№ 2802
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200162 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от С. Д. Е., чрез адв. С. от САК срещу наказателно
постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-296/26.08.2021 на зам. кмета на СО, с
което е наложено административно наказание на основание чл.36, ал.1 и
чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) глоба в размер на
400 (четиристотин лева) лв. за нарушение на чл.23 от НРУИТДСО.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП като се твърди, че същото
е незаконосъобразно, тъй като е работила по трудов договор в
„************“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“, с място на
работа – парк – щанд за палачинки и сладолед, като не е осъществявала
дейност като физическо лице, а като работник на дружеството, което е
стопанисвало обекта, същата била предавала актовете на работодателя си,
който я е уверявал, че е подал заявление за издаване на разрешение, твърди
се, че не е била проверявана повече от 20-25 пъти,
административнонаказващият орган незаконосъобразно бил приел, че е
субект на задължение за неспазването, на което я е санкционирал, същата
съгласно длъжностната си характеристика няма представителни или
управленски функции и нито е имала право, нито е била длъжна да подаде
заявление за издаване на разрешение за своя работодател. Претендират се
1
сторените по делото разноски.
Жалбоподателката редовно призована не се явява. За нея се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по
същество пледира за уважаването й като доразвива съображенията изложени
в жалбата. Претендират се разноски за правна защита и съдействие.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, приемайки от събраните доказателства, че именно
жалбоподателката е извършвала търговска дейност, без да разполага с
необходимите разрешителни документи за тази дейност, като се позовава на
общия принцип, залегнал в чл.24, ал.1 от ЗАНН като търговец по смисъла на
§3, т.3 от ДР на Наредбата на СО, която препраща към §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а
именно, че търговецът е лице, което извършва дейност и за чужда сметка,
като пряк извършител, която отговорност е независима от тази на
юридическото лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 30.05.2021 г. около 17:00 часа свидетелката Д. Г. заедно с колежката си
Л. А. в качеството си на инспектори при Столичен инспектор при СО при
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в гр. София,
парк „З.“ и констатирали на централна паркова алея осъществяване на
търговия на открито от съоръжение, представляващо метална конструкция с
прозорци, неограждащи стени и покрив, което не било трайно прикрепено,
разположено на около 5 кв. м. площ, имало и фризер до металната
конструкция за сладолед. Тя се осъществявала от жалбоподателката, която
предлагала палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода. Същата при
поискване от проверяващите не им представила разрешително за продажба на
място и платена такса от СО, район „О.“. Не са извършили контролна
покупка, но по време на проверката жалбоподателката извършвала дейност
като продавачка. Видели да издава касови бонове, на които било изписано
име на фирма, но не са изследвали в какви правоотношения е
жалбоподателката с фирмата.
Съставен бил констативен протокол от старши инспектор Л. А., в който
2
били описани констатациите, а именно, че се извършва търговия на открито,
като се предлага за продан палачинки и безалкохолни напитки от
самостоятелно съоръжение – метална конструкция със стъклени витрини от
двете страни, врата и гише, което заема около 5 кв. м. площ публична
общинска собственост – паркова алея, с непосредствено разположени до
съоръжението два броя фризери и два броя хладилни витрини, заемащи площ
около 3 кв. м. Като търговската дейност се извършвала без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „О.“. С констативния протокол
е дадено предписание за незабавно преустановяване извършване на търговия
върху терен публична общинска собственост като се сочи, че при
неспазването му ще бъдат предприети действия по чл.40 от ЗАНН. Дадено е
указание да се предаде за изпълнение на управителя на „*************“
ЕООД, с посочен отговорник – управителя на „************“ ЕООД. Същият
е връчен на С. Е.. Приложен е фискален бон от 07.07.2021 г. 16:42 ч., издаден
от „*************“ ЕООД. Приложен е трудов договор №17/15.09.2020 г., с
който С. Д. Е. е назначена на длъжност „продавач-консултант“ с месторабота
– парк – щанд за палачинки и сладолед. От приложената справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 15.09.2020 г. на НАП се
установява, че такъв е приет за жалбоподателката Е. – „продавач-
консултант“. От длъжностната характеристика на длъжността „продавач-
консултант“ е посочено, че длъжността е пряко подчинена на управителя на
магазина.
Установява се от писмо на ТД на НАП - В., офис – Д., че „*************“
ЕООД, с БУЛСТАТ ************* има регистрирано на 14.03.2019 г.
фискално устройство на адрес: гр. София, район „О.“, парк „З.“, от което има
данни за реализиран оборот в периода от м. март до м. юли 2021 г.
От приложено писмо на СО, район „О.“ се установява, че по отношение на
справка за издавано разрешение за извършване на търговска дейност и
ползване на място на територията на СО, район „О.“ на лицето С. Д. Е. или на
„*************“ ЕООД няма издадени разрешителни.
Установява се от удостоверение за декларирани данни относно трудовите
договори, че лицето С. Д. Е. е с регистриран трудов договор към работодател
„*************“ ЕООД в периода от 15.09.2020 г., с дата на прекратяване
13.08.2021 г.
3
Съставен е на 30.05.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №21-04-296, на жалбоподателката от Д. Д. Г. – старши
инспектор в Столичен инспектор при СО за това, че на същата дата около
17:00 часа в гр. София, парк „З.“, централна алея извършва търговия на
открито, предлагайки за продан палачинки, безалкохолни напитки, минерална
вода и други от съоръжение – метална конструкция, заемащо площ от около 5
кв. м., публична общинска собственост: паркова алея, без разрешение за
ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен
общинска собственост, издадено от кмета на район „О.“ при СО. Като
нарушена се сочи разпоредбата на чл.23 от НРУИТДСО. АУАН е връчен на
жалбоподателката на 07.07.2021 г. и в същия не е вписано възражение.
Със Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО е наредено
служителите на Столичен инспекторат при СО да извършват проверки по
глава III и глава IV от НРУИТДСО, както и да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Приложена е длъжностна
характеристика за длъжността „старши инспектор“ при Столичен
инспекторат към Столична община, подписана от Д. Д. Г..
Въз основа на АУАН зам. кмета на СО, оправомощен въз основа на
Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, е издал обжалваното
наказателно постановление № СО-Т-И-22-10-100/30.06.2022 г. Същото не е
било връчено. Изпратено е по пощата и се е върнало в цялост с отбелязване
„непотърсена“.
Жалбата срещу 55 на брой НП, сред което и процесното е подадена на
28.11.2022 г.
Установява се от удостоверение за наличие или липса на задължения,
издадено от ТД-В. на НАП на 22.11.2022 г., че жалбоподателката има
публични задължения по издадени й наказателни постановления в общ размер
от 19 675, 52 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: заповеди за компетентност, за възлагане на правомощия,
длъжностна характеристика, констативен протокол, удостоверения, писма,
фискален бон, трудов договор, длъжностна характеристика, справки от НАП,
както и гласните – показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като
логични и непротиворечиви.
4
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в срок, доколкото няма данни за
връчване на процесното НП, като съдът счита, че същата е основателна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, съгласно представените заповеди
за компетентност, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете,
посочени в същия.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, към датата на
визираното нарушение е предвиждала, че „търговията на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията, на който ще се извършва
дейността“. Сегашната редакция на същата норма има следното съдържание:
„Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за
рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична община.“
Посочено е в нормата на чл.19 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община, че
„търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“.
Съгласно чл.26 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община при извършване на търговия
по чл. 19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи, лимитативно посочени документи, като сред тях по т.1 е разрешение
за ползване на място по чл. 23.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката
5
е била в търговски обект, нетрайно прикрепен към земята, представляващо
метална конструкция, от който в изпълнение на трудовите й функции по
действащ към този момент трудов договор и длъжностна характеристика е
предлагала за продажба: палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода,
като за мястото, където се е намирало съоръжението: парк „З.“, централна
алея, не е имало разрешение за ползване на място за извършване на търговия
на открито върху терен общинска собственост, издадено от кмета на район
„О.“ при СО в гр. София, парк „З.“. Жалбоподателката не е предоставила на
служители на Столичен инспекторат при СО, сред които свидетеля Г., която е
извършила проверката, разрешение по чл.23 от НРУИТДТСО и такса платена
в полза на СО. Съставен е бил констативен протокол, в който са дадени
задължителни предписания към дружеството, за което е полагала труд
жалбоподателката и с посочен отговорник – управителя на това дружество.
Но в случая жалбоподателката не е извършвала дейност за себе си. Същата
е била наета по трудов договор във фирма „************“ ЕООД като
продавач-консултант с месторабота – парк – щанд за палачинки и сладолед.
Предвид което неправилно жалбоподателката е подведена под
адинистративнонаказателна отговорност, а не ЮЛ, за което полага труд.
Съобразно правилото на чл. 23 от НРУИТДТСО, търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Съответно, за извършване на търговия без разрешение по чл. 23 от
НРУИТДТСО се налага административно наказание по чл. 36, ал. 1
НРУИТДТСО, а за непредставяне при поискване от контролните органи на
документи, сред които и разрешение за ползване на място по чл. 23
административното наказание е по чл.36, ал.2 от НРУИТДСО. Разпоредбите
на чл. 23 и чл. 26, т. 1 от НРУИТДСО представляват отделни, различни по
вид нарушения, за неспазването на които се налагат различни по размер
административни наказания.
Разпоредбата на чл.36, ал.1 от НРУИТДСО предвижда глоба от 300 лв. до
2 000 лв. за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.
Санкцията обаче неправилно е наложена на жалбоподателката, а не на ЮЛ,
за което полага труд.
Като в случая проверяващите са били наясно, че съоръжението от което се
6
извършва търговия на открито не е на жалбоподателката, а на
„*************“ ЕООД, в какъвто смисъл е изложеното в констативния
протокол и дадените в същия предписания към това дружество. Този факт е
следвало да бъде разгледано от административнонаказващия орган преди да
пристъпи към издаване на НП, като при необходимост и в съответствие с
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери акта за неговата
законосъобразност и прецени събраните доказателства. Още повече, че в
констативния протокол се сочи, че освен металното съоръжение, което е
заемало площ от около 5 кв. м. е имало и хладилни витрини и фризери, които
са заемали още около 3 кв.м. площ, което не е изследвано от
административнонаказващия орган. Нещо повече установява се от събраните
по делото доказателства, че „*************“ ЕООД има регистрирано на
14.03.2019 г. фискално устройство в ТД на НАП – В., офис Д. на адрес: гр.
София, парк „З.“, от което има данни за реализиран оборот.
Относно възражението на процесуалния представител на наказващия
орган, че в случая същата е била „търговец“, следва да се посочи следното:
Съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО, „търговец“ е лице по смисъла на
§ 13, т. 2 Закона за защита на потребителите (ЗЗП), или всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед на горното е
възможно да бъде ангажирана отговорността на физическо лице.
Но в процесния случай жалбоподателката е била в трудово правоотношение
с търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала продажбите и не
може да бъде вменено задължението да знае дали работодателят разполага с
разрешението, необходимо съобразно чл. 23 от НРУИТДТСО. Доказателства
за субективното й знание относно въпросното обстоятелство в хода на
производството не се събраха. Отговорността на жалбоподателката не може
да бъде ангажирана и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, доколкото се
установи, че при осъществяване на дейността същата е действала като наета
на длъжност „продавач – консултант“ и за сметка на „************“ ЕООД, с
което дружество е имала сключен трудов договор.
Ето защо не се установи от обективна и субективна страна
7
осъществяването на вмененото на жалбоподателката административно
нарушение по чл.23 от НРУИТДТСО. Горното води до извод, че НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП се
следват разноски на жалбоподателката, което искане се явява основателно,
поради следното:
В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателката в производството по делото е осъществено от адвокат,
който е бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение,
съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на
300 лв. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
където се сочи, че за сумата при дела с интерес до 1000 лв. е 400 лв., какъвто
е и процесния. Предвид което така поискания размер от 300 лв. следва да се
възложи в тежест на СО за процесуално представителство пред въззивния
съд. Жалбоподателката се е представлявала от адвокат пред този съд, който се
е явил в едно съдебно заседание, делото не представлява фактическа и правна
сложност, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен
размер съгласно посоченото от 300 лв., колкото е и фактически договореното
и заплатено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-296/26.08.2021 г. на
зам. кмета на СО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична Община, с адрес: гр. София, ул. „**********“ № 33, с
БУЛСТАТ **********, да заплати на С. Д. Е., с ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „*********“ №8, ет.4, ап.10, сумата в размер на 300 (триста лева) лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
8
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9