Решение по дело №1941/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 915
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20191420101941
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 30.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1941 по описа на ВрРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по постъпила искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********** срещу  И.А.К.. Предявени са искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1429,64 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 261,72 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26,71лв.

Ищецът излага, че вземането произтича от сключен между страните договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер PLUS-13890932, при сключването на който ответницата И.К. се съгласила освен него да бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master card. Твърди, че на 05.05.2017г. ответницата активирала предоставената й кредитна карта № CARD-14658519 с максимален кредитен лимит от 1500 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява чрез всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, пращания чрез ПОС-терминали и др. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Сочи, че съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пъното погасяване на задължението. Ответницата била преустановила обслужването на картата на 01.07.2018г., когато е постъпило последното й плащане по нея. Балансът по същата е минус 1691,36 лева. Кредиторът блокирал картата, като въпреки многократните опити да се свърже с кредитополучателя, както и отправените покани за доброволно плащане, ответницата не е изпълнила задълженията си. За събиране на дължимите суми било подадено заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №627/2019г. и била издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи посочените суми: 1429,64 лева – главница по револвиращ кредит, 261,72 лева – договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г.; 26,71 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. С молба, постъпило на 01.10.2019г., процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки. 

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 4027/29.05.2019 г. е връчено редовно на ответника на 06.06.2019г./.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства. Съдът намира, че не са налице неравноправни и нищожни клаузи, за които следи служебно. Представен е Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, подписан от заемателя. Уговорен е процент за възнаградителна лихва в размер на 28,61%, който е под приетия за нищожен поради противоречие с добрите нрави размер от трикратния размер на законната лихва – 30%. ГПР е в размер на 40,43%, което е под нормативно посочения праг от 50%.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 84,36 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 222,83 лева.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14,  на основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1429,64 лева /хиляда четиристотин двадесет и девет лева и 64 ст./, представляваща главница по револвиращ кредит - кредитна карта № CARD-14658519 с максимален кредитен лимит от 1500 лева; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 261,72 лева /двеста шестдесет и един лева и 72 ст./ - договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г.; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 26,71лева /двадесет и шест лева и 71 ст./ - обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г.; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 84,36 лева /осемдесет и четири лева и 36 ст./, представляваща сторени в заповедното производство разноски и сумата от 222,83 лева /двеста двадесет и два лева и 83 ст./, представляваща сторени в исковото производство разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4  ГПК.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: