№ 53
гр. Варна, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502861 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 300
932 / 26.10.2021г., подадена от Т.С.О., ЕГН ********** с адрес: ******,
срещу решение № 262 579 / 07.10.2021г., постановено по гр.д. No 2569 /
2021г. на ВРС, 26 с-в, в ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Т.С.О.
дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ 19, следните суми: сумата от
10315,06 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 12.03.2009 г., отчитан по кредитна сметка № 11/**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението – 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 2790.79 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 04.08.2017 г. до 04.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед №
4064/06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9163/2020 г. по описа на ВРС. С решението жалбоподателката е
осъдена и да заплати разноските по заповедното и първоинстанционното
производство.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че изводите на ВРС по отношение
на погасителната давност били неправилни. В случая между страните била
постигната уговорка за плащане на предоставената в заем сума на части и бил
определен момент за плащане на всяка отделна част от главниците. Това
съобразено с чл. 110 от ЗЗД сочело, че за всяко едно от договорените
частични плащания на главница тече предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок. В този смисъл било и Решение № 45/19.06.2020
по т.д.№ 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в което било разяснено,
че когато вземането на банката по кредита било разсрочено на отделни
1
погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата
настъпвала в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което имало силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпвала с изтичането на срока за плащането й,
от който момент за тази част кредиторът можел да търси изпълнение,
включително и по съдебен, т.е. принудителен ред, поради което
бездействието му се санкционирало с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. С оглед на горното и
погасена по давност се явявала претенцията за главница, по падежиралите
вноски преди дата 04.08.2015 година, а именно за сумата от 7 745.12 лева,
дължими за периода от 15.04.2013 година до 15.07.2015 година включително.
Неоснователна се явявала и претенцията на кредитора за обезщетение за
законна лихва за забава върху погасената по давност главница за сумата в
размер на 2 095.48 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 04.08.2017 година до 04.08.2020 година. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят
предявените искове, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, с който се оспорват доводите
изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд
гр.Варна решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че в решението съдът
е съобразил всички събрани доказателства в съвкупност и така е формирал
волята си. Сочи, че не ставало ясно как е била получена от въззивника
точната сума от 7 745,12 лв., съответно 2 095,48 лв., доколкото тази сума не
кореспондирала нито с установеното от приетото от първоинстанционния съд
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, нито с документите между
кориците на делото. На следващо място сочи, че не се спори, че в настоящия
случай крайният падеж по договора за кредит бил настъпил на 15.03.2016 г.
Твърди, че с оглед на преобладаващото в съдебната практика на ВКС
становище началото на давността по договора за заем или кредит е свързано
именно с уговорения краен падеж или това е крайният срок за ползване на
сумата. Цитира в тази връзка Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 38 от 26.03.2019 по н ВКС по т. д. №
1157/2018г, 2, т. o., ТК; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г.. Ill г. о., ГК; Решение № 21 от 8.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
3069/2018 г., I т. о., ТК. За пълнота на изложението отбелязва, че
действително в съдебната практика съществува и противоположно становище
- а именно че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска /Решение № 45 от
17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/2019 г., II т. о., ТК/. Затъпеното
становище, обаче, не можело да бъде споделено, тъй като цитираното във
въззивната жалба съдебно решение оставало изолирано и било в разрез както
с по-ранната, така и с по-късната практика на ВКС, посочена по-горе. Моли
2
решението да бъде потвърдено в обжалваната част и за присъждане на
разноски.
Въззивната жалба е подадена в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2
от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на
правилното приложение на материална норма, но спорът е от естество, при
което съдът има служебно задължение да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител.
Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, вкл.
и следва да се дадат нарочни указания по разпределение на доказателствената
тежест в тази връзка, доколкото първоинстанционният съд не е сторил това с
доклада по делото.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 300 932 / 26.10.2021г.,
подадена от Т.С.О., ЕГН ********** с адрес: ******, срещу решение №
262 579 / 07.10.2021г., постановено по гр.д. No 2569 / 2021г. на ВРС, 26 с-в, в
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Т.С.О. дължи на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ 19, следните суми: сумата от 10315,06 лева, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.03.2009 г.,
отчитан по кредитна сметка № 11/**********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на заявлението – 04.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 2790.79 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 04.08.2017 г.
до 04.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 4064/06.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9163/2020
г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на
основание чл. 7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на
3
неравноправни клаузи в процесните договори, тъй като са сключени с
потребител.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребител и с оглед
въведените от ответника твърдения за неравноправност пред първата
инстанция, УКАЗВА на ищеца / въззиваема страна/ , че в негова тежест е
да установи също изпълнението на задълженията му, като банка, относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на
условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират неравноправни
клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да установи и че
същите са уговорени индивидуално.
че ответника е валидно обвързан от договора и ОУ към договора за
кредит и погасителен план, индивидуално уговерени клаузи досежни
лихвените проценти и капитализация, размер на задълженията,
претендирани по пера, надлежно обявена предсрочна изискуемост до
ответника, основание за превод на сумите към учебните заведения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
4
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5