ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник,
17.07.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри
състав, в закрито съдебно заседание
проведено седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - |
||
|
|
АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
||
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 290 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета
„ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: С.Ж.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Б.В.
***, със съдебен адрес ***, Търговски дом, ет. 2, кантора 223,
ПРОТИВ: Решение № 1785/07.01.2020г. на
Районен Съд Перник, постановено по гр.д. № 2886 по описа на съда
за 2019г.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства, включително и в частта за разноските.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че съдът неправилно с обжалваното решение бил
приел, че с молбата за образуване на
изпълнителното производство не се прекъсва давността за вземането, нито се прекъсвала с депозиране на молба от взискателя с посочване
на изпълнителни способи, ако същата не била станала част от фактическия състав на
който и да е било изпълнителен способ от предвидените такива в ГПК. /в този
смисъл и Решение № 7942 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 12659 / 2019 г. на ГО
ЧЖ III състав на Софийски градски съд./ Изрично с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 гол. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ЗСГТК било посочено,
че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането - чл. 116. б. "в" ЗЗД. съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ се приемало за
прекъсващо давността, защото същото представлявало елемент от фактическия
състав на изпълнителния способ и съдебния изпълнител бил длъжен да го приложи, ако няма
законова пречка за това, като аргумент в тази насока се намирал и самия текст
на чл. 433. ал. 1. т. 8 ГПК, в който са посочени думите „взискателя не
поиска", но по изричната разпоредба па закона давността, както се сочи и в
Тълкувателно Решение № 2 / 26.06.2015 г. по ТД 2 / 2013 г. ВКС, се прекъсвала с
предприемането па всяко действие но принудително изпълнение - чл. 116, б.
"в" ЗЗД., а не със самото искане, поради което и взискателят трябвало
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внасял
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ; като следял за тяхното
изпълнение, както и като искал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането нови изпълнителни способи /Решение № 7942 от 21.11.2019 г. по
в. гр. д. № 12659 / 2019г. на ГО ЧЖ III състав на Софийски градски съд: Решение
№ 7381 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 12978 / 2017 г. на ГО ЧЖ 1 състав на
Софийски градски съд и мн.др./. Именно по тази причина ако по
делото била депозирана молба от взискателя за реализиране на даден конкретен
изпълнителен способ, но такъв небил предприет в последствие п не било извършено
по изпълнителното дело, без значение от причината доведа до неизпълнението, то
давността нямало да бъде прекъсната, независимо, че имало изрично искане от
взискателя до съдебния изпълнител за извършването на конкретен способ.
Видно от
приложеното като доказателство пред ПРС изпълнително дело, а и от самото
обжалвано решение, по делото били извършени само две конкретни, евентуално
годни да прекъснат давността действия, а именно:
• 02.08.2013г. - изпращане на запорно
съобщение до третото задължено лице РУ „Социално осигуряване“ - гр. Перник, за
налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия;
• 16.06.2015г. - депозиране на молба от
взискателя /ответника/ с вх. № 6674, с която е поискано от ЧСИ да бъдат
извършени справки в ТД на НОИ относно получавана от длъжника пенсия или трудово
възнаграждение и при наличието на такива да бъде наложен запор върху
вземанията;
Реално
прекъсващо действие по отношение на давността и по смисъла на чл. 116. б,
"в" ЗЗД, има само и единствено изпращането па запорното съобщение до
третото задължено лице, т.к. само с това действие бил реализиран изпълнителен
способ. В настоящия случай и с оглед гореизложеното, молбата на взискателя от
16.06.2015г. нямала прекъсващ давността ефект, независимо, че същата била
подадена пред съдебния изпълнител преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, г.
8 ГПК, т.к. въз основа на нея не били предприети каквито и да било действия по
изграждане на някой изпълни телен способ. От последното годно да прекъсне давността
действие 02.08.2013г. до датата на завеждане на иска 30.04.2019г. били минали
повече от пет години.
Сочи, че
неправилно съдът с обжалваното решение бил приел, че влязлата в сила заповед се
приравнявала на влязло в сила решение, поради което за него се прилагат
правилата на погасителната давност на чл. 110 и чл.111 от ЗЗД.
Предвид на
което жалбоподателя моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и бъде
прието за установено, че не дължи на ответника процесните суми.
Мои за
присъждане на разноски сторени и пред двете инстанции.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
не е
подала отговор на въззивната жалба.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК
Във
въззивната жалба, жалбоподателя не се позовал и не е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се
в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест
и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба, жалбоподателя не е поискал събиране на нови доказателства във
въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното
и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.09.2020 г.
от 10.25 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед
усложнената епидемиологична обстановка да се извърши по телефон или електронен
адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че
явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода на
делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за
насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За
удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия
ред.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.