от фактическа страна
получените от ищцата при процесното ПТП травматични увреждания имат
характер на средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се
в счупване на ************. Доказа се, че описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ
механизъм и отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма
“Удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец“. Ударът е реализиран
в **** странична повърхност на тялото с последващо възкачване на предния
капак на автомобила и изпадане на пътното платно. При инициалния удар са
получени раната по страничната повърхност на *******. При изпадането на
платното са получени *******. Контузията на **********. Установи се и
още, че оздравителния период е бил продължителен - повече от *****
месеца, както и че предстои последващо лечение - *******. В острия период
на травмата, както и след оперативната интервенция и в периода на
раздвижването пострадалата е търпяла интензивни болки, налагащи прием на
обезболяващи медикаменти. Останала е на легло за период от около *****,
11
след което е започнало раздвижване с помощно средство- *******. Била е в
болнични *******. Според експерта д-р М., за пълното възстановяване от
такава травма е необходим период от около 10 - 11 месеца при правилно
протичащ оздравителен процес, в който се включва и ***.
Установено е и още, че в резултат на счупването на ***** у ищцата към
момента е останало леко нарушение на оста на ******, проявена с *******, а
от счупването на ******. Налице са и белези по тялото й получени в резултат
на оперативната интервенция - рани в областта на *****************
Вещото лице д-р М. заключава, че след извършен от него преглед на
ищцата при изготвяне на заключението е установил, че движенията й са
възстановени в пълен обем. Пояснява и още, че при необходима грижа и
съответно лечение е възможно и пълното премахване на белезите по тялото на
ищцата.
Безспорно се доказа в процеса, че през целият период на оздравителния
процес М.В. е търпяла силни като интензитет и продължителни болки.
Изпитвала е значителен физически дисконфорт, тъй като не е могла да се
справя сама с ежедневните си физиологични, хигиенни и др. нужди. Била е
безпомощна да се придвижва сама, както в дома си, така и навън, което
обстоятелство ангажирало грижата и на нейните близки. Всичко това е дало
отражение и върху психичното й състояние.
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените
болки при получената травма, мотивира съда да приеме, че справедливият
размер на застрахователното обезщетение е 50 000 лева.
Съдът прима за неоснователно направеното от ответното З. Д.
възражение за нарушение от страна на пострадалата на разпоредбите на
чл.107 и сл. от ЗДвП, поради липса на доказателства в този смисъл. Не се
установи ищцата преди да навлезе на пътното платно да не е съобразила
наличието на приближаващо превозно средство, както и ненужно да е
удължила пътя и времето си за движение, както и да е пресичала на
необозначено място, като внезапно е изскочила на пътното платно в
нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Напротив, доказано е по несъмнен начин, че тъкмо водача на
автомобила, станал причина за настъпване на процесното ПТП, е допуснал
посочените множество нарушения на ЗДвП, което и е довело до причиняване
12
на телесната повреда на ищцата. В този смисъл и предвид разпореденото в
чл.119 ал.5 от ЗДвП пешеходецът не следва да се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие. Ето защо съдът прави горният
извод за неоснователност на възражението на ответника.
Предвид всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание
чл.498 ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се
уважи за сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди и съобразно извършеното доброволно плащане
от застрахователя на обезщетение в размер на 24 000 лв. - за претърпените от
нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава при спазване
разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, която е приложима в случая. Съгласно така
цитираната законова норма законната лихва върху обезщетението се дължи
от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или изтичане на
срока по чл.496 ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106
ал.3 от КЗ. В случаят ищцата В. е поискала от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
на 05.06.2020 г. С писмо от 30.06.2020 г. и в срока по чл.496 ал.1 от КЗ,
застрахователят е дал мотивиран отговор по чл.496 ал.2 т.2, б. "б" и б. "в" от
КЗ, като е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
увредената в размер общо на 26 884 лева, от които 2 384 лева – имуществени
вреди и 24 000 лева – неимуществени вреди. В същото писмо застрахователят
е поканил ищцата да посочи банкова сметка, по която да се изплати същото,
както и да представи разходнооправдателни документи в оригинал за
направените от нея разноски във връзка с лечението. Следователно срокът за
окончателно произнасяне по претенцията, който се признава от
застрахователя, е бил тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ въпреки, че
определеното от застрахователя обезщетение е изплатено с платежно
нареждане от 03.08.2020 г.. Поради това началният момент на дължимата
лихва трябва да се определи по чл. 497 ал.1 т.2 предл.1-во от КЗ, а именно от
05.09.2020 г., което между впрочем обстоятелство се признава и от ответното
З. Д.. Над този размер – 26 000 лева до предявеният такъв от 46 000 лева иска
като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По разноските:
13
С оглед резултата по делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищцата сторените от нея съдебно деловодни разноски и
такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител
съразмерно с уважената част от претенцията. Относно адвокатското
възнаграждение се претендира заплащането му в размер на 2500 лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от
25.08.2021 г. и от който е видно, че е платено в брой в деня на сключването
му. Доколкото ответната страна е релевирала в срок възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът съобразява, че такава
действително липсва доколкото същото е разгледано и приключено в едно
съдебно заседание, а и за част от фактите ответното дружество не спори, то
възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер от 1 910 лева. Така с оглед уважената част
от иска на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 079,57 лева. Дължат й се и сторените от нея съдебно деловодни разноски
- платена ДТ – 1840 лева и възнаграждение на вещо лице – 200 лева, които
изчислени по компенсация съобразно уважената част от иска са в размер на
1153,04 лева.
В полза на ответника и при условията на чл.78 ал.8 от ГПК ще следва
да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лева, който размер е съобразен с разпореденото в чл.25 ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ, както и 600 лева – платени възнаграждения за
вещи лица. Така и на основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената
част от иска, на ответника се следват 456,52 лева.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Х. К.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. В., ЕГН
**********, от гр. П., със съдебен адрес : гр.С., бул. „Е. Х. Г. №***, ет.***
ап.***, чрез адв. Г.Й., ***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 26 000
14
/двадесет и шест хиляди/ лева, която представлява застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на
ПТП станало на *** г., в гр.П., при което виновният водач С. Ц. Д., като е
управлявал л.а. марка „Р.“ модел „М.” с рег. № *** по дясната лента на
платното за движение на ул. „Г. Б.” в посока от юг на север е блъснал
пешеходката М. К. В., която е пресичала платното за движение от дясно на
ляво пред автомобила върху северния край на обозначената пешеходна
пътека, и при изплатено от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева
на ищцата, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, дължима от 05.09.2020 г. до пълното
изплащане на сумата, КАТО за разликата до 46 000 /четиридесет и шест
хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Х. К.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. В., ЕГН
**********, от гр. П., със съдебен адрес : гр.С., бул. „Е. Х. Г. №***, ет.***,
ап.***, чрез адв. Г.Й., ***, сторени от последната съдебно деловодни
разноски в размер на 2232,61 лева, изчислени по компенсация и
представляващи платена ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, последното определено при условията на чл.78 ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К. В., ЕГН **********, от гр. П., със съдебен адрес :
гр.С., бул. „Е. Х. Г. №***, ет.***, ап.***, чрез адв. Г.Й., ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Х. К.“ № *** сторени от последното съдебно деловодни разноски в размер
на 456,52 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от
иска и представляващи платено възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15