Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Т.Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12587 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Г.В.В. против Специализирана болница за активно лечение по
ортопедия,травматология и спортна медицина “С.Е.“ ЕООД иск с правно основание
чл.49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. в
ответната болница била извършена оперативна интервенция - артроскопия на
дясното му рамо, предна стабилизация на дясна раменна става. Твърди, че след операцията не му било
разяснено, че трябва профилактично да приема антикоагуланти. Това довело до оток
и подуване на 16.06.2020 г. на цялата му дясна ръка – от пръстите до раменната
ства. Посетил кабинета на д-р Л.- ортопед - травматолог в ответната болница,
който асистирал при операцията. Лекарят му изписал „Ксизал“, тъй като приел, че
подуването се дължи на алергична реакция. През нощта на 16.06.2020 г. срещу 17.06.2020
г. състоянието на ищеца рязко се влошило и се наложило да постъпи в спешно
отделение на МБАЛ - „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр.София, с оток и синкаво оцветяване на цялата дясната ръка. Било установено, че
има тромбоза на дясната ръка. Поставена му била диагноза „тромбоза на
в.субклавия“ /подключична артерия /и в. аксиларис в дясно /голям кръвоносен
съд, която предава кръв от страничния аспект на гръдния кош, пазва (мишницата)
и горен крайник към сърцето/. На ищеца било разяснено от лекарите, че
тромбозата на дясната ръка била следствие на проведена артроскопска
интервенция, без антикоагулантна профилактика. Впоследствие провел активна
рехабилитация и апликации с кортикостероид. Издаден му бил амбулаторен лист за
спешно постъпване в „Многопрофилна болница за консервативно лечение“. Изписано
му било лекарство - „Детралекс“ за лечение на венозно-съдови нарушения. На 17.06.2020 г.
постъпил в „Пета многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД. В
продължение на 10 дни лекарите му вливали денонощно животоспасяващи лекарства
за разреждане на кръвта, като не му позволявали изобщо да става от леглото.
Престоят в болницата продължил 14 дни от 17.06.2020 г. до 30.06.2020 г. Към настоящия
момент ищецът не бил оздравял напълно. Лечението му продължило в домашни
условия около 6 месеца с наблюдение от съдов хирург. На 23.07.2020 г. отново се
наложило да бъде прегледан в Спешно отделение, тъй като получил задух и
започнал да кашля кръв. Насочили го за извършване на образно изследване на бял
дроб. След проведени консултации и образни изследвания в „Аджибадем Сити клиник Болница Токуда“ била установена
сегментна тромбоза на артерията
на 10 сегмент вдясно. Лекарите били на мнение, че тази трамбоза била следствие
на неприлагането антикоагулантна терапия непосрествено след извършената
операция на рамото и след опреративния период. Мнението на специалистите било,
че ищецът следва да приема антикоагуланти до края на живота си. Единичната цена
на изписания медикамент „Еликвис“ била над 100 лв. Ищецът заплащал сумата над
50 лв. до 100 лв. за този медикамент, тъй като разликата не се поемала от НЗОК. Приемането на такива лекарства било свързано с
непрекъснат лекарски контрол, извършването на непрекъснати изследвания за
кръвосъсирване и показатели на кръвта, както и с рискове от кръвоизливи в
тялото, нарушения във функцията на черния дроб и бъбреците, анемия и много други. Ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност,
с диагноза „Белодробна емболия“, със заключение за
продължаване на неработоспособността 2 пъти по 30 дни. Поради изложените мотиви, моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 70 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от влошаване на здравословното му състояние, изразило
се в тромбоза на вена субклавия (подключичната артерия) и вена аксиларис вдясно под
голям кръвоносен съд, което усложнение настъпило
вследствие на извършена операция - артроскопия на дясно рамо, предна
стабилизация на дясна раменна става, ведно със законната лихва, считано от
17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
поведението на лекари от ответната болница и описаните от ищеца увреждания;
твърди, че не е нарушен медицинският стандарт
при извършената артроскопия - не е било нужно поставяне на турникет, нито
използване на медикамент хепарин; твърди, че ищецът е страдал от друго
заболяване - „дифузно-паренхимно увреждане на черен дроб от стенозен тип“,
което би могло да доведе до коагулационни промени; твърди, че установената при
ищеца тромбоза може да се дължи на различни фактори-коронавирус, сърдечни
проблеми, злокачествени заболявания, тютюнопушене и пр., но не е резултат от
оперативната намеса, нито от неприемането на кръворазредителни лекарства.
Поддържа, че тробмоза не може да се прояви 6 месеца след
операция. Дори и при тежки операции, с много кръвотечение, каквато не е
процесната, се предписват антикоагулантни лекарства за 1 месец, най-много за 40 дни. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ”Застрахователна компания У.” АД
оспорва допустимостта на иска, поради непредставяне на банкова сметка. ***,
поради недоказаност на причинно-следствена връзка между операцията и
настъпилата тромбоза. Присъдеинява се към възраженията на ответника. Поддържа
становището, че възможна причина за тромбозата е констатирано при ищеца
състояние на „дифузно паренхимно увреждане на черен дроб от стенозен тип“. Оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната взаимна връзка, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е претърпял побой през м.септември 2019 г., вследствие
на който е получил тежка травма: луксация на дясната раменна става. Този факт се установява от анамнезата, която
е снета по негови лични данни от лекуващите лекари в СБАЛОТСМ “С.Е.” ЕООД, както и от анамнезата,
снета от вещото лице – ортопед по делото
при личния преглед на ищеца./епикриза от 31.01.2020 г., заключение на медицинска
експертиза – констативна част/.
На 31.01.2020 г. ишецът е постъпил в СБАЛОТСМ “С.Е.” ЕООД за оперативно
лечение. Извършена е операция „Артроскопия на дясно рамо. Предна стабилизация
на дясна раменна става“. Артроскопски е осъществена предна стабилизация на дясната раменна става с помощта на три
заключващи щифтчета, вкарани в предно-долната част на ставната повърхност и фиксиращи
на три места лабрума и капсулата към кавитас гленоидалис./ ерикриза от
31.01.2020 г./.
При
преглед на ищеца на 20.05.2020 г. в СБАЛОТСМ „С.Е.” ЕООД е предписано
продължаване на постоепартивната рехабилитаци.
При преглед
на ищеца на 16.06.2020 г. в СБАЛОТСМ „С.Е.” ЕООД е установен генерализиран едем
по десен горен крайник с ликвидност и парестезии по трите нерва. Предложен
е план на лечение: Консултация със съдов
хирург и временно е изписана терапия с урбазон, ксизал и фамотидин. /л.61/.
Представен е лист за преглед на пациент от 16.06.2020 г.
в „МБАЛ–НКБ“ ЕАД, Спешно отделение.
Извършена е консултация със съдов хирург. Поставена е основна диагоза:
„Флебит и тромбофлебит с друга локализация“. Насочен е към многопрофилна
болница за консервативо лечение с хепарин с удължаване на арТТ 1.5-2 пъти над
изходната стойност.
На
17.06.2020 г. ищецът е постъпил в „Пета многопрофилна болница за активно
лечение София“ ЕАД с оток на дясната
ръка. Поставена е диагноза „Тромбоза на вена субклавия и вена аксиларис декстра“.
Лекуван е с високи дози хепарин, след което със синтром./епикриза от 30.06.2020
г./.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 0280/09.02.2021 г. на ищеца е
определена 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от
една година при водеща диагноза: “Белодробна емболия без споменаване на остро
белодробно сърце“.
С последващо Експертно решение на ТЕЛК № 0272/23.02.2022
г. на ищеца отново е определена 100 % трайно
намалена работоспособност без чужда помощ за срок от една година при водеща
диагноза: „Белодробна емболия без споменаване на остро белодробно сърце“.
Представени са болнични листове, от които се установява,
че през периода 31.01.2020 г.- 29.06.2020 г. ищецът е ползвал отпуск по болест,
поради изкълчване на раменна става. През периода 17.06.2020 г. – 28.07.2020 г. е
ползвал отпуск по болест при поставена диагноза “Флебит и тромбофлебит с друга
локализация“; през периода 31.07.2020 г. – 28.09.2020 г. е ползвал отпуск по
болест при поставена диагноза “Белодробна емболия без споменаване на остро
белодробно сърце“.
Представено е ЕР на ТЕЛК № 1089/23.09.2020 г., с което е
взето решение за продължаване на временната нетрудоспособност с 2 х 30 дни,
поради заболяване “Белодробна емболия без споменаване на остро белодробно
сърце“.
Представена е застрахователна полица № 21001L10010, издадена от „У.“АД,
за застраховка “Професионалната отговорност на лицата, упражняващи медицинска
професия“ в ответната болница, за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. с
посочена ретроактивна дата – 01.05.2020 г.
От заключението на вещото лице – ортопед, което съдът
изцяло кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява че артроскопията
на раменната става е категоризирана в Медицинския стандарт по ортопедия и
травматология като оперативна процедура със среден обем и сложност. Операцията
е щадяща, безкръвна и не се налага ползването на турникет. Кръвозагубата
е колкото при порязване на пръст - около 5-10 мл./констативна част на
заключението – анализ на данните/. При такъв вид операция медицинският
стандарт по ортопедия и травматология не предвижда да се провежда профилактика
с нискомолекулни хепарини; антикоагулантната профилактика не е нито
препоръчителна, нито задължителна. Антикоагулантните препарати имат сериозни противопоказания и затова в медицинския стандарт конкретно е посочено в кои случаи не е необходимо да се използват, в кои случаи е
препоръчително и в кои случаи е задължително тяхното
предписване. Вещото лице разяснява, че след костни и големи по обем травматични операции се провежда
антитромботична профилактика, като общоприетият срок е 30 дни. При анамнестични
данни за тромботичен риск /данни за тромбоза на дълбоките вени, за разширени
повърхностни вени, онкозаболяване, белодробна тромбоемболия/ е препоръчително прилагането на антикоагуланти. Тромбозите се проявяват първите дни след
тежки травми и костни фрактури, както и след продължително използване на
турникет, поради което и срокът за прилагане на
антикоагуланти е 30 дни. В
конкретния случай нито медицинският стандарт, с оглед вида на операцията, е
изисквал прилагане на антикоагулантна терапия, нито е имало анамнестични данни
за тромботичен риск при ищеца. Операцията е извършена професионално, максимално
щадящо и безкръвно, за много кратко време, и не може да бъде причина за
последващите усложнения, настъпили след пет месеца и половина. Резултатът от оперативното лечение при ищеца е 100 % възстановена става и спасена дясна ръка. Експертът е извършил преглед на
Вутев, при който е установил, че
дясната му раменна
става се движи в пълен обем и целта на операцията е постигната. Има пулсация на
артериите и лека разлика в обема на дясна предмишница. Вещото лице е категорично в становището си, че липсва
причинно-следствена връзка между операцията и настъпилата след пет месеца и
половина тромбоза на вена субклавия и вена аксиларис. Тромбоза след
толкова дълъг период може да бъде свързана с други фактори: коронавирусна
инфекция, ваксини, обширни хематоми от първичната травма при побоя, отклонения
в органите, регулиращи кръвния статус на организма/черен дроб,
далак/, наследствена обремененост, обезводняване на организма, тютюнопушене,
сърдечни проблеми при повишен холестерол и аритмия и т.н. В здравния картон на
ищеца не са намерени записи за прекарани заболявания преди 2020 г. На
23.02.2022г. на ищеца е издадено ЕР на ТЕЛК за 100% инвалидност, поради
белодробна емболия и безвкусен диабет за срок от 1 година. Като противопоказни
условия на труд са отбелязани тежки психофизически натоварвания. Според вещото лице,
ищецът може да
работи по
професията си като проектант.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че не е имало
нищо необичайно, извън стандарта при процесната операция, като не е било
необходимо да се предписват антикоагулантни средства. При такъв тип операция
Медицинският стандарт по ортопедия и
травматология не изисква прилагането на антикоагулантни средства. В анамнезата,
която е била снета на 31.01.2020 г., е било отразено, че ищецът е имал алергия,
липсват данни за придружаващи заболявания и тромботични рискове. Предприети са били
мерки за алергичните реакции, които е било възможно да настъпят. В деня на
операцията е било приложено антитромбатично средство – „фраксипарин“ в
еднократна доза 0.4. Според вещото лице не е била необходима толкова висока
доза. Тъй като операцията е извършена през 2020 г. спрямо нея е приложим медицинският стандарт от 2017 г., като следва
да се прави разлика между малки и средни операции на долен крайник и малки и
средни операции на горен крайник. Вещото лице разяснява, че при анамнестични
данни за тромбози се препоръчва антикоагулантна терапия, но не е задължителна. През
2019 г. ищецът е получил тежка травма вследствие на побой – раменната става е била изкълчена. След това
няколко пъти спонтанно е настъпвало изкълчване на тази става. Експертът заявява,
че всяко изкълчване на раменната става е „трагедия за крайника“, тъй като настъпва
разкъсване на връзки, на ставна капсула и на хрущяли, опъване на нервен сноп,
на кръвоносни съдове, които минават оттам. Проведената спрямо ищеца в ответната
болница операция е била щадяща,
безкръвна, проведена бързо и професионално, със съвременен подход, като резултатът е отличен. Според експерта, ако бе
настъпила тромбоза вследствие на операцията, тя би настъпила веднага. При
всички случаи крайникът след такава травма остава леко реизистентен и при
следващи неблагоприятни фактори, дори вирусно заболяване, това би могло да му
се отрази. Травмата от побоя над ищеца през 2019 г. е била несравнимо по-тежка,
в сравнение с артроскопската процедура. На пациента е била поставена шина, но
тя е била такава, че е могъл още на следващия ден да започне физиотерпия. Няма
причинно-следствена връзка между операцията и последващите увреждания. Вещото
лице не може да посочи конкретна причина за настъпилата впоследствие тромбоза –
тя може да се дължи на наследствен фактор, може да се дължи и на вирусно заболяване.
В своите показания св. В.- майка на ищеца завява, че преди
2020 г. ищецът нямал здравословни проблеми.
Твърди, че дясната му ръка пострадала в областта на рамото при пътен инцидент.
На 31.01.2020 г. постъпил в ответната болница
за операция на дясното рамо. След операцията лекарите не му предписали
антикоагуланти. По препоръка на лекуващия лекар започнал физиотерапия и
рехабилитация, които продължили 3-4 месеца. На 16.06.2020 г. получил оток и
подуване на дясната ръка от пръстите до раменната става. Посетил лекуващия
лекар, който му предписал лекарство за алергия. Настъпило влошаване и ищецът постъпил в Кардиологична
болница с оток и посиняване. След рентгенова снимка било установено, че има
тромбоза на дясната ръка. После постъпил в Пета градска болница, където му
вливали животоспасяващи медикаменти, заради тромб. Този тромб се намирал на
същото място, където била ударена дясната ръка. След изписването от болницата
ищецът получил задух и започнал да кашля кръв, поради което постъпил в „Сити
клиник“. Оттам му издали документ за 100 % инвалидност. Понастоящем ръката на В. продължавала да се
подува при активни движения. Той работел като геодезист и изпитвал трудности при
физическо натоварване; страдал, че не
можел пълноценно да изпълнява професията си. Лекарите го предупредили да не се
излага на слънце, за да не получи кръвоизлив, а работата му била на открито.
Това водело до психично натоварване, стрес и комплекси. След операцията ищецът
станал изнервен, затворен, не можел пълноценно да работи, защото трябвало да се
съобразява със здравословното си състоание. Не можел да ходи на почивки, защото
не трябвало да се излага на слънце и това се отразявало на психиката му.
Котактувал само с близките си. До края на живота си трябвало да ползва съдоразширяващ
медикамент. Определили му 100 % инвалидност. Тромбът от дясната ръка отишъл в
белия дроб и ищецът получил белодробна емболия. Работел с риск за себе си на
открито.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която описва
преживените болки и страдания от ищеца вследствие на влошаване на здравословното
му състояние, тъй като същите са последователни, житейски правдиви и логични в
тази част, но не кредитира показанията
на свидетелката в частта, в която сочи за причина за травмата на рамото на
ищеца – пътен инцидент, тъй като самият ищец при постъпването му „СБАЛОТСМ “С.Е.“
ЕООД е заявил при снемането на анамнеза, че е получил луксация на дясната
раменна става при нападение/епикриза от 31.01.2020 г./. Същата анамнеза е снета
и от назначеното по делото вещо лице, което е извършило личен преглед на ищеца,
при който В. е заявил, че изкълчването на дясното рамо е настъпило при нанесен
му побой през м.септември 2019 г./констативна част на заключението на
медицинската експертиза/
При така събраните
по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните
елементи:противоправно
поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани
с нея (ППВС № 9/1966 г.).
Страните
не спорят, че ищецът е опериран в ответната болница на 31.01.2020 г. –
извършена е артроскопската операция, като
след нея не му е предписана антикоагулантна терапия.
Спорни
въпроси по делото са: дали е бил нарушен медицинският стандарт относно лечението при артроскопската операция, тъй като не е предписана антикоагулантна
терапия след операцията; дали е налице причинно-следствена връзка между поведението на лекари от
ответната болница и настъпилата впоследствие тромбоза на вена субклавия и вена аксиларис; какъв е размерът на
дължимото обезщетение.
По
спорния въпрос дали е спазен медицинският стандарт от лекуващите лекари след
операцията – дали е следвало да предпишат антикоагуланта терапия на пациента:
Събраните
доказателства не установяват да е допуснато нарушение на Медицинския стандарт
при извършване на операцията и лечението след нея. От заключението на медицинската
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че операцията - артроскопия с предна стабилизация на дясна раменна
става - е извършена професионално, максимално щадящо и безкръвно, за
много кратко оперативно време. Кръвозагубата
е колкото при порязване на пръст - около 5-10 мл./констативна част на
заключението – анализ на данните/. Резултатът от оперативното лечение при ищеца е 100 % възстановена става и спасена дясна ръка. Тази оперативна процедура е със
среден обем и сложност, съгласно Медицинския стандарт по ортопедия и
травматология. При извършването й никога не се поставя турникет. Антикоагулантната
профилактика при такъв вид оперативна процедура не е нито препоръчителна, нито
задължителна. Причината за внимателния подход към антикоагулатните е, че те
имат сериозни противопоказания. При анамнестични данни за тромботичен риск
/данни за тромбоза на дълбоките вени, за разширени повърхностни вени,
онкозаболяване, белодробна тромбоемболия/ е препоръчително прилагането на антикоагуланти
за срок от 30 дни. В конкретния случай при ищеца към датата на операцията не е
имало данни за тромботичен риск, нито
медицинският стандарт, с оглед вида на операцията, е изисквал прилагане на
антикоагулантна терапия.
Тъй като по
делото не се установява противоправно поведение на лекуващите лекари, това е
достатъчно основание да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.49
от ЗЗД.
Следва да се
отбележи, че по делото не бе установена и причинно-следствена връзка между
операцията и последвалото след повече от четири месеца влошаване на
здравословното състояние на ищеца – настъпилата тромбоза на вена
субклавия и вена аксиларис. Според заключението на медицинската
експертиза тромбозите се проявяват в първите дни след тежки травми и костни
фрактури, както и след продължително използване на турникет. Затова и срокът на
антикоагулантната терапия се определя на 30 дни. В конкретния случай при ищеца
се е проявила тромбоза далеч по-късно – след четири месеца и половина, а не в
рамките на 30 дни след операцията. Вещото лице е категорично в становището си,
че липсва причинно-следствена връзка
между артроскопската оперативна процедура и настъпилата след толкова
продължителен период от време тромбоза на вена субклавия и вена
аксиларис.
Липсват основни
елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД – не се установява да е
допуснато нарушение на медицинския стандарт, не се установява причинно-следствена
връзка между операцията и настъпилата четири месеца и половина по-късно тромбоза, поради което
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3146 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, е неоснователно.
С оглед цената на иска, минималният размер на адвокатско възнаграждение,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 6250 лв., а ответникът
претендира разноски в по-малък размер от 3146 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сграда „Бизнес център Перник“, ет.4, офис
15 В против „Специализирана болница за активно лечение по ортопедия,
травматология и спортна медицина „С.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, Комплекс „Царско село“, ул.“*******иск с правно основание
чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от тромбоза на вена субклавия и вена аксиларис,
настъпили вследствие на непредписана антикоагулантна терапия от лекуващите
лекари в „Специализирана болница за активно лечение по ортопедия, травматология
и спортна медицина „С.Е.“ ЕООД след извършена операция на 31.01.2020 г., при която е осъществена артроскопия
на дясно рамо, предна стабилизация на дясна раменна става, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.В. да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по
ортопедия, травматология и спортна медицина „С.Е.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по
делото разноски в размер на 3146 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******, в
качеството на трето лице-помагач на ответника „Специализирана болница за активно лечение по
ортопедия, травматология и спортна медицина „С.Е.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: