№ 279
гр. Пазарджик, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниА.КА Н. ДАМЯНОВА
заседатели:МАРИЯ АНГ. ПЪПАНОВА
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора П. Б. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Наказателно дело от общ характер № 20235200200224 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Явява се лично подсъдимата Е. Г. С., редовно призована, и с адв. С. С.
от САК, редовно упълномощен.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Е. Г. Ч. не се явява.
П. И. П. не се явява.
Б. И. А. не се явява.
И. Д. С. не се явява.
И. Д. И.ова не се явява.
А. Н. А. не се явява.
К. Н. С. не се явява.
И. С. Ч. не се явява.
Р. С. Ч. не се явява.
Й. Л. Г. не се явява.
Пострадалите са редовно уведомени чрез повереникът им адв. К..
За тях се явява повереникът им адв. К., редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор С..
1
ПОДС. С.: Адв. Х. ще ме представлява в следващото съдебно
заседание. Не държа на присъствието му днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпила по делото писмена молба от адв. К. в
качеството му на повереник на наследниците на пострадалата Е. Ч., П. П. и Б.
А. с искане за конституиране на същите като частни обвинители по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е своевременно и моля да
уважите молбата.
АДВ. С.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
искането е направено в срок, поради което считам, че са налице
предпоставките близките на жертвата да бъдат конституирани като участници
в процеса.
В момента се явяват наследниците на пострадалата И. С. и И. Ч..
И. С. и И. Ч. /поотделно/: Не правим искане да бъдем конституирани
като страни по делото.
Съдът намира, че искането на наследниците на пострадалия за
2
конституирането им като частни обвинители по делото е направено
своевременно, поради което и на основание чл. 76 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като частни обвинители по делото Е. И. Ч., П. И. П. и
Б. И. А. – всички със съдебен адрес в гр. Пазарджик, ул. „И. *** чрез адв. К.
К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
С оглед изявлението на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: По въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището
ми е следното: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик.
На този етап няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че на досъдебното производство няма допуснати
процесуални нарушения, които да ограничават правата на обвиняемата,
пострадалата или нейните наследници. На този етап няма основание за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основания за
разглеждане на делото при закрити врати, необходимост от резервен съдия
или съдебен заседател, за назначаване на резервни защитници, преводачи или
тълковници, или да се извършват съдебно-следствени действия по делегация.
На този етап не се налага изменение на мярката за процесуална принуда. На
този етап нямам искания за събиране на нови доказателства и евентуално
моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,
напълно споделям съображенията на прокурора относно изискванията на чл.
248 от НПК. Наистина делото е подсъдно на настоящия съд. Няма основания
3
за прекратяване на наказателното производство. По време на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правото на защита на моите доверители. По
отношение реда, по който ще протече настоящият наказателен процес, моите
доверители са неотносими – това зависи преди всичко от становището на
подсъдимата. Не са налице условията за резервен съдия, резервен съдебен
заседател и т. н. На настоящия етап няма да сочим доказателства. Такива
евентуално ще сочим по време на наказателния процес с оглед евентуално
исканите от защитата доказателства.
АДВ. С.: Уважаеми г-н съдия, уважаеми съдебни заседатели, по
въпросите по чл. 248 от НПК вземаме следното становище:
По т. 1.: Считаме, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик.
По т. 2.: Считаме, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
По т. 3: Считаме, че в досъдебната фаза е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на обвиняемата. Считаме, че същата не е запозната и е нарушено
правото й на защита в следния смисъл: Тя не е могла да узнае за какво точно
престъпление е била привлечена като обвиняема. Както в Постановлението за
привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт се сочи, че
престъплението е извършено на пешеходна пътека, по квалифицирания състав
на чл. 343 от НК, като същевременно всички доказателства сочат, а и в
обвинителния акт на стр. 4 е посочено, че мястото на процесното транспортно
произшествие е на около 3 метра преди пешеходната пътека. В този смисъл аз
считам, че обвинителният акт страда от пороци, които могат и би следвало да
бъдат изправени – да се уточни и обвиняемата, съответно понастоящем
подсъдимата да разбере в какво точно я обвиняват – дали е причинила ПТП
на 3 метра преди пешеходна пътека, или е причинила ПТП на пешеходна
пътека по нейните очертания. В този смисъл има неяснота на обвинителния
акт в тази насока за тези обстоятелства и считаме, че от една страна по този
начин са нарушени правата на обвиняемата/подсъдимата, а от друга страна
може да се говори и за фактически грешки, съдържащи се в обвинителния
акт, които биха могли да бъдат изправени. В тази насока ние считаме, че
4
делото се нуждае да бъде върнато на прокурора в досъдебна фаза за
уточняване именно на тези обстоятелства и да придобие подсъдимата яснота
в какво точно е обвинена, за да може да се защити съответно на правната
квалификация, дадена на деянието и на фактите, които сочат тази
квалификация евентуално.
По т. 4: Считаме, че към момента не са налице основания делото да се
разглежда по реда на особените правила.
Считаме, че не са налице основания да се извършват действия по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК.
Досежно мярката за процесуална принуда, нямаме искания.
На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така направеното възражение за допуснато
процесуално нарушение спрямо подсъдимата, а именно, че същата не може да
разбере в какво е обвинена, е неоснователно, тъй като самият диспозитив е
изключително подробен и описва нарушенията на ЗДвП, едно от които е
именно, че е ударен пешеходец на пешеходна пътека. Тези обстоятелства са
подробно развити и в обстоятелствената част на обвинителния акт и считам,
че не се касае за процесуално нарушение, а по-скоро в случая е налице едно
възражение по квалификация на деянието, което според мен следва да бъде
решено по съществото на делото, а не да се сочи за процесуално нарушение.
Само мога да допълня, че изцяло съм съобразил правната квалификация с
практиката на ВКС.
АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз
ще Ви моля да не възприемате възражението на защитата, че е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение по време на досъдебното
производство и във фаза изготвяне на обвинителния акт от прокурора, тъй
като не са нарушени процесуалните права на подсъдимата, а на досъдебното
производство – на обвиняемата и че тя е била лишена от възможността да
разбере в какво се обвинява на няколко основания:
Първо: В Постановлението за привличане на обвиняем подробно са
описани вменените й нарушения на правилата за движение, които се намират
5
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Освен това, тя е била придружена от двама колеги и ако се твърди, че тя
не е разбирала, то те са могли да й обяснят в какво се изразява и в това е
същността и функцията на защитата.
И не на последно място, както заяви прокурорът, ВКС е последователен
в своята практика относно понятието „пешеходна пътека“. Под „пешеходна
пътека“, според практиката на Върховния съд, не се разбира само онзи
участък, очертан с бели линии на пешеходната пътека, а се разбира онзи
участък, който е и около пешеходната пътека и участък, който дори да не е
сигнализиран с пътна маркировка, пак се възприема, че са налице данни за
пешеходна пътека и че е регулирана по надлежния ред тогава, когато има
пътни знаци, а в конкретния казус има безспорни доказателства в кориците на
делото, че преди приближаване на местопроизшествието и на местоудара има
знаци, които указват, че предстои, че се наближава пешеходна пътека, което в
никакъв случай не може да извини водача на МПС.
Освен това, в тези свои решения ВКС се позовава и на дефиницията на
понятието „пешеходна пътека“, дадена в т. 17 от Допълнителната разпоредба
на ППЗДвП /цитира/.
Ето защо считам, че възражението е неоснователно и то е повече по
същество, отколкото да се вмени на прокуратурата и на органите на
досъдебното производство, че е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение.
Считам, че прокуратурата, а и органите на досъдебното производство не
са нарушили процесуалните права на обвиняемата, респективно на
подсъдимата да разбере в какво се обвинява, въз основа на какви нарушения,
за да може да организира защитата си.
По тези съображения аз ще Ви моля да не уважавате възражението, да
не прекратяване съдебното производство и връщате делото на прокуратурата.
АДВ. С. /РЕПЛИКА/: Дали се касае за допуснато нарушение на
процесуалните права, съществено такова или за фактическа грешка по
смисъла на чл. 248а от НПК за нас е ирелевантно. Така или иначе този
обвинителен акт, по наше виждане, страда от пороци. Не може в
обстоятелствената му част да се посочва, че ударът е на 3 метра преди
6
пешеходната пътека и без никаква обосновка, включително без позоваване на
съдебна практика, както днес се заяви, на ВКС, да се приеме, че ударът е на
пешеходна пътека в края на обвинителния акт. Би следвало обвиняемата да
получи някаква яснота по въпроса защо прокуратурата приема, че ударът е на
пешеходна пътека и ПТП-то е осъществено на пешеходна пътека. Да, законът
има определение за „пешеходна пътека“ – какво е пешеходна пътека, що е
пешеходна пътека, как се маркира, възможно ли е да не е означена. Да,
възможно е да не е означена тогава, когато е на кръстовище и когато
представлява продължение на тротоарите, но нашият случай съвсем не е
такъв. В нашия случай се касае за една изрично очертана пешеходна пътека,
маркирана хоризонтално и вертикално с пътни знаци, и ударът не е по тези
очертания – ударът е на 3 метра, според експертизата, от тези очертания, а
това ясно се вижда и от приложения по делото видеоклип – запис от пътния
инцидент. В този смисъл да се приеме без никаква аргументираност, че
ударът е на пешеходна пътека и обвиняемата да не получи яснота защо я
обвиняват именно по този текст от закона, като се изброят няколко
нарушения на ЗДвП, включително и чл. 116 и чл. 119, касаещи удар на
пешеходна пътека, за мен е некоректно. Ако прокуратурата се позовава
действително на практика на ВКС, касаеща настъпило ПТП в зона, близо до
пешеходна пътека, е редно това да се уточни, за да добием представа защо
така се приема. Тук става въпрос за 3 метра разстояние от очертанията на
пешеходната пътека, не се касае за 30 см., което не е малко и едно такова
неаргументирано позоваване на непосочена практика на ВКС за мен е
некоректно и нарушава правото на защита на обвиняемата, понастоящем
подсъдима.
АДВ. К. /ДУПЛИКА/: Тъй като се поддържа възражението, аз ще
изпреваря моето съображение кога да цитирам тази практика на ВКС. В
подкрепа на моето становище е Решение № 50/14.03.2012 г. на ВКС, III-то н.
о., където ВКС подробно е анализирал какво представлява пешеходната
пътека и на стр. 4 са дадени параметрите, които касаят разглеждания случай
тогава от Върховния съд и разстоянието на пострадалата не е на 3 метра, а е
дори на 4 метра и ВКС приема, че на такова разстояние, това се приема, че е в
зоната на пешеходната пътека и се приравнява по квалификация, че ПТП-то е
7
извършено на пешеходна пътека, а не в зоната и т. н., защото в разпоредбите
на НК има квалификация „на пешеходна пътека“, а с оглед постоянната
практика ВКС приема, че и когато увреждането е станало в близост до самата
пешеходна пътека, пак се приема, че е в зоната и е на пешеходна пътека.
По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които следва да се обсъдят, се
взе становище както от прокурора, така и от защитата на подсъдимата.
Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик с оглед внесения
обвинителен акт и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, която сочи делата за
кои престъпления са подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд, а
Окръжен съд – Пазарджик е компетентен, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.
1 от НПК.
Съдът намира за основателно направеното възражение от защитата за
фактическа неяснота на обвинението. В първия абзац на стр. 2 от
обвинителния акт, прокурорът изрично е посочил, че пострадалата се е
намирала на около три метра западно от пешеходната пътека. На практика в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след това твърдение, няма
друго, което изрично да казва дали мястото на удара се намира върху
пешеходната пътека или извън очертанията на същата, респективно на три
метра от пътеката. В диспозитива на обвинителния акт, където освен правната
квалификация, прокурорът отново излага твърденията си за релевантните
факти, също така изрично е казано, че подсъдимата, в качеството си на водач
на МПС, не се е съобразила с пресичащия на пешеходната пътека пешеходец.
Съдът намира, че не се касае до въпрос относно приложението на
материалния наказателен закон, а до противоречиви фактически твърдения и
на практика липса на конкретизация в обстоятелствената част на
обвинителния акт дали ударът е настъпил върху пешеходната пътека, или не.
Това как следва да се приложи законът, в зависимост от местоположението на
пешеходеца на пътното платно, действително е въпрос по същество, но към
настоящия момент не той е спорният въпрос, а фактическата неяснота на
обвинението.
При това положение съдът намира, че при изготвяне на обвинителния
акт прокурорът е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита на подсъдимата да разбере фактически за
8
какво е обвинена. Това нарушава правото й на защита, доколкото я лишава от
възможността да вземе адекватно становище по обвинението и да прецени
какви възражения би могла да прави от фактическа и правна страна. Това
нарушение е основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатото процесуално
нарушение чрез отстраняване на фактическите несъответствия между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, и посочване на
конкретното място на удара.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №
224/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на прокурора с указание за отстраняване на посоченото
по-горе съществено процесуално нарушение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава
22 от НПК в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9