№ 409
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110129603 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. Д., с която срещу „...“ ЕАД е предявен
отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата от 2352,90 лв. – главница
за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 217,78 лв. – обезщетение за забава при плащането на главницата за ТЕ,
дължимо за периода от 30.06.2012 г. до 23.10.2014 г., като погасени по давност, за
които суми в полза на ответника е издаден изп. лист от 16.09.2016г. по ч.гр.д. №
62495/2014 г. по писа на СРС, 81 с-в, по който е образувано ИД № 20248600400974 по
описа на ЧСИ В.М., с рег. № ... на КЧСИ с район на действие СГС.
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по
посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че към датата на образуване на изп. дело
№ 974/2024 г. вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Претендира
за уважаване на иска и за присъждане на разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „...“ ЕАД, с който оспорва предявените искове при
твърдението, че неоснователно се твърди, че е изтекла погасителната давност по
отношение на процесните вземания, тъй като не е съобразена правилно фактическата
обстановка. Сочи, че първоначално за събиране на сумите по процесния изпълнителен
лист било образувано изп. дело № 1299/2016 г. по описа на ЧСИ У.Д., а впоследствие
изп. дело № 974/2024 г. по описа на ЧСИ В.М.. Навежда, че по изпълнителното дело са
предприемани изпълнителни действия и че е налице процесуална активност на
кредитора на вземанията, чиято недължимост се твърди. Отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден
изпълнителен лист от 16.09.2016 г. по гр. д. № 62495/2014 г. по описа на СРС, 81 с-в за
сумите - 2352,90 лв. – главница за доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 14.11.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението и 217,78 лв. – обезщетение за забава при
плащането на главницата за ТЕ, дължимо за периода от 30.06.2012 г. до 23.10.2014 г.,
както и че въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 20248600400974
по описа на ЧСИ В.М., с рег. № ... на КЧСИ.
С определение от 23.05.2024 г. СРС е допуснал на основание чл. 389 ГПК
обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по изп. дело № 20248600400974 по описа на ЧСИ В.М..
От приетите в препис в хода на производството изпълнителни дела се установява
следното:
Въз основа на молба от 28.10.2016 г. по искане на ответника за събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20168580401299 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ. С процесната молба
взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил
изпълнителен способ.
С постановление за налагане на възбрана от 25.11.2016 г. ЧСИ Д. е наложила
възбрана върху два имота на ищцата Пенчева. Възбраната е вписана на 30.11.2016 г. в
ИР при СВ-гр. София.
Със запорно съобщение от 25.11.2016 г., връчено на 28.12.2016 г. на „...“ ООД е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. Д.. С писмо от същата дата
дружеството уведомява съдебният изпълнител, че получаваното от ищцата
възнаграждение е под минималната работна заплата.
На 05.12.2016 г. като присъединен взискател е конституирана и НАП.
С молба от 01.09.2018 г. взискателят „...“ ЕАД отправя искане за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника, респективно запор на трудовото му
възнаграждение.
Съгласно извършени справки длъжникът притежава открити на негово име
банкови сметки в „..“ АД, „..“ АД и „...“ АД.
Със запорно съобщение от 20.09.2018 г. е наложен запор върху микросметката на
длъжника, открита в „..“ АД. С писмо от 2.10.2018 г. последното уведомява съдебният
изпълнител, че не признава вземането, върху което е наложен запорът, тъй като
длъжникът няма открита микросметка в дружеството.
С молба от 24.01.2020 г. взискателят отправя искане за извършване на справки за
налични банкови сметки и за налагане на запор върху тях, както и за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако има действащи трудови договори,
както и при условията на евентуалност при липсата на банкови сметки и трудови
договор да насочи изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника
движими вещи с цел изнасяне на публична продан.
С молба от 7.11.2023 г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнително дело
поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
2
повече от две години.
С разпореждане от 8.11.2023 г. ЧСИ Д. е прекратила производството по изп. дело
№ 1299/2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С постановление за прекратяване от 30.11.2023 г. е прекратено изпълнителното
производство. С разпореждане от 22.12.2023 г. са вдигнати наложените възбрани и
запори в „..“ АД, „..“ АД и „...“ АД.
С молба от 15.12.2023 г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният
лист.
Въз основа на молба на ответника от 20.03.2024 г. е образувано на изп. дело №
20248600400974 по описа на ЧСИ В.М. за принудително събиране на сумите по
цитирания по-горе изпълнителен лист. С процесната молба взискателят е възложил на
ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като е посочил изпълнителен способ – запор на
банкови сметки, на трудово възнаграждение, евентуално опис на движими вещи.
На 29.03.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „..“ АД, както и до „..“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, получени от третите лица на
08.04.2024 г.
С призовка за принудително изпълнение от 29.03.2024 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, за 14.06.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищцата Р. Д. Д. се позовава на факти и обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния
изпълнителен лист, въз основа на който са образувани двете изпълнителни дело – и.д.
3
20168580401299 по описа на ЧСИ Д. и и.д. 20248600400974 по ориса на ЧСИ М., т. е.
позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и
подлежи на разглеждане.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в
Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла
в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков
ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират (в този смисъл решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на
ВКС, І т. о., № 3/4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о.). При действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането, поради което за вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение е приложима общата пет годишна давност.
Съдът приема, че в случая, доколкото по делото няма данни за влизане в сила на
заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила най-късно на 16.09.2016 г. – датата,
на която е издаден процесният изпълнителен лист, с оглед констатациите на съда, че
към момента на издаването на листа заповедта за изпълнение е влязла в сила и
подлежи на изпълнение. От този момент, според изложените доводи е започнала да
тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 16.09.2021 г.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
4
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3033/2021 г., III г. о., ГК/. Поради горните съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на ищцата, че наложеният запор върху микросметка на
ищцата в .. АД не е произвел действие.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята
на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват
давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя.
Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да
е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
5
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. В този смисъл неоснователни са доводите на
ищцата, че депозираната на 24.01.2020 г. молба не прекъсва давността, доколкото не се
сочат конкретни изпълнителни действия.
С оглед на горните съображения съдът не възприема тезата на ищцата, че
последното годно изпълнително действие е от 30.11.2016 г. – налагане на възбрана
върху недвижими имоти, собственост на ищцата. Настоящият състав приема след тази
дата да са извършвани също изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност, тъй като двукратно с молба от 01.09.2018 г. и от 24.01.2020 г.
взискателят е отправял искане за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника, респективно запор на трудово възнаграждение. С последната молба при
условията на евентуалност, ако не бъдат открити банкови сметки или действащи
трудови договори, е отправено искане за насочване изпълнението към опис на
движими вещи, находящи се в имота на длъжника. Следователно ответникът –
взискател е проявявал активност, а не е бездействал в рамките на производството, като
давността за вземанията по изпълнителният лист не е изтекла и отново е била
прекъсната. Действително поради перемпция изп. дело № 1299/2016 г. е прекратено с
влязло в сила постановление. Съгласно задължителните разяснения дадени в ТР 2/
2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното
субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Като иска
от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител. От тук следва, че перемпцията
поради непоискването и неизвършването на изпълнителни действия в продължение на
две години е без правно значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа
на валидно извършеното изпълнително действие погасителна давност.
След връщането на изпълнителния лист на взискателя по прекратеното
изпълнително дело № 1299/2016 г. по описа на ЧСИ Д., същият е представен и въз
основа на молба от 20.03.2024 г. е било образувано изпълнително дело № 974/2024 г.
по описа на ЧСИ М.. По това дело са поискани запори на банковата сметка на
длъжника в „..“ АД и в „..“ АД, като същите са наложени на 08.04.2024 г., т.е. преди да
е изтекла погасителната давност за вземанията. С налагането на този запор давността
отново е била прекъсната и от посочения момент е започнала да тече нов петгодишен
давностен срок. Ето защо съдът намира за основателно възражението на ответника, че
сочените действия са годни да прекъснат давностния срок, налице е активно
поведение от страна на взискателя отправяйки сам искания за извършване на
конкретни изпълнителни действия, респективно овластявайки съдебният изпълнител
да извършва изпълнителни действия.
Следователно с оглед така поисканите, респективно предприетите изпълнителни
действия в хода на изпълнителното дело, давността относно процесните вземания не е
изтекла към датата на предявяване на настоящия иск – 22.05.2024 г., поради което и
вземанията на ответното дружество по процесния изпълнителен лист не са погасени
по давност. След предявяването на исковата молба в съда давността е спряла да тече –
по арг. от чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (в този смисъл Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.
6
д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема, че процесните вземания не са
погасени по давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ответника за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Д., ЕГН ********** срещу „...“ ЕАД, ЕИК ...
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че Р. Д. Д. не дължи на „...“ ЕАД следните суми: 2352,90 лв. – главница за
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 217,78 лв. – обезщетение за забава при плащането на главницата за ТЕ,
дължимо за периода от 30.06.2012 г. до 23.10.2014 г., като погасени по давност, за
които суми в полза на ответника е издаден изп. лист от 16.09.2016г. по ч.гр.д. №
62495/2014 г. по писа на СРС, 81 с-в, за събирането на които е било образувано ИД №
20248600400974 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № ... на КЧСИ.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ... на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7