№ 14386
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110102943 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците А. Д., М. Д. и Т. Д., в
качеството им на ползватели, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , с
аб. № *******, като те не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за
което се съставят протоколи. Заявява, че ответниците са изпаднали в забава,
1
поради което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците.
Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок,
поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва:
спрямо А. Д.- сумата от 227,49лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г., заедно със
законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 23,13лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев
р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва от
17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху
сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г.;срещу М. М.
Д. -сума в р-р на 227,49лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г., заедно със
законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 23,13лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г., главница за дялово разпределени ев
р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва от
17.05.21г. до изплащане на вземането, както и 1,24лв. - лихва за забава върху
сума за дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 30.03.21г.;срещу Т. М.
Д.- сума в размер на 151,66лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.- м. 04.19г., заедно със
законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането, , 15,42лв.- мораторна
лихва за забава от 15.09.18г.- до 30.03.21г., главница за дялово разпределени
ев размер на 3,31лв. за периода м 03.18г.- м. 02.20г., заедно със законна лихва
от 17.05.21г. до изплащане на вземането, 0,83лв. лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода от 01.05.18г. до 30.03.21г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Т. Д. В. чрез адв. Л. от САК с
депозирания писмен отговор изрично оспорва предявените искове. Твърди се
извършено запащане на сумите по издадената заповед за изпълнение още
след връчване на заповед за изпълнение в заповедното производство. Релевира
възражение за погасяване на вземанията по давност. Заявява, че не е живаля в
имота и не е била ползвател на топла вода и отопление през процесния
период.Претендира разноски за производството.
Ответниците А. Д. и М. Д. не са депозирали отговор на исковата молба .
В съдебно заседание процесуалният им предстватител- адв. Г. от САК моли за
отхвърляне на исковете срещу ответниците при твърдение, че същите не са
ползвали процесния имот в рамките на процесния период.
Третото лице -помагач с писмена молба по делото изразява становище , че
счита исковите претенции за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
2
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното
дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на
купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената
цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за
заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството
потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване,
като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се
налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право
на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото
като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване,
потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото
съдът приема, че в рамките на исковия период не се установява ответниците в
качеството на съсобственици при претендираните квоти да са били
ползватели на процесния имот , съответно на доставената в него топлинна
енергия от ищеца. От ангажираните от ищеца писмени доказателства с
исковата му молба се установява, че собствеността върху имота е била спорна
, доколкото е било налице дело за делба по отношение на процесния имот с
участието на ответниците, в което - видно от представения препис на искова
молба последните са оспорили ползването върху имота, като са заявили
възражение в делбеното производство, че имотът се ползва еднолично от
лицето Г. Д.. Или от ангажираните по делото писмени доказателства от ищеца
съдът намира, че не се установява по безспорен и категоричен начин , че в
рамките на исковия период м. 05.2017г.- м. 04.2019г. именно ответниците в
качеството на съсобственици при посочените с уточняващата искова молба
3
квоти са ползвали имота , доколкото именно те са инициирали производство за
делба , по което е било образувано гр.д. № 43561/20г. по описа на СРС .
Съдът приема, че не се установява по безспорен начин през исковия
период ответниците да са били ползватели на процесния имот с аб. №
*******, респ. потребители на топлинна енергия по отношение на него при
претендираните квоти. Предвид изложеното съдът намира за недоказано в
процеса твърдението на ищцовата страна за наличие на облигационно
отношение с ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния
имот през исковия период. В горния смисъл са и Р. № 507/22.01.13г. по гр.д.
№ 1557/11г. на 4г.о. на ВКС, както и ТР 2/17.05.18г. по т.д. №2/17г. на ОСГК
на ВКС.
При горните съображения и при неблагоприятно приложение на
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса , доколкото
останаха недоказани, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на отв. Т. Д. следва да се присъдят разноските
по производството в размер на 400лева - за заплатено адвокатско
възнаграждение. При този изход на делото на ищеца не се следват разноски за
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу А. М. Д. с ЕГН
********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че А. М. Д.
дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 227,49лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за
имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на
вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г.,
главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м.
02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането,
както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на
СРС, 69с-в;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу М. М. Д. с ЕГН
********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че М. М. Д.
дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 227,49лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за
имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на
4
вземането, 23,13лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г.,
главница за дялово разпределени ев р-р на 4,95лева за периода м. 03.18г.- м.
02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането,
както и 1,24лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на
СРС, 69с-в;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС Б срещу Т. М. Д.-В. с ЕГН
********** , установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено , че Т. М. Д.
дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 151,66лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.17г.-м. 04.19г. за
имот с аб. № *******, заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на
вземането, 15,42лева- мораторна лихва за забава от 15.09.18г. до 30.03.21г.,
главница за дялово разпределение в р-р на 3,31лева за периода м. 03.18г.- м.
02.20г., заедно със законна лихва от 17.05.21г. до изплащане на вземането,
както и 0,83лв. - лихва за забава върху сума за дялово разпределение за
периода 01.05.18г.- 30.03.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №27294/21г. по описа на
СРС, 69с-в;
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС Б да заплати на Т. М. Д.-В. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице -помагач на ищеца
-"ФИРМА"ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5