РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Перник, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ИГНАТ А. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Дилян С. Деянов
като разгледа докладваното от ИГНАТ А. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241700600101 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260000 от 15.12.2023 г., постановена по НОХД № 205/2020 г. на Районен
съд Радомир, подсъдимият Е. Д. З. е признат за виновен в това, че на *** в ***, кв. „***“, ул.
„***“, чрез нанасяне на удари с крак /ритници и скачане с крак/ в дясната област на главата,
е причинил на Д. С. Д. средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма:
счупване на черепни кости – на дясна слепоочна кост и на кости на черепната основа в
дясната средна черепно-мозъчна ямка; пеленовиден епидурален /над твърдата мозъчна
обвивка/ хематом в дясна слепоочна област; пневмоцефалия /навлизане на въздух в
черепната кухина/; хемотимпан /наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо/ и
изтичане на ликворна течност /ликворея/ от десния ушен канал и лезия на седмия черепно-
мозъчен /лицев/ нерв /парализа на Бел/, като:
- черепно-мозъчната травма, изразяваща се в счупване на кости на черепа вдясно,
пеленовидният епидурален хематом и пневмоцефалията са причинили на пострадалия
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- разкъсването на дясната тъпанчева мембрана, изтичането на кръв и ликвор от ушния
канал, счупването на кости на черепа вдясно и навлизането на въздух в черепната кухина
/създали комуникация между външната среда и черепната кухина/ са причинили на
пострадалия нараняване, което прониква в черепната кухина;
1
- лезията на седмия черепно-мозъчен нерв /парализа на Бел/, която е в пряка причинна
връзка със счупването на кости на черепната основа вдясно и се явява пряка последица от
това увреждане, е довела до значителни и съществени изменения в лицевата област,
променящи външния вид, с траен характер, и е причинила на пострадалия обезобразяване на
лицето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 4, 5 и 6 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ НК му е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от
десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет
месеца.
Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от повереника на частния обвинител
адвокат З. Л. и от защитника на подсъдимия адвокат З. К..
В жалбата, в допълнителното изложение към нея, и в открито съдебно заседание
повереникът на частния обвинител адвокат З. Л. възразява срещу определянето на
наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55 НК. Оспорва да е налице изключително
смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в определеното от първия съд като брутално
поведение на пострадалия му доверител Д.. Във връзка с това обръща внимание, че
ангажираните за тези обстоятелства гласни доказателствени средства изхождат от близки и
познати на подсъдимия. Сочи, че е налице точно обратното – брутално и арогантно
поведение на подсъдимия, чиито инкриминирани действия са извършени на публично
място, пред множество лица и в присъствието на двама полицейски служители, като
фаталните удари спрямо пострадалия са реализирани, след като същият е бил повален на
земята, тоест в ситуация, в която не е могъл да се защити. Поддържа, че подсъдимият е
осъждан и независимо, че е реабилитиран, фактът на осъждането не може да бъде
пренебрегнат при индивидуализация на наказанието, по-конкретно – като отрицателен
характеристичен белег. Иска да бъде определено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено за относително дълъг срок по реда на чл. 66 НК. Излага, че
само по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – генералната и
индивидуалната превенция.
В жалбата, в допълнителното изложение към нея, и в открито съдебно заседание,
защитникът на подсъдимия адвокат З. К. настоява подсъдимият да бъде оправдан.
Поддържа, че поради неправилно интерпретиране на доказателствения материал първият
съд е приел за доказано, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че
районният съд не е обсъдил в дълбочина и взел предвид показанията на разпитаните в
съдебното заседание на 09.12.2022 г. свидетели М.Д., И.И., Г.Д., К. Г., Е.Г., К.Л. и Е.Д..
Намира за неправилно съждението, че тези свидетелски показания са тенденциозни. Обръща
внимание на показанията на свидетеля К.Л., когото счита за безпристрастен. Последният при
разпита заявил, че е чул, че пострадалият Д. се заканва с думите „ще ви изтрепам“, „ще ви
избия“. Свидетелят Л. споделил още, че подсъдимият З. се е появил в края на инцидента, без
да вземе участие в него. Обръща внимание още на еднопосочните показания на свидетелите
В. В., А.И., Р.Р. и Р.Г., разпитани в съдебно заседание на 31.01.2023 г. Адвокат К. подчертава
арогантното и провокативно поведение на пострадалия, който е осъществявал системен
тормоз по отношение на близките на подсъдимия. Препраща към пледоарията си пред
Районен съд Радомир с довод, че изложените в нея съображения не са били обсъдени в
обжалваната присъда.
Районна прокуратура Перник не е взела становище по жалбата и не е подала протест
срещу присъдата.
Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на присъдата предвид това,
че с обжалваната присъда е наложено поисканото от прокуратурата наказание.
2
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е. Д. З. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, с
постоянен адрес в ***, *** образование, неженен, неосъждан, работи като ***, бивш ***,
ЕГН **********.
От началото на 2019 г. частният обвинител Д. С. Д., по прякор ***, бил в обтегнати
отношения със свидетеля М. Г. Д. по повод на това, че към този момент последният започнал
интимна връзка с неговата бивша интимна приятелка И. В. И.. И тримата, както и
подсъдимият, живеели в ***. Д. системно пресрещал И., М. Д., както и неговия баща –
свидетеля Г.Д., по време на които срещи отправял множество обиди и заплахи. В един
момент това дори довело до разрив в отношенията на М. и И. и същите се разделили, но
впоследствие, след като се оказало, че И. е бременна, двамата отново се събрали. След това
повторно събиране Д. подновил заплахите към тях и бащата на М.. Във връзка с това, както
М. и неговите роднини, така и Д. и неговите роднини, започнали да подават жалби един
срещу друг в полицията и прокуратурата. Появили се съмнения, че Д. разпространява
порнографски снимки на И. в пощенските кутии на семейството на М.Д., както и на техни
съседи. След като били запалени два гаража на семейството, М.Д. и Г.Д. монтирали системи
за видеонаблюдение на домовете си. Също така, М.Д. се снабдил въз основа на съответно
разрешително с пистолет Glock 19 Gen4, калибър 9х19 мм.
На ***, следобед, с личния си автомобил БМВ с рег. № *** Д. се придвижил до квартал
„***“ в ***. Същият спрял в непосредствена близост до дома на М. и И., дворно място с
къща на ул. „***“ № ***, и си закупил слънчогледови семки от намиращия се също наблизо
павилион. 3-4 минути по-късно частният обвинител се отправил към дома на Д.. Д. не бил
употребил алкохол и наркотични вещества, като бил приел единствено по-ниска от
терапевтичната доза карбамазепин – антиконвулсант, използван за лечение на епилепсия,
невралгични/невропатични болки и биполярни разстройства. При приближаването на Д.
стоящият пред дворната входна врата на дома си М.Д. се прибрал в двора. Започнала
комуникация между Д. и Д., в самото начало на която Д. извадил вече посочения личен
пистолет, заредил го и го хванал в дясната си ръка, държейки го насочен към земята. Д. ядял
слънчогледови семки и плюел боклуците от тях през оградата в двора на Д.. Това негово
поведение било съпроводено с вулгарни изрази и заплахи по отношение на Д. и бременната
му в 8-ия месец приятелка И.. При вида на пистолета Д. предприел и провокации по
отношение на Д., като предизвиквал последния да го простреля, намеквайки, че едва ли ще
посмее да го направи. От своя страна, Д. се опитвал да прогони от оградата Д.. В същото
време И. се обадила на 112, за да поиска съдействие от органите на МВР. И. се свързала още
със сестрата на М. – Е.Г., както и с подсъдимия З., който бил много близък приятел на
семейство Д.. В резултат на това, скоро на място пристигнали Е.Г. и съпругът К. Г..
Минути по-късно се появили, уведомени за случая от подсъдимия З., родителите на М.Д. –
Е.Д. и Г.Д.. Г.Д. слязъл от автомобила, с който пристигнал, носейки в ръце железен прът, тип
„кози крак“ и се отправил към частния обвинител. Д. хванал железния прът с дясната си
ръка и двамата започнали да го дърпат, всеки в своята посока. На помощ на Г.Д. се притекли
Е.Г. и Е.Д., която нанесла няколко удара с портфейл по главата на Д.. М.Д. излязъл от двора и
също се намесил, като нанесъл удар в дясната част на врата на Д.. Въпреки тези усилия да се
издърпа железния прът от ръцете на Д., последният продължил да се бори с Г.Д. за контрол
върху пръта. За целта Д. замахнал с ръка и ударил два пъти Г.Д., който паднал на земята. В
тази ситуация М.Д. се намесил отново, като този път се прицелил и прострелял Д. в
3
подбедрицата на десния крак. Д. седнал на земята и изпуснал железния прът. Същият бил
наобиколен от множеството събрали се роднини и приятели на М.Д., сред които и
новопоявилият се К. П. Л.. Удари на така наобиколения Д. нанесли М.Д., К.Л., Е.Д., Г.Д.. Д.
успял да отвърне единствено спрямо Г.Д., когото ударил веднъж в слабините. Последвала
още една серия от удари спрямо Д. от страна на Г. и Е. Д.. Междувременно Д. успял да
извади мобилния си телефон и да се обади на брат си К. С. Д. и на съпругата си. Минути по-
късно на място се отзовали полицейските служители Г. А. Х. и О. Г. М., които веднага
започнали да разтървават участниците в боя. Те помогнали на Д. да се изправи на крака,
което му дало възможност да отправи нов удар спрямо намиращия се все още до него Г.Д..
Г.Д. на свой ред замахнал към Д., а в негова подкрепа се изявил и М.Д., който ударил Д. по
лицето. След тази нова размяна на удари полицейските служители раздалечили останалите
участници в боя от Д..
В този момент се появили подсъдимият Е. З. и жената, с която същият живеел на
съпружески начала – Р.Г.. Подсъдимият веднага се отправил към придържания от
полицейски служител частен обвинител Д., и му нанесъл шест удара в главата и два удара в
торса. В това време другият полицейски служител удържал М.Д., К. Г. и Г.Д. от намеса. След
като му нанесъл посочените многобройни удари в глава и торс, З. успял от втория опит да
препъне Д. така, че последният да падне на земята. При падането на земята на Д. З. му
нанесъл в главата два ритника с левия си крак. За кратко полицейските служители успели да
отдръпнат З. от Д.. З. обаче се отскубнал, върнал се при Д. и скочил с левия си крак върху
главата на З..
В резултат изключително и само на ударите с крак, нанесени му от подсъдимия З.,
частният обвинител Д. претърпял черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
черепни кости – на дясна слепоочна кост и на кости на черепната основа в дясната средна
черепно-мозъчна ямка; пеленовиден епидурален /над твърдата мозъчна обвивка/ хематом в
дясна слепоочна област; пневмоцефалия /навлизане на въздух в черепната кухина/;
хемотимпан /наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо/ и изтичане на ликворна
течност /ликворея/ от десния ушен канал и лезия на седмия черепно-мозъчен /лицев/ нерв
/парализа на Бел/, като:
- черепно-мозъчната травма, изразяваща се в счупване на кости на черепа вдясно,
пеленовидният епидурален хематом и пневмоцефалията причинили на пострадалия
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- разкъсването на дясната тъпанчева мембрана, изтичането на кръв и ликвор от ушния
канал, счупването на кости на черепа вдясно и навлизането на въздух в черепната кухина
/създали комуникация между външната среда и черепната кухина/ причинили на
пострадалия нараняване, което прониква в черепната кухина;
- лезията на седмия черепно-мозъчен нерв /парализа на Бел/, която е в пряка причинна
връзка със счупването на кости на черепната основа вдясно и се явява пряка последица от
това увреждане, довела до значителни и съществени изменения в лицевата област,
променящи външния вид, с траен характер, и причинила на пострадалия обезобразяване на
лицето.
След първоначален преглед в МБАЛ „***“, на същия ден, ***, Д. бил хоспитализиран в
УМБАЛ „***“, ***, откъдето бил изписан на ***.
По доказателствените източници:
Приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка съответства на
установените от първия съд относими обстоятелства. Същата се установява от Окръжен съд
Перник въз основа на самостоятелен анализ на всички относими налични по делото
4
доказателствени източници: комплексна съдебномедицинска и видеотехническа експертиза
(л. 130-166 ДП, л. 253 НОХД); съдебномедицинска експертиза (л. 103-121 ДП, л. 254 НОХД);
съдебна токсикохимическа експертиза по отношение на съдържанието на алкохол в кръвта
на пострадалия (л. 200-201 ДП, л. 253 НОХД); съдебна токсикохимическа експертиза по
отношение на съдържанието на наркотични вещества в кръвта на пострадалия (л. 194-196
ДП, л. 313-314 НОХД); свидетелство за съдимост на подсъдимия Е. З.; показанията на
свидетелите Д. Д., Г. Х., О. М., К. Д., Д.Г., С. С., Г.Д., М.Д., К. Г., Е.Г., М. Х., Г. Д., К.Л., Е.Д.,
И.И., В. В., Р.С., Р.Г., Д. П., М.П.; приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, сред които и цялата медицинска документация относно лечението на частния
обвинител. Подсъдимият З. се е възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.
Наличието на вражда, датираща отпреди датата на инцидента, между семейството и
близките на М.Д. и на частния обвинител Д. Д. се установява въз основа на показанията
както на тези двама основни участници в конфликта, така и въз основа на показанията на
Г.Д., К. Г., Е.Г., М. Х., Е.Д..
Провокативното поведение на частния обвинител Д. Д. спрямо М.Д. и И.И. се
установява въз основа на кредитираните от настоящия съд в тази им част показания на
самите Д. и И., както и на показанията на свидетелите К. Г. и Е.Г.. Сведенията им са ясни и
последователни, а тяхната добросъвестност се доказва от съответствието им с всички
останали данни за постъпките на частния обвинител след раздялата му с И..
Развитието на конфликта след прерастването му във физическа саморазправа,
включително и реализирането на инкриминираното деяние на подсъдимия, се установява въз
основа на анализа на веществените доказателства (записи от камера на дома на М.Д. и от
видеорегистратор в автомобила на Д. Д.), извършен от назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и видеотехническа експертиза. Въз основа на заключението на тази
експертиза се установява несъмнено авторството на инкриминираното деяние, а именно – че
в резултат на трите удари с крак от подсъдимия спрямо частния обвинител, последният е
претърпял черепно-мозъчна травма. За самото обстоятелство по нанесените ритници от
страна на З. свидетелстват още двамата полицейски служители О. М. и Г. Х., а също и К. Г. и
Е.Г..
Изяснява се от назначената отделна съдебномедицинска експертиза, изготвена въз
основа на надлежно приобщената медицинска документация, че тази черепно-мозъчна
травма се е изразила в обезобразяване на лицето; разстройство на здравето, временно опасно
за живота; нараняване, което прониква в черепната кухина.
В обобщение, изводът на първата инстанция относно това, че инкриминираните
действия са извършени от подсъдимия, е изцяло обоснован, а възражението на защитата
срещу него се явява неоснователно.
От правна страна:
При посочената вече фактическа обстановка правилно първият съд е приел, че с
инкриминираното деяние подсъдимият е реализирал престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4, 5
и 6 вр. ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимият е причинил на частния обвинител три
еднакви по характер (вид) телесни увреждания, които представляват средна телесна повреда
- обезобразяване на лицето; разстройство на здравето, временно опасно за живота;
нараняване, което прониква в черепната кухина. От субективна страна подсъдимият е
съзнавал всички елементи, обхванати от обективната страна на деянието - съзнавал е
противообществения му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал и целял тяхното настъпване.
По наказанието:
5
Не могат да бъдат споделени изводите на първия съд, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК поради наличието на изключително
смекчаващо обстоятелство, а именно – провокативното поведение на пострадалия частен
обвинител. За да се приложи тази норма, както е посочено в самата нея, трябва не просто да
е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а е необходимо още и най-лекото,
предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко. За целта трябва да се
извърши преценка на баланса между всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Действително, поведението на подсъдимия както преди ***, така и провокациите му в
началото на процесния инцидент, с които конфликтът на практика е започнал, представляват
смекчаващо обстоятелство, доколкото подсъдимият е много близък приятел на М.Д. и И.И..
Смекчаващи вината на З. обстоятелства са също семейното му положение и доброто му
процесуално поведение, както правилно е отчел първият съд. Не на последно място,
смекчаващо вината обстоятелство е и чистото съдебно минало на З.. Във връзка с това,
неоснователно е възражението на повереника на частния обвинител – адвокат Л., че
реабилитацията не променя осъждането като отрицателен характеристичен белег. В този
смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 263 от 17.11.2017 г. по н.д. №
936/2017 г. на ВКС, II НО – докл. П. П.
Районният съд обаче е пропуснал да отчете като отегчаващо обстоятелство
поведението на самия подсъдим, който е извършил инкриминираното деяние в една
относително спокойна обстановка, спрямо едно простреляно лице, в присъствието на цяла
група от съмишленици, пристигнали да защитят М.Д. и И.И., но най-вече – в присъствието
на двама полицейски служители. Това поведение е освен израз на емоция, явна
демонстрация на незачитане на обществения ред. Именно това поведение на подсъдимия
сочи, че най-лекото предвидено в закона наказание в никакъв случай не може да бъде
определено като несъразмерно тежко.
В обобщение на изложеното дотук по индивидуализация на наказанието, същата
следва да бъде извършена по общия ред на чл. 54, ал. 1 НК. За престъплението по чл. 129,
ал. 2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Налице е очевиден
превес на смекчаващите обстоятелства, доминирани от поведението на пострадалия частен
обвинител. Предвид това, настоящият съд намира за справедлив размер продължителност на
наказанието лишаване от свобода за една година.
Налице са всички предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК и неговото изтърпяване следва да
бъде отложено, като за целите на наказанието изпитателният срок е достатъчно да бъде най-
ниският възможен от три години.
По изложените съображения, в изпълнение на правомощията си по чл. 334, т. 3 вр. чл.
337, ал. 1, ал. 2, т. 1 НПК, при наличие на изрично оплаква в жалбата на частния обвинител,
настоящият съд следва да измени обжалваната присъда в частта, с която на подсъдимия З. е
наложено наказание пробация, и вместо това да наложи наказание лишаване от свобода за
срок от една година, чието изтърпяване да отложи за срок от три години.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260000 от 15.12.2023 г., постановена по НОХД № 205/2020 г. на
Районен съд Радомир, в частта, с която на подсъдимия Е. Д. З. му е наложено наказание
6
пробация, като вместо това на основание чл. 129, ал. 2, пр. 4, 5 и 6 вр. ал. 1 вр. 54, ал. 1 НК
му НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
ОТЛАГА за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7