Решение по дело №609/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. С., [ЕГН], от [населено място], к-с С., [адрес], чрез адв. С. К. против решение № 129 от 20.02.2024 г. по АНД № 750/2024 г. на Районен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложен материален закон, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния закон. Основните възражения са за липса на мотиви и прекомерност на мярката. Не били налице данни за извършено престъпление от С., а само субективни предположения. Не били събрани относими данни за съпричастност на жалбоподателя към извършване на посоченото в заповедта деяние. Задържането било прекомерно, след като, преди него, С. също бил задържан. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Г. С., редовно призован, се представлява от адв. К., с представено пълномощно. Поддържа жалбата и искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Изтъква, че се касае за две последователни задържания, което намира за недопустимо. Сочи липса на мотиви. Позовава се на Директива 2013/12/ЕС на ЕП, възпроизведена в ЗМВР.

Ответникът, полицейски инспектор, второ Р. О. М. Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата. Устно и писмено излага подробни съображения за законосъобразност на заповедта.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор А. Ч., който излага становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от Г. С. С., [ЕГН], против заповед за задържане на лице № 434зз-70/20.02.2024 г., издадена от И. Д. – полицейски инспектор, второ Р. О. М. Бургас.

С оспореното решение Районен съд – Бургас отхвърлил жалбата. За да постанови този съдебен акт първоинстанционният съд приел, че при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, същата съдържа реквизитите, установени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Разяснени били правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 от ЗМВР. Съдът приел, че заповедта е мотивирана – изложени са фактически и правни основания. Същата била предявена на жалбоподателя, но той отказал да я подпише. В този смисъл за неоснователно е намерено възражението, според което С. не бил уведомен за причината за задържането. Н. следващо място съдът посочил, че заповедта била издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е изложено, че лицето се задържа поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК. За случая било образувано досъдебно производство. Изложени са мотиви, според които не е нарушен принципът за съразмерност, тъй като предходното задържане е по данни за друго престъпление и при различни факти. При тези данни съдът приел, че заповедта е законосъобразна.

В производството пред районния съд са установени следните факти:

1. Първи конфликт (със съседа):

Н. 18.02.2024 г. около 23,10 ч., И. П. Х., [ЕГН] бил в апартамента си в [населено място], [жк], [адрес], когато чул алармата на автомобила си, паркиран пред входа, и слязъл, за да го провери. Заварил съседа си Г. С. С., живущ в същия блок, върху автомобила, да блъска с ръка по предния капак. Х. попитал С. защо блъска по капака, а вторият отговорил, че автомобилът е спрян на неговото инвалидно място. Н. място не било обозначено инвалидно паркомясто с регистрационен номер на автомобил.

И. Х. заявил, че баба му е инвалид и ползват паркомястото за нейни нужди и затова е паркирал там. С. дръпнал Х. настрани и започнал да го заплашва с думите: „Ще те убия !”, „Ще видиш какво ще се случи с теб и семейството ти !”, „Ще ви убия от бой !”, „Утрешния ден няма да имаш кола !”, „Ще ви изгоня от жилището ви !”. Х. отвърнал на висок тон „Внимавай какво говориш !”. В един момент Г. С. се завъртял към И. Х., избутал го с ръце и го ударил с глава в областта на неговата глава. След случая Х. преместил колата и тръгнал да се прибира, но С. продължил да го заплашва и да крещи.

2. Втори конфликт (със съпругата) и сигнал за домашно насилие от С.:

Н. 19.02.2023 г. около 5,50 ч. автопатрул „Бреза 7“ получил сигнал от ОД 24 за домашно насилие на адреса на касационния жалбоподател – [населено място], [жк] бл.№ 33, вх.8, ет.5, ап.13. Н. адреса били установени  лицето, подаващо сигнала (касационният жалбоподател Г. С.), съпругата му К. С. и синът им С. С.. Г. С. заявил, че бил ударен с бутилка в областта на главата от съпругата си при семеен скандал. Същият нямал видими следи от насилие по главата и тялото. Служителите забелязали, че съпругата му К. С. имала синина около едното око и кръвонасядания. Същата заявила, че е подложена на системен тормоз от съпруга си след редовна употреба на алкохол. С. заявила още, че Г. С. започнал скандал и я бутал още вечерта, но едва сутринта й посегнал физически.

2.1. Първо задържане (за домашно насилие):

Със заповед с рег.№ 434зз-68/19.02.2024 г. в 6,30 ч., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.131, ал.1, т.5а от НК, Г. С. бил задържан и отведен в сградата на 02 РУ Бургас. Там отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер за установяване на наличие на алкохол в издишания въздух. Било образувано БПП № 4343М-149/19.02.2024 г. по описа на 02 РУ Бургас, за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Бил уведомен дежурен РП.

3. Сигнал за конфликта със съседа (подаден от съседа):

Н. 19.02.2024 г. около 17,30 ч. в сградата на 02 РУ Бургас се явил И. Х., който подал сигнал за скандала между него и Г. С., по повод паркирания автомобил, при който С. се заканил с убийство. По сигнала било образувано ДП 152/2024 г. по описа на 02 РУ Бургас, в хода на което И. Х. бил разпитан в качеството на пострадал.

4. Освобождаване от първо задържане:

Според разписка на стр. втора на заповед с рег.№ 434зз-68/19.02.2024 г., С. бил освободен на 20.02.2024 г. в 6,15 ч.

5. Второ задържане (процесното):

Н. 20.02.2024 г. в 6,45 ч. със заповед с рег.№ 434зз-70/20.02.2024 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.144 от НК, Г. С. бил задържан отново за това, че на 18.02.2024 г., около 23,10 ч., в [населено място], [жк] бл.№ 33, вх.8, отправил закани за убийство към съседа си И. Х.. Било образувано ДП № 4343М-152/19.02.2024 г. по описа на 02 РУ Бургас.

6. Видно от разпореждане [номер]/20.02.2024 г. на Районен съд – Бургас било образувано дело № 750/2024 г. на същия съд, по повод постъпила жалба от Г. С. срещу заповед за задържане (второто/процесното) от полицейски органи. Делото било насрочено в открито съдебно заседание за 20.02.2024 г. от 13,30 ч.

7. Видно от сведение вх.№ 434000-3541/20.02.2024 г. Г. С. посочил, че е осведомен за насроченото дело, но не знае дали ще се яви. Същият вписал дата 20.02.2024 г. и се подписал.

Касационният състав намира, че въз основа на доказателствата по делото, Районен съд – Бургас е установил пълно и правилно относимите факти.

Правни изводи:

Допустимост

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Съгласно чл.210, ал.1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

Според чл.211, ал.1 от АПК, жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Касационната жалба е допустима, като подадена от страна по делото на районния съд, за която решението е неблагоприятно. Подадена е в срок.

Основателност

Н. основание чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Правилни са изводите на районния съд, според които оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицейски инспектор, в обхвата на предоставената му от чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма. Заповедта съдържа реквизитите, установени с чл.74, ал.2 от ЗМВР, вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР.

Неоснователно е възражението за липса на мотиви.

Районният съд правилно е установил, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването. Точно и ясно е описано какво е престъплението, за което има данни, че е извършило лицето. Точно и ясно са описани фактите: на 18.02.2024 г., около 23,10 ч. в [населено място], [жк], пред вх.8 на бл.33, Г. С. отправил закани за убийство към И. Х.. Посочена е правната квалификация на деянието – чл.144 от НК.

Мотивите на заповедта напълно кореспондират с изготвените и представени с административната преписка две докладни, които са с дата на съставяне и резолюции именно датата на издаване на заповедта – 20.02.2024 г.

Касационният състав приема, че задържаното лице не е било лишено от възможността да разбере въз основа на какви факти и за какво деяние е задържано, както и в пълен обем да организира защитата си. Тук следва да се отбележи, че защитната теза на С., както пред районния, така и пред административния съд не е срещу фактите (същият не твърди, че не е извършил вмененото деяние), а се гради на две други възражения: - липса на мотиви; - прекомерност на задържането.

Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, но същият отказал да я подпише. Отказът е бил удостоверен от свидетел. Т.е. жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на акта.

Касационният състав намира, че заповедта не противоречи на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година. По преписката се съдържат доказателства, въз основа на които категорично може да се приеме, че не е било нарушено правото на информация на задържаното лице (чл.1 и сл. от Директивата). В хода на цялото производство, без изключение, на лицето са били указвани и разяснявани, вкл. в писмена форма, срещу подпис, правата, с които разполага (книжата са приложени по административната преписка с вх.№ 7485/20.02.2024 г. по АНД № 750/2024 г. на Районен съд – Бургас). Налични са декларациия за правата на задържаното лице (в две части); декларация с искане за адвокатска защита по избор и за сметка на задържания (с конкретно посочено име и данни за контакт с адвокат); талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържаното лице с данни от прегледа; протокол за обиск.

Неоснователно е възражението за несъразмерност, тъй като С. бил задържан веднага след като бил освободен от предходното задържане.

Целта на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, да бъдат проведени необходими и неотложни процесуални действия при обективни данни за осъществено престъпно деяние, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

В конкретния случай, противоправните деяния са извършени от Г. С. в 2 различни/последователни дни (18 и 19.02.2024 г.). В заповедите е посочено, че данните сочат на престъпления по чл.131, ал.1, т.5а и чл.144 от НК, които са част от глава втора „Престъпления срещу личността” от Особената част на НК. Деянията са извършени срещу две различни личности, при различни факти и различни обстоятелства. Извършени са на различни места. Следва да се отбележи още, че данните за извършените противоправни деяния не са постъпили едновременно при полицейските служители. Данните за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а от НК са постъпили на 19.02.2023 г. около 5,50 ч., а тези за престъплението по чл.144 от НК са постъпили на 19.02.2024 г. около 17,30 ч. С процесната заповед лицето не е било задържано за същото деяние – повод за предходното задържане, но с нова правна квалификация. Напротив касае се за друго деяние и друга правна квалификация. Същият не е бил задържан и за едно и също деяние на едно и също основание, за което да са издадени две последователни заповеди. Не са налице и данни двата престъпни състава да са осъществени при условията на идеална съвкупност с едно деяние. В този случай целта на мярката (да бъде прекратено деянието) щеше да се осъществи още с първото задържане, независимо от правната квалификация. Периодът на второто задържане е времето, през което следва да се съберат данни за новото престъпление или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на лицето към извършването му. Именно тази необходимост обуславя новото задържане.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, А. съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 129 от 20.02.2024 г. по АНД № 750/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.