№ 20738
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110108936 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А. Д. Ч.
ЕГН ********** гр. София, ................., ап.10, чрез адв. С. Г. – САК , гр. София,
................., ап.10, тел: .......... *******@************.*** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, изп. ди. Александър Александров, гр. София, ул.
Ястребец № 23-Б.
Твърди се в исковата молба, че в полза на ответното дружество и на основание
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е издал изпълнителен лист
от 10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС, за сумата 4264,68 лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв.
мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.11.2010г. за имот в гр. София, жк. Дървеница, бл.17, вх.6, ап.114.На 14.05.2015г.
взискателят е подал молба за образуване на и.д № 1773/15г. при ЧСИ Сия Халаджова,
рег.№ 863 (с район СГС), по което последното предприето изпълнително действие е
през м.12.2016г.
Твърди се, че до посочената дата са правени незначителни удръжки от пенсията
на длъжника, с които са погасени разноските по изпълнението. След тази дата и в
продължение на повече от 2- години не са предприемани изп. действия, поради което е
изтекъл 2-годишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и така, считано от 01.01.2019г.
делото е прекратено по силата на закона. Твърди също, че е изтекла 5-годишна
погасителна давност за вземането, на който юридически факт изрично се позовава.
Сочи , че в случай, че съдът установи, че към датата на подаване на ИМ давността не е
изтекла, то моля да бъде съобразено по реда на чл.235 ал.3 ГПК, че давността е
изтекла преди постановяването на решението по настоящето дело.
При изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че А. Д. Ч. не дължи на Топлофикация София ЕАД сумата
4264,68 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. -
м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна лихва за забава, ведно със законната
1
лихва върху главницата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014г. по
ч.гр.д № 7441/10г. 87 с-в СРС и за чието събиране е образувано и.д № 1773/15г. при
ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 (с район СГС).На основание чл. 78 ГПК се
претендират и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен
установителен иск. Излага правни доводи , че от разпоредбата на чл. 439 ГПК могат
да се извлекат предпоставките на исковата защита чрез оспорване на вземането по
този ред, както и че същите са изяснени и в съдебната практика. Съгласно възприетото
в Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972 по описа на ОСГК на ВС
(постановено при действието на ГПК отм.) предпоставките за оспорване на вземането
чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 се свеждат до наличието на
изпълнителна сила на съдебния акт и промените, които са погасили установеното с
акта и изпълнителния лист материално право. Също така съдебната практика признава
правен интерес от предявяването на този иск на длъжника, срещу когото е налице
висящо изпълнително производство (така Решение № 129 от 30.05.2013г. по гр.д. №
475/2012г. на ВКС, IIIг.о.). Изброените предпоставки следва да са кумулативно дадени.
В настоящия случай ищецът притежава качеството „ длъжник по изпълнението ",
доколкото срещу него е инициирано от ответното дружество образуването на
изпълнително дело № 1773/2015г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, per. № 863 към
КЧСИ. Същото е образувано, въз основа на Изпълнителен лист от 10.07.2014г., издаден
въз основа на влязла в сила (на основание чл. 416 ГПК /заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 7441/2010г. по описа на СРС, 87 с-в, т.е. изпълнителното
основание се ползва с необходимата изпълнителна сила. Счита обаче, че не е налице
другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК, а именно - искът
да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Излага аргументи, че в настоящия случай, в производството по издаването на
изпълнителното основание, съдебно дирене не се провежда. Предвидената по реда на
чл. 439 ГПК искова защита е неприложима в хипотеза на оспорване на вземане,
установено в заповедно производство. Позовава се на Определение № 688 от
14.12.2009г. по ч.т.д. № 692/2009г. на ВКС, III г.о., при допуснат касационен контрол по
правния въпрос дали е допустим и друг правен способ за защита на длъжника в
заповедното производство, когато той е пропуснал да направи възражение по чл. 414
ГПК и когато не разполага с новооткрити писмени доказателства за предявяване на
иск по чл. 424 ГПК, се приема, че „извън уредените в заповедното производство
способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита“, поради спецификите
на заповедното производство. Сочи, че тази теза се застъпва и в Определение № 292
от 03.06.2011г. по ч.гр.д. № 156/2011г., 111 г.о. на ВКС, Определение № 480 от
27.07.2010г. по ч.гр.д. № 221/2010г. на ВКС, IVг.о. В мотивите към Решение № 14134
от 18.08.2023г. по гр.д. № 51388/2022г. по описа на СРС, 29 с-в, се посочва, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК
преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът
не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане.
Извън изложеното, ответната страна счита, че така предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес по следните съображения. Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че „считано от 01.01.2019г. делото е
2
прекратено по силата на закона“, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Основание за
наличие на правен интерес от търсената по реда на чл. 439 ГПК защита е наличието на
висящ изпълнителен процес относно вземането (така напр. Определение № 639 от
6.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497/2023 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът
сам твърди, че производството по процесното изпълнително дело е прекратено, поради
настъпването на т.нар. „ перемпция “, което от своя страна изключва наличието на
правен интерес от иницииране на настоящия процес.
В случай, че съдът приеме, че претенцията е допустима, изразява следното
становище относно нейната основателност.
В процесния случай - ищцата, не е подала възражение в срока по чл. 414 ал. 2
ГПК, който факт не е спорен между страните.Според ответника липсата на
възражение, както и с оглед процесуалното поведение на ищцата в рамките на
образуваното срещу нея изпълнително производство, може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116 „а“
от ЗЗД, причините за което са ирелевантни. Също така, намира, че в настоящия случай
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 117 ал. 1 ЗЗД по отношение на
процесното вземането. Цитираната разпоредба е относима, както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила Заповед за изпълнение. Така както длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила Заповед
за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
(Решение №3/04.02.2022 по гр.дело 1722/2021 на ВКС IV ГО, ГК). В този смисъл е и
формираната съдебна практика по въпроса. Следователно давността за вземанията,
установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен
лист, е винаги петгодишна. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което
приложима е петгодишната давност, (така напр. Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение № 214/15.05.2018 ?.. по ч. гр. д. №
1528/2018 г. на ВКС, ГК. IV ГО, Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, ГК, IVГО, Определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. N9
1366/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4647/2015 г., ГК, IVГО, Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., ГК, IV ГО). В този смисъл е и преобладаващата практика на СГС. Така
например в Решение № 1634/28.06.2022г. по е.гр.д. № 6425/2021г. на СГС и
цитираното в мотивите му Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV
ГО на ВКС се посочва, че давността за вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Нещо повече, изрично се посочва, че и по
отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в
сила в хипотезата на чл. 416, пр.1 ГПК - поради неподаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГГ1К, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Позовавайки се на посочените правни доводи, ответната страна счита, че в
рамките на приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по
принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело (вх. №
3
33033/14.05.2015г.). Релевантно, с оглед датата на образуване на изпълнителното дело,
е да се посочи задължителното тълкуване, дадено с приетото Тълкувателно решение
№ 3/2020г. от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС, според което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Оспорва се твърдението на ищеца, че последните изпълнителни действия са от
дата м. 12.2016г., тъй като след тази дата са предприети действия по принудително
изпълнение, инициирани от взискателя (Молба вх. № 10522/19.02.2019г.), както и
такива по инициатива на съдебния изпълнител, съобразно възложените му по реда на
чл. 18 ЗЧСИ правомощия. Нито нормативно, нито по тълкувателен път се прави
разграничение между поискани и извършени действия, с оглед прекъсване на
давностния срок. В тази връзка, в Решение от 02.03.2023г. по възз.гр.д. № 12919/2022г.
по описа на СГС, ГО, IV-B възз. с-в, се посочва, че законодателят не прави и
разграничение между последиците от действията, предприемани от взискателя в
зависимост от това дали те са поискани от него или са извършени от ЧСИ по възлагане
по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
В тази посока се твърди, че в хода на изпълнителното производство са
постъпвали регулярни плащания за периода 2015г.-2023г. Както е посочено в Решение
№ 266 от 19.12.2013 г по гр. д. № 1427/12 г на ВКС, IVг. о. всяко плащане в рамките на
изпълнителния процес, но щом е по повод на него, се счита за резултат на
изпълнителното производство и е част от него. Постъпването на суми с вноски от
длъжника е аналогично на провеждане на принудително изпълнение и не може да
доведе до перемиране на делото. При получаване на плащания от длъжника няма
причина кредиторът постоянно да иска нови изпълнителни действия.Счита за
неправилно твърдението, че новата погасителна давност започва да тече от датата на
последното валидно действие, което според ищеца е от м. 12.2016г. Следва да се има
предвид, че това твърдение не съобразява обстоятелството, че към датата на
предявяване на процесната искова молба е образувано тълкувателно дело № 2/2023г.
по описа на ОСГТК на ВКС, по въпроса от кой момент започва да тече новата
погасителна давност. Съобразно актуалната съдебна практика по въпроса (напр.
решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, IIIг. о.; решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IVг. о.; решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IVг. о. и е решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. №
2884/2021 г. на ВКС, III г. о.), може да се направи обоснован извод, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено в хипотеза на вече
настъпила перемпция. Счита, че дори и да е налице перемпция, считано от 01.01.2019г.
то, както се посочва и в горецитираните решения, „давност не би могла да тече в
случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но
съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл.
129 ГПК.“ В допълнение към изложеното, се посочва и възприетото в Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК. Съгласно съдържанието на
последното, служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се
съотнасят към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД. Фактическият му състав е
осъществен. Погасителната давност е прекъсната и не зависи от по- късно настъпила
перемпция.
4
Не на последно място следва да се обърне внимание на обстоятелството, че
поради обявеното извънредно положение на територията на Република България и
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени
изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на
погасителната давност.
Предвид изложената по - горе хронология, давността е прекъсвана многократно
в изпълнителното производство и към настоящия момент вземането на Дружеството
не е погасено на основание чл. 117 ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения и правни доводи , ответника счита, че предявеният
иск е необоснован и неоснователен, а твърдението, че вземането е погасено по
давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение, е
невярно. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439
ГПК. Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на
започнало принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
факти. В случая ищецът се позовава на настъпила погасителна давност. С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014 г.
въз основа на заповед за изпълнение от 23.07.2010 г. по ч.гр.д. № 7441/2010 г. по описа
на СРС, 87 състав, за следните суми: 4 264.68 лева - съставляваща главница за
разходвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2006г. - 30.04.2009г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2010г. до окончателното плащане, 926,10
лева - лихва за забава за периода 01.06.2010г. до окончателното плащане, за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20158630401773 на ЧСИ
Сия Халаджова с рег. № 863 при КЧСИ и район на действие СГС.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането
на ответника срещу ищеца.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за установените със съдебно решение вземания
срокът на погасителна давност е всякога 5 години, независимо от техния характер.
Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че давностният срок
за вземанията е започнал да тече от датата, на която е влязло в сила решението по
въззивното производство за установяване на вземането, а именно по възз.гр.д. №
14329/2011 г. по описа на СГС, ГО, II „В“ възз. с-в – 01.10.2013 г.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР
№ 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
5
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20158630401773 на
ЧСИ Сия Халаджова, същото е образувано на 14.05.2015 г. за принудително събиране
на процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 10.07.2014 г.
Ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Със
запорно съобщение от 02.06.2015 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника в посочените в запорните съобщения банки, както и върху получаваната от
ищеца пенсия, като в периода от 01.07.2015 г. до 09.12.2016 г. са постъпвали удръжки
от пенсията на ищеца вследствие от наложения запор, като в рамките на следващите
две години не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител
изпълнителни действия. Ето защо, при действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС,
следва да се приеме, че от датата на извършване на последното изпълнително действие
- 09.12.2016 г., са започнали да текат както предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
двугодишен срок за предприемане на друго изп.действие, така и 5-годишната
погасителна давност за предадените за събиране на ЧСИ вземания. Първият срок е
изтекъл на 09.12.2018 г., като до този момент изп.действие не е поискано от
взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ.
Както вече се посочи, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е удръжката от пенсията на
ищцата на 09.12.2016 г., от която дата е започнала да тече нова погасителна давност. В
периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. -
ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България,
6
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./
срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г.
След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените
съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давностни срокове не са текли.
Ето защо, процесните вземания са погасени по давност на 17.02.2022 г. с
изтичането на 5-годишния давностен срок. Като с извършените удръжки от
пенсията на ищцата от 01.08.2022 г. до 06.12.2023 г. са били погасявани погасени по
давност вземания.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 222 лв., представляваща разноски по делото.
На основание чл. 38, ал. 22 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. С. Г., адвокатско възнаграждение в размер
на 820 лв. във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Д. Ч. ЕГН **********
гр. София, ................., ап.10, чрез адв. С. Г. – САК, гр. София, ................., ап.10, против
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, изп. ди. Александър
Александров, гр. София, ул. Ястребец № 23-Б, искове с правно основание чл. чл. 439,
ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: 4264,68 лв. главница за доставена топлинна
енергия за периода м.12.2006г. - м.04.2009г. и за сумата 926,10 лв. мораторна лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2010г. за имот в
гр. София, жк. Дървеница, бл.17, вх.6, ап.114, които суми са обективирани в
изпълнителен лист, издаден на 10.07.2014г. по ч.гр.д № 7441/2010г. по описа на СРС,
87 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158630401773 на
ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863при КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: град София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати на А. Д. Ч., ЕГН **********, гр. София, .................,
ап.10, сумата в размер на 222 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: град София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати на адвокат С. Л. Г., с адрес: гр. София, .................,
ап.10, сумата в размер на 820 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото производство.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8