Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31
гр. Сливен, 22.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание
проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при
секретаря Е.Х. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № *4 по описа на СлОС за 2015 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от
„Стилстрой - Комерс” ЕООД срещу „Югоизточно държавно предприятие” ДП - Сливен и
В.М.С., в която се твърди, че на 21.07.2010г. между „Държавно горско стопанство
- Ц.” като възложител и „Стилстрой – Комерс” ЕООД като изпълнител е сключен
Договор № 17 за предоставянето, стопанисването и ползването на дивеча в
дивечовъден участък „Дядо Стойчо – Новите колиби”. Твърди се, че горепосочения
договор е сключен въз основа на проведен конкурс по чл.36 от Закона за лова и
опазване на дивеча, спечелен от „Стилстрой – Комерс” ЕООД.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество добросъвестно е изпълнявало задълженията по сключения
договор, като е заплащало редовно дължимите годишни вноски към възложителя и е
внесло предвидената в чл.5.3. от договора банкова гаранция.
Твърди се още, че ищецът е
извършил дължимите по договора ловно-стопански мероприятия и ловно-стопанска
дейност върху площите на дивечовъдния участък. Бизнеспрограмата на дружеството
също е изпълнявана стриктно, което са
установили извършваните контролни проверки.
Твърди се, че на 01.08.2014г.
управителят на „Стилстрой – Комерс” ЕООД - Д.К. с нотариално заверено
пълномощно е предоставил на лицето В.М.С. правото да упражнява от името на
дружеството всички права по договор № 17 за
предоставянето, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден
участък „Дядо Стойчо - Новите колиби”. Към края на 2014г. отношенията между
упълномощителя и пълномощника са се влошили поради злоупотреба с полученото
оперативно пълномощно. На 06.03.2014г. ищцовото дружество е получило писмо от
ответника „Югоизточно държавно предприятие”, с което директорът на
предприятието уведомил ищеца, че молбата му за прекратяване на Договор № 17 от
21.07.2010г. ще бъде удовлетворена след заплащане на задълженията на „Стилстрой
– Комерс” ЕООД по договора. Тъй като управителят Д.К. не е бил уведомен, че има
такава молба за прекратяване на договора, нито е имал такова желание за
прекратяване, той незабавно се е свързал с пълномощника В.С. по телефона. В
същия ден е осъществена и връзка чрез юрисконсулта на „Югоизточно държавно
предприятие” – Юра Челебиева, която е
уведомила ищеца, че евентуално ще даде по-подробна информация на 09.03.2015г. Междувременно
Д.К. е решил да оттегли даденото пълномощно към В.С., което е сторил с
декларация от 10.03.2015г. Пълномощното е било оттеглено по всички въпроси,
свързани с Договор № 17/21.07.2010г. Управителят на „Стилстрой – Комерс” ЕООД е
бил уведомен от юриста на ответното дружество, че следва да входира официална
молба - искане до директора на
предприятието, като такава молба е била входирана на 13.03.2015г. Със същата е
съобщено на Директора на предприятието, че пълномощията на В.С. са оттеглени и
това лице няма законови права да
договаря каквото и да било във връзка с Договор № 17/ 21.07.2010г. След
уговорена среща с директора на „Югоизточно държавно предприятие” на
16.03.2015г. се установило, че на 12.03.2015г. В.С., действайки като
пълномощник, но без знанието на своя упълномощител, е подписал споразумение с
възложителя „Югоизточно държавно предприятие” за прекратяване на Договор № 17
по взаимно съгласие. Твърди се че тези действия на пълномощника са без
предварително съгласуване с упълномощителя, като посочената сума, дължима за
плащане при прекратяване в размер на 28 323,48 лв. е заплатена именно от В.С.
и то в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество.
Твърди се, че сключеното между
„Югоизточно държавно предприятие” В.М. като пълномощник споразумение е нищожно
поради липса на представителна власт на пълномощника В.С.. На следващо място се
твърди, че сключеното между „Югоизточно държавно предприятие” и В.М.С. като
пълномощник споразумение е недействително поради действия на представителя във
вреда на представлявания. На трето място се твърди, че процесното споразумение
е нищожно като накърняващо добрите
нрави. На четвърто, последно място се твърди, че процесното споразумение е
нищожно поради противоречие със закона и повелителните разпоредби на учредителния акт на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, респективно
сключено без да е налице решение на едноличния собственик на капитала.
С молба от 31.07.2015г. по делото
ищецът уточнява, че исковете са предявени в условията на евентуалност, като е
предявен и иск за признаване на установено съществуването на договор за
предоставяне, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо
Стойчо – Новите колиби” с дата 21.07.2010г.
Исковата молба е връчена редовно
на ответника „Югоизточно държавно предприятие”. В законно установения срок е
депозиран отговор. В същия се оспорват исковете като неоснователни. По всеки
един от исковете е заявено становище като се твърди, че ответника В.С. е
упражнявал своите правомощия съгласно даденото пълномощно, в което е посочено,
че същият е овластен с всички права по процесния договор. В пълномощното не
било посочено, че упълномощаването изключва действие по прекратяване на
договора.
Оспорва се твърдението, че е
налице сговор при прекратяване на договора, както и твърдението, че
пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя. Оспорва се наличието на
недобросъвестност на пълномощника, като се твърди че ищецът не сочи конкретно в
какво се състои ощетяването на ищцовото дружество. Във връзка с твърдението, че
не е налице решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество
за прекратяване на договора се твърди, че доводите на ищеца са неоснователни,
тъй като в конкретния случай не е задължително
наличието на такова решение. Сочи се, че такова решение не е в кръга
правомощията, визирани в чл. 137 от ТЗ, по които изключителна компетентност има
Общото събрание на ООД, респективно едноличен собственик на капитала. Такова
изискване не е предвидено и в учредителния акт на ищцовото дружество. Посочва
се, че реално това правомощие е на управителя, в каквото качество Д.К. е
упълномощил В. Димов С. да представлява дружеството. Твърди се, че договорът е
прекратен на 12.03.15г. от лице с представителна власт, като сключеното
споразумение е породило всички законни последици свързани с него. Изразено е
становище по доказателствените искания.
Депозиран е отговор от ответника В.М.С.,
с който същия оспорва така предявените искове като неоснователни. Сочи се, че
декларацията за оттегляне на пълномощното е връчена на В.С. 3 дни по-късно след
сключване на процесното споразумение за прекратяване на договора. Твърди се че
съгласно пълномощното, на него са били делегирани всички права по договора без
изключение, като едното от правата на „Стилстрой - Комерс” ЕООД е правото да прекрати същия. Оспорва се
твърдението, че пълномощното е общо и не е конкретизирано. Във връзка с
твърдението, че ответникът В.С. е действал във вреда на представлявания, се
сочи че същият е извършил действия по прекратяване на договора с убеждението,
че дружеството няма ресурс да осъществи бизнес-програмата, с която е кандидатствало.
Именно това е наложило друго дружество да извършва инвестиции, а именно
дружество „Мартима” ЕООД, за да може да се изпълняват задълженията на ищцовото
дружество по договора. Собственик на капитала на „Мартима” ЕООД към онзи момент
е бил ответника В.М.С.. Твърди се, че откакто В.С. е станал пълномощник на
„Стилстрой – Комерс” ЕООД, това дружество не е извършвало никакви инвестиции по
договора. Към момента на прекратяване на договора ищцовото дружество е имало
просрочени задължения по чл.5.1 от договора, което от своя страна е било
основание по чл.7.3 б.”а” от договора, същият да бъде прекратен едностранно.
Сключеното процесно споразумение
е било предхождано от многократни опити от страна на В.М. за изпълнение на
договора, включително с привличане на дружеството „Мартима“ ЕООД, което е
инвестирало безвъзмездно в интерес на
„Стилстрой – Комерс” ЕООД, както и със заплащане с лични средства на задължения
на ищеца. Твърди се че едноличният собственик на капитала на „Стилстрой –
Комерс” ЕООД е бил уведомяван за всяко едно действие, предприето от В.М.,
свързано с упражняване на правата по пълномощното и същият не се е
противопоставял по никакъв начин. Твърди се че от страна на управителя на
„Стилстрой – Комерс” ЕООД е било налице незаинтересованост по отношение на
задълженията му по договора. Оспорва се твърдението, че процесното споразумение
е сключено в противоречие на добрите нрави, както и твърдяното противоречие със
закона и учредителния акт на дружеството. Твърди се, че прекратяването на
договора не е от кръга на решенията, по които изключителна компетентност има
едноличния собственик на капитала. Сочи се, че българското законодателство не
въвежда в императив наличие на решения
на Общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала за
прекратяване на договор. Чл. 11 от учредителния акт на дружеството не е
приложим в случая и касае други правомощия. Твърди се, че е налице валидно
прекратяване от лице с представителна власт, поради което предявените искове са
неоснователни.
От ищеца е предявена допълнителна
искова молба с дата 18.12.2015г. В същата се оспорват твърденията изложени от
„Югоизточно държавно предприятие”. Оспорва се изразената теза и граматическото
тълкуване на текста на пълномощното. Отново се твърди, че между двамата
ответници при подписване на процесното споразумение, е бил налице сговор с
цел увреда интересите на ищцовото
дружество. Твърди се отново, че ищецът е изпълнявал точно своята инвестиционна
програма. Правят се доказателствени искания.
От ищеца е депозирана и
допълнителна искова молба по отношение отговора на ответника В.М.С., в която се
оспорва твърдението на ответника С., че преди и към момента на прекратяване на
процесния договор дружеството не е имало финансов ресурс да осъществява
бизнес-програмата, с която е кандидатствал. Оспорва се твърдението на ответната
страна, че липсата на финансов ресурс е наложило друго дружество да извърши
инвестиции, за да може да изпълнява задълженията си. Сочи се, че е невярно и
недоказано становището на С., че откакто същият е станал пълномощник на
„Стилстрой – Комерс” ЕООД, ищцовото дружество не извършвало никакви инвестиции
по договора. Оспорва се твърдението, че е била налице пълна незаинтересованост
на „Стилстрой – Комерс” ЕООД по отношение на задълженията му по процесния
договор. Твърди се, че не отговаря на действителността и твърдението, че към
момента на прекратяване на договора, ищецът е имал просрочени задължения по чл.
5.1 от договора. Твърди се че към датата на прекратяване на Договор № 17, а
именно 12.03.2015г. „Стилстрой – Комерс”
ЕООД не е имало ликвидни изискуеми, безспорни задължения към ответника
„Югоизточно държавно предприятие”, както и че към този момент ищецът не е бил
уведомяван за намерение на възложителя да прекратява сключения договор. Оспорва
се твърдението, че между „Стилстрой – Комерс” ЕООД и „Югоизточно държавно
предприятие” са били проведени преговори за уреждане на отношенията във връзка
с Договор № 17. Управителят на ищцовото дружество никога не е присъствал на
подобни преговори, нито е бил уведомен, че дружеството е заплашено с
едностранно прекратяване на договора. Твърди се че заплатената сума от С. в
размер на 22488,60лв. не е била за стари задължения на дружеството ползвател, а
представлява дължимата годишна вноска за 2015г., която е следвало да бъде
заплатена най-късно до края на м. април 2015г.
Твърди се че ищецът не е бил в забава за плащането на тази вноска, което
от своя страна не е довело до възникване на причина за едностранно прекратяване
на договора. Твърди се че В.С. не е заплащал лични средства във връзка с
инвестиционната програма на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, както и че ищцовото
дружество не е имало изискуеми задължения, които да са създавали непосредствена
опасност от едностранно прекратяване на договора. Твърди се че В.С. е действал
без знанието и съгласието на дружеството
доверител по отношение на прекратяването на процесния договор, както и
че ищцовото дружество изрично се
противопоставило на извършваните от него действия.
На допълнителната искова молба е
депозиран допълнителен отговор и от двамата ответници.
Ответникът „Югоизточно държавно
предприятие” е депозирал допълнителен отговор на 20.01.2016г. В същия се
излагат твърдения, че съображенията на ищеца са неоснователни. Изтъква се, че
сключения договор с „Мартима” ЕООД и процесния договор са два договора с коренно
различни предмета, поради което не може да се направи извод за предварителен
сговор. Поддържат се отново твърденията, че
Югоизточно Държавно Предприятие е било добросъвестно, тъй като към
момента на прекратяване на договора не е бил уведомен, че пълномощията на В.С.
са били оттеглени. Изцяло се поддържа становището по първоначалния отговор по
отношение на изложените твърдения във връзка с обема на представителната власт.
Твърди се че ищцовото дружество е било в просрочие на задълженията си по
договора, а именно не е заплащало изцяло дължимите вноски. С писмо от
27.02.2015г., получено от ищеца на 06.03.2015г., „Югоизточно държавно
предприятие” уведомило ищеца, че е било
налице просрочие на задълженията му по договора за минали години в размер
подробно описан в писмото. Към момента, в който договорът е прекратен по
взаимно съгласие, е било налице основанието на чл.7 т.3 б. „а” от договора, при
което „Югоизточно държавно предприятие” е щяло да прекрати процесния договор
едностранно, поради посоченото по-горе просрочие. В случай, че това се беше
случило по силата на чл.11 от същия договор, ищецът е щял да изгуби внесената банкова гаранция в размер на 104
790,18 лв. В случай, че е била налице недобронамереност от страна на
„Югоизточно държавно предприятие”, то той би се възползвал от цитираната
разпоредба като прекрати договора и задържи банковата гаранция. Вместо това
„Югоизточно държавно предприятие” се е съгласило да прекрати по взаимно
съгласие договора и да възстанови банковата гаранция. В този смисъл се твърди,
че при сключване на процесното споразумение не е бил налице сговор с цел увреда
интересите на ищцовото дружество.
В депозирания допълнителен
отговор, ответникът В.М.С. отново развива съображения, оспорващи твърденията на
ищеца по всеки един от гореизброените пунктове. Отново се твърди, че ако
процесният договор не е бил прекратен от пълномощника, то същият е щял да бъде
прекратен от другия ответник по делото, но с много по-тежки финансови
последици. Оспорва се твърдението на ищеца, че същият е извършил инвестиции по
договора в приблизителен размер на 400000 лв. като се твърди, че цитираните
инвестиции са извършени от „Мартима” ЕООД.
В с.з. ищецът се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло предявените
искове и моли за уважаването им. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответниците се
представляват от процесуален представител по пълномощие, който оспорва
основателността на предявените искове и моли за отхвърлянето им. Представя
подробни писмени бележки.
От фактическа страна се установява следното :
На 21.07.2010г. между „Държавно
горско стопанство - Ц.” като възложител и „Стилстрой – Комерс” ЕООД като
изпълнител е сключен Договор № 17 за предоставянето, стопанисването и
ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – Новите колиби”, в
териториалния обхват на дейност на ДГС „Ц.“, обособен със заповед №
82/05.11.2009г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Договорът е сключен въз основа на проведен конкурс по чл.36 от Закона за лова и
опазване на дивеча, спечелен от „Стилстрой – Комерс” ЕООД.
На 01.08.2014г. управителят на
„Стилстрой – Комерс” ЕООД - Д.К. с нотариално заверено пълномощно е упълномощил
лицето В.М.С. с правото да представлява „Стилстрой – Комерс“ ЕООД пред ЮИДП –
Сливен и ДГС „Ц. по всички въпроси, свързани с договор № 17/21.07.2010г. , като
упражнява от името на дружеството всички права по договора, включително да
получава и подписва всякакви документи и кореспонденция, свързани с договора.
Пълномощното е с краен срок 21.07.2015г.
На 11.02.2015г. В.С., в
качеството си на пълномощник е депозирал молба за прекратяване на процесния
договор по взаимно съгласие на основание чл.7.4 от същия.
Без да е уведомен за горните
действия на пълномощника, лично управителят на ищцовото дружество – Д.К.,
депозира молба вх. № 0543/04.03.2015г. пред ДГС – Ц. към ЮИДП, в която
уведомява за предприетите действия по реализиране на бизнес плана /ограждения/
и моли за организиране на работна среща.
Директорът на „Югоизточно Държавно
Предприятие“ ДП е изпратил писмо до ищецът „Стилстрой – Комерс“ ЕООД, в което
уведомява, че искането за прекратяване на договора ще бъде удовлетворено след заплащане
на задълженията в размер на 22 488.60 лева, дължими за периода от
21.07.2014г. до 28.02.2015г. В исковата молба ищецът признава получаване на
писмото на 06.03.2010г. В показанията си св.С. Василев сочи, че на тази дата 06.03.2015г.
е присъствал на обаждане от Д.К. към В.С. при което последният е уведомен за
прекратяване на пълномощията свързани с упражняване на правата по Договор № 17 от
21.07.2010г.
На 10.03.2015г. процесното
пълномощно е оттеглено с нотариално
заверена Декларация. С нотариална покана, връчена на 13.03.2015г. лицето В.С. е
уведомено за оттегленото пълномощно.
На 12.03.3015г. е сключено
споразумение между „Югоизточно Държавно Предприятие“ ДП - Сливен и „Стилстрой –
Комерс“ ЕООД, представлявано от пълномощника В.С., с което страните се
споразумяват, че сключения договор № 17/21.07.2010г. се прекратява на основание
чл.7,т.7.4 от същия /по взаимно съгласие, изразено в писмена форма/, считано от
датата на подписване на споразумението. Дължимата сума е заплатена на
12.03.2015г. от пълномощникът В.М.С./видно от представеното банково бордеро/.
С уведомление с дата 13.03.2015г.
до „Югоизточно Държавно Предприятие“ ДП – Сливен, Директорът е уведомен за
оттегленото пълномощно.
Видно от изиската справка от Окръжен
следствен отдел в Окръжна прокуратура – Сливен, на 16.09.2016г. е повдигнато
обвинение на В.М.С. за престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.2 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът
кредитира изцяло показанията на св. С. Василев, св.Стоян Стоянов и
св. Кристиян Василев, тъй като същите кореспондират помежду си и изясняват
фактическата обстановка. Съдът не кредитира показанията на св. Жасмина
Карамитева, тъй като от същите е видно, че дружеството което представлява -
„Мартима“ ООД е пряко заинтересовано от изхода на делото във връзка с
провеждането на нов конкурс.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно
естество :
Предявените установителни искове, в условията на евентуалност, са : с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД
– относителна
недействителност на споразумението, сключено при липса на представителна власт;
относителна недействителност на споразумението, поради действие на
представителя във вреда на представлявания – пр.основание чл.40 от ЗЗД; нищожност
поради накърняване на добрите нрави - правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД; нищожност
поради противоречие със закона и разпоредбите на учредителния акт „Стилстрой
-Комерс“ ЕООД – правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
При предявяване на установителни
искове, законът изрично изисква наличието на правен интерес у ищеца, какъвто в
случая съдът приема, че е налице. При уважаване на тези искове, последиците се
свързват с отпадане на обвързаността на ищеца като страна по процесното
Споразумение от 12.03.2015г.
Упълномощаването е едностранна правна
сделка, по силата на която едно лице – упълномощител, овластява (учредява
представителна власт) друго лице – упълномощен, да извършва от негово име и за
негова сметка правомерни правни действия. Фигурата на търговския
пълномощник е разгледана в чл.26, ал.1 от ТЗ, според който при липса на други
указания, пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия,
свързани с обикновената дейност на търговеца. Налице е изискуемата форма, а
именно писмено с нотариално заверен подпис. Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД,
упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието.
Оттеглянето на упълномощаването
представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят
прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред
правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни
правни действия. Законът
не указва специална форма за оттегляне на пълномощното. В конкретния случай,
видно от показанията на св.С. Василев, упълномощеното лице на 06.03.2015г. е
било уведомено лично чрез проведен телефонен разговор за оттеглените пълномощия.
Също така пълномощникът е извършил изрично изявление за оттегляне, което е оформено
писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието на дата 10.03.2015г. От друга
страна е налице и противопоставяне на търговеца, веднага след узнаването,
съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Това противопоставяне е изрично и по категоричен начин изразява
непризнаването на действията на мнимия представител.
Трайната съдебна практика приема, че договорът, сключен
при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен.
Правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни,
тъй като могат да бъдат санирани /потвърдени/ от представлявания, каквато
възможност дава чл. 42, ал.2, изр. първо от ЗЗД. Следователно, налице е висяща
недействителност на сделката до момента на потвърждаването й от лицето, от
чието име е сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора,
недействителността се стабилизира.
Предвид горното към момента на
сключване на процесното споразумение – 12.03.2015г. пълномощникът В.С. е
действал без представителна власт. Упълномощителят – Управителят на „Стилстрой – Комерс“ ЕООД не е потвърдил
действията и изрично се противопоставя, поради което на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД
атакуваното споразумение следва да бъде обявено за относително недействително
спрямо ищеца.
Предвид уважаване на иска с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, съдът не следва да разглежда
основателността на останалите, предявени в условията на евентуалност искови
претенции.
По отношение на искането с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на Договор № 17/21.07.2010г за предоставяне,
стопанисването и ползването на дивеча в ДУ „Дядо Стойчо – Новите колиби”, съдът
намира, че в своето естество искането представлява правна последица от уважаването на иска с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД
и липсва правен интерес за ищеца от самостоятелно предявяване и разглеждане.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.78 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сторените разноски, доказани до размер от 28 500лева, съгласно
представения списък по реда на чл.80 от ГПК. Съдът не споделя направеното от
ответниците възражения за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение
предвид минималните размери и сложността на спора от фактическа и правна
страна.
Предвид гореизложеното, настоящия
съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р
Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на „СТИЛСТРОЙ –
КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление област Б.,
община Ц., с.Л., ул.“Г.К.“ № *, представлявано от управителя Д.Т.К., сключеното
на 12.03.2015г. СПОРАЗУМЕНИЕ между Югоизточно Държавно Предприятие с ЕИК
********* със седалище гр.Сливен, общ. Сливен и пълномощника В.М.С. с ЕГН **********,
представляващ „Стилстрой – Комерс“ ЕООД за прекратяване на Договор рег. №
17/21.07.2010г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в
дивечовъден участък „Дядо Стойчо – Новите колиби“ в района на дейност на ДГС „Ц.
– ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП Сливен.
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта относно искането за установяване съществуването на Договор № 17/21.07.2010г.
за предоставяне, стопанисването и ползването на дивеча в ДУ „Дядо Стойчо – Новите
колиби” в района на дейност на ДГС „Ц. – ТП на „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП Сливен.
ОСЪЖДА „Югоизточно Държавно
Предприятие“ ДП - Сливен с ЕИК ********* със седалище гр.С., общ. С. и В.М.С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ НА„СТИЛСТРОЙ – КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление област Б., община Ц., с.Л., ул.“Г.К.“ № *, сумата в размер на
28 500лева – деловодни разноски ,
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Б..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :