Определение по дело №102/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20202300500102
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  Въззивен  граждански  състав           

На 10 февруари 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА       

                                                          НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч. гр. дело №102   по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано по частна жалба на Б.Я.М. *** против Разпореждане от 08.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№605/2016г., с което е върната частната му жалба с вх.№18394/29.10.2018 г., поради неотстраняване в срок на нередовностите по жалбата. Твърди се, че разпореждането е неправилно. Сочи за неправилно приетото от съда, че е представил едно и също платежно нареждане по три различни частни жалби. Заявил е, че дори и това да е така, то не е основание за връщане на частната му жалба. Позовава се на практика на ВКС (определение по ч.гр.д.№56/2010 г. на 3-то ГО и определение по ч.гр.д.№5974/2014 г. на 4-то ГО), където е прието, че за да е редовна частната жалба и да са изпълнени указанията на съда за внасяне на ДТ не е задължително страната да е представила документ пред съда, а е достатъчно да е внесла ДТ, а ако не е представила документа в съда, последния е длъжен да направи справка в счетоводството дали такава сума е постъпила или да даде указания за представяне на платежния документ. Заявява още, че от приложените към частната жалба три броя платежни нареждания по трите му различни частни жалби било видно, че трите са с различен уникален регистрационен номер, което се потвърждавало и от приложената към частната му жалба разпечатка за движението на суми по банковата му сметка. Заявено е и твърдение за нищожност на атакуваното разпореждане с искане за прогласяването й. Иска се и атакуваното разпореждане да бъде отменено. С доп. молба, с която е внесена ДТ по ЧЖ, е направено искане за присъждане на разноски по делото.

ЯОС, след като се запозна с ЧЖ и доказателствата по делото, приема за установено следното:

На 29.10.2018г. Б.М. е депозирал въззивна частна жалба, вх.№18394/29.10.2018г. против Разпореждане 3809/13.09.2018 г., постановено по гр.д.№605/2016 г. на ЯРС. С разпореждане №4757/05.11.2018 г. частната му жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е даден едноседмичен срок да изложи искането си до съда и да представи документ за внесена ДТ по сметка на ЯОС в размер на 15 лв. За описаните указания на съда Б.М. е уведомен с призовка, връчена чрез бащата на Б.М. - Я.М., на 05.12.2018 г.

С обжалваното разпореждане от 08.03.2018г., ЯРС е върнал частна жалба вх.№18394/29.10.2018 г. В мотивите си ЯРС е изложил, че не са отстранени нередовностите на жалбата. За това разпореждане на съда жалбоподателя е уведомен на 12.03.2019 г., като съобщението отново е връчено чрез бащата на Б.М. - Я. М..

 

 

ЯОС намира обжалваното разпореждане за валидно и допустимо.

Оплакването за нищожност на атакуваното в настоящото производство разпореждане е неоснователно: В Решение №27/22.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№1321/2018 г., IV г.о.  е изложено, че законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т.8 на ППВС №1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. В правната доктрина се приема, че нищожни съдебни актове са тези, които не притежават качествената характеристика на един валиден съдебен акт, в частност при неспазване на предвидената от закона форма – писмена; постановени от незаконен състав; противоречащи на правния ред и на добрите нрави /като не става дума на противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще/; ако са абсолютно неразбираеми; ако заповядват нещо невъзможно. В конкретния случай обжалваното разпореждане не страда от такива пороци, които да доведат до неговата нищожност - постановено е в писмена форма, от надлежен състав, в съответствие с правомощията му по закон, волята на съда е ясна и разбираема. Ето защо и възражението на жалбоподателя за нищожност се прецени за неоснователно.

ЯОС счита, че атакуваното разпореждане е неправилно.

Съгласно чл.261, ал.1, т.4 от ГПК към жалбата, жалбоподателят е длъжен да представи документ за внесената ДТ, като съгл. чл.262, ал.1 от ГПК ако това не е сторено се изпраща съобщение за отстраняване на констатираната нередовност. Съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, ако не бъде отстранена в срок констатираната нередовност, жалбата се връща.

Видно от приложенията към гр.д.№605/2016г. на ЯРС, и конкретно възз.ч.гр.д. №356/2018г. на ЯОС, производството по последното е било образувано по частна жалба на Б.Я.М. *** против Разпореждане №3809/13.09.2018 г., постановено по г.д. №605/2016 г. по описа на ЯРС. Частната жалба е била изпратена от М. първоначално до ВКС  и е входирана под №10821/13.12.2018г., който я е препратил по компетентност на ЯОС. Постъпила е в деловодството на Окръжен съд - Ямбол на 21.12.2018 г., без да е била администрирана и да е преминала проверка съгл. чл. 262, вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата не е била свързана с първоинстанционното дело и към нея не е бил приложен обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл. 96, ал. 1 от ПАС. Ето защо ЯОС е прекратил производството по възз.ч.гр.д. №356/2018 г. по описа на ЯОС и е изпратил делото на ЯРС за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението касаещи администриране на ЧЖ. Видно от това дело, към същото е представено копие от платежно нареждане, с  №03114ЕТ-АБ-6792/11.12.2018г. касаещо внесена ДТ за ЧЖ по гр.д. №605/2016г., върху което е направено отбелязване от съдебния деловодител, че оригиналът се намира по възз.ч.гр.д. №359/2018г. на ЯОС. От приложения по делото пощенски плик е видно, че жалбата и вносната бележка са били изпратени във ВКС, по пощата на 12.12.2018г. Видно от възз.ч.гр.д. №359/2018г. на ЯОС, също приложено към гр.д. №605/2016г. на ЯРС, същото е било образувано по друга ЧЖ на М. срещу акт на ЯРС по гр.д. №605/2016г. на ЯРС, която също е била препратена от ВКС на ЯОС и също не е била надлежно администрирана. Видно от това дело обаче, към същото са приложени в оригинал 2 платежни нареждания: с  №03114ЕТ-АБ-6792/11.12.2018г. и с  №03114ЕТ-АБ-6793/11.12.2018г. касаещи внесена ДТ за ЧЖ по гр.д. №605/2016г., въпреки че по възз.ч.гр.д. №359/2018г. на ЯОС е била депозирана само една ЧЖ /респ. се дължи само една ДТ от 15лв./. От приложения по делото пощенски плик - копие е видно, че жалбата и вносните бележки са били изпратени във ВКС, по пощата на 12.12.2018г. /следва да се посочи, че и двете ЧЖ и приложенията към тях са били изпратени от ВКС на ЯОС с едно и също писмо и съответно образувани във възз.ч.гр.д. №356/2018г. на ЯОС и възз.ч.гр.д. №359/2018г. на ЯОС/. Т.е. от изложеното следва извод, че ДТ от 15лв. по частна жалба вх.№18394/29.10.2018г. е била внесена с платежно нареждане №03114ЕТ-АБ-6792/11.12.2018г. и доказателствата за това са били изпратени в съда, в указания от ЯРС срок.

В същия срок е било изпълнено и второто указание на ЯРС- жалбоподателят да изложи искането си до съда. С писмото до ВКС, цитирано по-горе в мотивите, М. е представил "Частна жалба- Допълнение", на стр.2 в която изрично е посочил, че моли да се отмени обжалваното Разпореждане №3809/13.09.2018 г. и да се укаже на ЯРС да администрира подадената ЧЖ вх.№10437/2018г.

Т.е. приемайки, че не са изпълнени указанията му от 05.11.2018г.,  и връщайки ЧЖ с вх.№18394/29.10.2018 г., ЯРС е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на ЯРС за предприемане на съответните процесуални действия по администриране на ЧЖ.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 15лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 08.03.2019г. на ЯРС по гр.д.№605/2016г., с което е върната частна жалба с вх.№18394/29.10.2018 г.

ВРЪЩА делото на ЯРС за администриране на същата частна жалба подадена от Б.Я.М., против Разпореждане №3809/13.09.2018 г., постановено по гр.д.№605/2016 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА "Топлофикация София"ЕАД гр.София с ЕИК-********* да заплати на Б.Я.М. сумата 15лв.- разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.