№ 140
гр. Велико Търново, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000161 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 13/ 14.02.2022 г. по т.д. № 40/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч
съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. Ц. П., Г. И. Г. и Д. Ц. П.
застрахователни обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 28.01.2021 г., причинено при управление на товарен автомобил от Н. М. И.,
чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗК „Лев Инс“ АД, в размер на по 20 800 лв. на всеки, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.06.2021 г. до окончателното
изплащане. С решението са отхвърлени исковете на П. Ц. П., Г. И. Г. и Д. Ц. П. за
разликата над 20 800 лв. до претендираните размери обезщетение от 60 000 лв. за
първите двама и 30 000 лв. за третия. С Решение № 16/ 22.02.2022 г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решението в частта на иска, предявен от Д.
Ц. П., като присъденото му обезщетение се счита в размер на 8 000 лв.
Подадена е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решението в частта му, с
което съдът е уважил исковете на П. Ц. П. над 12 800 лв. до 20 800 лв., на Г. И. Г. над
11 200 лв. до 20 800 лв. и иска на Д. Ц. П. над 4000 лв. до 8 000 лв. Счита съдебния акт
в тези му части за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. По делото не било
доказано, че е налице причинно-следствена връзка между констатираните телесни
увреждания на ищците и процесното ПТП, като същите не съответствали на
1
отразените в констативния протокол за ПТП диагнози и не били установени и в хода на
проведеното досъдебно производство. Няколко дни след инцидента ищецът П. Ц. П. се
снабдил с медицински документи, различни от представените на досъдебното
производство, в които не се съдържали данни за счупване на дясната лъчева кост и
фисури на три ребра. Освен това в новите документи се сочело, че се касае до
първично посещение, което противоречало на вече издадените документи от извършен
му първичен преглед. По отношение присъдения размер на обезщетенията
жалбоподателят заема становище, че то е определено в нарушение на чл.52 ЗЗД,
защото съдът не взел предвид естеството на уврежданията и степента на засягане на
нематериалната сфера на ищците, като поначало не изложил мотиви какви установени
по делото обективни обстоятелства са го аргументирали да присъди конкретните
размери – по 26 000 лв. на първите двама ищци и 10 000 лв. на третия. Наред с
оплакването си за определяне на завишен размер на обезщетенията, жалбоподателят
счита, че съдът неправилно и необосновано е приел наличие само на 20 %
съпричиняване на вредоносния резултат от ищците чрез непоставяне на
обезопасителни колани. Излага, че приносът им за настъпване на вредите е значителен
и следва да бъде оценен като равен на приноса на деликвента. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните му части. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от П. Ц. П., Г. И. Г. и
Д. Ц. П.. Първите двама обжалват решението в частта му, с която исковете им са
отхвърлени за разликата над 20 800 лв. до претендираните размери от по 30 000 лв., а
Д. Ц. П. го обжалва в частта за разликата над присъдената му сума от 8 000 лв. до 15
000 лв. Считат, че съдът е определил занижено обезщетение, като извън обхвата на
анализа на релевантните към размера обстоятелства останали дълготрайните
последици от процесното ПТП – психическата травма и продължаващите болки при
промяна на климатичните условия, за които били събрани гласни доказателства.
Отделно, неправилно съдът уважил направеното от застрахователя възражение за
съпричиняване на вредите. Съдът следвало да съобрази, че доказателствената тежест за
наличие на принос се носи от застрахователя, а той не ангажирал доказателства в
подкрепа на правонамаляващото си възражение. Изводът му за принос на ищците
поради непоставени колани бил необоснован и не се подкрепял от събраните по делото
доказателства. Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза не
съобразило при заключението си показанията на свидетелите за белези по телата на
ищците, характерни за поставени предпазни колани. Деликвентът, който бил с
обезопасителен колан, получил аналогични травми като ищците – счупване на ребрата.
Излагат, че при изяснения механизъм на ПТП именно поставените колани са
ограничили вредоносния резултат до поражения в областта на ребрата и свободните
горни крайници, които са незащитени от колана. Моли решението да бъде отменено в
2
обжалваните му части и съдът да уважи исковите претенции до заявените размери.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Насрещната жалба е подадена в законовия срок и също е процесуално допустима. Те
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба. На 28.01.2021 г. около 15.30 ч. на пътя между с. Златна
Панега и с. Румянцево, Обл. Ловеч е реализирано ПТП между товарен автомобил,
управляван от Н. М. И., и лек автомобил „BMW“, управляван от П. Ц. П., в който
пътници на задните седалки са били Г. И. Г. и Д. Ц. П.. ПТП е посетено от органите на
полицията, които са отразили в издадения констативен протокол, че лицата и в двете
МПС са пострадали, като за всеки един – водачи и пътници – е посочено увреждане: за
П. Ц. П. и Г. И. Г. – натъртване в областта на гърдите и за Д. Ц. П. – контузия на
главата, счупен нос, комоцио. Срещу образуваното и прекратено досъдебно
производство Механизмът на ПТП е детайлно изяснен от приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, подробно е анализиран в решението на
първоинстанционния съд и не се спори по делото: при предприемане на изпреварване
от управлявания от П. лек автомобил „BMW“ на движеща се попътно в неговата лента
каруца, придружавана от свободно движещо се куче, водачът П. внезапно намалил
скоростта, за да избегне сблъсъка с кучето, при което бил ударен отзад от предприелия
същото изпреварване товарен автомобил. Поради поглеждане в лявото странично
огледало за евентуално наличие на друг автомобил, предприел изпреварване, водачът
на товарния автомобил закъснял с реакцията си да възприеме пътната ситуация и да
предприеме спиране, поради което настъпил ударът с лекия автомобил. Като причини
за ПТП експертът е посочил освен неспазването на дистанция от водача на товарния
автомобил, спирането на лекия автомобил сравнително рязко при мокър път и вече
3
предприета маневра изпреварване и наличието на свободно движещо се куче. Дава
заключение, че ударът е могъл да бъде избегнат от водача на товарния автомобил при
управление с по-голяма концентрация и съобразяване на пътната обстановка – мокър
път при зимно време, движение на ППС с животинска тяга и преднодвижещ се
автомобил. Вследствие на удара лекият автомобил се насочил към дясната мантинела,
отъркал се и деформирал в нея, завъртял се около оста си на 180 градуса и спрял. Във
връзка с ПТП е образувано досъдебно производство, което е било прекратено, тъй като
е прието, че вината за ПТП е на водача Н. М. И., който е единственият пострадал със
средна телесна повреда, като на другите участници са причинени леки телесни
повреди.
От медицинската документация и заключението на приетата съдебно
медицинска експертиза се установяват следните травматични увреждания вследствие
на ПТП: на П. Ц. П. – счупване на дясната лъчева кост над китката при удар във волана
и на три ребра в дясната гръдна половина при удар във вратата на автомобила, които
травми са причинили трайно затруднение на движението съответно на крайника и на
снагата за период не по-малко от месец и половина – два при нормален оздравителен
процес; на Г. И. Г., пътуващ на задната лява седалка – спукване на три ребра в лявата
гръдна половина и счупване на лява ключица, които травми са вследствие от удар в
задната лява врата и са причинили трайно затруднение на движението съответно на
снагата и на крайника за период не по-малко от месец и половина при нормален
оздравителен процес; на Д. Ц. П., пътуващ на задната дясна седалка – охлузване и оток
на лицето и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, във връзка с което е лекуван 5 дни в болница. Вещото
лице е посочило, че в медицинската документация няма описани травматични
увреждания, които да са характерни за поставен обезопасителен колан. В съдебно
заседание е изложил, че травмите върху ребрата не могат да са причинени от предпазен
колан, а се дължат на удар в части от купето на автомобила. Св. Н. И. – водачът на
товарния автомобил – в показанията си е посочил, че е разговарял с едно от момчетата
в лекия автомобил /към датата на ПТП ищците Г. и Д. са на 16 г./ веднага след
инцидента. То дошло до буса, защото свидетелят поради получените травми не можел
сам да излезе от автомобила, и му казало, че е имало куче, а в болницата в гр. Луковит,
където били откарани всички пострадали, видял, че на ищците нищо им няма и
възприел реплика на доктора към едното момче защо идва, след като нищо му няма.
Св. М. И.а – майка на ищците П. и Д. твърди, че като отишла на мястото на инцидента,
й казали, че Д. и Г. са били в безсъзнание и едно момче извадило езика на Д.. Сочи, че
синът й бил със счупена кост на носа и имал белези от колан на гърдите отпред. Св. Т.
И.а – майка на ищеца Г. – дава идентични показания – че при пристигане на
местопроизшествието й казали, че синът й си бил глътнал езика и бил в безсъзнание пет
минути. Имал синини по гърдите от колан отпред. Видно от фишовете за спешна
4
помощ и за тримата ищци е отразено, че са в съзнание, с нормални зеници,
ориентирани са и с нормални двигателни реакции, като при снетата анамнеза на
ищците П. и Г. е отразено оплакване от болки в гърдите и гърба. Св. Т. И.а сочи, че
поради липса на рентген в гр. Луковит на следващия ден закарала сина си Г. до гр.
Червен бряг, където се установило, че има счупени ребра и ключица. Видно е, че
издадените искания за рентгенологични изследвания на ищците Д. и Г. са от 29.01.2021
г. /петък/ в гр. Червен бряг. На 02.02.2022 г. са издадени амбулаторни листи на П. и Г.,
отразяващи травмите им, проведените изследвания и предписаната терапия –домашно
лечение и покой, а за ищеца П. и ортеза на дясната гривнена става. И двете майки
излагат, че към датата на разпита им – 15.11.2021 г. П. и Г. се страхували да се возят в
кола и имали субективни оплаквания при промяна на времето.
Безспорно е, че за вредите от товарния автомобил към датата на ПТП е имало
сключена с ЗК „Лев Инс“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и на 22.02.2021 г. пострадалите ищци са отправили застрахователна
претенция към този застраховател.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на
предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради
което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП
– налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е
предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, вследствие
на това поведение са причинени вреди на ищците и при наличието на застрахователно
събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати
застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва
решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили
спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция спорът е сведен
до вида на причинените в причинна връзка с процесното ПТП вреди, справедливия
размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на
телесния интегритет на ищците и основателността на наведеното от ответника
възражение за съпричиняване.
По делото e доказано по категоричен начин, че е налице причинно-следствена
връзка между констатираните в медицинските документи телесни увреждания на
ищците и процесното ПТП. Уврежданията не съответстват на отразените в
констативния протокол за ПТП диагнози, но протоколът за ПТП, издаден от служител
на МВР в кръга на правомощията му и в установената форма и ред като официален
5
свидетелстващ документ съгласно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само за направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия, а квалифицирането на травмите и поставянето на
диагнози не е в правомощията и от компетентостта на актосъставителя. Протоколът
само установява възприетото от актосъставителя, че конкретните лица са пострадали от
конкретното ПТП и са имали оплаквания за наранявания в конкретни части на тялото.
Видно е, че тези субективни оплаквания съответстват на установените по-късно при
прегледите на лицата. Що се касае до наличните в образуваното и прекратено
досъдебно производство медицински експертизи, те не съставляват годно
доказателство по настоящото дело, но с оглед оплакването на застрахователя за
разминаване в констатациите на вещите лица следва да се посочи, че в ДП вещото лице
е дало заключение въз основа на единствените приети в ДП като доказателство за
здравния статус на ищците след ПТП медицински документи – фишовете за спешна
помощ, без да са изисквани други медицински документи и без да е извършван преглед
на лицата от самия експерт. С основание в издадените на ищците на 02.02.2022 г. е
посочено, че се касае до първично посещение, защото ищците за първи път са
прегледани от конкретния лекар – преди това са прегледани в спешна помощ.
Рентгенографиите, установяващи причинените им фрактури, са направени в деня след
инцидента, като съдът приема обяснението на свидетелката Т. И.а, че това се
наложило, защото в спешна помощ в гр. Луковит нямало рентген. Последното
кореспондира с обстоятелството, че във фишовете от спешна помощ няма отразени
резултати от рентгеново изследване.
Относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди: Размерът се
определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване начина на
получаване на уврежданията, претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, проведеното лечение, отражението върху бита, социалния и
професионален живот, степента на възстановяване и цялостните последици за здравето,
при следване на принципа, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на пострадалия, което налага отчитане на икономическата обстановка в
страната. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи,
съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
На ищците П. Ц. П. на 21 г. и Г. И. Г. на 16 г. са причинени по две средни
телесни повреди – идентични на ребрата и сходни на горните крайници, обусловили
затрудняване движението на снагата и на крайника за срок от около два месеца. На
ищеца Д. Ц. П. на 16 г. е причинена лека телесна повреда охлузване и оток на лицето и
мозъчно сътресение без загуба на съзнанието – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съдът не кредитира показанията на заинтересованите и
6
пристрастни майки на ищците Г. и Д., че синовете им били в безсъзнание и си глътнали
езика, тъй като медицински документи за такива увреждания липсват, такива
оплаквания не са посочени от тях в снетата им в спешна помощ анамнеза, очевидно не
са направили такова и пред съставилия протокола за ПТП полицай, самите свидетелки
не са възприели тези състояния, а твърдят, че някой им го е казал, когато са
пристигнали на местопроизшествието. Лечението на П. и Г. е било само
медикаментозно в домашни условия, а лечението на Д. е било в болница за 5 дни. За
всички ищци липсват доказателства за настъпили усложнения, за болки и страдания,
по-интензивни от нормалните при такива травми, за по-дълъг от обичайния период на
възстановяване и за неудобства в ежедневието и социалния живот за ищците П. и Г.,
различни от обичайните – затруднения при самообслужването, нужда от чужда помощ,
ограничения в социалното общуване. Следва да се отчете, че те са млади хора, при
които способността на организма за възстановяване е значителна. Няма доказателства
П. П. да е бил трудово ангажиран и счупването на ръката да му е попречило да полага
труд. Няма доказателства, нито твърдения Г. да е продължавал образованието си и
счупването на ключицата да е затруднило във връзка с учебния процес.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства и съобразяване на
ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП, когато минималната работна
заплата е 650 лв., средната по данни на НСИ – 1253 лв. и при установените в КЗ
лимити на застрахователните обезщетения, съдът в настоящия му състав счита, че
обезщетение в размер на по 20 000 лв. е годно да обезщети причинените на П. Ц. П. и
Г. И. Г. идентични по своето естество, тежест и интензитет неимуществени вреди и
обезщетение в размер на 6 000 лв. е справедливо за репариране вредите на Д. Ц. П..
Определените от ОС – Ловеч размери на обезщетенията от по 26 000 лв. за първите
двама и 10 000 лв. за третия се явяват завишени. Въззивната жалба на застрахователя се
явява частично основателна, а насрещната въззивна жалба на ищците с оплаквания, че
присъденото обезщетение е занижено, е изцяло неоснователна.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване от ищците на
вредоносния резултат чрез неизпълнение на задължението им по чл.137а ал.1 ЗДвП да
поставят обезопасителни колани. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Съдът в настоящия му състав намира, че наличието на принос на
всеки един от ищците е останало недоказано по делото. Действително вещото лице
лекар е установило, че в медицинската документация липсват данни за белези, които са
характерни за поставен обезопасителен колан, което обаче не доказва с категоричност,
че ищците са пътували без колани. Съдът не кредитира гласните доказателства за
охлузвания и синини от колани по гърдите на пострадалите, защото те не
кореспондират със събраните писмени доказателства – медицински документи и
7
изхождат от лица, чиито показания се ценят съобразно чл.172 ГПК, доколкото като
майки на пострадалите те не могат да бъдат считани за безпристрастни. Вещото лице е
направило извод, че травматичните увреждания са получени вследствие на удари в
части на купето, като част от получените травми са на крайниците – дясната лъчева
кост над китката на водача П. и лявата ключица на ищеца Г.. Коланът прикрепя тялото
към седалката и не позволява тялото да се движи свободно в купето, но крайниците не
са защитени и дори и при правилно поставен обезопасителен колан те могат да бъдат
увредени. Съдът не възприема заключението на вещото лице, че травмите върху
ребрата на двамата ищци не могат да са причинени от предпазен колан, а се дължат на
удар в части от купето на автомобила, защото този извод не е обоснован от него по
никакъв начин с механизма на конкретното ПТП и действалите инерционни сили
веднъж напред при удара и след това центробежно – при завъртане на автомобила
около оста му, нито вещото лице е посочило какъв е механизма на настъпване на тези
гръдни травми – от удар в кои части на купето е възможно да се е получило счупването
на ребрата особено за ищеца Г., който е бил на задната седалка. Факт е, че ищците с
изключение на ищеца Д. не са получили травми в областта на лицето и главата, които
според съда закономерно биха настъпили при свободно движение на телата им вътре в
купето при проявлението на инерционните сили. Съдебната практика е категорична, че
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива
на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
соченото основание изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните
последици. С оглед изложеното ВТАС счита за неправилен формирания от
първоинстанционния съд извод за наличие на съпричиняване от ищците. Възражението
на застрахователя е неоснователно, при което определеният размер на обезщетението
не подлежи на редуциране.
По изложените съображения обжалваното решение на ОС – Ловеч следва да
бъде отменено в частите, с които ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на П. Ц. П. и
Г. И. Г. застрахователни обезщетения над 20 000 лв. на всеки до присъдените им суми
от 20 800 лв. и на Д. Ц. П. – над 6 000 лв. до присъдената сума 8000 лв., като исковите
претенции на ищците над тези суми следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В
останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото следва да бъде отменено решението в
частта за разноските както следва: за възложените в тежест на ЗК „Лев Инс“ АД
разноски за сумата над 1840 лв. държавна такса и над 179.40 лв. – съдебни разноски; за
присъденото на адв. К. Д. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС – за сумата над 1868 лв. На застрахователя са присъдени
8
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, които следва да бъдат
преизчислени. Както е посочил ОС направените от застрахователя разноски за
първоинстанционното производство – 1900 лв. следва да бъдат разделени на три, т.е.
по 633.33 лв. за иска на всеки ищец. Съразмерно на отхвърлената част от исковете им
/40 000 лв./ ищците П. и Г. дължат на застрахователя разноски по 422.22 лв. всеки, а
ищецът Д. при отхвърлена част от иска му 24 000 лв. – 506.66 лв. Т.е. П. Ц. П. и Г. И. Г.
следва да бъдат осъдени да доплатят наред с присъдените от ОС разноски по още 8.44
лв., а Д. Ц. П. – 42.22 лв. За производството пред ВТАС те следва да бъдат осъдени да
заплатят на застрахователя разноски съразмерно на уважената част от жалбата му и
юрисконсултско възнаграждение. Разноските за заплатена държавна такса са 432 лв. и
съразмерно на уважената част от жалбата са 42.06 лв., от която сума П. Ц. П. и Г. И. Г.
дължат по 10 лв., а Д. Ц. П. – 22.06 лв. Юрисконсултското възнаграждение съдът
определя на 120 лв., т.е. по 40 лв. за всеки. За въззивното производство на
процесуалния представител на ищците не се дължат разноски, тъй като депозираната
от тях насрещна въззивна жалба е счетена за неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13/ 14.02.2022 г. по т.д. № 40/ 2021 г. по описа на ОС –
Ловеч в частта, с която с която ЗК „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на П. Ц. П. и Г.
И. Г. застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
28.01.2021 г. над 20 000 лв. на всеки до присъдените им суми от 20 800 лв. и на Д. Ц. П.
– над 6 000 лв. до присъдената му сума 8000 лв., както и в частта за разноските, с
която П. Ц. П. и Г. И. Г. са осъдени да заплатят разноски на ЗК „Бул Инс“ АД
съразмерно на отхвърлената част от иска и с която ЗК „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати на адв. К. Д. от АК – Ловеч на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение над 1 868 /хиляда осемстотин шестдесет и осем/ лв. до присъдената му
сума 2 018 лв. и да заплати по сметка на ОС Ловеч държавна такса върху уважената
част от иска над 1 840 /хиляда осемстотин и четиридесет/ лв. до сумата 1 984 лв. и
съдебни разноски над 179.40 лв. /сто седемдесет и девет лв. и 40 ст./ до 193.44 лв.,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. П. против ЗК „Бул Инс“ АД иск за
обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на
28.01.2021 г. за сумата над 20 000 /двадесет хиляди/ лв. до 20 800 лв., ведно със
законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Г. против ЗК „Бул Инс“ АД иск за обезщетение
по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 28.01.2021 г. за
9
сумата над 20 000 /двадесет хиляди/ лв. до 20 800 лв., ведно със законната лихва от
02.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ц. П. против ЗК „Бул Инс“ АД иск за
обезщетение по чл.432 КЗ за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на
28.01.2021 г. за сумата над 6 000 /шест хиляди/ лв. до 8 000 лв., ведно със законната
лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА П. Ц. П. с ЕГН *********** от с. Златна Панега, Общ. Ябланица,
*********, да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД ЕИК *********, сумата 58.44 лв. /петдесет
и осем лв. и 44 ст./ - направени разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН *********** от с. Златна Панега, Общ. Ябланица,
**********, да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД ЕИК *********, сумата 58.44 лв.
/петдесет и осем лв. и 44 ст./ - направени разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Ц. П. с ЕГН *********** от с. Златна Панега, Общ. Ябланица,
*********, да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД ЕИК *********, сумата 104.28 лв. /сто и
четири лв. и 28 ст./ - направени разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10