Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 57
гр. Пловдив, 16.04.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Шигарминова, като
разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №91по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на М.В.У. против решение № 343/14.11.2018г.,постановено по гр.д.№ 59/18г. по
описа на Старозагорския окръжен съд ч частта с която е отхвърлена претенцията
му за обезщетение за понесените неимуществени вреди над присъдения размер от
3 500 лв. до претендирания такъв от 200 000 лв.,вследствие незаконно
повдигнато обвинение по нохд№ 241/2015г.по описа на СтОС,за което е оправдан.Иска
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново с което иска
да се уважи изцяло.Претендира внесената държавна такса за въззивното
производство.
Представителят на
прокуратурата намира жалбата за неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2006г.
окръжна прокуратура гр. Стара Загора внася в окръжния съд обвинителен акт срещу
жалбоподателя М.У. за престъпление по чл. 257 ал.1,пр.2 във вр. с чл. 256 вр. с
чл.20 ал.2 и 4 НК/данъчна измама/Взета му е мярка за неотклонение парична
гаранция от 2 000 лв.Образувано е нохд № 833/2006г. по което с присъда №
26/26.02.2009г. У. е признат за виновен и е осъден на 2г. лишаване от свобода
условно. С решение от 28.10.2009г. по внохд № 239/09г. на ПАС присъдата е
отменена и делото върнато обратно на окръжния съд.
На 10.02.10г.
прокуратурата внася в окръжния съд нов обвинителен акт в който деянията са
преквалифицирани съобразно измененията в НК по чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1
т.6,пр.2,т.7 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1 НК и е образувано нохд.№
85/2010г. по описа на СтОС.Взетата по отношение на У. мярка за неотклонение е
била подписка. На 20.01.2011г. окръжен съд е прекратил производството и е върнал
делото на прокуратурата.
На 25.02.2011г. е
внесен нов обвинителен акт със същата квалификация и е образувано нохд №
186/2011г.Мярката за неотклонение е била подписка. С присъда № 11/27.02.13г.
жалбоподателят е признат за виновен и му е наложено наказание. По протест на
прокуратурата е образувано внохд№109/15г. на ПАС и с негово решение от
02.07.15г. присъдата е отменена и върната за разглеждане от друг състав.
На 08.07.15г. е
образувано нохд № 241/15г. по описа на СтОС по което с присъда № 48/09.11.2016г.
подсъдимият У. е оправдан.
По протест на
прокуратурата от 10.11.16г. е образувано в нохд № 10/17г. по описа на
Пловдивския апелативен съд, по което с решение № 48/16.02.17г. присъдата на
окръжният съд е потвърдена.
По касационна жалба
на другите подсъдими по делото е образувано кнохд № 366/17г. по описа на ВКС,по
което е постановено решение на 15.08.17г. На тази дата е влязла в сила и
оправдателната присъда на У.,съгласно последната тълкувателна практика на
ВКС,въпреки че няма протест по отношение на неговата присъда.
Или наказателното
производство в съдебната фаза по отношение на която се претендира обезщетение
продължава от 11.07.2006г. до 15.08.17г..Обезщетение се претендира само относно
периода от 25.02.2010г. до 15.08.17г. или за 7 години и половина.
Видно от справката за
съдимост жалбоподателя е осъждан общо 7 пъти,като от тях 6 пъти в периода
2010-2013г.,който съвпада с периода в който е протичало наказателното
производство по отношение на което се претендира обезщетение и веднъж през
2002г. В релевантния период е осъждан през 2010г. за престъпление по глава VI Престъпления против
стопанството,Раздел Iа-Престъпления против кредиторите; През
2011г. два пъти е осъждан за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление, в 1-годишен срок от наказването му по административен ред и
веднъж за същото престъпление през 2012г.; през 2012г. е осъждан за измама;
през 2013г. за умишлено внасяне на неверни обстоятелства в официален документ.
Относно вида и
интензитета на понесените страдания са разпитани двама свидетели: Г. Н. без родство
и Й. П. също без родство,но живееща с него на съпружески начала.
Свидетелят Н.
установява,че след като осъдили У.,той започнал да се държи
странно,неадекватно,бил притеснен,че ще си развали семейството.Не работел и
неможел да си намери работа.Всеки от приятелите му го мислел за измамник и
странял от него.Страдал от това че е подведен под отговорност.В заведението му
е ставал свидетел на разправии със жена му,която се притеснявала,че ще влезе в
затвора.Разделил се с нея.Децата му живеели с него до 2015-16г.,после момчето
останало при жена му, а голямата му дъщеря страняла от него.
Показанията на този
свидетел не се възприемат от съда.Същите са неопределени,не е ясно за кой
период говори,за кое осъждане.Както се установи в периода 2010-2013г.У. е
осъждан 6 пъти.Свидетелят говори за факти,които не се твърдят от ищеца,като
оставане без работа,отдръпване на приятели,които го възприемали като
измамник.По отношение на показанията свързани с отношенията в
семейството,показанията му се разминават с тези на свидетелката която живее с
ищеца на семейни начала.Според нея двамата са заживели заедно през лятото на
2013г. и ищецът споделял,че не е виждал сина си.Свидетелят Н. път установява,че
децата му живели с ищеца до 2015-2016г.
Свидетелката П.
установява,че са заживели заедно през лятото на 2013г. и имал притеснения във
връзка с делото си.Вечер се събуждал и получавал главоболие.Живеели
затворено,не се виждали с други хора.У. и споделял,че една от причините за
семейните му проблеми ,било повдигнатото му обвинение.В тази им част
показанията не се възприемат.От една страна свидетелката няма лични впечатления
за семейните проблеми, а от друга страна не става ясно кое от многото обвинения
ги е предизвикало.До 20.05.13г. У. е имал 6 обвинения,респективно присъди.
С оглед така приетата
за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:
Предявеният иск по
чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателен. Държавата в лицето на правозащитните органи
носи отговорност за вреди,причинени от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. На обезщетение подлежат както неимуществените, така
и имуществените вреди,които са в пряка причинна връзка с обвинението в
престъпление.Неимуществените вреди се изразяват в нравствени, емоционални,психически
и психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име
в обществото, чувство на неудобство, притеснение и несигурност, накърняване на
морални и нравствени ценности и социално общуване. Когато съдът е сезиран с
такъв иск се приема,че е сезиран за обезщетяване на неприятните чувства,
усещания и преживявания посочени по-горе, дори и да не са подробно описани в
исковата молба.
Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните, конкретно увреждане на здравето,
специфично увреждане с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда, общественото положение и др. трябва да бъдат посочени и
доказани с всички допустими доказателствени средства.
Ищецът е сезирал съда
с болки и страдания изразяващи се в :влошаване на здравословното му състояние;
опетняване на доброто име и репутация на честен гражданин; унижение; смазано
достойнство; загуба на спокоен сън; негативни преживявания,че му е повдигнато
обвинение, а е невинен;неблагоприятно въздействие върху семейния живот-жената с
която живеел го напуснала,а децата му не искат да го виждат.
Според съда ищецът е
понесъл всички онези неприятни преживявания,които са резултат от наказателното
производство,като притеснение,неувереност, страх да не бъде осъден.Приема се за
доказано,че сънят му е станал неспокоен.
Не се доказаха
твърденията за неимуществени вреди над обичайните за влошено здравословно състояние,което
би могло да стане само със СМЕ. Не се доказаха твърденията за настъпили
разногласия в семейството,чувство на унижение и опетняване на доброто му име на
честен гражданин,смазано достойнство.При 6 осъждания в рамките на две
години и едно осъждане по рано,не би
могло да се приеме,че ищецът се е ползвал с име на честен гражданин и
репутацията му да е накърнена,както и че се е чувствал унижен и със смазано
достойнство
За определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се преценят правно релевантните факти като:
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване,включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му, вида на взетата мярка за неотклонение, как всичко това се е
отразило върху физическото и психическото състояние, на личния и социален живот
и конкретните прояви на преживяванията и др. Безспорно престъплението за които
ищецът е привлечен за обвиняем е тежко по смисъла на закона. Претендират се
негативни преживявания от наказателното производство продължило 7 години. Ищецът
е бил с мярка за неотклонение“подписка“,. Обвинението се е отразило на психо
емоционалното състояние на ищеца с понасянето на онези болки и страдания които
съдът приема за установени и обичайни.
От особено значение
при определяне размера на дължимото обезщетение,е обстоятелството,че в този
период 25.02.10г. – 15.08.17г. спрямо ищеца са се водели още 6 наказателно общ
характер производства,приключили с присъди и неможе да се установи интензитета
на негативните преживявания,макар и обичайни за всяко едно от седемте
наказателни производства.Затова съдът приема,че макар и преживяванията да са
обичайни,не са с голям интензитет.
С оглед критериите за
справедливост и установената съдебна практика,съдът намира че за обезщетяването
на понесените неимуществени вреди ще бъде достатъчна сумата от 3 5 00 лв.
Поради основателност
на главния иск,основателен се явява и акцесорния,като върху главницата се
присъди законна лихва. Такава се претендира от датата на исковата
молба-14.05.18г. Съдът е присъдил законна лихва от 15.08.17г.-датата на влизане
в сила на оправдателната присъда.Поради липса на жалба против решението в тази
част,същото е влязло в сила.
Иска в останалата част до пълния му предявен
размер от 200 000 следва да се отхвърли.
Окръжният съд като е
стигнал до същия извод е постановил е
постановил правилно решение,което следва да се потвърди.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
343/14.11.2018г. постановено по гр.д.№ 59/2018г. по описа на Старозагорския окръжен
съд.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: