Р Е Ш Е
Н И Е
№ 456/2.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на трети май, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Димитрина Георгиева и с участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 265 по описа на съда за 2022 г.
Производство е по реда на чл. 268, ал.
1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на И.С.Д., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б.,***, против Решение №
48/16.02.2022 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без
разглеждане, поради липса на правен интерес, жалба с вх. № 94-00-947/07.02.2022
г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив (вх. № С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г.
по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик), подадена
от И.С.Д. *** срещу мълчалив отказ на И. Т. Т. – ст. публичен изпълнител в ТД
на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, по заявление вх. № 24794#2
от 21.01.2022 г. и е прекратено производството по чл. 267 от ДОПК.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че няма произнасяне от
директора на ТД на НАП Пловдив по всички направени искания и възражения. Моли
се да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и противоречащо на
нормите на Директивата и ДОПК. Направено е искане да бъде върната преписката на
НАП със задължителни указания за изрично произнасяне по същество на заявеното
искане, както и да бъде определен подходящ срок за това произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв. Б., който, по изложени съображения, моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.
Представя писмени бележки.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП –
Пловдив, чрез юриск. С., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Подробни съображения са изложени в самото решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния
орган е образувано по жалба с вх. № 94-00-947/07.02.2022 г. по регистъра на ТД
на НАП Пловдив (вх. № С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г. по описа на Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик), подадена от И.С.Д. *** срещу
мълчалив отказ на И. Т. Т. – ст. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ
Пазарджик, по заявление вх. № 24794#2 от 21.01.2022
г.
Жалбата е подадена на 04.02.2022 г. чрез
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, като
е посочено, че се обжалва мълчалив отказ на публичен изпълнител по заявление,
заведено в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик с вх. №
24794#2/21.01.2022 г. в частта, с която с отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство по изп. д. № 745/2013 г. по описа на Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, на основание чл. 225, ал. 1, т.2
и т. 5 от ДОПК, както и във връзка с изтекла погасителна давност по чл. 171,
ал. 2 от ДОПК.
С посоченото заявление с вх. №
24794#2/21.01.2022 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство по
отношение събирането на вземания на Република Гърция, образувано в Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, на основание чл. 269л, ал. 1 от ДОПК, като алтернативно искане е посочено спиране на производството по
принудително изпълнение, на основание чл. 14, §4 от Директива 2010/24/ЕC на
Съвета от 16.03.2010 г., във връзка с чл. 222, ат. 1, т. 6 и чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, като изрично е направено изявление за изтекла погасителна давност с
волеизявление да се отправи запитване до запитващата държава дали поддържа
искането си за продължаване на принудителното изпълнение. Според изявлението на
жалбоподателката, направено изрично в подаденото заявление, последното е
инициирано от получена по електронен път покана с изх. № 24794#1/11.01.2022 г„
изготвена от А. Б. – публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, за
връчване на документи, издадени от гръцката данъчна администрация, които според
жалбоподателката били изцяло на гръцки език и не били придружени от надлежен
превод на български език.
В срока за произнасяне административният
орган с писмо изх. № С220013-178-0002940 от 04.02.2022 г. е уведомил
жалбоподателката, че на 28.01.2022 г. е изпратил до Република Гърция исканията,
изложени във въпросното заявление. Същевременно е посочил, че изпълнителни
действия няма да бъдат предприемани до получаване на отговор. В писмото-отговор
е уточнено, че документите, които жалбоподателката е поканена да получи, са
искане от данъчната администрация за връчване на документи, постъпило по реда
на Директива 2011/16/ЕС. Писмото е връчено по електронен път па 09.02.2022 г.,
обстоятелство, което е удостоверено по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК чрез
активиране на електронната препратка от електронен адрес: ***.
В обжалваното решение административният
орган е посочил, че разрешаването на въпросите относно съществуването на
вземането, първоначалното изпълнително основание, неговото изменение, както и
на въпросите относно неговия размер и погасяването му по давност изцяло са от
компетентността на органите на запитващата държава членка (чл. 269м, ал. 1, чл.
269у от ДОПК). При осъществяване на процедурата по взаимна помощ е
държавите-членки на ЕС при събиране на публични вземания са приложими разпоредбите
на глава двадесет и седем „а“ от ДОПК и Директива 2010/24/ЕС, като
приложимостта на погасителната давност по българското законодателство изрично е
изключена от разпоредбата на чл. 269у, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 19 на
Директива 2010/24/ЕС, въпросите, свързани с давностните срокове се уредени
единствено от действащите закони в запитващата държава-членка. Съгласно чл.
269у, ал. 1 от ДОПК, по отношение на погасителната давност на вземанията се
прилага законодателството на запитващата държава-членка. Тази норма е идентична
с чл. 19 от Директива 2010/24/ЕС от 16.03.2010 г. В настоящия случай,
запитващата държава е Република Гърция и въпросите, свързани с давността, се
уреждат според нейното законодателство.
Предвид на тези мотиви,
административният орган е приел, че с отправяне на исканията, изложени от
жалбоподателката в посоченото заявление до запитващата държава-членка и
същевременно уведомяването й, че изпълнителни действия няма да бъдат
предприемани до получаването на отговор, е изпълнил исканията на
жалбоподателката в законоустановения 14-дневен срок, поради което същата няма
правен интерес от обжалването на мълчалив отказ, нито от обжалването на изричен
такъв. С оглед на това е издадено и оспореното решение, с което на основание
чл. 267, ал. 2, т. 6, предл. първо, във връзка с чл. 269м, ал. 2 от ДОПК, е
оставил без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес и е прекратил
производството по чл. 267 от ДОПК.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи.
Решението е обжалвано от лице с правен
интерес и в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК,
от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е
завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на
чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма,
при спазване на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с
материалния закон.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса налице ли е правен интерес у жалбоподателя, който се явява длъжник по
изпълнително дело.
В конкретния случай, както изрично е
посочено в жалбата, с която е сезиран ответникът, се оспорват действието на
публичния изпълнител и по-конкретно мълчалив отказ на същия по подадено
заявление с искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение
събирането на вземания на Република Гърция, алтернативно искане за спиране на
производството, както и произнасяне по отношение на твърдения за изтекла
погасителна давност. В тази насока следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в изпълнение на правомощията си
публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, като за всяко
предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в
който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия,
направените искания, постъпилите суми и направените разноски. А съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото
задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил.
С други думи казано, в ДОПК липсва
ограничение на обжалваните действия на публичния изпълнител, каквото е било
предвидено например в отменения ДПК, където разпоредбата на чл. 228, ал. 1 е
предвиждала, че действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение
се обжалват от длъжника или третото лице, освен когато е предвидено друго.
В сега действащия ДОПК такова
ограничение липсва, поради което и следва да се приеме, че длъжникът може да
обжалва всички действия на публичния изпълнител, в т. ч. и действия/бездействия
по искано прекратяване на изпълнителното производство, спиране на
производството и др.
Оспорените от И.С.Д. действия на
публичния изпълнител представляват несъмнено действия по принудителното
изпълнение, поради което за тях е приложим предвиденият ред за правна защита по
чл. 266 и сл. от ДОПК. Поради това за същата, като длъжник по изпълнителното производство,
съществува правен интерес да обжалва действията на публичния изпълнител както
по административен, така и по съдебен ред и жалбата по реда на чл. 266, ал. 1,
респективно чл. 268 от ДОПК е допустима.
В случая със заявление жалбоподателката
е сезирала ТД на НАП Пловдив с конкретни искания, формулирани в три точки, а
именно: 1. Да се прекрати производството по принудително изпълнение на
публичните задължения по изпълнително дело № 745/2013 г.; 2. Алтернативно да се
спре производството по принудително изпълнение на основание чл. 4, § 4 от
Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16.03.2010 г., във връзка с чл. 222, ал. 1,
т. 6 и чл. 269м, ал. 3 от ДОПК и 3. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност, в която връзка е направено искане за отправяне на запитване
до запитващата държава – дали поддържа искането си за продължаване на
принудителното изпълнение.
Видно от представените по делото
доказателства по повод на подаденото заявление публичният изпълнител с писмо
изх. №
С220013-178-0002940 от 04.02.2022 г. е уведомил жалбоподателката, че на
28.01.2022 г. е изпратил до Република Гърция исканията, изложени във въпросното
заявление. Същевременно е посочил, че изпълнителни действия няма да бъдат
предприемани до получаване на отговор. В оспореното решение административният
орган е приел, че с отправяне на исканията до запитващата държава членка
публичният изпълнител е изпълнил исканията, изложени в заявлението на И.Д. в
законоустановения 14-дневен срок, поради което същата няма правен интерес от
обжалването на мълчалив отказ, нито от обжалването на изричен такъв.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на директор на ТД на НАП, с които е оставил без разглеждане жалбата
поради липса на правен интерес. В изпратеното до жалбоподателката писмо, същият
е отговорил на поставените от нея искания по т. 3 от заявлението. Не е налице
произнасяне по първите две искания за прекратяване или спиране на производството
по принудително изпълнение на публичните задължения по изпълнително дело №
745/2013 г. Безспорно за заявителката е налице правен интерес от действията на
публичния изпълнител относно прекратяване, спиране и др. във връзка с
образуваното изпълнително дело, доколкото същата се явява задължено лице, на
което е връчена покана за връчване на документи от гръцката данъчна
администрация. Продължаващото висящо изпълнително производство и то за отменени
задължения, безспорно обуславя правния й интерес от обжалване на мълчалив
отказ, съответно изричен такъв. В случая правният интерес на жалбоподателката е
да се прекрати производството по принудително изпълнение, алтернативно да се
спре производството до получаване на отговор от запитващата държава членка, по
които въпроси не е налице произнасяне с постановения писмен отговор в писмо изх. №
С220013-178-0002940 от 04.02.2022 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да
бъде отменен изцяло, съответно делото като преписка се изпрати на
административния орган за разглеждане на жалбата по същество.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 510 лв.
(10 лева – ДТ и 500 лева адвокатско възнаграждение).
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК,
решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
Административен съд гр. Пазарджик – ІІІ състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 48/16.02.2022 г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане, поради
липса на правен интерес, жалба с вх. № 94-00-947/07.02.2022 г. по регистъра на
ТД на НАП Пловдив (вх. № С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г. по описа на
Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик), подадена от И.С.Д. ***
срещу мълчалив отказ на И. Т. Т. – ст. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив,
ИРМ Пазарджик, по заявление вх. № 24794#2 от 21.01.2022 г. и е прекратено
производството по чл. 267 от ДОПК.
ИЗПРАЩА преписката на ТД на НАП –
Пловдив за разглеждане по същество на подадената от И.С.Д., ЕГН ********** ***,
жалба с вх. № 94-00-947/07.02.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив (вх. №
С220013-000-0047848 от 04.02.2022 г. по описа на Дирекция „Събиране“ в ТД на
НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик), срещу мълчалив отказ на И. Т. Т. – ст. публичен
изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, по заявление вх. № 24794#2 от
21.01.2022 г., при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД
на НАП – Пловдив да заплати на И.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 510 (петстотин
и десет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)