МОТИВИ към присъда № 3 от 10.02.2015г. по НОХД № 439/ 2014г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Кюстендилската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу С.В.М. по чл. чл. 142, ал. 3, т. 1, пр.
2 във вр. с ал. 2, т. 2, предл. 1,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК –
затова, че
на 04.04.2014 г. в гр. ***,
обл. Кюстендил в ж.к. „***” на улицата, водеща към фермата на И. О., в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а”от НК, след като
е бил осъден на лишаване от свобода не по-малко от една година по НОХД №
218/2013 г. с присъда № 20/28.05.2013 г. на КОС на 4 години лишаване от свобода, влязла в сила на
24.02.2014 г., изпълнението на която не е отложено по чл. 66 от НК в съучастие
със С.В. ***, като съизвършител е отвлякъл М.Й.Е. ***, като деянието е
извършено от две лица.
Със същия обвинителен акт е
повдигнато и обвинение срещу С.В.М. по чл. чл. 142, ал.2, т. 2, вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 НК-
че по същото време и място и в съучастие като съизвършител със С.В.М. е
отвлякъл М.Й.Е., като деянието е извършено от две лица.
Прокурорът поддържа обвинението, като
изразява становище, че деянието е доказано от фактическа страна. Твърди, че двамата
подсъдими са действали при пряк умисъл и
че доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че те са авторите
на деянието. Пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода в размер на д средния предвиден в закона, което
следва да се изтърпи ефективно.
Защитникът на подсъдимите- адв. А.К. пледира за оправдаване на двамата
подсъдими по повдигнатото обвинение. Твърди,
че по делото не са събрани
доказателства, установяващи по несъмнен и че наличието на фактическия състав
на разп. на чл.142 НК. Иска се
постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се излагат доводи за
наличие на разп. на чл.143 от НК и се иска преквалификация на деянието.
Подсъдимият С.В.М. дава обяснения пред окръжния съд. Твърди, че е
невинен по повдигнатото обвинение и че случая е резултат от влошени отношения
между него и пострадалата Е.. Поддържа изцяло становището на защитника си по
обвинението и иска да бъде оправдан.
Подсъдимият С.В.М. също дава обяснения пред окръжния съд. Твърди, че е
невинен по повдигнатото обвинение и изцяло се присъединява към пледоарията на
защитника си. Иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
като събра необходимите доказателства за
изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.301
и сл.от НПК, приема за установена
следната
фактическа обстановка
Подсъдимият С.В.М. е роден на *** ***. От ***
произход е, български гражданин, осъждан, с основно образование. Не е женен,
безработен, живущ ***, ЕГН**********. Осъждан е многократно. Последните му
присъди са както следва: по НОХД № 585/2013г. на ДРС е осъден на ЛС за срок от
1 година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, в сила от 26.04.2013г.
и по НОХД №218/2013г. на КОС е осъден на ЛС за срок от 4 години за престъпление
по чл.199 НК, в сила от 24.02.2014г. Наказанието
по първата присъда е било изтърпяно на 07.02.2014г. – срвн. справка
№13601/12.11.2014г. на ГД”ИН”. По втората присъда е била приложена разп. на
чл.25 от НК и е определено общо наказание по двете присъди в размер на 4 години
ЛС с прилагане на разп. на чл.25, ал.2 НК. Към датата на деянието в
обвинителния акт- 04.04.2014г., общото наказание не е било приведено в
изпълнение.
Подсъдимият С.В.М. е роден на *** ***. Брат е на
подсъдимия С.М.. От *** произход е, български гражданин, осъждан, с основно
образование. Не е женен, безработен, с
постоянен и настоящ адрес гр. ***, баща е на 3 деца. Осъждан с влязла в сила
прсъда по НОХД № 585/2013г. на ДРС, в
сила от 26.04.2014г. за престъпление по
чл.195, ал.1 НК на ЛС за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Присъда е влязла в сила на 26.04.2013г.
Пострадалата М.Й.Е. е сестра на св. З.Е..
Последната живеела от около 7 години на семейни начала заедно
с подс. С.М., като от съвместното си съжителство двамата имат три деца. В
края на 2013г. и началото на 2014г. подс.С.М. и св. З.Е. живеели в гр.София под наем, където се препитавали, работейки инцидентно.
Св.М.Е. по същото време живеела
на семейни начала със св.Б.Х. ***. В края на 2013г. се разделила
с него и отишла при сестра си св.З.Е. в гр.София.
В началото на 2014г подс.С. *** и
също отишъл да живее при брат си подс.С.М.. Двамата със св.М.Е. заживели на семейни начала.
Отношенията между тях се влошили през м. март, като св.М.Е. била
подлагана на физически тормоз от подс. С.М.. За да не я бие, тя го излъгала, че
е бременна. Независимо от това, отношенията им не се подобрили и в края на
месец март 2013г. тя напуснала общия дом
в гр.София, без да съобщи нито на него, нито на сестра си св.З.Е. къде отива.
Върнала се в ***, като на 29.03.2014г. се обадила на бившия си приятел
св.Б.Х. и му предложила да се съберат. Той се съгласил и двамата заживели в гр. ***,
във фермата на лицето И. О., находяща се
в покрайнините на града в ж.к. ***, позната още и като местността „***”.
Св.М.Е. била търсена в гр.София от двамата подсъдими, но след като не я
открили, те, заедно със сестра й св.З.Е.
*** и да я търсят и там. На 04.04.2014г. отишли
в града и се настанили на ул. „***” №**, където живеела св.В.М.- тяхна
майка и сестрите им св.Д. и С.М. заедно
със семействата си.
Подс.С.М. знаел, че св.М.Е. преди това е живяла със св.Б.Х. в район „***”,
местността „***” и решил да го открие. Вечерта между 20, 00- 20,30 часа заедно
с брат си и снаха си от ул. „***” в *** наели такси, управлявано от св.Б.И. и
му указали тази посока. Отпред до шофьора седнал подс.С.М., а отзад седели
подс.С.М. и св.З.Е..
Потегляйки, св.И. им казал, че район „***” и
местността „***” се намират в две противоположни посоки, но те казали, че ще
показват пътя. Стигайки до район „***”,
спрели до къща с обор и слезли. Оттам
излязъл човек, с него провели разговор и разбрали, че това не е търсеното от
тях място. Потеглили по посока ул.”***”, там спрели и си купили няколко галона
бира. Продължили към изхода на града, продължавайки да търсят обори. На ул.”**”
№** отвън се намирал св.Ц.С., който също гледал крави. Таксито спряло и
подсъдимите го попитали дали знае къде живеят Б. и М.. Св.С. ги познавал и
знаел местонахождението на съседната ферма, обитавана от тях. Съгласил се да ги
заведе до фермата. Качил се в таксито и указвал посоката му на движение. Стигали
до бензиностанцията в ж.к.”***”, където спрели, за да се зареди таксито с гориво. Потеглили към местността „***”. В
ж.к. „***” по указание на подсъдимите св.И. спрял между блоковете, на
разстояние от фермата, като подс. С. и С. М.
заедно със св.С. слезли от
автомобила. Помолили св.И. да ги изчака и оставили при него портфейл и мобилен
телефон. Св.З.Е. също останала в таксито.
След като слезли, подсъдимите помолили св. С.
да извика св.Х. и М., като обяснили, че било възможно М. да е бременна, и че
трябва да си я вземат. Св. С. се
приближил до фермата, а двамата подсъдими останали назад в тъмното. Св.С. се обадил по телефона на св. Х., който през
това време се намирал във фермата и му
предложил да излязат и да отидат до близкия магазин. Св.Х. се съгласил и
предложил и на св.М.Е. да излезе с него. Тя също се съгласила и двамата
излезли от фермата в периода от време между 20,40- 20,50 часа. Срещнали се със св.С., който се намирал пред фермата и
потеглили по посока магазина по черен
път. В района нямало улично осветление, но
съседните къщи светели и имало слаба видимост.
Преди да приближат таксито, още на черния път, двамата подсъдими, тичайки, изскочили от
тъмното и нападнали св.Б.Х.. Подс.С.М.
го ударил с крак гърба, вследствие на което св.Х. паднал на земята, като подс.С.М.
продължил да го налага с юмрук в
областта на главата. След като му нанесъл няколко удара, хванал св.М.Е. и
започнал да я дърпа към таксито. В същото време подс. С.М. извадил метална верига
от джоба си и с нея ударил св. Х. два пъти в гърба и го напсувал. Св.Х. отпреди
този случай познавал подс.С.М. с прякора „***” и успял да го разпознае при
нападението.
През това време св.С., като видял, че св.Х. е паднал на земята, се изплашил и избягал в
тъмното. Скрил се встрани и видял, че св.Х. тръгва да ги гони, но не успял да ги стигне.
Подс.С.М. също се присъединил към
брат си и св.М.Е. и двамата, държейки я
за ръцете над лактите, я влачели и дърпали към таксито. Св.М.Е. опитала да се
съпротивлявала, дърпала се и им казала, че не желае да ходи с тях. Приближили таксито и подс. С.М.
седнал на мястото си отпред, а св. М.Е.- отзад по средата, между подс.С.М. и
сестра си св. З.Е. (последната седяла зад шофьора св. И.). Вътре в таксито св. М.Е.
казала ( и това било чуто от св.И.), че не желае да ходи в София. Подс.С.М.
казал, че за това ще се разберат после вкъщи. Таксито потеглило по посока ул.”***”
№*8, където четиримата слезли, като подс. С.М. платил сметката на св. И..
При слизането си от таксито, се срещнали със
св.Н.М.,***, който живеел на семейни начала
със св.Д.М.- сестра на подс.С. и С. М.. Той се намирал в двора на дома
си заедно с приятеля си св.Д.О., като двамата
били тръгнали на пазар. Видели, че слизащите от таксито се качват на
втория етаж на къщата, обитаван от майката
на подсъдимите- св.В.М. и другата й дъщеря св.С.М.. Св.Д.О. чул женски
глас, който казвал „Не ме дърпайте” и не искал да влиза във втория етаж на
къщата. Решил, че присъства на семеен скандал, и заедно със св.М. тръгнали по посока на магазина.
През това време, св.Х., виждайки, че св.М.Е. е
качена на таксито, успял да стане, тръгнал след тях и викал да я пуснат. След
потеглянето им, св. С., който, след като
избягал, заобиколил района и по една
друга пътека се върнал обратно, се върнал до св.Х.. Св.Х. му казал, че е бит с
верига и го помолил да му даде телефона си, което св.С. сторил. Св.Х. се обадил на тел. 112,
като съобщил, че св.М.Е. е отвлечена.
Междувременно подсъдимите и сестрите Е. влезли
в къщата на ул.”***” №* на втория етаж. Първият етаж бил обитаван от св.Д.М. и
св.Н.М., който бил и собственик на цялата сграда. Вторият етаж се обитавал от
майката на подсъдимите св. В.М. и св.С.М. и нейното семейство. Св.В.М. ползвала
стаята, отбелязана от съда на приложения фотоалбум под №7. Всички се настанили
в тази стая и тогава подс. С.М. започнал да увещава св. М.Е. да остане с него. Тя отказала, при
което той я дръпнал в другата стая и започнал да я бие. Ударил я в лицето- по
носа, откъдето започнало да тече кръв, както и по главата и гърба. Влязъл подс.
С.М., който се опитал да укроти брат си. Намесила се и майката св. В.М. и подс.
С.М. се успокоил.
Към 22, 00 часа в дома си се прибрал св.Н.М., който
установил, че в кухнята (снимка №7 към
фотоалбума) на втория етаж стоят и си говорят двамата подсъдими, З.Е., М.Е., В.М.
и С.М.. Подс.С.М. спорел със св.М.Е. и се дърпали, като св.М.Е. казвала на подс.С.М., че не го иска. Св.М.Е. искала да
излезе от стаята, но подс.С.М. не я пускал. В спора се намесвали всички
присъстващи. На въпрос на св.М. какво става, никой не му отговорил. Той се
ядосал, напуснал стаята, отишъл в друго помещение и заспал.
Постъпилият сигнал бил регистриран в 21,05
часа в РУП Дупница и веднага било организирано издирване по него. На св. В.,
работещ като автопатрул в РУП Дупница, било разпоредено да докара св. Х. в
полицията, което било изпълнено. В РУП Дупница пристигнали и св. Е. и Д., работещи в група „Тежки престъпления”, пред които св. Х.
обяснил подробностите във връзка със
случая. Съобщил, че е разпознал едно от лицата с прякор „***”. Била установена
самоличността на подс. С.М. и било установено, че майката на подс. С.М. ***.
На този адрес с автомобил без обозначителни знаци
отишли св. С., Д., св. Х. и цивилни служители на РУП Дупница Позвънили, но
никой не отварял. По телефон поискали съдействие- да се изпрати патрулен автомобил
с обозначителни знаци, което било сторено.
Отново св.В. с патрулен автомобил бил изпратен
на адреса и в негово присъствие бил проведен разговор със всички живущи лица.
Отвътре излезли св.В.М., дъщерите й, св.Н.М. ( който се събудил от шумовете) и
на въпрос дали синовете й са там, св.М.
отговорила, че са в София. Св.М. установил, че св.М.Е. се намира в кухнята на втория етаж, че там са и подс. С.
и С. М., които постоянно влизали и излизали
от помещението. Разбрал, че става нещо, но отново си легнал.
Междувременно, подс.С. и С. М., виждайки патрулния автомобил, предприели
мерки по укриването на св.М.Е.. Съседното помещение, в което се намирали,
представлявало салон и над него имало дупка, водеща към тавана. Подс. С.М.
повдигнал св.М.Е. и я качил на таванското помещение. Там се качил и подс.С.М..
Подс.С.М. запушил устата на св.Е., за да не вика. Там изчакали заминаването на
полицейските автомобили, след което св.М.Е. била пусната от двамата и
излязла от къщата. Потеглила по посока
на фермата.
Полицейските автомобили
напуснали адреса, като св.Х. през цялото
време се намирал в автомобила, в който пътувал св.С.. Св.Х. през прозореца видял, че една от
излезлите жени е св.В.М.. По пътя той споделил със св. С., че св.В.М. е майка
на „***”. Св.С. се разпоредил
автопатрула да се върне и да докара св.М. в РУП.
Св.М. в автомобила обяснила на
св. В., че уж по пътя била видяла св. М.Е.
да се движи спокойно. По разпореждане на св. Д. полицейски служители, сред
които и св. В. и св.Е. започнали проверки
от кварталите в Дупница и посещения на адреси, където живеели близки на
св.М.Е.. Посещенията били безуспешни и св. М.Е. не била намерена.
Междувременно била сигнализирана и ГД”Криминална полиция” гр.София. Било
поискано и съдействие от полицейски служители в София, които посетили
обитаваните от подсъдимите М. адреси там, но
отново св.М.Е. не била намерена.
След 01,00 часа на 05.04.2014г. проведени
ОИМ на територията на гр.Дупница и София
не дали резултат. Търсенето било преустановено и св.С. бил изпратен да върне св.Х. във фермата, която обитавал. При
спирането пред сградата, на св. Х. направило веднага впечатление, че лампата в
обитаваната от него и св. Е. стая свети. Влязъл вътре и намерил св. М.Е., която
лежала в леглото, като по лицето си
имала следи от кръв. Казала на св. Х., че е
била пусната от подс. С. и С. М.
след като полицейските служители идвали да я търсят. Казала му и че била
качена на тавана на къщата и че е била бита.
Св.Х. веднага съобщил на чакащия
отвън св. С. за връщането на св.М.Е.. Последната били закарана в РУП Дупница,
където дала обяснения по случая.
Узнавайки, че двамата подсъдими
през цялото време се намирали в къщата на ул. „***” №*, полицейските служители
отново се върнали на този адрес. Къщата
била блокирана. Подсъдимите не били намерени във вътрешните помещения. При
проверка на помещенията отвън, св. В. забелязал маратонки и част от дънки. Било
установено, че двамата подсъдими са се скрили под купища отпадъци в близост до
сградата- под балатуми, стари чували. Те направили опит да избягат, при което
били употребени помощни средства- белезници, след което двамата били закарани в
РУП Дупница.
На 05.04.2014 г. е проведен оглед на местопроизшествие– срвн. огледен
протокол на л. 76 от ДП, с приложен фотоалбум, съставен от разсл. полицай и в присъствие на поемни лица, започнал в 12,
15 часа на дневна светлина. В него подробно са описани местонахождението
на отделните помещения в сградата, както
и състоянето на двора. От терасата на втория етаж бил иззет 1 бр. метален
синджир с жълтеникав цвят с дължина около 80 см, състоящ се от метални плочки и синджир.
Подробно са отразени и съответно снимани посочените помещения и вещественото
доказателство. Огледът е приключил в 13,00 часа и е подписан от поемни лица.
По делото са назначена две съдебно-медицински
експертизи за преглед на живо лице, изготвени от вещото лице д-р Н. на
05.04.2014г.
От СМЕ № 35/2014г., се установява, че при
извършения на 05.04.2014г. преглед на
св.М.Е., са установени следните увреждания: лекостепенна мекотъканна
контузия/палпаторна болка от натъртени меки тъкани в горна половина на носа.
Кръвонасядане по дясна мишница.
Установените увреждания са причинени по
механизма на удари и/или натиск с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време и начин, за
който се съобщава: за контузията на носа- удар със сравнително неголяма сила с
ръка/юмрук или друга част, възможно и с натиск с ръка при опити за запушване на
устата и др.; за петнистото кръвонасядане по дясна мишница- стискане с пръсти
на ръка при „хващане и насилствено дърпане” от друго лице. Преценени като
медико биологичен признак на телесна повреда, тези увреждания причиняват болка
и страдание. При обичайно благоприятно протичащ възстановителен процес, същите
подлежат на пълно възстановяване за срок
до около 10-12 дни.
От СМЕ № 34/2014г. на същото вещо
лице, се установява, че при извършения на 05.04.2014г. преглед на св.Б.Х., са установени следните
увреждания: лекостепенна мекотъканна контузия/палпаторна болка от натъртени
меки тъкани в лява теменнотилна област на главата. Две кръвонасядания с
лентовидна форма на гърба.
Установените увреждания са причинени по
механизма на удари с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са получени по
време и начин, за който се съобщава: за контузията на главата- удар с юмрук или
друг подобен предмет; за кръвонасяданията по гърба- поне два удара с предмет с
продълговата удряща повърхност- възможно „верига от колело” или други подобни.
Преценени като медико биологичен признак на телесна повреда тези увреждания
причиняват болка и страдание. При обичайно благоприятно протичащ
възстановителен процес, същите подлежат на пълно възстановяване за срок до около 10-12 дни.
От съдебно акушерогинекологична експертиза,
изготвена от в.л. д-р К., се установява, че освидетелстваната М.Е. не е бременна под никаква форма и няма наличие и
данни за аменореа.
по доказателствата
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва по несъмнен начин изцяло от пок. на
св.Б.Х., М.Е., Б.И., Ц.С., Д.О., А. В., Е.Е.,
В.С., М.Д., разпитани от КОС, от пок. на св.Н.М. от досъдебното производство (прочетени
при реда и усл. на чл.281, ал.7 вр. ал.5
вр. ал.1, т.5 НПК), от приобщените при съгласие на страните по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК показания
на св. И.К., Д.О., Д.М., от проведената между св.З.Е. и св.Б.И. очна ставка, частично
от пок. на св.С.М. и В.М., от пок. на св.З.Е., Б.И. и Ц.С. от досъдебното
производство (прочетени при реда и усл. на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК), от показанията по реда
на чл.222 НПК- пред съдия на св.Б.Х., М.Е., Б.И., Ц.С., частично от
обясненията на двамата подсъдими С. и С. М., от
посочените по- горе съдебно медицински експертизи, изготвени от вещото
лице д-р Н., от акушерогинекологическата експертиза на вещото лице д-р К.. Посочените експертизи са обективни,
обосновани и компетентни и следва да се включат в доказателствената съвкупност.
В нея КОС включва и посочения по – горе огледен протокол, с приложен към
него фотоалбум, които са изготвени при спазване на изискванията
на чл.155 НПК, препис- извлечения от
бюлетини за съдимост и справки за съдимост и всички описани по- горе
писмени доказателства по ДП № 293/ 2014г.
на РУП Дупница.
На първо място КОС изцяло кредитира
показанията на М.Е.- пострадала от
деянието и намира, че няма основания за отхвърлянето им. Съдът внимателно
преценява тези показания в светлината на личните отношения на свидетелката с подс. С.М.,
които отношения впрочем са причината на действията на двамата подсъдими, като
намира, че същите достоверни и логични. Тази свидетелка е напълно
последователна в твърденията си, че не е желаела повече до продължи съвместното
й съжителство с този подсъдим, че е
присъствала на неочакваното нападение от
двамата подсъдими върху нейния приятел св.Б.Х., че е била отведена пряко
нейната воля в дома на близките на двамата подсъдими, че е била хваната от
подсъдимите за дрехите и ръцете и дърпана към автомобила, че върху нея е
упражнено физическо насилие, че в автомобила е заявила нежеланието си да ходи с
тях в София, че е качена на тавана с цел да бъде укрита от органите на реда,
след което е пусната доброволно от подсъдимите. Показанията й се потвърждават
изцяло от пок. на св.Х. в частта относно
появата на двамата подсъдими и
принуждаването й да се качи в таксито,
от пок. на св. С. относно началото на нападението, присъствието и реакцията на св.Е.
на това действие, от пок. на св.И. относно начина на транспортирането й до Дупница, ул.”***” №*, от пок. на св. О. относно
нежеланието й доброволно да влезе в този дом, от пок. на св.М. относно последващите й спорове и разправии с подс. С.М.
и неговите роднини, продължили до към
22,00 часа. Съдът приема, че след идването на полицията, св.М.Е. е била качена
на тавана на къщата от двамата подсъдими, доколкото в тази им част и показанията й пред съдия, и тези пред разследващ полицай са
напълно единни и последователни, отделно от това косвено се потвърждават и от
споделеното от нея със св. Х.
непосредствено след връщането й в общия им дом.
Действително, дни преди деянието, тази свидетелка е излъгала подсъдимия С.М.,
че е бременна (акт, продиктуван от нежеланието й да бъде подлага на физическо
насилие от него). Но
наличието на вътрешна последователност и логичност в показанията на тази
свидетелка несъмнено навежда на извода,
че те не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал. Няма основания за съмнения в тях или в желание да уличи
двамата подсъдими в престъпление независимо от нейната заинтересованост,
доколкото показанията й относно начина на протичане на целия инцидент се
потвърждават в отделните им части от показанията на цитираните по- горе
свидетели. Нейните възприятия са
добросъвестни и се потвърждават и от заключенията на СМЕ на в.л. д-р Н.,
установяващи наличие на обективни следи
върху нея и св.Х. от упражнено
физическо насилие непосредствено след деянието, поради което няма
никакво основание за отхвърлянето им.
КОС единствено не дава вяра на показанията на тази свидетелка в
частта, в която твърди, че след завеждането
й в къщата на ул. „***” №*, е била
качена на първия етаж. Тези й показания противоречат на пок. на св. З.Е., В.М.,
С.М., който са последователни в твърденията си, че след пристигането си
подсъдимите и двете сестри са се
настанили на втория етаж, както и се потвърждават от пок. на св. М., който също
потвърждава това обстоятелство. Ето защо
КОС не им дава вяра единствено в тази им част.
На
следващо място КОС дава вяра и на показанията на св.Х.- очевидец на деянието,
като намира, че независимо от обстоятелството, че същият е съжителствал с пострадалата М.Е., е един напълно добросъвестен
и последователен свидетел. Показанията му се потвърждават изцяло от пок. на св.М.Е.
и от показанията на независимия св. С. относно началото на протичането на
инцидента, действията на подсъдимите С. и С. М., нанесените му удари и реакцията на св.М.Е.. В тази част показанията на св. Х. са изцяло
безпротиворечиви, логични, достоверни и се потвърждават косвено от СМЕ на в.л.
д-р Н. относно установените по тялото на свидетеля телесни увреждания. Приема
се и твърдението му, че същият е бил
ударен в гърба с предмет тип „верига”, като това му твърдение се
потвърждава от пок. на св.М.Е. и св.С.,
пред които е споделил непосредствено
след инцидента за нанесените му удари в гърба с подобен предмет, от
заключението на в.л. д-р Н. и от иззетото
с огледния протокол веществено доказателство- метален синджир, идентичен
с предмета, от който са останали следи по гърба на този свидетел. Показанията
му се потвърждават и от пок. на полицейските служители- св.В., Е., Д. и С.,
които са напълно последователни и взаимно допълващи се по
отношение на начина на организиране на търсенето на пострадалата М.Е. веднага
след подаване на сигнала, последвалата полицейска операция на територията на
гр. Дупница и идентификацията на нападналите ги лица. Ето защо КОС изцяло
кредитира показанията на св.Х. пред КОС,
пред разследващ полицай и по реда на чл.222 НПК и ги включва в доказателствата
по делото.
КОС кредитира пок. на св.Б.И. и св. Ц.С. и ги намира за добросъвестни,
обективни и достоверни. Показанията на тези двама свидетели, в това число и
приобщените от ДП по реда на чл.281, ал.7 вр.ал.5 вр.ал.1, т.1 и 2 НПК техни
показания пред орган на ДП, както и тези,
прочетени по реда на чл.222 НПК пред съдия в ДП са последователни и логични. Те
са идентични помежду си в частите им по отношение на начина на
транспортиране на св.С. до фермата на О. и са взаимно потвърждаващи се. Показанията
на св.И. се потвърждават от пок. на св.З.Е. и обясненията на двамата подсъдими
по отношение на маршрута на таксито и начина на разположението на пътниците в него, както и от пок. на св.М.Е.
относно последващото й превозване до ул.”***” №*. Показанията на св.С. се
подкрепят от тези на св.Х. и св.М.Е. относно начина на организиране на срещата
им и началото на нападението от страна на подсъдимите. В показанията на св. И.
и С. няма вътрешни неясноти, противоречия и логически несъответствия.
Същевременно, те не се опровергават по никакъв начин от обясненията на двамата
подсъдими, а напротив- подкрепят се и от тях, поради което КОС им дава вяра
изцяло.
По идентичен начин се кредитират и показанията на св.В., Е., Д. и С.- полицейски служители, предприели първите
действия по издирване на пострадалата М.Е. и лицата, участвали в задържането на
двамата подсъдими. КОС няма никакви съмнения по отношение на достоверността на
показанията им, доколкото същите се потвърждават помежду си както относно часа
на подаването на сигнала за изчезването на пострадалата и поведението на
обитателите на дома на ул. „***” №**, така и относно последващите им действия
по търсенето на М. и последвалите издирвателни дейности, в това число и установяване
на самоличността на лицата, които са я отвели
със себе си, техните роднински връзки и местоживеене. Техните показания са логични, безпротиворечиви
и взаимно допълващи се приемат като част от доказателствената съвкупност.
Дава се вяра и на пок. на св. О.
и св.М.- лицата, срещнали подсъдимите и св.З. и М.Е. ***, доколкото в тази им част същите са идентични и взаимно
допълващи се. Достоверни са пок. на напълно независимия св.О. относно часа на
пристигане на подсъдимите и сестрите в този дом и изразеното нежелание на св.М.Е.
да влиза в него. Този свидетел не се намира в каквито и да връзки с останалите
свидетели по делото и подсъдими, поради което няма никакви основания за
отхвърлянето им. Съдът изцяло кредитира пок. на св.М. по отношение на
последващото му връщане- в 22,00 часа и последвалите разправии между
подсъдимите и пострадалата М.Е., както и относно последващото идване на полицията, доколкото
този свидетел също не се намира в роднински връзки с подсъдимите; показанията
му са обективни, логични и достоверни. Отделно от това те се подкрепят и от
пок. на св.З.Е., от които се установява, че последвалия разговор след отиването
на св.М.Е. в този дом не е траел в рамките на няколко минути, а е имал продължителен характер и е бил насочен
към убеждаването й от страна на подсъдимия С.М. от необходимостта да продължат
да живеят заедно. Показанията на св. М. относно обстоятелството, че св.М.Е. се
е намирала в къщата при първите идвания на полицията се подкрепят отново от
пок. на св.М.Е., поради което КОС дава изцяло вяра на показанията на този
напълно независим свидетел.
На
следващо място КОС намира, че пок. на св.З.Е., В.М., С.М. и Д.М. за частично
достоверни.
Към
показанията на тази последна група свидетели съдът подхожда с внимание,
доколкото те се намират в роднински връзки
помежду си и с подсъдимите- св.З.Е.
е във фактическо съжителство с подс.С.М., а другите три свидетелки са съответно
майка и сестри на двамата подсъдими. Тези близки роднински връзки несъмнено
сочат на тяхната заинтересованост. КОС не дава вяра на пок. на св. З.Е. в
частта, в която сочи, че сестра й М. се е качила в таксито напълно доброволно.
Тези й показания се опровергават от пок. на св. М.Е., както и от пок. на св.И.,
който е категоричен и при
проведената със св.З.Е. очна ставка пред
КОС, че св.М.Е. е заявила в таксито, че не желае да ходи в София. За липсата на
доброволност в нейните действия изрично свидетелствува и св. О., имащ поглед
върху последващите придвижвания на сестрите и подсъдимите в един по- късен
момент- след слизането от таксито.
От друга страна КОС дава вяра на пок. на св.З.Е. относно начина на търсене на сестра й-
наемане на такси, обикаляне из града,
доколкото те се подкрепят и от пок. на св. И. и частично от пок. на св. С..
КОС кредитира показанията св.З.Е., В.М.,
С.М. и Д.М. в частта, в която същите
сочат, че след намирането на св.М.Е. всички са се настанили на втория етаж,
доколкото същите са единодушни в тази насока. Не се дава вяра на
показанията им в частта, в която твърдят, че след пристигането им
подс.С.М. само бил попитал св.М.Е. дали иска да живее с него и при нейния
отрицателен отговор, същата била пусната веднага доброволно, както и че върху
нея не било оказвано никакво физическо насилие. Твърдението на тези свидетели
за краткостта на този разговор се опровергава категорично от пок. на св. О.,
който установява, че са се срещнали с
пристигащите в къщата около 21,00 часа и от пок. на св. М., който изрично сочи,
че след като се е върнал към 22,00 часа
в дома си, всички посочени по- горе лица са се намирали в една стая на
втория етаж и са се разправяли със св.М.Е.. При наличието на категорични
доказателства, че подадения сигнал за изчезването й е около 21, 05 часа и при посочените взаимно допълващи се гласни доказателства
относно началния час на пристигането на пострадалата и последващото й
местонахождение в този дом в рамките на
около 1 час, за съда се налага несъмнения извод, че провежданите в къщата разговори в никакъв случай не са
били в рамките на няколко минути, а са
били продължителни, били са свързани с убеждаване от страна на всички роднини
на подсъдимите спрямо М., както и е имало физическо насилие по описания от
св.М.Е. начин- чрез нанасяне удар в
носа от страна на подс. С.М., което се
потвърждава и от обективните следи от насилие, установени при медицинския
преглед на следващия ден.
Не се дава вяра на и на показанията на св.З.Е.,
В.М., Д.М. и С.М. в частта, в която
сочат, че св.М.Е. не е била качвана на тавана и че си е отишла преди първото
идване на полицията. В тази част показанията им се опровергават от напълно
последователните показания на св.М.Е. и косвено от пок. на св.Н.М. (който сочи, че М. е била в къщата при идването на полицията) и
от пок. на св. Б.Х., с когото св.М.Е. е споделила още същия ден, че е била
качвана на тавана с цел да бъде укрита от представителите на полицията.
При обсъждане на обясненията на
подсъдимите, КОС съобрази, че същите
имат двояк характер. От една страна същите съгласно разп. на чл. 115 НПК са годно пряко доказателствено
средство в наказателния процес. От друга страна същите представляват и израз на
защитната позиция на подсъдимите и с оглед на това подлежат на внимателна
преценка, поради което на тях не може да се даде безрезервно вяра, без да се
извърши съпоставка с останалия доказателствен материал.
КОС дава вяра на обясненията им относно мотивите на двамата подсъдими да
напуснат гр. София и да се върнат в Дупница, търсейки св.М.Е.. Не се приемат
обясненията им в частта, в която сочат, че М.Е. се е свързала със С.М. и че тя го е извикала, за да я
прибере. В тази им част тези обяснения се опровергават от пок. на сестра й св.З.Е.,
която е последователна в твърденията си, че първоначално са я издирвали в
София, а после са отишли в Дупница и чрез познати са разбрали, че тя пребивава
в м. „***”. Не се кредитират обясненията им в частта, в която двамата
единодушно твърдят, че след като са се срещнали с М. и Б., подс. С.М. й казал,
че е бременна и че трябва да си говорят, а св. Х. тръгнал да бие подс. С.М..
Това им обяснения категорично се опровергават от напълно идентичните показания
на св.С., св.Х. и св.М.Е. относно внезапното нападение от страна на подсъдимите
спрямо св. Х. и упражненото насилие върху него и последвалото дърпане пряко нейната
воля на св. М.Е.. Като несъстоятелни КОС приема и обясненията на подсъдимите в
частта, в която отричат, че са удряли св.Х. с верига, доколкото те се
опровергават от пок. на св.М.Е., от заключението на в.л. д-р Н. и от
иззетото с огледния протокол веществено
доказателство- метален синджир, идентичен с предмета, от който са останали
следи по гърба на този свидетел. Обясненията на подсъдимите, че св.М.Е. е
тръгнала към таксито доброволно напълно се опровергават от пок. на св.Х., св. М.Е.
и обективните следи в областта на ръцете
й, сочещи на удари и/ или натиск при дърпане.
Изолирани
са и обясненията на подсъдимите, че след идването им на ул.”***” №* всички са
се настанили в стая на първия етаж. В тази част те се опровергават категорично
от пок. на техните роднини св.З.Е., В.М.,
С.М. и Д.М., чиито показания са напълно идентични в тази им част, а доколкото
последните три свидетелки са постоянни обитателки на този дом, КОС дава вяра
именно на техните възприятия и отхвърля твърденията на подсъдимите в тази им
част.
Не се
приемат и обясненията на подс. С.М. в частта, в която същия твърди, че след
пристигането им на ул.”***” №* той самият не си бил говорил със св.М.Е., а този разговор бил провеждан от майка му и
сестрите му. В тази им част те се опровергават от пок. на св.З.Е., която е
категорична, че след идването им подс.С.М. е започнал да убеждава св.М.Е. да живеят заедно, а по-
късно са се намесили и другите роднини.
Обясненията
на двамата подсъдими, че св.М.Е. се била
съгласила двамата да се съберат са
напълно изолирани от останалия гласен доказателствен материал и не се подкрепят
както от пок. на св.М.Е., така и от пок. на
роднините на подсъдимите- св.З.Е., В.М., С.М. и Д.М., поради което КОС
ги отхвърля като несъстоятелни. Отхвърля се и твърдението им, че престоя на св.М.Е. в дома на майка им е бил в рамките на около
15 минути. В тази насока КОС изложи доводи по- горе, които не намира за
необходимо да преповтаря. Не се приемат и обясненията им в частта, в която
сочат, че двамата не са качвали св. М.Е.
на тавана. В тази им част същите се опровергават от напълно последователните
показания на св. М.Е. и косвено от пок.
на св.Х.. Ето защо КОС приема обяснения в тези им части като израз на защитната
им позиция.
Установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от експертните заключения на вещото
лице д-р Н.. Те са основен процесуален способ за доказване по смисъла на чл.106 НПК. В настоящия случай чрез тях се
установяват обективно оставени по тялото на св.Х. и св.М.Е. обективни следи от
упражнено върху тях физическо насилие непосредствено след деянието. В този
смисъл показанията на пострадалите Х. и Е. не са единствен източник на
доказателства относно естеството на претърпените от тях увреждания. Факти за
това се съдържат и в двете съдебномедицински експертизи, които обясняват
достоверността на св.Х. и св. М.Е. относно механизма на причинените увреждания
и които експертни заключения се включват в доказателствената съвкупност.
Към
нея се включва и приетата по реда на
чл.282, ал.3 от НПК
акушерогинекологична експертиза на в.л. д-р К., от която се установява,
че св.М.Е. не е била бременна към момента на прегледа. Огледният протокол от 05.04.2014г. с приложения към него
фотоалбум също представлява надлежно доказателствено средство, доколкото е
изготвен при спазване на изискванията на чл.155 от НПК.
по
правната квалификация
С
деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер по чл.142 НК, което с оглед спецификите по
отношение на всеки от подсъдимите следва да се квалифицира спрямо всеки както
следва: за подсъдимия С.М.- по чл.142,
ал.3, т.1, пр.2 НК вр.ал.2, т.2, пр.1 НК вр. ал.1 НК вр. чл. 29, ал.1, б. „А” НК, а за подс. С.М.- по чл. 142, ал.2,
т.2, пр.1, вр. ал.1 НК.
В
настоящия случай е извършено престъпление по реда на глава ІІ НК „Престъпления против личността”,
раздел ІV от НК- „Отвличане и противозаконнно лишаване от свобода”. Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигурява обективната
възможност всеки човек да се придвижва свободно в пространството, като
едновременно с това се засяга и свободата за формиране волята на
пострадалия.
В правната доктрина, а и в практиката на
ВКС (Р-179-10-I НО, Р-232- 11- I НО, РІ-234-03, I НО и др.)
се приемаше, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 НК е сложно и
включва два самостоятелни акта- отвличане на пострадалия (изразяващо се
принудително преместване или отвеждане на жертвата от едно място на друго) и
противозаконното й лишаване от свобода (изразяващо се в поставяне на
пострадалия в невъзможност да се придвижва свободно в пространството). Естеството
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 НК изключва възможността
то да бъде осъществено при условията на идеална съвкупност с това по чл.142А НК,
тъй като второто иманентно се съдържа в първото престъпление. Настоящата
редакция на нормата на чл.142, ал.1 НК, актуална към момента на извършване на
деянието (ДВ, бр.26/2010г.), визира единствено отвличането на другиго, т.е.
извършване на действия, с които деецът лишава пострадалото лице от възможност
то по своя воля да определя местонахождението и движението си в пространството,
които деецът принудително променя. При тази редакция не е необходимо деецът да
има за цел лишаването на пострадалото лице от свобода, макар деянието да
съдържа по необходимост такова фактическо лишаване от свобода, след като
принудително се отнема възможността на пострадалия за свободно придвижване и
сам да избира своето местопребиваване. Отпадането на този признак от
субективната страна на престъплението несъмнено разширява приложното поле на
нормата.
От
обективна страна на 04.04.2014г. в гр. ***,
Кюстендилска област в ж.к.”**”, на улицата, водеща към фермата на И. О. двамата подсъдими са отвлекли М.Й.Е. ***.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в хващане на
пострадалата за ръката и дърпане към спрелия наблизо автомобил (употребена е
физическа сила), като същевременно е отстранена пречка, каквато е бил св. Х. чрез нанесения от двамата
подсъдими побой с цел предотвратяване на намеса от негова страна. Като са
отвели принудително св. М.Е. от обитаваното
от нея жилище на друго място, където тя не желаела да бъде, подс.С. и С. М. са
я лишили от възможността да се придвижи
свободно и да съобщи на близките си къде се намира. В случая формата на принуда
няма съставомерно значение, а значението й се изразява единствено в това, че лицето е лишено от
възможността само, по своя воля да се придвижва в пространството, а това се
извършва по волята на дееца.
Отвличането
е извършено с установеното принудително хващане на ръцете на св.М.Е., дърпането
й и бутането й към автомобила. Всичко това е осъществено по волята на двамата подсъдими, като по този
начин същите са осъществили елементите от престъпния състав на чл.142, ал.1 НК.
Деянието
е довършено от двамата подсъдими с насилственото преместване на пострадалата и
в поставянето й в таксито по средата между подс.С.М. и сестра й З.Е. с цел да бъде лишена от възможността да
избяга и напускането им на местопроизшествието с нея, в изпълнение на
преследваната от тях обща престъпна цел.
Двамата подсъдими са съучастници и съизвършители по смисъла на чл.20,
ал.2 НК, доколкото и двамата са взели участие
в изпълнение на престъплението. И двамата са осъществили физическо
насилие както по отношение на приятеля на
пострадалата- св.Х., като подс.С.М. го ударил в гърдите и след падането-
го ритал, а подс.С.М. го ударил със
синджир в гърба, а впоследствие и двамата са дърпали и влачели св.М.Е.. Тези
принудителни действия са осъществени с цел предотвратяване на съпротивата както
на този свидетел, така и от страна на св. М.Е., в отнемане на възможността последната
да се придвижва свободно в пространството; респ. в сломяване на нейната воля, което е
обективирано и чрез последващото й дърпане в областта на ръцете и влаченето й
към автомобила. По този начин всеки от съучастниците е извършил действия по
принудително преместване на пострадалата в пространството, а в субективно
отношение всеки от тях е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението съвместно с другия.
В този аспект деянието „отвличане” е осъществено от двамата подсъдими
при пряк умисъл. В случая освен това е налице общност на умисъла от страна на
двамата съучастници. Двамата подсъдими много добре са съзнавали първо- че
пострадалата Е. е избягала от общия с подс.С.М. дом, на второ място- че същата
вече живее със св.Х. и независимо от това са предприели действия по
продължителното й издирване и принудителното й преместване в пространството. Те
са съзнавали освен това, че упражняват принуда върху нея и в частност върху
приятеля й св.Х., но независимо от това са насочили всичките си усилия към
преследването на целта си- да я върнат обратно при подс.С.М., като преследването на тази цел е
обективирано от поведението на дейците. Подсъдимите
са имали съзнанието, че заедно
осъществяват престъплението и са искали от така съчетаната обща престъпна дейност да настъпят желаните
от тях обществено опасни последици. Те са насочили всичките си усилия към
постигането на престъпления резултат- принудителното отвеждане на пострадалата
св.М.Е. на неизвестно и за нея, и за св.Х., и св.С. място.
За
умисъла на подсъдимите винаги се съди от техните фактически действия по време
на деянието и непосредствено след него, а не от последващите им твърдения. В
случая умисълът на двамата подсъдими е обективиран от установените им действия-
от първоначалното им скриване от св.С. и
изчакване на пристигането на св.М.Е. и св.Х. в тъмното, с употребата на
първоначална физическа сила- дърпането й за ръката и едновременно с това с упражнената спрямо приятеля й св.Х.
физическа агресия, с оказаната й принуда да напусне пътя, по който се е движела и качването й в автомобила, с поставянето
й по средата на задната седалка с цел да
се предотврати евентуално бягство и транспортирането й до жилището на близките
на подсъдимите М.. Цялата тази хронология по категоричен начин сочи, че
подсъдимите са си поставили и постигнали своята предварително набелязана цел-
отвличането на пострадалата пряко нейната воля,
за да бъде тя използвана като средство, като инструмент за постигане на
желаните от дейците резултати.
Не може да се приеме тезата, че
деянието не е осъществено, тъй като след пристигането си на ул.”***” №*
пострадалата била почти веднага пусната да си върви от двамата подсъдими. Периодът
на последвалото противозаконно лишаване от свобода на пострадалата и неговата
продължителност е неотносим за съставомерността на престъплението по чл.142 НК
и има значение единствено към индивидуализиране на наказанието. Освен че св.М.Е.
е престояла повече от час в дома на близките на подсъдимите пряко волята си, тя
и е укрита от тях при първото идване на полицията и й била запушвана устата. Освобождаването й е
резултат от бързо предприетите издирвателни действия, които в крайна сметка са
изплашили подсъдимите, а не от собствената им воля.
Настоящият съдебен състав намира за
неприемлив начина, по който защитата на подсъдимия оценява поведението
на жертвата. Според доводите на защитата пострадалата освен че се движела по
собствена воля, което не се установи, не се е възползвала от възможността да
потърси помощ в района, откъдето е отвлечена, поради което е показала съгласие
с начина, по който била третирана от подсъдимия. Освен че не държи сметка за
конкретиката на инкриминираното деяние и мястото на извървшането му- на черен
път, в края на града, при наличие на
отдалечени къщи, в район със слабо осветление, това разбиране прехвърля върху
пострадалата от отвличане отговорността за престъпните посегателства, извършени
от подсъдимите. Жертвата не е длъжна да оказва физическа съпротива, да проявява
изобретателност и да поема рискове, за да се противопостави или да преустанови
престъпни ограничения или насилие. Достатъчно е да се констатира принуда,
липсата на доброволност и взаимност. В настоящия случай е събран достатъчен
доказателствен материал в подкрепа на тези обвинения. По несъмнен начин са
установени физически наранявания и психическо сломяване на пострадалата
(поставянето й в автомобила на място, откъдето
е невъзможно да избяга), която, въпреки това, и по- късно, след
довършване на деянието, в присъствие на близките на подсъдимите и пред тях е
заявила изрично намерението си да се раздели с подсъдимия С.М..
В
случая е осъществен квалифицирания състав на чл.142, ал.2, т.2, пр.1 НК. Във
връзка с особеностите на субекта деянието е извършено от две лица. Предвид
легалната дефиниция на това квалифициращо обстоятелство в чл.93, т.12 НК, то е
налице, тъй като в самото изпълнение на деянието са участвали и двамата подсъдими- както в
отнемане на възможността на пострадалата да се придвижва свободно в пространството, така и в
принудителното й преместване.
По
отношение на подс. С.М. е налице и друг
квалифициращ състав на престъплението „отвличане”- този по чл.142, ал.3, т.1,
пр.2 НК, доколкото същият е извършил деянието
в условията на „опасен рецидив” по см. 29, ал.1, б.”А” НК. Този подсъдим
е бил осъден с присъда по НОХД
№218/2013г. на КОС на ЛС за срок от 4 години, в сила от 24.02.2014г. Със същата
тази присъда е приложена и разп. на
чл.25 от НК и е определено общо
наказание в размер на 4 години с
присъдата по № 585/2013г. на ДРС, с
която е бил осъден на ЛС за срок от 1 година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК, в сила от 26.04.2013г.
и което е било в съвкупност с деянието по НОХД № 218/2013г. на КОС. Налице е
следователно едно осъждане по см. на чл.29 от НК и доколкото общото наказание
ЛС е в размер не- малко от 1 година и е ефективно, несъмнено „опасния рецидив” следва да се
квалифицира именно като такъв по б.”А” на чл.29, ал.1 НК. Безспорно посоченият
квалифициращ състав на чл.142, ал.3, т.1, пр.2 НК е налице.
Не се
възприема защитната теза на защитника на подсъдимите, че същите са осъществили
не престъпление по чл.142 НК, а такова по
чл.143 НК- принуда. По дефиниция
отвличането е престъпление, при което деецът чрез принуда отвежда на друго
място пострадалия. То може да бъде осъществено с всички възможни форми на
принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с
побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и
най-различни оръдия, като престъплението е довършено с принудителното напускане
на пострадалия на мястото, в което се е намирал. Отвличането е резултатно престъпление,
което се довършва, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може
свободно да се придвижва в
пространството. От друга страна при всички престъпления, свързани с употребата
на принуда, задължително се засяга и свободата на формиране на воля и избора на
поведение. И това е общото между принудата по
чл.143 НК и други престъпления- по чл.142, чл.143А, 152, чл.198-199 НК и
пр. Винаги, когато принудата е включена в даден престъпен състав, сме изправени
пред отношение между общ и специален състав на престъпление и следва да се прилага специалния. Настоящият
случай е именно такъв- налице е поглъщане на фактическия състав на принудата от
престъплението по чл.142 НК. И това е
така, тъй като упражняваната принуда функционално е свързана с невъзможността
на пострадалия да се придвижва по своя воля.
Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия С.М. за виновен в
извършване на престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 Нк вр.ал.2, т.2, пр.1 НК вр. ал.1 НК вр. чл. 29, ал.1, б. „А” НК, а
подсъдимия С.М.- за виновен в извършване на престъпление по чл. 142, ал.2, т.2, пр.1, вр. ал.1 НК.
по наказанието
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,
обуславящи отговорността на подсъдимите, респ. степента на обществена опасност
на деянието и дейците, целите на наказателната репресия по чл.36 НК, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
По принцип степента на обществена опасност на
този вид деяние е висока. Засегнат е по- широк кръг обществени отношения, които осигуряват свободата
на придвижване на човека в пространството. Непосредствен предмет на престъплението е засягане възможността на отделния човек сам да избира къде да
пребивава.
Степента на обществена опасност на подсъдимия С.М. е относително
завишена, доколкото същият има и друго осъждане. Степента на обществена
опасност на подс. С.М. е висока, доколкото същият е осъждан многократно за
тежки престъпления против личността, като само около два месеца преди
настоящето деяние има и друга постановена влязла в сила ефективна присъда за
престъпление по чл.199 от НК.
При определяне на наказанието КОС отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства следните: за подс.С.М.- частичното самопризнание, младата му
възраст и факта, че е баща на три малолетни деца, а за подс.С.М.- частичното
самопризнание и личния мотив за извършване на деянието. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство за подс.С.М. бе отчетено наличието на друго осъждане, а за подс. С.М.- обремененото
му съдебно минало.
Същевременно КОС отчита и други редица смекчаващи отговорността обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние и дейците,
а такива са: наличието на предходни близки взаимоотношения между
подсъдимия С.М. и пострадалата, чието
прекратяване в голяма степен е мотивирало подсъдимия към извършване на
престъплението, факта на роднинство между пострадалата и фактическата съпруга
на подс. С.М.- З.Е., краткотрайната продължителност на отвличането (малко над 1
час), невисокият интензитет на упражнената принуда, обстоятелството, че
пострадалата М.Е. е познавала както нападателите си, така и семейството на
двамата подсъдими. В този аспект конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в рамките на престъпленията от този вид. В основата на
мотивацията за извършването му са междуличностни отношения с битов характер и
емоционални подбуди. Ето защо КОС намира, че всички тези обстоятелства са
многобройни по смисъла на чл.55, ал.1,
т.1 НК. Съпоставяйки конкретната тежест на конкретното престъпление „отвличане”
спрямо многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
значителният им превес на отегчаващите, съдът счита, че дори налагането на
наказание за подс. С.М. в минимален размер от 10 години за престъплението по
чл.142, ал.3 НК, а за подс. С.М.- за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, пр.1 НК- в минимален размер от 7 години би се оказало несъразмерно тежко с оглед
деянието и личността на двамата подсъдими. Ето защо наказанието на двамата
подсъдими следва да бъде наложено под предвидените в закона минимуми. В този
аспект КОС съобрази и високия минимум на предвидената от законодателя санкция,
въведен с последното изменение на нормата на чл.142, ал.2 и 3 НК от 2010 г. (предходните
параметри на санкцията са били между три и десет години). Всички тези
обстоятелства предполагат още по-внимателно индивидуализиране на конкретното
наказание и преценка на всички обстоятелства от кръга на тези по чл.54 НК. Ето
защо КОС счита, че наказанията по отношение и на двамата подсъдими следва да бъдат определени под предвидения в
закона минимум и че следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК.
Съобразявайки всички тези обстоятелства КОС определи следните наказания:
на подс.С.М.- наказание ЛС в размер на 4 години, а на подс.С.М.- наказание ЛС в
размер на 3 години. Така индивидуализираните наказания в достатъчна степен
изпълняват целите на наказанието по чл.36 НК. Те са съразмерни на тежестта на
извършеното престъпление, достатъчни са за постигане на съответните промени в
съзнанието на подсъдимите и превъзпитаването им към спазване на законите и
добрите нрави. Така определените размери на наказанието са достатъчни за постигане целите на специалната превенция
и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия. Същите следва да се изтърпят ефективно, чрез трайно
извеждане на подсъдимите от обществото, с цел осигуряване на превъзпитателния
ефект на специалната превенция. Именно
по този начин в най- пълна степен ще се постигнат съответните положителни
промени в съзнанието на дееца. Именно
чрез ефективното изтърпяване на наказанието двамата подсъдими в най- пълна
степен може да се мотивира да се поправят и впоследствие – да се социализират в обществото. Същевременно по този начин ще
се осъществи и генералната превенция- а
именно осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието върху
останалите членове на обществото.
За престъплението по чл.142, ал.3 от НК се предвижда и кумулативно
наказание „конфискация” на част или цялото
имущество на виновния С.М.. Доколкото същият не притежава движимо или недвижимо имущество на
територията на страната- срвн. писмо №11-03-818/20.11.2014г. на Община Дупница,
КОС не наложи това наказание.
Така определеното на подс.С.М. наказание
ЛС бе определено на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
режим за изтърпяване на наказанието „строг”.
На осн. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС КОС настани
този подсъдим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК бе
приспаднато времето, през което С.М. е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, считано от 05.04.2014 г. до влизане на присъдата в
сила.
Същевременно КОС констатира, че наложеното
на С.М. наказание общо наказание ЛС в
размер на 4 години по НОХД № 218/2013г. по описа на КОС, което е било влязло в
сила на 24.02.2014г., не е било изтърпяно към датата на настоящето деяние-
04.04.2014г. Това обстоятелство обуслови задължението на КОС на основание чл. 27, ал. 1 и 2 от НК да
присъедини изцяло настоящето наказание „лишаване от свобода” в размер на 4
(четири) години към наказанието по НОХД № 218/2013 г. по описа на КОС, което също
е размер на 4 години „лишаване от
свобода”. Това присъединяване е изцяло на осн. чл.27, ал.2 НК, доколкото наказанието
по настоящата втора присъда е наложено за престъпление, представляващо „опасен
рецидив”.
По идентичен начин по отношение на подс.С.М. КОС на осн. чл.61 т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг” и на
осн. чл. осн. чл.60, ал.1 ЗИНЗС го настани в затвор. При определяне на режима
на наказанието и типа на затворническото заведение КОС се съобрази с
обстоятелството, че подс.С.М. вече е осъждан за друго престъпление от общ
характер, поради което нормата на чл.59 ЗИНЗС не може да намери приложение.
На
осн. чл.59, ал.1 НК КОС приспадна времето, през което подс.С.М. е бил задържан
по реда на чл. 64, ал.2 НПК за
времето от 05.04.2014г. до влизане на присъдата в сила.
Като съобрази, че настоящето
деяние на подс.С.М. е извършено в
изпитателния срок на присъдата по НОХД № 585/2013 г. по описа на ДРС, в сила от
26.04.2013 г., с което на С.М. е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 (четири) месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3
(три) години, съдът приложи и разп. на
чл.68, ал.1 НК, като приведе в изпълнение отложеното наказание ЛС по първата
присъда в размер на 4 месеца, което следва да се изтърпи отделно от настоящето
деяние.
Това активизирано наказание също
следва на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС се изтърпи при първоначален режим „строг” в затвор.
по веществените
доказателства и разноските
На осн. чл.53, ал.1,б.”А” НК КОС
постанови отнемане в полза на дръжавата
ва вещественото доказателство – 1 брой метален синджир с жълтеникав цвят
с дължина около 80 см.
На
осн. чл.189, ал.3 НК КОС осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно следните
разноски: по сметка на РУП - Дупница- 190 лв., по сметка на КОС – 40 лв.
разноски за вещи лица и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: