РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. ИВ. ЛЮБ. от гр. София, кв.»Симеоново»,
*******против Наказателно постановление № Р-10-683/02.09.2021 г.,
издадено от заместник –председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.6,
хипотеза първа, предл.първо от Закона за публично предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) за нарушение на чл.221, ал.6 вр.чл.212, ал.1, т.1 във
вр.чл.116в, ал.1 ЗЗПЦК на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон, както и за несправедливост
на наложеното наказание. В тази връзка се сочи, че Решението за прилагане
на ПАМ № 784-ПД/28.10.2020 г. на зам.председателя на КФН било изпратено
на дружеството, а не на заинтересованото физическо лице. Тъй като
решението не било връчено по надлежния ред, то и срокът за изпълнение на
приложената мярка изобщо не е започвал да тече, поради което неправилно
била ангажирана отговорността на жалбоподателя за неизпълнението му.
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи за обективна
1
невъзможност на Л. да изпълни наложената спрямо нея с горепосоченото
решение принудителна административна мярка. Твърди се, че на 02.01.2017
г. акционерите на „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД са приели Политика на
възнагражденията и са определили брутното месечно възнаграждение на
членовете на УС и НС. Приетата политика отразявала волята на ОСА, като
последното оправомощило НС да отговаря за прилагането й. Съгласно
приетата Политика, членовете на двата съвета имали право на променливо
възнаграждение за постигнат резултат от дейността, чийто размер се
определял по реда на раздел втори от Политиката в зависимост от приноса за
дейността. Правото на членовете на УС и НС да получават допълнителни
възнаграждения било прието от ОСА на 02.01.2017 г., а НС бил единствено
упълномощен да изпълни волята на ОСА, като ръководейки се от приетите
критерии за изплащане на допълнително възнаграждение, следвало да
определи конкретен размер на възнаграждението, дължимо за конкретния
член на Съвета, за постигнатите резултати през периода. Ето защо,
жалбоподателят счита, че не е извършено нарушение на разпоредбата на
чл.116в, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
По –нататък в жалбата се твърди, че наложената ПАМ била
незаконосъобразна, тъй като нарушавала чл.17, ал.3 от Конституцията на
РБългания и не била отчетена от страна на АНО пряката приложимост на чл.1
от Протокол № 1 към ЕКПЧОС.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се навеждат доводи за
намаляване размера на наложеното наказание до минимално предвидения в
закона от 5000 лева. Претендира се присъждане на направени по делото
разноски.
В съдебните заседания, проведени по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован се
представлява от юрк.Василева, която в дадения ход по същество оспорва
жалбата, моли съда да я остави без уважение, и да потвърди издаденото НП,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения в тази насока са
изложени и в представени по делото писмени бележки. В същите се прави и
2
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски в
размер над установените в Наредба № 1/2004 г.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.Л. е избрана за член на УС на публичното дружество
„Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК ********* с решение от 02.10.2018 г., което
обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията на 09.10.2018 г.
„Трейс Груп Холд“ АД е вписано под № РГ-05-1385 в регистъра по
чл.30, ал.1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и като
публично дружество е адресат на нормите на ЗППЦК и подзаконовите актове
по прилагането му.
С решение № 784-ПД от 28.10.2020 г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на
основание чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, вр.
с чл. 212, ал. 1, т. 1, вр. чл. 116в, вр. с чл. 215 от ЗППЦК е приложил спрямо
жалбоподателя Д. ИВ. ЛЮБ. ПАМ, с която я е задължил, в качеството й на
член на УС на „Трейс Груп Холд“ АД, да върне по банковата сметка на
публичното дружество недължимо платеното й нетно възнаграждение в
размер на 513 807 лв. за периода м.октомври 2018 г.-м.юли 2020 г. в срок до
30 (тридесет) работни дни от прилагане на ПАМ, като в същия срок следвало
да представи документи пред надзорния орган, удостоверяващи извършеното
плащане.
С писмо изх. № РГ-05-1385-23/29.10.2020 г. на КФН цитираното по –
горе решение било изпратено на дружеството, като същото било получено от
адреса на 03.11.2020 г.
След извършена проверка в КФН било установено, че предоставеният
срок за изпълнение на съдържанието на принудителната административна
мярка е изтекъл на 15.12.2020 г., като в рамките на този срок – на 09.12.2020 г.
с писмо вх. № РГ-05-1385-23 било представено споразумение от 23.11.2020 г.
между Д.Л. и „Трейс Груп Холд“ АД за отсрочване на изпълнението на
приложената ПАМ с решение № 784-ПД/28.10.2020 г. на зам.председателя на
КФН, предвид депозирана от Л. жалба вх.№ 91-01-791/17.11.2020 г. до
3
Административен съд – София област. Според чл.2 от представеното
споразумение задължението на Д.Л. към „Трейс Груп Холд“ АД,
произтичащо от горецитираното решение се отсрочвало с 30 (тридесет)
работни дни от датата на приключване на производството по съдебното
обжалване на решението с влязло в сила съдебно решение.
Извършващите проверката експерти от КФН приели, че представеното
споразумение не представлява изпълнение на приложената ПАМ, тъй като в
КФН в срок до 15.12.2020 г. не били представени документи, удостоверяващи
направено плащане на недължимо платеното възнаграждение, съгласно
решение № 784-ПД/28.10.2020 г. на зам.председателя на КФН. Контролните
органи позовавайки се на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗКФН, според която
обжалването на индивидуалните административни актове на заместник-
председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност"
не спира изпълнението на същите, като при обжалване чл.166 от
Административнопроцесуалния кодекс не се прилага, мотивирали извода, че
Д. ИВ. ЛЮБ. е извършила нарушение по чл.221, ал.6 вр.чл.212, ал.1, т.1
вр.чл.116 в, ал.1 от ЗППЦК.
Предвид така направените констатации на 09.03.2021 г. св.ЕЛ. – на
длъжност младши експерт в отдел «Надзор на публични дружества, емитенти
на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел», управление
«Надзор на инвестиционната дейност» съставила срещу Д.Л. АУАН № Р-06-
161. В акта св.Славова описала фактическите си констатации, посочила че
нарушението е извършено на 16.12.2020 г. в гр. София и дала правна
квалификация на същото по чл.221, ал.6 вр.чл.212, ал.1, т.1 вр.чл.116 в, ал.1 от
ЗППЦК.
Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на
пълномощник на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието
му го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН в КФН също не е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление № Р-10-683/02.09.2021 г., с което
при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
на основание чл.221, ал.6, хипотеза първа, предл.първо от ЗППЦК на Д.Л. е
4
наложена глоба в размер на 6 000 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
представител на жалбоподателя на 14.09.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН; както и от гласните доказателствени средства. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля –актосъставител Славова,
възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че така установената фактическа обстановка не
се оспорва от жалбоподателя. Налице е спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу
административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Извършвайки тази проверка съдът установи, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, предвид нормата на чл. 222, ал.1 ЗППЦК. На основание
т. 1.1.15 от приложената към материалите на делото Заповед на зам.
председателя на КФН № З-249/20.10.2020 г. св.Елена Славова – „младши
експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел” е разполагала с компетентност
да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57, ал.1 от ЗАНН, при спазване
на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
5
наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е
описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на
нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, така че
нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
нарушението и адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Налице е и редовна процедура по връчване на съставения АУАН и
издаденото НП на упълномощен представител на жалбоподателя.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
В случая е ангажирана отговорността на Д.Л., затова, че не е изпълнила
задължението си по приложена спрямо нея принудителна административна
мярка, тъй като в указания срок до 15.12.2020 г. не е върнала по банкова
сметка на публичното дружество „Трейс Груп Холд“ АД недължимо
платено нетно възнаграждение в размер на 513 807 лева за периода
м.октомври 2018 г.- м.юли 2020 г. и не е представила доказателства за това в
КФН.
Според разпоредбата на чл.221, ал.6 от ЗППЦК - В случай на
несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл.
212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 и чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 212а
извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20
000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.
От своя страна разпоредбата на чл.212, ал.1, т.1 от ЗППЦК оправомощава
Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност", когато установи, че поднадзорни лица с действие
или бездействие нарушават ЗППЦК, с изключение на Регламент (EС)
2017/1129, глава шеста и актовете по прилагането им, актовете по
прилагането на ЗППЦК, решения на комисията или на заместник-
председателя, на одобрени от комисията вътрешни актове на "Централен
депозитар" – АД, както и когато се възпрепятства упражняването на
контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са
застрашени интересите на инвеститорите, да задължи поднадзорните лица да
6
предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и
отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на
опасността за интересите на инвеститорите, в определен срок.
Нормата на чл.116в, ал.1 от ЗЗПЦК предвижда, че Публичното
дружество приема и прилага политика за възнагражденията на членовете на
управителните и контролните му органи, като изискванията към политиката
за възнагражденията, приемането, прилагането, оповестяването и
изпълнението й се определят с наредба. Политиката за възнагражденията се
приема от първото редовно годишно общо събрание след придобиване на
качеството публично дружество. Възнагражденията и тантиемите на
членовете на управителните и контролните органи на публично дружество,
както и срокът, за който са дължими, се определят от общото събрание.
В конкретиката на казуса след извършена проверка в КФН било прието,
че е изплатено възнаграждение на член на УС на публичното дружество при
нарушаване на императивната разпоредба на чл.116в, ал.1 от ЗППЦК. С
Решение № 784-ПД от 28.10.2020 г. на Зам. председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, на основание чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 от
ЗКФН, вр. чл. 212, ал. 1, т. 1, вр. чл. 116в, ал. 1, вр. чл. 215 от ЗППЦК, вр. чл.
59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ със следния диспозитив: „Задължавам Д. ИВ. ЛЮБ., в качеството й на
член на управителния съвет на публичното дружество „Трейс Груп Холд“
АД, гр. София, ЕИК *********, да върне по банкова сметка на публичното
дружество „Трейс Груп Холд" АД недължимо платено нетно възнаграждение
в размер на 513 807,00 лв. за периода от месец октомври 2018 г. до месец юли
2020 г. в срок до 30 (тридесет) работни дни от прилагане на принудителната
административна мярка, като в същия срок представи в КФН документи,
удостоверяващи извършеното плащане“.
Съдът не споделя възражението в жалбата за допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения при връчване на процесното решение на
жалбоподателя Л.. Последният своевременно се е запознал със съдържанието
на това решение, дадена му е била възможност за възражения и е обжалвал
същото пред Административен съд – София област, където е било образувано
а.д. № 1224/2020 г. Към настоящия момент спорът е решен с влязъл в сила
7
съдебен акт – Решение № 819/31.01.2022 г. на ВАС, седмо отделение,
постановено по адм. дело № 7707/2021 г. С цитираното решение съставът на
ВАС е отменил решение № 627/25.06.2021 година на Административен съд –
София област по адм.д. №1224/2020 година, като е отменил и решение № 784-
ПД от 28.10.2020 година на заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“. В мотивите на това решение е прието, че „обжалваното решение на
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, в действителност
представлява намеса в имуществената сфера на жалбоподателя. В
решение №17/16 декември 1999 година по к.д. №14/1999 година КС изрично
посочва, че вземанията безусловно се отхващат от конституционноправната
защита на собствеността, съдържаща се в чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията.
Съгласно чл.17, ал.5 от Конституцията, принудителното отчуждаване на
собствеността се извършва въз основа на закона. В случая органът не посочва
конкретна законова норма, която да го овластява да разпорежда
принудително отчуждаване на притезания. Фактите, че Л. е поднадзорно
лице, мярката е в интерес на инвеститорите на публично дружество и
дискрецията на органа в т.1 на чл.212, ал.1 от ЗППЦК е твърде широка, не
променя този извод, доколкото тази широка дискреция следва да се
упражнява в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република
България и международните актове, по които България е страна. Анализът на
чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧОС), в действителност дава основание да
се приеме, че нормативно е предвидената възможност за лишаване от
притезания на определени субекти, но във всички случаи тази възможност
следва да е изрично регламентирана в закон и да се упражнява в интерес на
обществото. Преценката на органа, че упражнява възможността в интерес на
обществото е само една от предпоставките. При липса на изрична правна
норма, която да повелява такава възможност в рамките на надзора
осъществяван от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“,
мярката се изпълва с недопустимо съдържание в противоречие с разпоредбата
на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България и при нарушаване на
принципа в чл.17, ал.3 от КРБ“.
8
Без да извършва косвен контрол върху законосъобразността на ПАМ в
настоящото производство по ЗАНН, съдът може да се позове на фактическите
констатации на съда по прекия контрол, обективирани в мотивите на съдебно
решение на ВАС, а именно че от фактите по делото, които не са спорни
между страните и в настоящото съдебно производство, се установява
осъществено нарушение по чл.116в, ал.1 от ЗППЦК от поднадзорно лице, тъй
като изплащането на сочените възнаграждения и премии представлява разход
на публичното дружество в противоречие със специалния закон, съответно
намалява се финансовия му резултат през процесния период, което безспорно
намалява и доходността на акциите на публичното дружество, т.е. пряко се
застрашават интересите на инвеститорите.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че неправилно и
в нарушение на материалния закон е била ангажирана административно–
наказателната отговорност на жалбоподателя Д.Л. за затова, че не е
изпълнила задължението си по приложена спрямо нея принудителна
административна мярка с Решение № 784-ПД/28.10.2020г. на
Зам.председателя на КФН. Съдът приема, че от обективна страна Л. е
осъществила състава на нарушението, за което е ангажирана
административно–наказателната й отговорност, но същото е несъставомерно
от субективна страна. Последната е била субективно убедена, че сключеното
между нея и публичното дружество „Трейс Груп Холд“ споразумение
поражда правно действие, тъй като след представянето му в КФН с писмо вх.
№ РГ-05-1385/09.12.2020 г. не е била уведомена от надзорния орган, че
същото не изпълнява наложената ПАМ, и че в срок до 15.12.2020 г. следва да
представи доказателства за извършено плащане на дължимата сума по
банковата сметка на дружеството (за да са налице основания да се приеме
умишлено неизпълнение на задължението по приложената ПАМ, въпреки
наличието на парични средства, както твърди процесуалния представител на
АНО). Освен това в издаденото наказателно постановление не се съдържат
конкретни мотиви защо е прието, че нарушението е извършено при
непрадпазлива форма на вина –небрежност.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че жалбата с която е
сезиран е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
9
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който не представи
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, както и за
извършеното им плащане, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-683/02.09.2021 г.,
издадено от заместник –председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.6,
хипотеза първа, предл.първо от Закона за публично предлагане на ценни
книжа (ЗППЦК) за нарушение на чл.221, ал.6 вр.чл.212, ал.1, т.1 във
вр.чл.116в, ал.1 ЗЗПЦК на Д. ИВ. ЛЮБ. е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 6000 (шест хиляди) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10