РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Дряново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20224220200005 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № **********/ 22.12.2021г. на
директора на Регионална дирекция по горите В. Търново.
Жалбоподателят Д. С. П. от гр. Трявна счита, че НП е издадено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и при нарушение на
материалния закон. Счита, че при издаване на обжалвания акт било допуснато
съществено нарушение на административнонаказателните правила и по точно на чл.
57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Констатираното в акта и описаното в обжалваното НП не отговаряло на
действителното фактическо положение. Налице било и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Определеното наказание „глоба" не съответствало на
посочените санкции в чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). На следващо място
посочва, че при съставяне на акта било допуснато съществено нарушение на правилата
на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН. Моли съда на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН да отмени изцяло обжалваното НП, като неправилно, издадено при
нарушение на административнопроизводствените правила, необосновано и
несъобразено с целта на закона. На основание чл. 63д от ЗАНН прави искане за
присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К.,
която взема становище, че в производството било безспорно установено, че деянието е
1
извършено виновно от жалбоподателя, тъй като той знаел за задълженията и
отговорностите, които произтичали спрямо него в качеството му на лесовъд на частна
практика, както в ЗГ, така и в подзаконовата нормативна уредба. Той бил длъжен и
знаел, че неследенето за спазване на одобрения технологичен план било
административно нарушение, което се наказвало по ЗГ, но въпреки това допуснал
неговото извършване. Моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай,
че жалбата бъде уважена, моли адвокатските и деловодните разноски да бъдат в
минимален размер с оглед на това, че делото не се отличавало с особена фактическа и
правна стойност.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.09.2021г. в 14,00 ч. свидетелите И.П. и П.Й. извършили проверка в отдел
255 с-1 в землището на с. Длъгня, общ. Дряново. За него имало издадено позволително
за сеч № 0614695 от 02.08.2021г. от св. Б.М. на жалбоподателя Д.П. с площ на
сечището от 5 100 ха. За подотдела имало изготвени два технологични плана от
23.09.2020г. и 18.05.2021г., които били одобрени от директора на ДГС Плачковци. На
терен установили, че в подотдела имало направени три броя новосъздадени извозни
пътища, които не били отразени на технологичния план, както следва : посока изток –
запад с дължина 52 м. и ширина 3,50 м., посока изток – запад с дължина 20 м. и
ширина 3,50 м. и посока изток – запад с дължина 22 м. и ширина 3,50 м.
Новосъздадените извозни пътища не били ограничени с видим знак на оставащите по
тях дървета, като по тях имало следи от движението на МПС. За установеното бил
съставен констативен протокол серия В, № 008351 от св. П..
На 12.10.2021г. св. Й. в присъствието на св. П. съставил против жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия В № 006982, за
това, че жалбоподателят не следи за спазване на одобрения технологичен план на
отдел 255, подотдел с1, землище на с. Длъгня, за който има издадено позволително за
сеч с № 614695/ 02.06.2021г., като в подотдела били направени три броя извозни пътя,
посока изток – запад, които не били отразени в технологичния план, както следва 1.
дължина 52 м. и ширина 3,50 м., 2. дължина 20 м. и ширина 3,50 м. и 3. дължина 22 м. и
ширина 3,50 м. Дата на извършване на нарушението 05.06.2021г. до 20.09.2021г.
Нарушението било открито на 20.09.2021г. в 14,00 часа. Законови разпоредби, които
били нарушени – 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии, във вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011г. за сечта в
горите.
За съставянето на акта била изготвена покана изх. № РДГ05-7629/ 24.09.2021г.,
която била получена лично от жалбоподателя на 27.09.2021г. Препис от акта му бил
2
връчен лично на 05.11.2021г., видно от отбелязването в същия.
На 22.12.2021г. директора на РДГ В. Търново издал обжалваното НП №
**********/ 22.12.2021г. против жалбоподателя за това, че същият, като лесовъд на
частна практика извършил следното нарушение : в периода 05.06.2021г. до 20.09.2021г.
не следи за спазване на одобрения технологичен план за отдел 255, подотдел с1,
землище Длъгня, за който има издадено позволително за сеч № 0614695/ 02.06.2021г.,
като в подотдела били направени три броя извозни пътища с посока изток – запад,
неотразени в технологичния план, както следва 1. един брой извозен път с дължина 52
м. и ширина 3,50 м., 2. един брой извозен път с дължина 20 м. и ширина 3,50 м. и 3.
един брой извозен път с дължина 22 м. и ширина 3,50 м. Нарушението било извършено
на територията на РДГ В. Търново, общ. Дряново, землище Длъгня, отдел 255,
подотдел с1 – държавна горска територия. Като нарушени са посочени разпоредбите на
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, във вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011г. за сечта в горите,
поради което на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. чл. 272 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 900 лв. НП било връчено на 29.12.2021г. на жалбоподателя чрез М. П., видно
от приложеното известие за доставяне.
С представеното позволително за сеч № 0614695/ 02.06.2020г., на жалбоподателя
П., като представител на „***“ ООД било разрешено извършване на добив в отдел 255,
подотдел с1 в землището на с. Длъгня, община Дряново. Срок за провеждане на сечта
05.06.2021г. до 31.10.2021г. Срок за извозване на материалите от сечището : от
05.06.2021г. до 31.10.2021г.
Съобразно представения технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел
255, подотдел с1 в землище с. Длъгня, извозът от сечището до временните складове е
предвидено да се осъществява със специализирана горска техника и жива сила, без да е
предвидено проектиране на нови горски автомобилни пътища и изграждане и ремонт
на временни извозни горски пътища. С технологичния план бил запознат лесовъд
М.М..
За процесния подотдел бил изготвен технологичен план № 2/ 18.05.2021г., като
извозът от сечта до временните складове било предвидено да се извършва с
животинска тяга и/ или механизирано на сортименти, с влачене по терена, изцяло
натоварени. Не било предвидено проектиране на нови горски пътища. С
технологичния план е записано, че бил запознат лесовъд М.М., но не е отразена дата и
подпис.
С решение по АНД № 9/ 2020г. по описа на Районен съд Трявна било
потвърдено НП № **********/ 16.01.2020г. на Директора на РДГ, с което на
жалбоподателя била наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение по чл.
3
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011г. за сечта в горите. НП
влязло в законна сила на 30.07.2020г.
По делото е представена заповед № РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на
земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните дирекции по
горите да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
От показанията на свидетелите Й. и П. се установява, че на 20.09.2021г. била
извършена комплексна проверка на ДГС Плачковци в отдел 255, подотдел с1 в
землището на с. Длъгня, общ. Дряново. На място установили, че в следствие на сечта
имало направени три извозни пътя, без да се използва земекопна техника, като просеки
и по тях се извозвала дървесината до пътя, който бил отразен в технологичния план.
По пътищата личали следи от гуми. На място свидетелите измерили пътищата и за
установеното съставили констативен протокол.
От разпита на св. М., който работи на длъжност „Старши лесничей“ при ДГС
Плачковци се установи, че същият присъствал при проверката на 20.09.2021г. Заявява,
че не е имало направа на временни извозни пътища. Извозът на дървесина до временен
склад бил извършван с животинска тяга, което било описано в технологичните
планове. Механизирано не била изнасяна дървесина, за да бъдат направени временни
пътища.
По делото е разпитан и св. Й., който работи като „горски стражар“ в ДГС
Плачковци. Същият заяви, че присъствал при проверката на място в отдел 255,
подотдел с1 в землището на с. Дръгня, общ. Дряново. Служителите на РДГ мерили
странични отклонения, като просеки, които според тях били отклонения от главния
път. Според тях това били странични, временни пътища. Според свидетеля това не
било така, тъй като на място нямало следи от превозно средство. На главния път,
където бил вървял и обръщал камион, си личали дирите.
За изясняване на обективната истина по делото бе допуснато изслушване на
съдебно-техническа експертиза от вещо лице, със специалност „Горско стопанство“.
Видно от заключението на място няма следи от новосъздадени горски пътища, нито
участието на земекопни машини (булдозери) да направа на такива. Цитираните пътища
представлявали прокари, по които били извозени дървата с каруци и на самар.
Дължината и ширината са в следствие на извършена сеч и размерите съвпадат 20, 22 и
50 м. дължина и от 2 до 4 метра ширина.Посоката им е северозапад, като на последния
така наречен път имало естествена площадка до главния извозен път и автомобилът
използвал това като обръщало, като е навлязъл на 6,8 м. в гората. Нямало направени
пътища, цитирани в АУАН на РДГ – В. Търново.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
4
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок
(от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение). Разгледана по същество е основателна.
От представената по делото заповед № РД-49-199/ 16.09.2011г. на министъра на
земеделието и храните се установи компетентността на административно наказващият
орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в
обжалвания акт, директорите на РДГ са изрично оправомощени да издават НП по ЗГ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН. АУАН е издаден на 12.10.2021г., а НП - на 22.12.2021г., тоест преди изтичане
на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен
акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на
жалбоподателя в тази насока. В акта и НП ясно е посочено мястото и датата на
нарушението, както и всички съставомерни признаци.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран с глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011г. за сечите в горите. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗаГ се наказва с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или не изпълни своевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Според
чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните
норми и мерки при добива на дървесина. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8/ 05.08.2011г. за сечите в горите установява, че в технологичния план по чл. 52, ал.
1, т. 3 се определят схемата на съществуващите и проектираните превозни пътища,
технологични просеки и трасета за въжени линии.
В конкретния случай не е спорно по делото, че жалбоподателят е лесовъд на
частна практика и именно в това му качество и като представител на „*** – **“ ООД,
5
било издадено позволително за сеч № 0614695 от 02.06.2021 г. за добив на дървесина в
отдел 255, подотдел с1, в землището на с. Длъгня – държавна горска територия, със
срок за провеждане на сечта от 05.06.2021 г. до 31.10.2021 г. Следователно от момента
на издаване на позволителното за сеч именно жалбоподателят е носел отговорност и
следвало да упражнява контрол по спазване на технологичния план при добива на
дървесина.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е осъществено от
него от обективна и субективна страна и не доказано със събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
На първо място от събраните по делото доказателства не бе установено по
несъмнен и категоричен начин наличието на извозни пътища, за което е прието, че са
били направени в отклонение от одобрения технологичен план. В тежест на
административнонаказващият орган бе да установи безспорно всички елементи на
описаното нарушение, но чрез събраните доказателства по делото (писмени и устни) не
се установи, че в процесния отдел 255, подотдел с1 в землището на с. Длъгня са били
направени описаните в акта и НП извозни пътища. Единствените ангажирани по делото
доказателства в тази насока са дадените пред съд свидетелски показания от
служителите на РДГ, които влизат в противоречие с показанията на св. М. и Й. и със
заключението на вещото лице, поради което съдът не може да им даде вяра и да
направи обоснован извод за извършено нарушение. От друга страна заключението на
вещото лице е компетентно и безпристрастно изготвено, поради което съдът го
кредитира изцяло.
На следващо място дори да се приеме, че извозни пътища все пак е имало на
мястото на проверката, въпреки че това не беше установено, не става ясно от събраните
по делото доказателства кога, от кого и по какъв начин са били направени. На
практика не бе установено по какъв начин жалбоподателят е бил съпричастен към тези
неправомерни действия, като не е упражнил контрол и по този начин е извършил
нарушението. Посочените обстоятелства са от значение и за преценката дали е налице
умисъл за извършване на административно нарушение, а същият следва да е налице, за
да се приеме, че е извършено нарушение и че то е извършено виновно, за да обуслови
носене на административнонаказателна отговорност.
В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен
начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и
връзката му с него. Не може да се приеме, че жалбоподателят само поради качеството
си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ следва да носи административнонаказателна
отговорност за несъответствия с технологичния план, възникнали в процесния имот.
Отговорността не е принципна, а е винаги конкретна и в тежест на
6
административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин деянието и
неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са
изложени в АУАН и НП, нито са доказани. Поради което съдът намира, че
нарушението не е доказано и е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до засягане правото на защита на жалбоподателя, което е основание за
отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо и предвид
отмяната на НП в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който договореното възнаграждение е заплатено в брой. Тъй като
съобразно нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размера на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв., не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Поради което следва административнонаказващият орган да бъде
осъден да заплати тази сума на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 22.12.2021 г. на
директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, издадено против Д. С.
П., ЕГН **********, от гр. Трявна, ул. *** с което за извършено нарушение на чл. 257,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 272 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
наложено административно наказание глоба в размер на 900 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. СТ. П., ЕГН **********, от гр. Трявна, ул. *** сумата 300 (триста) лева – разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7