Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Ловеч, 24.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение,в публичното заседание на двадесети декември през две хиляди двайсет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар Цветомира Баева, като
разгледа докладваното от председателя т.д.№
31/2020г. по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84,ал.3 от ЗЗД.
Производството е образувано по искови молби от Н.Ц.К. и Д.Ц.
***, както и от А.О.О. и от И.Д.Й.-малолетен и представляван от майка си А.О.О.,всички
представлявани от адв.Р.Р.-***, със съдебен адрес ***, срещу „ЗАД„Армеец”АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано от М.П.И.
и Д.Н.М.-изпълнителни директори. Всички претенции са с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ и чл.84,ал.3 от ЗЗД, като увредени лица- наследници О. Ц. ***,поч.на
26.09.2019г. и на Ш. О. с ЛНЧ *********, поч.на 26.09.2019г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането.
В срок постъпи отговор от ответника ЗАД”Армеец” с ЕИК *********
с оспорване на претенциите и подробно становище по допустимостта и основателността.
Оспорва активната процесуална легитимация на ищците И.Д.Й., Н.Ц.К. и Д.Ц.И. по
отношение претенциите им обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на брат им О. Ц.И.. Счита,че не са носители на материалното право да
предявяват такива претенции. Счита исковете за неоснователни по размер и
основание. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със
собственика на л.а.“БМВ 535“ с рег.№ ******** към момента на настъпване на
събитието. Твърди, обаче, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ЗАД“Армеец като
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Сочи,че липсват доказателства,обуславящи приложението на
чл.300 от ГПК. Оспорва отговорността на водача Д.Д.С. по основание и
размер.Счита,че тя не е реализирала виновно ПТП,в което е причинена смъртта на О.
Ц. и Ш. О.,не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на нейното
участие. Твърди,че не е нарушила правилата за движение и за нея катастрофата
представлява случайно събитие по см.на чл.15 от НК. Като водач не е имала
техническа и професионална възможност да предотврати настъпването й. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП,като твърди,че вина имат и другите водачи на
т.а.“Скания“ и на л.а.“Мазда 323“.
При условията на евентуалност заявява и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на О. Ц.И. и Ш. О.,с
твърдение,че са нарушили правилата за движение- чл.137а от ЗДвП-задължението за
ползване на обезопасителен колан. Счита, че ако са използвали колан
несъвместимите с живота им увреждания не биха настъпили. Твърди, че Ш. О. е шофирал с висока скорост. Смята, че
вина за настъпване на произшествието има и другият водач- а именно водачът на
т.а.“Скания Р 490“с рег.№ ********- П.В.С..
По отношение на неимуществените вреди счита, че не е
доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца И.Й. с
починалия негов брат О. И.. Излага, че двамата не са живели в едно
домакинство,не са поддържали лични контакти и не са изградили близка
емоционална връзка,срещите им са били спорадични. Оспорва за ищците да са
настъпили сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от
смъртта на О. И. и Ш. О.. Оспорва и размера на претенциите и счита,че е
прекомерен и несъобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД.При евентуалност,ако
претенциите се счетат за основателни,моли да се определи възнаграждение в размер,
съответстващ на страданията,но не и такъв който да води до деморализиране и
ненужно обогатяване на ищците.
С оглед направено от ответника искане и на основание чл.219
от ГПК с Определение №289/26.06.2020г. съдът допусна участие в процеса като трети
лица–помагачи на негова страна на ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК ********,със седалище и адрес
на управление в гр.*** , като застраховател по задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите на т.а.”Скания Р 490” с рег.№ ******* и на ЗАЕД”Далл Богг Живот и здраве” с ЕИК *******
,със седалище и адрес на управление в гр.***
- застраховател по задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на л.а „Мазда 323” с рег.№ ***** .
Третото лице-помагач ”Лев Инс”АД с ЕИК ******** няма възражения по допустимостта на исковете,
но ги оспорва по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на уврежданията, вината за настъпване
на ПТП у водача на т.а.”Скания Р 490” с рег.№
******* и твърдения „значителен принос“.
Счита, че като последица няма основания да се ангажира отговорността му като застраховател
на този водач. Не са налице основания за уважаване на претенциите на Н.К. и Д.И.
с предимство пред тези на най-близките роднини на починалия. Не са обосновани и
предпоставки за получаване на обезщетение наред с тези роднини. Липсват и доказателства
за съществуването на особена връзка, различна от обичайната, между тези ищци и починалия
им брат. Оспорва претенциите за неимуществени вреди по размер и счита, че са прекомерни
и несъобразени с принципа на чл.52 от ЗЗД. Позовава се и на въведения с §96,ал.1
от ПЗР на КЗ лимит за претенциите на лицата
по чл.493а,ал.2 от КЗ.
Становището на ЗК”Лев Инс”АД е изготвено от юрисконсулт К.
И.,като с молба с вх.№260010/07.08.2020г. е представено пълномощно и договор за
правна помощ за процесуално представителство на дружеството от адв.А.М.-ЛАК.
В становището си третото лице-помагач АД”Далл Богг Живот и
здраве” с ЕИК ******* ,
представлявано от юрисконсулт Д. С., заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА” с л.а „Мазда
323” с рег.№ ***** , управляван по време на ПТП от Ш. О.. Счита,че привличането
на дружеството като трето лице е неоснователно и оспорва всички фактически твърдения,на
които ответникът основава искането си. Оспорва възражението за наличие на независимо
съизвършителство от страна на водача на л.а „Мазда 323” с рег.№ ***** - Ш. О.. Позовава
се на протокола за ПТП, където констатациите се за вина на водача на л.а.“БМВ“,модел
„535 и ДРАЙВ“ с рег.№ ********, застрахован в ЗАД“Армеец“. Оспорва вината, противоправността
на действията на водача Ш. О. и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди
на ищците. Не споделя и твърдението този водач да е нарушил правилата на ЗДвП или
други нормативи по време на ПТП. Не е съгласен и с тезата за наличие на т.н.“случайно
деяние“. По претенцията на ищците срещу ответното дружество счита,че е допустима,а
с оглед данните и основателна,но в силно завишен размер. Претендираните обезщетения
са прекомерни и не съответстват на принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Не възразява по доказателствените искания и моли,в случай,че се допусне САТЕ, да
му бъде дадена възможност да постави въпроси.
По реда на чл.372 от ГПК ищците представят допълнителна искова
молба. Заявяват,че поддържат
заявената до момента позиция и искания. В отговор на възражението за недопустимост
на иска на И.Д.Й. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие от смъртта на брат му О. Ц.И., пояснява, че легитимацията му се обосновава
от категорично доказания факт, че са братя. По делото са приложили и удостоверение
за наследници,в което този факт е удостоверен.Счита възражението за неправилно,недоказано
и неоснователно, заявено единствено като опит за злоупотреба с право.
Не се съгласяват и с възраженията на ответника за вината за
настъпване на ПТП,наличието на причинно-следствена връзка между поведението на застрахования
водач, настъпването на катастрофата и получените телесни увреждания и настъпила
смърт на близките на ищците. При наличието на ангажираните по делото доказателства,определят
подобни твърдения като абсурдни,лишени от житейска и правна логика.
По възражението за доказателствената сила на констативния
протокол споделят частично тезата на ответника,но сочат,че съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД- „вината се предполага до доказване на противното“,от което следва,че доказателствената
тежест за обосноваване, че застрахованият от него водач не е виновен за настъпване
на инцидента, е на застрахователя. За оборването на тази презумпция не са достатъчни
бланкетни и безразборни оспорвания,а е нужно да се ангажирани относими доказателства,които
касаят вината за настъпване на ПТП.
За недоказано приемат възражението за наличие на съпричиняване
от починалите,с твърдение,че не са били поставили обезопасителен колан. Оспорва
го и сочи,че за обосноваването му е нужно да се изследва дали при конкретния механизъм
на ПТП поставянето на такъв колан би имало изобщо някакво влияние за предотвратяване
на травмите.
Оспорват и тезата за липса на трайна и емоционална връзка
между братята И.Й. и О. И.,като недоказана. Не се съгласяват и с оспорването на
вида и обема на претърпените от тях неимуществени вреди. Смитат, че са представили
достатъчно доказателства, че претендираният размер съответства на реално претърпените
вреди и тези, които за в бъдеще ще търпи. Ноторно известно е, че не съществуват
писмени доказателства за претърпените неимуществени вреди,каквито твърдения има
ответника.
Заявяват и становището си по доказателствените искания на
ответниците. Не се противопоставят по допускане на допълнителните въпроси към комплексната
експертиза,но смятат,че не следва да се уважава искането за допускане до разпит
като свидетел на Д.С.,тъй като е заинтересована от изхода на спора и показанията
й няма да бъдат обективни. Противопоставят се на искането за изискване на копие
от досъдебното производство и представят копия от Огледния протокол и САТЕ на в.л.Д.Д.вски.
Молят да се приеме
за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт наличието на валидна застраховка между
отв.“Армеец“АД и собственика на л.а.с марка „БМВ 535 И“ с рег.№ ******** към датата
на настъпване на ПТП. Молят да се допусне съдебно-психиатрично-психологична експертиза,която
да отговори на поставени въпроси,с оглед оспорването на претенцията им от
ответника.
По реда на чл.373 от ГПК постъпи допълнителен отговор от
отв.“Армеец“АД, чрез
юрисконсулт М.Я.,с който поддържа вече заявената позиция по спора. Допълва,че
механизмът на осъществяване на ПТП не може да се установява само въз основа на
протокола за ПТП,тъй като този документ няма обвързваща съда материална
доказателствена сила. Затова и дружеството е ангажирало показанията на водача Д.С..
Възразява по искането на ищците за допускане на съдебна психиатрично-психологична
експертиза,тъй като искането е неотносимо към спора и преклудирано. Не са
приложени и никакви документи,въз основа на които експертът да извърши освидетелстването,а и които да
свидетелстват за наличието на емоционално разстройство у ищците. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка с евентуално установено стресово
разстройство със смъртта на О. И. и твърди,че се дължи на други причини.
Постъпи допълнителен отговор и от третото лице-помагач на
ответника АД”Далл Богг Живот и здраве” с ЕИК ******* , представлявано от юрисконсулт
Красимира С.. Подържа заявената до момента позиция. Противопоставя се на
назначаването на съдебна психиатрично-психологична експертиза,тъй като не са
представени доказателства,обосноваващи нуждата от такава. Счита за недопустимо
за нуждите на воденото дело да се извършва за първи път преглед от психиатър за
установяване на съществуващи психични травми,при положение,че се твърди,че са
настъпили в резултат на смъртта на техния родственик.Има възражения по част от
поставените въпроси. Моли да се допусне исканата САТЕ и поставя свои
въпроси.Моли да се допусне до разпит като свидетел с призоваване водачът на
товарния автомобил П.В.С.. Желае да се изискат и копия от воденото досъдебно
производство по описа на ОД на МВР-Ловеч.
Не постъпи допълнителен отговор от третото лице-помагач
на ответника ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК ********.
С Определение № 184/02.12.2020г.,на
основание чл.229,ал.5 от ГПК съдът спря производството по делото до приключване
на НОХД №412/2020г. по описа на ОС-Ловеч. С Определение №350/13.08.2021г.,по
реда на чл.230 от ГПК съдът възобнови производството.
В съдебно заседание от ищците Н.Ц.К., Д.Ц.И.,
А. О.ов О. се явяват лично, а И.Д.Й., представляван от А.О.О. - майка и
законен представител, не се явява. Всички се представляват от адв.Р.Р.-ВТАК. Поддържат
исковата молба и молят да се уважи изцяло. В становището си по същество
пълномощникът им счита, че предявените искове са доказани безспорно по
основание и размер. Изтъква, че от
фактическа гледна точка е налице влязла в сила присъда, с която е установена вината
за настъпване на инцидента, също и с приетата комплексна съдебна авто-техническа
и медицинска експертиза. Вина има
единствено водачът на л.а. марка
„БМВ“, а водачът на л.а.а „Мазда“ не е
имал техническата възможност да
предотврати инцидента тъй като пътното платно не е позволявало едновременно
разминаване на двата леки и товарния
автомобили. Счита, че от събраните гласни доказателста и от приетата психиатрична експертиза
безспорно се установява отношенията между А., синът й и съпруга й. Същите
живели в едно домакинство, разчитали един на друг. От друга страна, относно
характера на отношенията между И.Д. и неговия баща се установява,че последният
полагал грижи за сина си. И. бил желано дете и въпреки здравословните проблеми,
които е имал, нито мака му, нито баща му са се отказали от него, а полагали грижи за отглеждането и
възпитанието му.
За отношенията между Н., Д. и О. пълномощникът сочи, че са били близки и са
надхвърляли обичайните такива. Същите живели заедно, разчитали един на друг, помага ли са си. Н. и Д.
приели много тежко загубата му и продължават да я приемат. Сочи, че Н. имала
проблеми с алкохола, косопад, депресии, които в момента все още не са отшумели.
Д. се затворил в себе си, не комуникира с никой. Животът му се променил
напълно. Продължава да скърби по брат си, обличал негови дрехи, спял в неговото
легло, което показвало връзката им и резултата от противоправното поведение на
водача на л.а. с марка „БМВ“.
За безспорно установена счита и връзката между И.Д. и брат му О.,
която била дълбоко емоционална. Обяснява,че в случаите, когато А. и покойният му баща Ш. не са имали
възможност да се грижат за него, О. е полагал грижите, необходими да
отглеждането на детето. Твърди, че между
тях имало връзка, която е повече от
братска, а именно и приятелска. Твърди, че и към момента И.Й., въпреки
здравословните си проблеми, пита за брат си, за баща си, разпознава ги по
снимки, ходи заедно с майка си, с Н. и с Д. на гробища. От разпитите на свидетелите е установено , че И. искал да ходи на гробищата, защото мислил, че
брат му е там и спи. Пълномощникът претендира присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от юрисконсулт Я.. В становището си по
същество поддържа вече изложените доводи. Счита, че предявените от Н.К., Д.И. и
И.Д., в качеството си на брат и сестра на загиналия О. са недопустими.
Алтернативно, в случай, че се счете,че са допустими, моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Сочи,че съгласно тълкувателното решение, което
разглежда исковете на широк кръг от роднини, се изискват конкретни факти и
обстоятелства, които в настоящото производство не са доказани. Счита, че
връзката между ищците и починалия брат по интензитет с нищо не надхвърля нормалните
и характерни за обществото връзка между братя и сестри. По отношение на
предявените искове на А. и И., в качеството
им на съпруга и син на Ш. О.,
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а алтернативно ако
съдът ги счете за основателни, да се уважи възражението за съпричиняване от
водача на л.а.„Мазда“, изразяващо се в
шофиране без светлини, като определи справедлив размер на застрахователно
обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът представя писмена защита.
От представените по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта.
С определението по чл.374 от ГПК съдът
прие,че исковете са предявени от и срещу легитимирани лица,с оглед наличието на
застрахователен договор и качеството им на близки, на починалите Ш. О. и О. И.. Съгласно задължителните указания
на ВКС, изложени в ТР № 1821.06.2018г.
по тълкувателно дело № 1/2016г. на
ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 61 г.
и Постановление № 5869г. на Пленума на ВС, а по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалите и търпи от
неговата смърт болки и страдания.
С определението по чл.374 от ГПК съдът
се произнесе и не уважи възражението на отв.“Армеец“АД за недопустимост на
претенциите на Н.К. и Д.И., тъй като изложените аргументи касаят материалното
правоотношение, което е относимо към основателността,а не допустимостта на
претенциите.
Пасивно легитимиран по иска е
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по смисъла на чл. 465 от КЗ, който отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно –обезпечителна.
С оглед цената на предявените
претенции спорът е подсъден на окръжен съд. Местната подсъдност е избрана от
ищците,с оглед местоживеенето им и мястото на настъпване на застрахователното
събитие (чл.115,ал.2 от ГПК) и ответникът не направи възражение.
Отговорността на ответника е
ангажирана с оглед данните за наличие на сключена и валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща
отговорността на вредите, причинени със застрахования лек автомобил, управляван
от Д.Д.С., при управление на който се твърди, че е настъпила смъртта на пострадалите
Ш. О. и О. И.. Не се спори, че ищците са предявил претенцията си пред
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
При тези констатации съдът намира,че
исковете са допустими.
По същество.
Не се спори,че ищците Д.И., Н.К., И.Й.
и починалият О. И. са братя и сестра. Майка на всички е ищцата А.О.. Баща на Н.К.,
Д.И. и О. И. е първият съпруг на А.О.. Баща на И.Й. е починалият Ш. О., който е
втори съпруг на ищцата А.О..
Не се оспорва и наличието на валидна
към момента на ПТП-26.09.2019г., сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица с № BG/11/118003097526, със срок на действие
от 17.12.2018г. до 16.12.2019г., за лекия автомобил с марка „БМВ”, модел „530И”
с рег. № ********, управляван от Д.Д.С.
.
Не се оспорва и фактът на заведената
пред ответника Застрахователна преписка по щета с № 10019100103341Н,по която на
11.11.2018г. Д.И., Н.К., И.Й. и А.О. са предявили претенциите си за изплащане
на застрахователно обезщетение. С уведомление от 30.11.2019г. ответникът е
отказал заплащане на претендираните от
ищците Д.И. и Н.К. обезщетения за
неимуществени вреди. Не се оспорва и че са предявени претенции за заплащане на застрахователно обезщетение и от страна на А.О.
и И.Й., като е заведена щета с № 10019100103341Н, по която на 30.11.2019г. застрахователят е изискал
допълнително документи, а с писмо вх.№
10020-Щ-543/07.02.2020г. е отказал заплащане на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
По правилото на чл.300 от ГПК при наличието на влязла в сила Присъда № 8/14.06.2021г.,пост.по НОХД №159/2021г.
на ОС-Ловеч, настоящият граждански съд е ангажиран с приетото по отношение извършеното
деяние,, неговата противоправност и
вината на дееца. Наказателният съд е признал за виновна Д.Д.С. в извършване на
престъпление по чл. 343,ал.4, вр. с
ал.3, б.“б“, предл.1, във вр. с чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК, затова че на 26.09.2019г., около 07,10 часа, на път
1-4 / пътя Варна–София /, при км.32+600, в землището на с.Микре, Ловешка
област, движейки се в посока гр. София, при управление на МПС – л.а. с марка “БМВ“,
модел „530i Х Drive“, с рег.№ ********, собственост на „Д.-08“ ЕООД, е нарушила
правилата за движение– чл.42,ал.2,т.2 и т.3 и чл. 20, ал. 2,изр.2
от ЗДвП- при изпреварване на т.а. с влекач “Скания“, рег.№ ********
и полуремарке с рег.№ ********, навлизайки в лентата за насрещно движене, не е
изпълнила задълженията си като водач да не създава опасност за превозните
средства, движещи се по нея, не се убедила, че като се движи с безопасна
скорост може да извърши изпреварването за кратко време и при възникнала
опасност за движението – невъзможност да изпревари своевременно товарния
автомобил с влекач и полуремарке поради насрещно движещо се се МПС- л.а. „Мазда
323Ф“,с рег.№ ********, собственост на Д. Л. П.. от с.Б.И., Ловешка област, не
намалила скоростта, за да пропусне товарния автомобил, а управлявания от нея
автомобил да се върне в своята лента за движение, като е причинила ПТП, удряйки се челно в л.а. „Мазда
323Ф“, с рег.№ ********), като с това си поведение по непредпазливост причинила
смърт на водача на л.а. марка „Мазда 323Ф“- Ш. О. и возещия се предна дясна
седалка пътник в същия автомобил – О. И..
В постановената присъда
липсва произнасяне със задължителна сила по реда на чл.300 от ГПК за наличие на
съпричиняване на починалите, поради което направеното в настоящето производство
възражение от ответника е допустимо. Затова съдът допусна ангажиране от
страните на доказателства за обосноваване, съотв.оборване на това твърдение.
Ответникът твърди,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалия водач на л.а. марка „Мазда
323Ф“,с рег.№ ********- Ш. О.-за това ,че е управлявал автомобила с висока
скорост и без запалени светлини,двамата с О. И.-че са се возели без поставени
предпазни колани, както и на водача на т.а. с влекач “Скания“, рег.№ ******** и
полуремарке с рег.№ ********- при условията на независимо съпричиняване.
По
делото се допусна комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза,
от която потвърждава мястото на осъществяване на ПТП и установения в наказателното
производство механизъм- на 26.09.2019г.,около 7.30ч., в землището на с.Микре,Ловешка
област, на главен път І-4, при км. 32+600 /Варна-София/”. На посочения път се
движи л.а. с марка „БМВ“ модел „530 И “,
с рег.№ ********, с водач Д.С., в посока гр.Варна–гр.София и пътник. Пред
управлявания от нея автомобил се движи
т.а. с влекач “Скания“, рег.№ ******** и
полуремарке с рег.№ ******** с водач П.С.. Лекият автомобил предприема
изпреварване на товарния, навлизайки в насрещната лента. Същевременно в
насрещната пътна лента в посока към гр.София се движи л.а.с марка „Мазда „,
модел 4323Ф“, с рег.№ ********, с водач Ш. О. и двама пътници. Водачът О., излизайки от завой на пътя възприема л.а.
марка „БМВ“ в неговата лента за движение, подава светлинен сигнал и предприема
отклоняване на автомобила надясно, едновременно с намаляване на скоростта, чрез
спирачка. Въпреки това лекият автомобил с марка „БМВ“ продължава да се движи в
лявата пътна лента /тази за Варна/, където е и л.а.„Мазда“, без да променя
скоростта си на движение и не се откланя
към дясната част на заетата от него
пътна лента – към осовата линия. Коридорите за движение на двата леки
автомобила се застъпват и последва удар
между левите предни части на двата автомобила. В следствие на удара л.а.
марка „Мазда“ се връща назад и се отклонява наляво, качва се на мантинелата с десните си
колела и се движи по нея до пълното си установяване. От челния удар, л.а. марка
„БМВ“ получава въртящ момент около вертикалната си ос и се завърта обратно на
часовниковата стрелка, при което задната му дясна част влиза в контакт със
задната лява страница на влекача и предна лява на полуремаркето, при
което съприкосновение предната му част се удря в мантинелата и плъзгайки
се странично по нея , достига в
положението, в което е намерена и отразено при огледа на местопроизшествие.
Водачът на товарния автомобил запазва траекторията си на движение в дясната пътна лента / тази в посока София/ и започва
спиране, което продължава до пълното му установяване на композицията, като спирането не е с максимален интензитет, т.а.
аварийно. Експертът е категоричен,че причината
за настъпване на ПТП е предприетата маневра от страна на водача Д.С., която без
да се увери че няма насрещно идващи автомобили и след като е възприела насрещно
движещият се л.а. марка „Мазда“, не правила опит да намали скоростта си на
движение или да се опита да пропусне товарния автомобил, като се прибере в
своята лента за движение, като така позволи на л.а. „Мазда“ да се размине с
товарния автомобил, съответно с управлявания от нея лек автомобил. Експертът счита,че
от техническа гледна точка причината за
настъпването на ПТП е единствено поведението на
водача на л.а. марка „БМВ“ с
водач Д.С.. Категоричен е,че в създалата се ситуация тя единствена е могла да
предотврати настъпването на ПТП, ако е
предприела спиране или прибиране в своята пътна лента и движение след товарния
автомобил, след намаляване на скоростта си на движение. За водача на л.а.
„Мазда“ ударът е бил непредотвратим, като вещото лице сочи, че дори да е спрял
в лентата си за движение, ударът между двата леки автомобила е бил неизбежен.
Според експерта поведението на водача на товарния автомобил не е допринесло за
настъпването на ПТП, тъй като е бил в
невъзможност да помогне по какъвто и да е начин предотвратяването на
ПТП.
Експертът по медицинската част на комплексната експертиза сочи,че непосредствената
причина за смъртта на О. Ц.И. е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
смачкване на малкия мозък и пълно
прекъсване на гръбначния мозък в областта на шията, повреди несъвместими с
живота. На починалия Ш. О. е причинено травматично размачкване /руптера/ на
черен дроб, кръв в коремната кухина и изразена анемия на вътрешните органи. Смъртта
на двамата била бърза и неизбежна и настъпила като следствие на настъпилото на 26.09.2019г. ПТП.
В съдебно заседание при представяне на заключението
експертът инж.К. уточнява, че участъкът, където водачът на л.а. марка „БМВ“ предприема
изпреварване и е настъпило ПТП, е прав. Обяснява,че поради големината на габаритите на превозните
средства е невъзможно да се осъществи едновременно тройно разминаване между тях.
От обясненията на водача на л.а. марка „БМВ“, която обяснява, че л.а.„Мазда“ е
бил без светлини, експертът приема, че е
могла и го е възприела- със или без светлини. При предприемане на
изпреварването е могла да го възприеме и своевременно да реагира чрез намаляване на скоростта, чрез
превключване на по-ниска предавка или чрез натискане на спирачката и да се прибере
след товарния автомобил,който е продължил да се движи със скоростта си. Единствено в хипотезата на движение на л.а.
марка „БМВ“ зад товарния автомобил и внезапното му изнасяне в насрещното платно
с предприемане на маневра изпреварване на товарния автомобил,тогава отстоянието
между двата насрещно движещи се леки автомобила ще бъде недостатъчно и няма
да е налице възможност за
предотвратяване на ПТП от страна на С.,
която хипотеза не е бала налице в случая.
Експертите отговарят, че л.а.„Мазда“, модел „323 Ф“, с
рег.№ ******** е оборудван с триточкови
предпазни колани за всички места –
две предни и три задни. Категорични са, че починалите са били с поставени обезопасителни колани. Считат, че при
непоставени обезопасителни колани от водача и пътника на предна дясна седалка
на л.а.„Мазда“, при настъпилия челен ексцентричен удар, вероятно телата им биха
излетели през панорамното стъкло на автомобила. Според експертите капацитетът
на действие на предпазния триточков обезопасителен колен е до удар на МПС в
неподвижно препятствие до максимум 50 км/ч и при условие, че няма хлътнали или
проникнали елементи от самия автомобил или от други МПС или препятствия. В
случая е налице челен сблъсък между две МПС със сумарна скорост над 150 км/ч.,
като при първия удар, настъпил между предната лява страна на л.а.„БМВ“ и предна
лява част на л.а.„Мазда“ телата на пътниците и в двата автомобила са залитнали
напред и наляво. След първия удар следва втори удар в мантинелата и качване
върху нея, който е довел до повторно
залитане напред и наляво на пътниците. Видно от експертизата смъртта
на И. и О. е в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия челен удар между двата автомобила, при който те са
починали на място.
По инициатива на ищците се допусна и съдебно-психиатричната
експертиза. Експертът д-р М. ги е освидетелствала и дава
заключение, че при А.О.О. е налице остра стресова реакция, предизвикана от съобщението за внезапната
смърт на съпруга и сина й. След преживяната травма са се появили първи симптоми
от страна на психичната сфера, изразяващи се в раздразнителност, напрежение,
апатия и емоционална вцепененост- трудно е събирала мислите си. Тези симптоми
са характерни за вегетативната
свръхвъзбуда при остра стресова реакция, предизвикана от силен дразнител. След
отзвучаване на острата стресова реакция, поради нарушено социално функциониране
и претърпени жизнени промени, при А.О.
настъпва тежко разстройство в адаптацията, което се диагностицира като F43.2 - Разстройство в адаптацията.Кратка
депресивна реакция. От тогава и до
момента тя приема психотропни средства(„Ксанакс“). И до момента споделя за наличие
на потиснатост, нарушение на съня-особено,когато види снимките на починалите близки и посещение на
гробищата и се връщат спомените с тях. Експертът смята,че грижите за детето И.Д.
би могло да се яви като силен мотивиращ фактор за възстановяването на майката.
Заключава,че не би трябвало да се очакват трайни последици върху психическото й
здраве.
За И.Д.Й. експертът сочи, че страда от синдром на Даун
пълна форма. Заболяването е вродено и се изразява в недоразвит интелект до
степен на умерена умствена изостаналост. С оглед на тази обремененост в
развитието му вещото лице смята,че то не би могло да разбере и осъзнае напълно
преживяната психическа травма от загубата на
баща му и брат му. От
амнестичните данни за поведението му се вижда, че детето продължава да търси
баща си и брат си,чака ги да слязат от автобуса и да се върнат от работа,разпознава
ги на снимки и казва единични фрази „баба дойде“, след което отново се
заиграва. Липсва обаче съответна емоционална експресия поради водещия
интелектуален дефицит. Експертът е категорична, че при детето не е налице остра
стресова реакция,а последствията са косвени-от загубата на баща си и доходите, които
е осигурявал, нужни с оглед другите налични заболявания- тежко белодробно
заболяване и предстояща операция, както и необхоД.стта от посещение на дневен
център за психосоциални грижи и интегриране в общността.
За Д.И. експертът сочи, че страда от посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се изживяване на травмата, кошмари на фона на чувството за
вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от близките, анхедония. И. е
интровертен тип, трудно дава външен израз на емоциите си,склонен е да се
самовглъбява и изолира от околните. Разстройството е с флуктуиращо протичане(на периоди), при което пациентът има нужда от провеждане на психотерапевтично лечение при негово съгласие
и обикновено завършва с оздравяване. Категорична
е ,че разстройството е възникнало в причинно-следствена връзка със смъртта на брат му О. и Ш. О.. Заключението на експерта
е, че между О. и Д. е имало силна емоционална връзка и поради тази причина преодоляването на
разстройството е по-продължително във
времето.
За Н.К. вещото лице сочи,че страда от F
43.0- Остра стресова
реакция и F 43.0
– Посттравматично стресово разстройство. Острата стресова реакция е в причинна
връзка с настъпилата смърт на брат й О. и
Ш. О.. Според експерта неовладяването на острата стресова реакция с
подходящи медикаменти е довело до постравматичното стресово разстройство,
изразяващо се в повтарящо изживяване на травмата, кошмари на фона на чувството
за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от близките, анхедония. Категорична
е, че в момента пациентът има нужда от лечение с медикаменти. Заболяването и
при нея е с флуктуиращо протичане и завършва с оздравяване. Според експерта между
О. и Н. е имало много силна емоционална връзка и поради тази причина смъртта му
й се е отразила доста тежко и преодоляването на разстройството е по–продължително
във времето. В съдебно заседание обяснява,че за овладяване на стреса Н. И. е
започнала да приема психофармакологични лекарства,които не са й били изписани
от лекар. Последните, макар да са омекотили симптомите, реално не са довели до
лечение на острия стрес. Категорична е,че следва да се лекува с антидепресанти.
Острият стрес е довел до психогенен косопад, който след проведено лечение вече
е овладян. В момента като реакция се изявява злоупотреба с алкохол,с което
намалява тревожността си. К. осъзнава този проблем и заявява желание да се
лекува. Според експерта между нея и брат й О. И. са били изградени близки
отношения, емоционалната им връзка е била много топла и жива. Н.К. е интроверт,
няма приятелки, трудно споделя и е разчитала на брат си, с него е контактувала
и споделяла.
Съдът приема заключенията на съдебните
експертизи като компетентни и обективни и гради изводите си на тях.
Страните ангажират свидетели за
обосноваване на тезите си.
Свидетелят С.О.Ю. е брат на ищцата А.О.
и споделя,че когато разбрал за инцидента вечерта след работа отишъл при сестра
си, заварил всички в шоково състояние и не могъл да ги успокои. А. припадала, също
и жената,с която живеел О.. На следващия ден организирали погребението,
докарали ги в къщи и при отварянето на ковчезите А. и жената на О. отново припаднали.
Наложило се да викат линейка. На място пристигнали лекари от Бърза помощ–Тетевен
и им поставили инжекции. Това състояние на сестра му продължило около седмица,
като по два пъти на ден в къщата й идвала линейка. При тях идвал и личния лекар
–д-р А., който й мерил кръвното. Обяснява, че починалият Ш. и А. живеели заедно
в къща в с.Б.И., която била обзаведена с всичко необхоД.. Заедно с тях в къщата
живеел и починалият О. И. с приятелката си на семейни начала. Там живеел и Д.И..
Категоричен е,че между съпрузите А. и Ш. не е имало пререкания, били в отлични
отношения и винаги се уважавали и помагали. Двамата имали брак над 12-13
години. А. имала двойно гражданство, а Ш. бил турски гражданин. И. се родил в
Р.Турция. Свидетелят се виждал с тях често – всяка събота и неделя си ходили на
гости. Обяснява,че отношенията между братята Д. и О. били отлични, уважавали се
и не са имали пререкания с никого. Бащата на Д., О. и сестра им Н. е починал. Н.
***, от около 7-8 години, когато се оженила. О. работил във фирма в гр.Севлиево
и пътувал заедно с Ш.. О. винаги помагал на семейството си с пари. Заявява, че О.
и малолетният И.,макар да са братя от различни бащи, са имали отлични
отношения. О. гледал И.Д., когато се налагало родителите им да отсъстват. Детето
се радвало на брат си. Счита,че Н. и Д. не са преживели загубата на брат си. Все
още търсят отговори за причините за инцидента. Преди инцидента не са имали
здравословни проблеми. Семейството ходят заедно на гробищата.Разказва,че при
последното посещение (на погребението на бащата на свидетеля и на А.О.) детето
видяло некролог на баща му и го целувало и питало за него. Когато му покажат
снимка на баща му и брат му, то казва „баба“, което означава баща и сочи с
пръст нагоре “..че е отишъл на небето..“.
Счита,че А. не може да преживее загубата на сина и съпруга й, всяка седмица
ходи на гроба им и говори с тях. Свидетелят знае,че преди доходите в
семейството са осигурявали Ш. и О.,също и Д.-той купил къщата в с.Б.И.. А. нее
работила,защото се е грижела за детето. В момента се издържа единствено с
парите, които се полагат на детето. В къщата в с.Б.И. останали да живеят А., И.
и Д.. Жената на О. отишла при майка си ,за да се грижи за детето им.
Свидетелят А.И.А. е съсед и близък на семейството.
Обяснява,че купили къщата и я обзавели с всички необхоД.. Определя ги като „..редовни хора,не съм слушал кавги между
тях..“ Счита,че цялото семейство все още „..имат мъка по тях..още жалеят“. Преди често си ходели на гости, а
сега А. ги посещава само за да и мерят кръвното, не им се празнува. Знае,че се
издържа само от пенсията на болното дете.В къщата живее и синът й Д., дъщеря й Н.
също идва да й помага два пъти в седмицата. След инцидента А.
била в болница в гр.Плевен и Д. се грижил за И.. Д. изтеглил заем, за да
закупи къщата, в която живеели всички.Обяснява,че преди инцидента О. и Д. се
грижили за детето- “..носиха детето на
ръце и казваха: “Братчето ми, братчето
ми..“. На детето му било приятно с О.,той го видел по магазини и му купувал
всичко. Обяснява,че „малкият умираше за
баща си,движеше се само с него.Бащата купуваше много играчки и то си играеше с
тях.Ходеше по магазините с баща си за ръка.“
Свидетелят Ц.К.Д. е живеела на семейни
начала с бащата на Д., Н. и О.. Споделя, че познава семейството на А. от 2003г.
С Ш. били много добро семейство,живеели заедно с другите деца и се разбирали. В
къщата в с.Б.И. имало стая за всеки. Поддържала връзка със семейството дори и
след смъртта на баща им през 2011г. Известно време О. живял при нея,тъй като си
намерил работа в Луковит. Обяснява,че помагал на всички-на нея ,на сестра си Н.,на
майка си. Всички се хвалели с него. Знае,че след трагедията А. продължава да пие
лекарства-успокоителни,защото не може да преживее загубата и все още смята,че
близките й ще се върнат.Н. също е с разклатено здраве,имала припадъци в
къщи,започнала да й пада косата и й обяснили,че е от стрес. Обяснява,че И.
много е обичал О.,той се забавлявал с него и детето го приемало Като починал им
обяснявал,че батко му спи и да пазят тишина. След погребението постоянно
излизал навън да търси баща си и брат си.
Свидетелката С.Ш.Ю.а познава семейството
от 41г.,тъй като е женена за по-малкия брат на А.(Н.). Споделя,че отношенията
между А. и Ш. били много добри, той се грижил за децата й, въпреки, че някой от тях не били негови, а от първия й мъж, който починал. Гледал ги като свои
деца и винаги ги подкрепял. Преди живеели заедно в с.Галата,а след като Д.
купил къща в с.Б.И.,всички се преместили там.С тях живеел и О. с приятелката
си. За всяко семейство имало отделна стая. Къщата била обзаведена с всичко
необхоимо, имало баня и тоалетна. А. не работела и гледала детето,като семейството
се издържало от О. и Ш., които работили в строителството. Д. също работел
първа, втора смяна, като плащал взетия
кредит за къщата. Споделя, че О. и Н. били в много добри отношения, помага ли
си взаимно в трудни моменти. Н. ***, за да помага на майка си да приготвят
зимата. Сочи, че О. и детето И.Д. имали специални отношения. И. не бил като
другите деца, бил болен. О. го обичал много и се грижил за него. Детето също
било много привързано към него. Трудно говорило,но можело да произнася името на
брат си и баща си. Обяснява,че детето се привързвало към този ,който му обръща
внимание- „..показва,че е привързан като
те прегръща,гали ти се, умилква се…“. Обяснява, че Н. и Ш. също имали силна
връзка. Тя го наричала „баба“, което означавало татко. Винаги били задружни и
въпреки, че той й е втори баща, го уважавала и обичала. Споделя,че след смъртта
на съпруга и сина й А. е на успокоителни, като за детето се грижила дъщеря й. Здравето
й се влошило, често припада, ходи по болници- „..от тогава животът ни е такъв-по болници..“. Споделя, че когато А.
показва снимки на детето, то посочва баща си и брат си и ги чака да си дойдат,
моли майка си да им се обади по телефона. За Н. обяснява,че се е сринала психически,
получила косопад и три пъти я карали в болницата в гр.Плевен. Обяснява,че за
детето се налага допълнително лечение- преди месец започнало да се задавя, да
не диша и майка му го водила на лекар в Плевен.
Съдът приема обясненията на тези
свидетели за обективни и ги кредитира. Въпреки близката им родствено връзка
обясненият им са ясни, точни и съответни на останалите доказателства, поради
което не може да се приеме, че са необективни и повлияни от пристрастност.
Ответникът „Армеец“АД ангажира като свидетел
Д.Д.С. – участник в ПТП и водач на л.а. марка „БМВ“, с рег.№ ********. Обяснява,че
ПТП станало на зазоряване, но било още тъмно. Пътната настилка била мокра. Тя пътувала
към София, като пред нея се движил камион. След завой и на прав участък,
движейки се с около 90 км/ч, свидетелката предприела изпреварване на камиона. Било
тъмно, не се виждали фарове на автомобили и тя тръгнала да изпреварва. Изведнъж,
докато се намирала на средата на изпреварвания камион, срещу нея светнали фарове,
след което свидетелката няма спомен
какво точно се е случило. Има спомен,че се е опитала да намали,но й се губи
какво точно и как се е случило. Фаровете срещу нея светнали много бързо и бързо
се приближили. Усещането й е било за висока скорост на движещия се срещу нея
автомобил. Заявява, че вероятно ако е реагирала по друг начин, е могла да предотврати ПТП.
Съдът намира,че на основание чл.172 от ГПК не може да кредитира показанията на този свидетел,тъй като е заинтересована
от изхода на спора, пред вид,че тя е деликвентът, извършил вредоносното
действие.
Отв.“Лев Инс“АД е ангажира като
свидетел водачът на товарния автомобил- П.В.С.. Водачът споделя, че управлявал
камион и се движил със скорост около 70-80 км/ч. Било сутринта, все още по
тъмно и настилката била влажна. Забелязал, че лек автомобил предприема маневра
да го изпревари, а в следващия момент видял пред него, в насрещната лента за
движение да се движи друг автомобил, който пресветнал с фаровете. Свидетелят намалил
и се опитал да се изтегли възможно най-вдясно на пътното платно по посока на
движението си, след което чул удар и камионът се разтресъл и спрял камиона.
Според водача насрещно движещият се автомобил излязъл от завой, след който
следва прав участък, където движещият се
зад него автомобил е предприел изпреварването. С. заявява, че насрещният автомобил
е бил с включени светлини, като не може
да прецени с каква скорост се е движел.
Съдът приема показанията на свидетеля
за ясни и обективни.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема,че е сезиран с
обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84,ал.3 от ЗЗД, а
именно шест претенции на увредени лица - близки на пострадалите Ш. О. и О. Ц.И.,
починали при настъпилото на 26.09.2019г. ПТП, за присъждане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта им,в посочените
размери,заедно със законна лихва от датата на увреждането – 26.09.2019г., до
окончателното изплащане на обезщетенията.
Исковете са предявени срещу ответника
„Армеец”АД с ЕИК *********, тъй като към ПТП (26.09.2019г.) отговорността на
водача, управлявал автомобила, е била обезпечена със сключена и валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG 11/118003097526, с този
застраховател. Доказа се, че ищците са изпълнили изискването на чл.380,вр. с
498 от КЗ и са сезирали застрахователя с писмени застрахователни претенции, подадени,в
качеството им на увредените лица на 11.11.2019г. и получени от застрахователя на 13.11.2019г.
По претенциите е образувана
застрахователна преписка по щета с № 10019100103341Н. За ищците Д.И. и Н.К. застрахователят
е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение и ги е уведомил с
писма- изх.№Л-8697/30.11.2019г. и изх.№Л-8698/30.11.2019г. На ищците А.О. и И.Й., действащ чрез законния си
представител А.О., застрахователят е указал,че следва да представят цялата
документация (експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие, скица, протоколи за разпит на свидетели и/или др.) по воденото досъдебно производство,
както и влязъл в сила краен акт, с
който същото се приключва – заверени
копия, които документи имат значение за установяване на претенцията по основание и
размер-писмо с изх.№Л-8688/30.11.2019г. С писмо
изх.№ 10020-Щ-543/07.02.2020г. застрахователят е постановил отказ да
изплати претендираното застрахователно обезщетение.
На
следващо място налице е и предпоставката за ангажиране отговорността на застрахователя- фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител-застрахован при
ответника за обезщетяване на причинените вреди,с чиято отговорност е обусловена
и тази на застрахователя. Тази предпоставка е установена със силата на
присъдено нещо на съдебен акт,ангажиращ гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, а именно- постановената Присъда №8/14.06.2021г.,пост.по НОХД №159/2021г.
на ОС-Ловеч. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 30.06.2021г. По
правилото на чл.300 от ГПК е налице ангажиращо произнасяне на наказателен съд
по отношение извършеното деяние- престъпление по чл.343,ал.4,вр.с
ал.3,б.“б“,пр.1,вр.с чл.342,ал.1,пр.3,вр.с чл.54 от НК, неговата
противоправност и виновността на дееца Д.Д.С.. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на С. и настъпилия
резултат – смъртта на О. И. и Ш. О..
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При
доказателствата за наличие на валидна застраховка и сезиране на застрахователя
по реда на чл.380 от КЗ, то ответното дружество дължи заплащането на
застрахователно обезщетение.
Следващата
предпоставка е да е обоснована материалноправна легитимация за присъждане на
обезщетение и настъпване на твърдените от ищците вреди.
Както е
известно с ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на
най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и прилагано от години,
въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.на Пленума на
ВС, за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се предполага,че са
имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от
загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани, родители,
съпруг-включително и фактическият. Възприе се подход за необхоД.ст от
синхронизиране на българското законодателство с европейското,като се установи възможността по изключение право
да търси обезщетение да има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени..” (т.1 от ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин, че търсещият в тази
хипотеза обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и
надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която
със смъртта търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от мотивите на тълкувателното
решение,следва че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на
близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,
поради липсата на изключително значим за него близък.
При данните за родството на ищците с починалите лица съдът намира,
че са налице формалните предпоставки и те са материално легитимирани да
предявят настоящите претенции.
На
първо място се спори дали и кои от ищците попадат в категорията на лицата, на
които се дължи обезщетение.
По претенцията на А.О. за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й О. И. и съпруга й Ш. О..
Съдът приема, че е доказана по
основание и частично основателна по размер. Не подлежи на съмнение фактът,че
загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо
емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо проявление във
времето. Не може да омаловажава и болката от загубата на съпруга, във всеки един
момент от съвместния им живот. При преценката си за отношенията между ищцата и
починалите съдът отчита показанията на свидетелите за създадените и запазени
отношения на сплотено и щастливо семейство,дори и с втория съпруг на А.- Ш.. В
отношенията им се откриват специфичните за традиционното българското семейство ценности-
създали са и поддържали дълбока емоционална обвързаност помежду им, взаимна
обич, морална и материална подкрепа. Ш. е живеел заедно с децата й от предишен
брак и заедно са поддържали общо домакинство в къщата им в с.Б.И.. Независимо,
че големите деца вече са били пълнолетни (О. и Д.), са участвали активно в
живота на разширеното семейство със свой принос. Дори и Н.К.,***, често е
посещавала родителите си и е била съпричастна. Според възможностите си всеки от
тях е помагал в семейството и са разчитали един на друг. Съпрузите са
възпитавали децата в почит към семейството. Съществен ангажимент в семейния им
живот са били грижите за малкия И., в които всички са се включвали с желание и
голяма любов. Известно е, че отглеждането на дете с вродено заболяване или друг
хроничен медицински проблем е предизвикателство за семейството и се доказа,че
те са се справяли. Финансово семейството е разчитало на доходите на Ш., участвали
са и двамата големи синове-О. и Д.. Майката не е работела,защото се е грижела
за малолетното дете.
С оглед на така установените
хармонични отношения в семейството на А.О.,съдът приема,че внезапната смърт на
сина и на съпруга й е предизвикала изключително тежки последици. Загубата е
необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота й. А. е загубила
сина си във възраст, когато вече е поел самостоятелен живот, създал е свое
семейство и се е очаквало да споделят новите им роли на родител, съотв.прародители,
със съпътстващите ги приятни и незаменими мигове на внимание, надежди,
очаквания, планове за бъдещето.Тя и семейството са разчитали на него като
присъствие в дома и подкрепа във финансите. В същия момент А. е загубила и
съпруга си- обичта му, човекът, с който е създала описаното по-горе хармонично
и голямо семейство,който я е подкрепял и заедно са се грижели за децата, бил е
опора в отговорността и споделените грижи за общото им дете. Реакцията й при
съобщаване на трагичната новина е била изключително силна- експертът по СПЕ я
квалифицира категорично с тежест на „остра стресова реакция“. Изведнъж животът
й се е преобърнал коренно и необратимо, не е могла да приеме промяната и се
справи с последиците й и това е довело до последващото разстройство в
адаптацията и съпътстващите я депресивни реакции. Психическата травма е била
изключително тежка, обострила е и съществуващите и предизвикала нови физически
заболявания. Въпреки тежкото й състояние е трябвало да се грижи и да издържа
болката заради малкия си син. Макар и да е изминал период от време, тревожните
й състояния все още не са отшумели, травматичните
симптоми се активизират периодично.
При
изложените аргументи съдът приема,че претенциите й са доказани по основание.
При преценката си за размера на
обезщетението следва да се съобразява спецификата на вредите, за които се
присъжда. Касае се за неимуществени вреди в следствие на смъртта на най-близки
родственици- дете и съпруг, настъпила едновременно и внезапно. Тези вреди ще
имат дълго във времето и непреодолимо въздействие върху пострадалата. При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита,че те са имали проявление освен
към момента на увреждането, но и трайно за в бъдеще ще обременяват живота й /в
т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО,
Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./.
На следващо място следва да се
съобрази,че критерият за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, не е
абстрактен, а обусловен от съществуващата икономическа конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието му.
Затова при определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените
по-горе морални измерения на болката на пострадалите, следва да се отчитат и
конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата. Стойностният
израз на тази фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити
на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната
практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г.,
I т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II
ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г.
по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи. Съгласно чл.492 от КЗ минималният размер на
застрахователните суми по застраховка „ Гражданска отговорност„ на
автомобилистите, за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно
лице, валиден и към 26.09.2019г. - датата на
настъпилото ПТП, 10 420 000лв.за всяко събитие,независимо от броя
на пострадалите лица.
При така установените обстоятелства
съдът приема,че обезщетението за претърпените от А.О. неимуществените вреди от
загубата на сина й О. И. и съпруга й Ш. О.,в катастрофата на 26.09.2019г., следва да е по 150 000 лв. за всеки. Съдът
намира, че размерът е съобразен с
обществения критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искът до пълния
претендиран размер от 300 000 лв., следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По претенцията на И.Й. за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му Ш. О..
И. е малолетно дете със специфични
потребности. Заболяването му е сериозно,с възможност единствено да се
поддържа,но не и да се преодолее. Установи се,че има и допълнително белодробно
заболяване и то също налага непрекъснати контроли и лечение. За преценка на субективните
възприятия на И.Й. следва да се съобразят спецификите на заболяването. Известно
е,че при хората със синдром на Даун е налице изоставяне в развитието на базисните
психични процеси - внимание, памет, мислене. Изразени са индивидуални различия
в когнитивните способности и умения според степента на недоразвитост. Експертът
по СПЕ определя,че при И. е налице засягане на интелекта до степен на умерена
умствена изостаналост. Затова счита,че той не може напълно да разбере и осъзнае
факта на загубата на баща му и брат му. Съдът не оспорва констатациите на
експерта, но намира, че от обясненията на свидетелите се установява,че у детето
има създадени представи и възприятия за ролята на двамата загинали в живота му.
Свидетелите са категорични,че И. все още
ги помни, търси ги, има очаквания към тях,свързани с установени от преди навици
на общуване, има запазени емоции към тях- назовава ги. Макар,поради заболяването,
да няма нужния ресурс да обясни как се чувства и адекватно да го изрази с
поведението си, не може да се отрича и изключва възможността детето да изпитва
такива. Съдът приема,че описаните действия сочат именно на такъв извод- при И. са
създадени навици и ежедневни ангажименти, които свързва с починалия баща и ги
търси.
Друга специфика на заболяването е
силната привързаност на болните към хората, които се грижат непосредствено за
тях. Изключително важно за поддържане на доброто им състояние е да са
отглеждани в семейна среда. Тя им осигурява спокойствие, сигурност, подкрепа,
разбиране и внимание. Установи се,че родителите на И. са успели да създадат
такава среда. В резултат на трагедията, обаче, детето е лишено от присъствието и грижите на баща си и от спокойствието в къщи. Съдът
намира,че това е довело до накърняване правото му на семеен живот по смисъла на
чл. 8 от ЕКЗПЧОС, гарантирано и от чл.32,ал.1 от Конституцията на РБ и чл.3 от СК, включващо
правото му да запази изградената близка и
емоционална връзка с баща си, да
контактува с него, да получи обич и подкрепа в семейството. Доказа се,че бащата
се е включвал активно в отглеждането и възпитанието- внимание, от което детето
вече е лишено безвъзвратно. Затова съдът приема,че в резултат на деликта е прекъсната
семейната връзка, основаваща се на принципите на зачитане правото на семейство
и семейна среда, следва да бъде зачитана и репарирана с съответен паричен
еквивалент.
Съобразно
критерият за справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на
обезщетението от смъртта на баща му на 50 000лв. Искът до пълния
претендиран размер от 300 000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
По
претенцията на И.Й. за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
смъртта на брат му О. И., съдът
съобразява,че условие да се присъди обезщетение е да се докаже, че
връзката между тях е била особено близка и надхвърляща обичайната за тази
категория роднини. Единствено връзка с такива характеристики, попада в изключението, установено с ТРеш.№ 1/2018 г.
по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разшири кръга на лицата с право
на обезщетение за неимуществени вреди и се изостави досегашната практика. Тълкувателното
решение поставя изключение, породено от наличие трайна и емоционална връзка
между пострадал и увредените лица, наподобяваща в голяма степен връзките между
роднини от тесния семеен кръг. В съдържанието на постановеното изключение ищецът
търпи морални болки и страдания от смъртта на починалия, сравними с болките и страданията от загубата на
най-близките. Хипотезите са различни,както е различен всеки казус-такова
изключение ще е налице в случаите, когато починалият не е имал друго семейство,
споделяли са с починалия едно домакинство, изградили са взаимоотношения,
заместващи тези най-близките.
В
случая, въпреки данните за братската загриженост и отговорност на О. И. към
по-малкото му братче, съдът намира,че изградената между малолетният И.Й. и
пострадалия О. И. братска връзка не попада в това изключение. Действително- живеели са в едно домакинство, но
се установи,че в голямото разширено семейство според възможностите си всеки е
проявявал съпричастност към детето и здравословния му проблем. Не се доказва
особена интензивност и трайност на връзката им, надхвърляща общоприетите
представи на емоционална братска връзка.
По
изложените съображения съдът намира,че искът на И.Й. за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на брат му О. И.,
следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
Ищците
претендират присъждане на законна лихва върху обезщетенията с начало от
осъществяване на деликта- 29.09.2019г.
до окончателното изплащане.
Съдът намира, че законната лихва следва да се присъди
от момента на предявяване на претенцията на увредените,при съобразяване на
разпоредбата на чл.429,ал.3,изр.,вр.с ал.2,т.2 от КЗ,вр.с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ. Правилото на чл.227,т.2 от КЗ(отм.), което предвиждаше ангажиментът на
застрахователя да е с начало от датата на настъпване на застрахователното
събитие, в случая е неприложимо, тъй като деликтът е осъществен на
29.09.2019г.- т.е. при действието на КЗ-2016г., който въведе нови правила за
отговорността на застрахователя, съответни на регламентираната абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск от увреденото лице по
чл.432 от КЗ, съгласно чл.380 от КЗ-отправянето на писмена претенция до
застрахователя (в т.см.Реш.№128/04.02.2020г.,пост.по т.д.№2466/2018г., І ТО на
ВКС, Реш.№93/27.11.2020г.,пост.по т.д.№2013/2019г.на І ТО на ВКС,
Реш.№60120/01.11.2021г.,пост.по т.д.№1523/2020г. на ІІ ТО на ВКС).
По изложените
съображения претенцията за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение, с начало от 29.09.2019г. до 10.11.2019г., следва да се
отхвърли,като неоснователна. Законната лихва върху обезщетенията следва да се
присъди за периода от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед
частичното уважаване на претенциите на двамата ищци, съдът следва да се произнесе
по възражението на отв.“Армеец“АД за наличие на съпричиняване от страна
на загиналите за причиняване на катастрофата и смъртта им.
За обосноваването
му ответникът ангажира комплексна експертиза, която е категорична, че л.а.
„Мазда“ е бил оборудван с обезопасителни колани и двамата загинали са ги
използвали. Не се доказа и следващото твърдение за управление от Ш. О. с висока
скорост и без включени светлини. Както в наказателното производство, така и в
настоящето не са направени подобни констатации. Напротив-видно от приложения
към делото протокол за местопроизшествие и фотоалбум - положението на копчето
за светлини на л.а.„БМВ“ е намерено в
положение „0“, а не на л.а.“Мазда“.
Съдът
напълно възприема категоричния извод на експертите че причина за настъпване на
ПТП е единствено предприетата от водача на л.а. „БМВ“ маневра изпреварване,без
да се увери че няма насрещно идващи автомобили. Дори и при възприемане на
идващия л.а.“Мазда“ водачката не е направила опит да намали скоростта или да се
прибере в своята лента на движение. В така създалата се ситуация единствено Д.С.
е могла да предотврати катастрофата,като предприеме спиране или прибиране,
пропускайки товарната композиция. Експертите са категорични също,че водачът на
л.а.“Мазда“ Ш. О., дори и да е спрял в лентата за движение, не би могъл да
предотврати удара.
Не може
да се сподели и възражението за наличие на съпричиняване от страна на водача на
товарния автомобил с влекач „Скания –св.П.С.. Експертизата отново е категорична,че
този водач не е имал и никаква съпричастност към настъпването й и по никакъв
начин не е могъл да помогне и да предотврати челния удар между леките
автомобили. В съдебно заседание в.л.инж.К. допълни,че ако товарният автомобил
беше употребил спирачки,е щяло да има много повече поражения. Установено е,че възприемайки
наближаващия насреща автомобил, С. е предприел адекватна спасителна маневра,
като се е отклонил на дясно в своята пътна лента, с цел разминаване на пътното
платно на двата леки автомобила. Експертът е категоричен, че размерът на автомобилите
и тяхното местоположение на пътното платно не е позволявало едновременното им
разминаване.
По
изложените съображения съдът намира възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от пострадалите, за неоснователно. Затова не следва да се
редуцира размерът на определените на А.О. и И.Й. обезщетения.
По претенциите на Н.К. и Д.И..
Както се посочи по-горе
материално-правната легитимация на лицата, на които следва да се признае право
на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ, се определя от обосноваването и
доказване на създадена с починалия „трайна и дълбока емоционална връзка..”,
заради която от смъртта му търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди
обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е
изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите
представи за родствена близост връзка, поради която болките и страданията му от
смъртта са сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг (тези по
ал.3). Степента на родство в тази хипотеза не е определяща за преценката и не
обуславя основателността на иска. Разликата във възрастта също не е съществен
критерий. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като отсъствието й
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно
принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съдът,като съобрази ангажираните от ищците доказателства,
намира, че макар да се доказа несъмнено,че като брат и сестра на
починалия, ищците са били привързани към
него и са си помагали, то връзката им не е надхвърлила традиционните и общоприети добри
взаимоотношения между тази категория роднини.
Свидетелите говорят за прояви на подкрепа помежду им, за ответната
ангажираност и съпричастност, но това не определя, по категоричен и убедителен
начин, връзката на всеки от тях като „специална”, до степен да се е приближава
по интензитет до отношенията с родителите. В хода на делото се ангажираха
доказателства, че макар Д.И. и О. И. да са живеели в една къща, загиналият вече
е имал свое семейство-живеел е с приятелката си и е установил известна
самостоятелност. Аналогично е и при Н.К., която от преди е живеела отделно, тъй
като е имала свое семейство. Не се ангажираха доказателства за проявленията на
тази близост приживе, от които да може да се направи извод, че е надхвърляла по
интензитет обичайната братска/сестринска връзка. Макар семейството на А. и Ш. да
се е отличавало със задружността си (както се прие по-горе), в отношенията
между братята и сестрата не се откриват отношения,които да изпълват критерия за
„изключителност“, посочен по-горе, съгласно ТРеш.№ 1/2018г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Изградената близост между тях е
типична за отношенията между тази категория роднини в голямо и патриархално
семейство.
Съдът не поставя под съмнение преживените от Н.К.
и Д.И. морални болки и страдания от загубата на
брат им. В тази насока са налице достатъчно доказателства за тежкото изживяване
на смъртта, сериозните последици в личния и социалния им живот,коренната
промяна в поведението им, в организирането на живота им след трагедията в
семейството. Констатациите на експерта по СПЕ са категорични и неоспорими-при
съобщаване на трагичната вест и двамата са изживели сериозни стресови
разстройства, развили са посттравматично стресово разстройство и то все още е
налице. Не може, обаче да не се отчете
констатацията на експерта,че и при
двамата усложненията са могли да бъдат преодолени в по-ранен етап. Вещото лице
сочи,че Н.К. е започнала самолечение,не е искала да отиде на преглед при
специалист, психичното й разстройство е останало нелекувано адекватно, поради
което са се добавили и симптоми на депресивно разстройство. Изявила е желание
единствено за лечение на предизвикания от стреса косопад и го е овладяла. Вещото
лице сочи,че адекватното лечение е фармакомедикаментозно с антидепресанти и
психотерапевтично, с прогноза за оздравяване. За Д.И. експертът също смята,че
стресовото състояние е могло и може да се овладее с подкрепяща терапия,но при
негово желание. Смята,че ако са предприели лекуване,към момента биха били в
по-добро състояние.
Поради това съдът не намира,че тези ищци са доказали
приживе да е било налице взаимно и интензивно присъствие на починалия техен
брат в живота им, от внезапното прекъсване на което да са налице предпоставките
за присъждане на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ. Затова исковете на Д.И.
и Н. И. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По изложените съображения „Армеец”АД
следва да се осъди да заплати на основание чл.432 от КЗ,
вр.с чл.45 и чл.52, чл.84,ал.3 от ЗЗД, на А.О.О. сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на съпруга й Ш. О. и сумата 150 000лв.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина й О. Ц.И., настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е признат за виновен водач на лек автомобил, по отношение на който е имало сключена
към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с това застрахователно дружество. Исковете й до пълния
претендиран размер за всеки от 300 000лв.,следва да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани. Следва да се присъди и законна лихва върху всяка от сумите с
начало от 11.11.2019г. до окончателното им изплащане,а исковете за заплащане на
такава с начало от 29.09.2019г. до 10.11.2019г., следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
„Армеец”АД следва да се осъди да заплати на И.Д.Й.
с ЕГН**********-малолетен,представляван от майка му и законен представител А.О. О., сума от 50 000 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му
Ш. О., настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е
признат за виновен водач на лек автомобил,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно
дружество. Искът до пълния претендиран размер от 300 000лв.,следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законна лихва
върху тази сума с начало от 11.11.2019г. до окончателното изплащане,а иска за
заплащане на такава с начало от 29.09.2019г. до 10.11.2019г., следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Като неоснователен и недоказан изцяло следва
да се отхвърли искът на И.Д.Й. с ЕГН**********- малолетен, представляван от
майка му и законен представител А.О. О., за присъждане на сумата от 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат
му О. Ц.И., настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е
признат за виновен водач на лек автомобил,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно
дружество.
Следва да се отхвърлят изцяло,като
неоснователни и недоказани, исковете на Д.Ц.И.
и Н.Ц.К. за присъждане на обезщетение на основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и
чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им О. Ц.И.,
настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е признат за
виновен водач на лек автомобил, по
отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно дружество.
По разноските.
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенциите следва да се заплати от осъдения ответник. Така при общ размер на
уважени претенции от 350 000 лв., то
дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 14 000 лв. Ответникът следва да
възстанови на ОС-Ловеч и направените разходи за съдебни експертизи- общо 1004,50лв.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
Установява се,че правната помощ и
съдействие към ищците от адв.Р. е указана при условията на чл.38,ал.2,вр.с
ал.1,т.2 от ЗА. Затова съдът следва да му определи възнаграждение при
съобразяване на Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед частичното уважаване на претенциите на двама от ищците
и по правилото на чл.7,ал.2,т.5 и т.4 от
Наредбата, при отчитане и на извършените процесуални действия и фактическата и
правна сложност на делото, следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 6
560 лв. (4530лв.-за А.О. и 2 030лв.за И.Й.), който е минималният предвиден
за защита на двамата ищци. С оглед пълното отхвърляне на исковете на И.Й., на Д.И.
и Н.К. за смъртта на брат им О. И., за това представителство не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение. При присъждане на възнаграждение за указана
по реда на чл.38 от ЗА правна помощ не предвидено изключение от общия принцип
на съразмерност,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и ответникът
има право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с отхвърлената
част от иска. Представен е списък,с който се претендират направени разходи за съдебна
експертиза-200лв.,20лв.депозит за свидетел,за които са представени
доказателства за реалното им извършване.Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78,ал.8 от ГПК. Съдът намира,че искането е
основателно при съобразяване на чл.25,ал.2 от Наредба за правната помощ и
чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждението следва да се определи в размер на 500лв. Така
и съразмерно с отхвърлената част от исковете дължимите на възстановяване на
ответника разноски са в размер на 509 лв., които ищците следва да му заплатят.
На третите лица не се дължи
възстановяване на направени разноски, съгласно правилото на чл.78,ал.10 от ГПК.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Армеец”АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано от М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.О.О. с ЕГН **********,***,
на основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата 150 000
(сто и петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума с
начало от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга
й Ш. О., ЛНЧ *********, настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е признат за виновен водач на лек автомобил, по отношение на който е имало сключена
към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с това застрахователно дружество, а иска до пълния претендиран
размер от 300 000лв., както и претенцията за законна лихва за периода от 29.09.2019г.
до 10.11.2019г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
„Армеец”АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано от М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.О.О. с ЕГН **********,***,
на основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата
150 000 (сто и петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху
тази сума с начало от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от смъртта на сина й О. Ц.И., настъпила на
29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е признат за виновен
водач на лек автомобил, по
отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно дружество, а
иска до пълния претендиран размер от 300 000лв., както и претенцията за законна
лихва за периода от 29.09.2019г. до 10.11.2019г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
„Армеец”АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано от М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Й.,ЕГН **********,***, чрез А.О.О. с ЕГН **********, негова
майка и законен представител, на
основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, сумата 50 000
(петдесет хиляди), лева ведно със законната лихва върху тази сума с
начало от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от смъртта на баща му Ш. О., ЛНЧ *********, настъпила на
29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е признат за виновен
водач на лек автомобил, по
отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно дружество, а
иска до пълния претендиран размер от 300 000лв., както и претенцията за законна
лихва за периода от 29.09.2019г. до 10.11.2019г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.Й.,ЕГН **********,***, чрез А.О.О. с ЕГН **********, негова
майка и законен представител, срещу „Армеец”АД
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано от
М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни директори, на основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и
чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, за присъждане
на обезщетение в размер на 60 000 (шейсет хиляди), лева, ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от 29.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на брат му О. Ц.И., настъпила на 29.09.2019г., в ПТП, в причиняването на което е
признат за виновен водач на лек автомобил,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с това застрахователно
дружество, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.Ц.И., с ЕГН **********,***, и на Н.Ц.К. с
ЕГН ********** ***, срещу „Армеец”АД
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано
от М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни директори, за заплащане на основание чл.432 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84, ал.3 от ЗЗД, на обезщетение от по 50 000 (петдесет
хиляди лева), ведно със законната лихва от 26.09.2019г. до окончателното
изплащане, за претърпените от всеки неимуществени вреди от смъртта
на брат им О. Ц.И. -настъпила в ПТП на 26.09.2019г.,
в причиняването на което е признат за виновен водач на лек автомобил, по отношение на който е имало сключена
към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с това застрахователно дружество, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Армеец”АД
с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*** , представлявано
от М.П.И. и Д.Н.М.-изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата и чл.78,ал.1 от ГПК, на адвокат Р.С.Р.- ВТАК, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 6 560 (шест хиляди петстотин и шейсет)
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Армеец”АД
с ЕИК *********, с горните данни, ДА
ЗАПЛАТИ на ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ обща държавна
такса в размер на 14 000 (четиринайсет хиляди) лева и 1004,50лв. (
хиляда и четири лева и петдесет стотинки ) - направени разходи за съдебни
експертизи, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Ц.И. с ЕГН **********,
Н.Ц.К. с ЕГН **********, И.Д.Й.,
ЕГН **********-малолетен,представляван от майка му и законен представител-А.О.О.
с ЕГН **********, и последната лично, като страна по делото, да заплатят на „Армеец”АД с ЕИК *********,
с горните данни, разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете,в общ
размер на 509 (петстотин и девет )лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: