№ 249
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000097 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.
Повод за започването му е изходяща от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1258/ 2021 г. по описа
на С. окръжен съд решение № 124 от 22.11.2021 г., с което е отхвърлена
молбата на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** за откриване на
производство по несъстоятелност на „Р.И К.“ АД , ЕИК *********, ****.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност
на решението свързани с неправилна преценка на доказателствата, поискана е
отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се открие
производство по несъстоятелност на „Р.И К.“ АД , ЕИК *********, гр. С.З.
поради неплатежоспособност, евент. свръхзадълженост с всички
произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред
двете инстанции доказателства намери за установено следното:
1
На 28.07.2021 г. в С. окръжен съд е постъпила молба от „Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. С..
“
В същата се сочи, че „Б. ЕООД е универсален правоприемник на „Б.“
ЕАД, ЕИК *********, считано от 06.07.2021 г., като правата и задълженията
на преобразуващото се дружество са преминали изцяло върху
новоучреденото дружество.
Твърди се, че молителят е в трайни търговски взаимоотношения с „Р.И
К.“ АД и има към него изискуеми парични вземания по търговски сделки.
Направено изброяване на сключените между страните сделки в периода
2016 г. - 2021 г., както следва:
- договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г., с който „Б.“
предоставил на „Р.“ за временно и възмездно ползване самостоятелни
помещения, находящи се в гр. С., ул. ****, който договор бил прекратен
едностранно от наемодателя считано от 01.10.2021 г.
- договор за наем на моторни превозни средства от 01.07.2017 г., изменен
с анекс от 03.04. 2020 г., с който „Б.“ предоставя на „Р.“ за временно и
възмездно ползване определен брой леки автомобили. Той бил прекратен
едностранно от наемодателя считано от 01.08. 2021 г.
- договор за предоставяне на спътников капацитет от 01.05. 2016 г., с
който „Б.“ поел задължение да излъчва чрез спътник срещу заплащане 5
телевизионни канала на „Р.“. Той бил прекратен на 01.04. 2018 г.
- договор за разпространение на телевизионни програми (ТВ+ и Ф+) от
01.01.2016г.,
- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма
(„С.+“) от 01.02.2016 г.,
- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма
(“С.+) от 28.04.2016 г.,
- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма
(“К.+) от 28.04.2016 г.,
- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма
(“Е.+) от 28.04.2016 г.,
По тези 5 договора „Р.“ предоставяло срещу заплащане на „Б.“ правото
2
за разпространение на посочените телевизионни програми.
- договор за предоставяне на неизключителни права върху аудио ‐
визуални произведения от 16.06.2020 г., с който „Б.“ предоставя на „Р.“ срещу
заплащане правото да включи аудио визуални произведения в създаваните
от „Р.“ програми.
- споразумение за прихващане от 30.06.2020 г., в което страните
постигнали съгласие за прихващане на насрещни задължения.
След изброяване на сделките молителят е посочил, че по тях е налице
неизпълнение от насрещната страна, т.е. той е носител на изискуеми парични
вземания по търговски сделки. Направена е и индивидуализация на същите.
Така на първо место е посочено, че водени от желанието да уредят
отношенията си по договорите изброени по-горе на 30.06. 2020 г. страните по
тях сключили споразумение за прихващане на вземания и задължения Според
него след прихващане на ликвидни и изискуеми задължения на „Р.“ към „Б.“
(в общ размер от 2 644 004. 70 лв.) с ликвидни и изискуеми задължения на
„Б.“ към „Р.“ (в общ размер от 2 308 497, 30 лв.) останала дължима сума от
„Р.“ в размер от 335 507, 40 лв. с ДДС. За нея била постигната договорка, че
заплащането й ще бъде предмет на допълнително споразумение. Такова не
било сключено, а сумата все още не била изплатена.
В тази връзка се излага становище, че тя при условие, че е била предмет
на прихващане е била изискуема още към 30.06.2020 г. и по тази причина от
Р. се дължи не само тя, но и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД върху същата за
времето от 01.07.2020 г. до датата на подаване на молбата по 625 от ТЗ. То е
определено в размер на 36 553, 03 лв.
Във връзка с договора за предоставяне на неизключителни права върху
аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. се твърди, че „Б.“ предоставило
на „Р.“ срещу заплащане правото да включи аудио-визуални произведения
подробно изброени в приложение към договора, в програмните схеми на
създаваните от „Р.“ телевизионни програми - С. +, К. + и Е. +. В тази връзка
„Б.“ издало за месеците юли-декември на 2020 г. 6 на брой фактури за по
6 000 лв. с ДДС, т.е. за общата сума от 36 000 лв. Плащане по същите не
последвало, като тези вземания не били предмет на Споразумението от
30.06.2020 г. Наред с това е споменато, че съгласно чл. 8, ал. 2 от договора
плащането на цялата дължима сума по договора в размер от 36 000 лв. с ДДС
3
се извършва на равни месечни вноски с краен срок за изплащане 31.12.2020 г.
Така се прави извод, че от 01.01.2021 г. до датата на подаване на настоящата
молба върху сумата от 36 000 лв. се дължи и лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД
в размер на 2 080 лв.
Във връзка с договора за наем на недвижим имот се сочи, че „Б.“
предоставил за временно и възмездно ползване на „Р.“ самостоятелни
помещения в гр. С. срещу задължение на наемателят да заплаща годишна
наемна цена в размер от 13 141, 80 евро, без ДДС платима не по-късно от 31
декември на съответната година. Твърди се, че длъжникът не е заплатил
дължимия наем за 2020 г. , за което била издадена фактура № ********** от
31.12.2020 за 30 843, 75 лв. с ДДС. Изразено е и мнение, че върху нея се
дължи обезщетение по 86 от ЗЗД за времето след 01.01.2021 г. до подаване на
молбата по 625 от ТЗ в размер на 1 782, 08 лв.
Относно договора за наем на автомобили от 01.07.2017 г. се сочи, че с
него наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване три леки автомобила срещу наемна цена от 100 лв., без ДДС
месечно за всеки от тях платима до 31 декември на съответната година. Сочи
се че наемът не бил плащан за месеците юли - декември 2020 г. За същия била
издадена фактура № ********** от 31.12.2020 за сумата от 2 160.00 лв. с
ДДС, като върху същата за времето от 01.02.2021 г. до датата на подаване на
молбата по 625 ТЗ се търси и лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер на 106, 20 лв.
По повод на автомобилите се сочи, че заедно с тях били предоставени и
карти за зареждане на гориво на „О.Б.“ ООД, като зареденото гориво се
префактурирало всеки месец от „Б.“ на „Р.“.
Така били издадени фактура №№ **********/31.07.2020 за 302,94 лева
с ДДС, **********/31.08.2020 за 198,02 лева с ДДС, **********/30.09.2020 за
179,29 лева с ДДС, **********/31.10.2020 за 250,27 лева с ДДС,
**********/30.11.2020 за 349, 81 лева с ДДС, **********/31.12.2020 за
201, 75 лева с ДДС или общо за сумата от 1 482,08 лв., която не била
изплатена.
По- надолу в молбата се говори за отношенията между страните по
договорите за разпространение на телевизионни програми.Твърди се, че в
периода януари - май 2021 г. „Б.“ и „Р.“ водели преговори за условията по
същите.
4
Във връзка с тях се споменава, че на 12.05.2021 г. „Р.“ изпратило на „Б.“
едностранно подписано допълнителното споразумение, в което се съдържали
следните условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано
месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в
размер на 270 000 лева, без ДДС на месец и 30 000 лева без ДДС на месец за
реализиране / излъчване на търговски съобщения ,
б) от 01.01,2021 г. до 30.04.2021 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано
месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в
размер на 250 000 лева без ДДС и 20 000 лева, без ДДС за реализиране /
излъчване на търговски съобщения.
След запознаване с едностранно подписания документ „Б.“ забелязало
някои разпоредби, които не съответствали па търговските договорки между
страните, които обаче не касаели съществените елементи на споразумението,
а именно предмета и цената. Така той изпратило на 17.05.2021 г. по ел. поща
на „Р.“ едностранно подписан от него документ с корекции съдържащ
следните условия:
а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано
месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в
размер на 270 000 лева, без ДДС на месец и 30 000 лева без ДДС на месец за
реализиране / излъчване на търговски съобщения ,
б) от 01.01,2021 г. до 30.04.2021 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано
месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в
размер на 250 000 лева без ДДС и 20 000 лева, без ДДС за реализиране /
излъчване на търговски съобщения.
На база така описаното съдържание на двата документа досежно
дължимото възнаграждение се прави извод за пълно съвпадение относно
предмета на споразумението и дължимото възнаграждение за горните
периоди, т.е. за договореност относно същото
Така е направен извод, че за 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. дължимото
възнаграждение било в общ месечен размер от 324 000 лв. с ДДС, а за
всичките 4 месеца той бил 972 000 лв.
В тази връзка се сочи, че независимо така постигнатите договорености
5
за периода от 01.01.2021 г. до 30.03.2021 г. „Б.“ заплащало на „Р.“
възнаграждение в размер на 360 000 лв. с ДДС на месец за права за
разпространение и 36 000 лв. с ДДС на месец за реклама. Така то заплатило
общо сумата от 216 000 лв. в повече за месеците януари, февруари и март
2021 г.
По този повод се прави извод, че съгласно чл. 55 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание е длъжен да го върне и тези 216 000 лв. подлежат на връщане на
това основание.
По-надолу в молбата е направен анализ на финансовото състояние на
длъжника и извод, че на база същия се достига до заключевие, че „Р.“ е в
състояние на неплатежоспособност, евент. свръхзадълженост.
Това и факта, че молителят е кредитор с изискуемо парично вземане по
търговски сделки са дали основание на „Б.“ да твърди, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника. Посочено е, че началната дата на
неплатежоспособността, евен. свръхзадължеността се определя от съда , но
според молителя тя е 31.12.2016 г.
По делото от страна на длъжника е подаден отговор, в който е взето
отношение за съществуването на посочените в молбата на „Б.“ вземания към
него.
По повод задължението от 335 507,40 лв. не се оспорва същестувване на
вземанията предмет на прихващане. Сочи се обаче, че в споразумението за
прихващане страните се договорили, че заплащането на тази сума ще бъде
предмет на допълнително споразумение. То според трайно установените
отношения между страните щяло да е свързано с последващо прихващане на
насрещни техни вземания и то след натрупването на такива в патримониума
на „Р.“. На тази база се прави извод, че длъжникът няма вина за това и не
следва да понася негативните последици изразяващи се в плащане на законна
лихва за забава върху посочената сума считано от 30.06.2020 г. Наред с това
се сочи, че изискуемостта на сумата от 335 507,40 лв. считано от 30. 06. 2020
г. е обусловена от наличието на доказателства, че молителят е потърсил
длъжника за сключване на допълнителното споразумение и т.н.
На база изложеното е направен извод за недължимост на обезщетение за
6
забава в размер на 36 533,03 лв.
Другото оспорено вземане с отговора е това за неоснователно
обогатяване. Направено е детайлно проследяване на отношенията между
страните за времето след сключване на договорите за разпространение на
телевизионни програми, сключваните анекси към същите, периода на тяхното
действие и т.н.
Също така е оспорено твърдението на молителя, че страните са
постигнали съгласие уреждащо отношенията между тях за времето от
01.08.2020 г. относно размера на дължимото възнаграждение. В тази връзка е
не оспорено твърдението за разменени варианти на споразумение подписани
едностранно от страните, но се твърди, че те имали разминавания, което
изключвало извода наличие на договор независимо от факта, че
разминаването не касаело дължимото възнаграждение.
В тази връзка се прави извод, че не може да става и реч за наличие на
неоснователно обогатяване поради плащането на суми различни от тези, за
които молителят твърди да са дължими за периода след 01.08.2020. г.
В отговора от страна на длъжника е посочено също, че „Б.“ му дължи
суми в размер на 2 357 687 лв. с ДДС, като е пояснено, че в тях не са
включени дължими лихви и неустойки за забава. Молителят бил наясно е
размера на задълженията си към „Р.“, но вместо да заплати или редуцира тези
си задължения чрез извънсъдебно изявление за прихващане инициирал
процес за обявяването на „Р.“ в неплатежоспособност.
Във връзка с така посочения размер на вземания на длъжника към
молителя в отговора се заявя, че се прави в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ,
възражение за прихващане на същите с вземанията на „Б.“ ЕООД към „Р.И
К.“ АД установени със съдебното решение по настоящето дело до размера на
по-малкото от тях.
В отговора е изразено и становище по направения анализ на
финансовото състояние на длъжника в молбата по чл. 625 от ТЗ и е заявено,
че те не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Съдът след събиране на поисканите от страните по делото и относими
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него на база приетата основна и допълнителна счетоводна експертиза
7
е направен извод, че не може да се говори за състояние на
неплатежоспособност, евен. свръхзадълженост и молбата на „Б.“ е била
отхвърлена.
Недоволен от това молителят е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея се излагат доводи за неправилност на решението свързани с това,
че в него липсвали задълбочени мотиви обсъждащи исканията и
възраженията на страните и извършващи анализ на всички показатели от
значение за финансовото състояние на длъжника. В тази връзка е споменато,
че Сз ОС се е задоволил да възпроизведе текста на основното заключение по
делото и респективно да възприеме извода в същото за липсата на състояние
на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.
Изразено и мнение за неправилност на този извод като за аргументация
на същото се говори за неправилно възприемане на констатациите в
експертизата и показателите за ликвидност на дружеството.
Преценката за правилност и законосъобразност на решението на Сз ОС
е обусловена от даване отговор на въпроса са или не са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 607а от ТЗ е посочено, че
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с
ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с
акции.
По въпроса за това що е неплатежоспособност е дадено определение в
нормата на чл. 608 от ТЗ.
В редакцията й към подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е казано, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
- парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или
- публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
8
търговската му дейност, или
- задължение по частно държавно вземане, или
- задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
1 / 3 от работниците или служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца.
По отношение на това що е свръхзадълженост отговор е даден в
разпоредбата на чл. 742 от ТЗ, където е казано, че едно търговско дружество е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения.
В чл. 625 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че
производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена
молба от:
- длъжника, респ. от ликвидатора,
- кредитор на длъжника по търговска сделка,
- Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от
- И.А. „Г.И.Т.“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
Анализът на изложеното по- горе сочи, че основният предмет на спора в
производството чл. 625 от ТЗ е даване отговор на въпроса дали длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост, т.е. е или не е
налице изпадане в състояние на невъзможност паричното
вземане/задължение да бъде изпълнено от страна на търговеца – длъжник,
респ. липсва ли имущество, с което да позволи покриването на тези парични
задължения. При положителен отговор се дължи и установяване на момента,
в който е възникнало това състояние на невъзможност.
Извършването на тази преценка обаче при молба от лице различно от
длъжника задължително е обусловено от това е или не е налице парично
вземане в патримониума на молителя от типа посочен в чл. 625 от ТЗ и само
положителен отговор предполага обсъждане на въпросите касаещи
неплатежоспособността или свръхзадължеността, те.. липсата на везмане от
9
този тип прави молбата неоснователна.
При преценката за това е или не е налице състояние на
неплатежоспособност е нужно да се има предвид, че в разпоредбите на чл.
608, ал. 2-4 от ТЗ от страна на законодателя са предвидени презумпции във
връзка с наличието му. Наред с тях обаче в чл. 631 от ТЗ е казано, че съдът
отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ, когато установи, че затрудненията на
длъжника са временни или че той разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Така от съдържание на разпоредбите на чл. 608 и 631 от ТЗ за състава
на ПАС следва извод, че отговор на въпроса е или не е налице състояние на
неплатежоспособност и началният му момент следва да се даде не само след
проверка дали са налице някои от тези презумпции, но и след изследване на
имущественото и финансово състояние на длъжника. То ще позволи да се
извърши преценка за наличието или липсата на обективната невъзможност
той да изпълнява задълженията си и по точно дали затрудненията свързани с
плащанията се дължат на липса на активи с достатъчна степен на ликвидност
за покриване на краткосрочните задължения.
Казаното до тук съотнесено и със съдържанието на чл. 742 от ТЗ сочи,
че състоянието на свръхзадълженост е функция на неплатежоспособността по
причина, че при последната преценката се извършва на база активи с бърза
ликвидност, а при свръхзадължеността следва да се изследват всички такива.
Изложеното до тук води до извод, че на първо место преценката за
основателността на молбата по чл. 625 от ТЗ на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. С. е обусловена от това дали това дружеството е кредитор на „Р.И К.“ АД,
ЕИК *********, гр. С.З. по търговска сделка или не.
В молбата по чл. 625 от ТЗ молителят говори за сключени между него и
длъжника договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г., договор за наем
на моторни превозни средства от 01.07.2017 г., изменен с анекс от 03.04. 2020
г., договор за предоставяне на спътников капацитет от 01.05. 2016 г., 5
договора за разпространение на телевизионни програми, договор за
предоставяне на неизключителни права върху аудиовизуални произведения
от 16.06.2020 г.
Тези договори за ПАС са от типа посочен в чл. 286 от ТЗ, т.е. са
търговски.
10
В молбата от страна на кредитора са изложени доводи за наличие на
непогасени негови вземания по тези търговски сделки и е направена разбивка
на същите на база правопораждащия ги юридически факт.
Във връзка с договора за наем на недвижим имот се твърди, че
длъжникът има непогасени задължения за наем в размер на 30 843, 75 лв. с
ДДС представляващо наем за 2020 г.
В тази връзка следва да се посочи, че този договор/стр. 17 от делото на
Сз ОС/ е сключен на 04.01. 2016 г. С него „Б.“ е предоставил за временно и
възмездно ползване на „Р.“ самостоятелни помещения в гр. С., находящи се
на четвъртия етаж от собствена на наемодателя административно
производствена сграда на „З.“АД, К.Д.. В договора е направена подробна
индвидиуализация на същите с посочване и на тяхната площ. Общата такава е
определена на 365, 05 кв.м.
От страна на наемателя е поето задължение за плащане на годишна
наемна цена от 3 евро на кв.м. без ДДС или общата такава от 13 141, 80 евро
без ДДС платима не по- късно от 31 декември на съответната година.
Договорът е сключен за срок от три години считано от 01.01.2016 г.,
като е предвидено, че ако до два месеца преди изтичане на срока някоя от
страните не поиска писмено прекратяването му той се счита удължен за нов
срок от три години.
В чл. 11 от договора е предвидена и възможност за прекратяване на
същия с тримесечно предизвестие. Това се споменава по причина, че такова е
изпратено от наемодателя до наемателя и е връчено на последния на
01.07.2021 г., т.е. договорът следва да се смита прекратено от 01.10.2021 г.
От изложеното следва извод, че дължимата наемна цена по договор е в
размер на 15 770, 16 евро с ДДС, респ. с левова равностойност от 30 843, 75
лв. с ДДС. В случая молителят твърди, че тя не му е плащана за 2020 г. и има
вземане в този размер към длъжника. От събраните по делото
доказателства/счетоводни експертизи/, а и становището на ответника не може
да се направи извод за плащане на това задължение.
Наред с това в молбата се твърди, че с оглед неплащане на наема
длъжникът е изпаднал в забава и дължи на молителя и обезщетение по 86 от
ЗЗД в размер на 1782, 08 лв. за времето от 01.01.2021 г. до датата на подаване
11
на молбата по чл. 625 от ЗЗД на 27.07.2021 г.
В тази връзка следва да се посочи, че това вземане безспорно е
породено от търговска сделка. По отношение съществуването на самото
вземане е нужно да се посочи, че на пръв поглед с оглед разпоредбите на чл.
86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 84, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава се дължи от
01.01.2021 г. В чл. 3, ал.4 от договора за наем обаче е предвидена възможност
за заплащане на наемната цена от страна на наемателя в 5 дневен срок от
издаване на данъчната фактура. В случая тази за наема за 2020 г. е издадена
на 31.12.2020 г. и би следвало да се приеме, че същият е платим до 05. 01.
2021 г. В чл. 3, ал. 6 от договора наред с това е материализирана изрична
договореност между страните, че наемателят изпада в забава спрямо
наемодателя при просрочване на задължението с повече от 20 дни. Това
навежда ПАС до извод, че момента на забавата в случая е настъпил на
25.01.2021 г. и законна лихва върху забавеното вземане се дължи от
26.01.2021 г. Размерът на същата за времето от 26.01.2021 г. до 27.07,. 2021 г.
е равно на 1567, 89 лв.
От така изложеното следва извод че вземанията на молителя, за които
по делото не е установено да са погасени чрез плащането им във връзка с
договора за наем на недвижими имоти са в общ размер от 32 411, 64 лв.
Договорът за наем на автомобили е сключен между молителя и
длъжника на 01.07.2017 г./стр.20 от делото на СзОС/. С него „Б.“ предоставил
на „Р.“ за временно и възмездно ползване 5 леки автомобила срещу наемна
цена от 100 лв., без ДДС месечно за всеки от тях.
Уговорено е, че договорът е в сила за времето от 01.07.2017 г. до
01.07.2018 г. и че ако наемателят продължи да ползва автомобилите и след
изтичането му договорът се счита продължен за още 1 година. Договорена е и
възможност за прекратяването му с 1 месечно предизвестие.
По отношение на плащането наемната цена е предвидено, че същата е
платима до 31.07.2017 г. за ползването в периода юли-декември 2017 г. и до
31 януари 2018 г. за ползването януари юни 2018 г.
С анекс от 03.04.2020 г. договорът е изменен досежно броя на
ползваните автомобили-същите са намалели на три. С предизвестие от
01.07.2021 г. договорът е прекратен считано от 01.08.2021 г.
12
В молбата по чл. 625 от ТЗ от страна на наемодателят се твърди, че не е
платена наемната цена за периода юли декември на 2020 г. в размер на 2160
лв. с ДДС. Твърди се и че длъжникът е изпаднал в забава за плащането й от
31.01.2021 г. и за времето до подаване на молбата по 625 от ТЗ дължи и
обезщетение по 86 от ЗЗД в размер на 106, 20 лв.
От отговора на длъжника, а и от представените по делото доказателства
извод за погасяване на тези задължения чрез плащане не може да се направи.
Безспорно е и че в посочения в молбата период длъжника е бил и в забава.
Това води до извод, че по договора за наем молителят има вземани в
общ размер от 2 266, 20 лв.
Друг сключен между молител и длъжник договор е този за за
предоставяне на неизключителни права върху аудио-визуални произведения
от 16.06.2020 г. /стр. 45 от делото на Сз ОС/. С него „Б.“ е предоставил на „Р.“
неизключителното право да включи аудио-визуални произведения/филми,
епизоди на сериали и други подобни/ детайлно описани в Приложение № 1
към договора в програмните схеми на създаваните от него телевизионни
програми /С.+, К.+, Е. +/, като ги излъчва, предава и препредава по безжичен
път и кабел. Предвидено е че този договор влиза в сила от подписването му и
е за срок от 24 месеца, а дължимото във връзка с предоставените
неизключителни права е в размер на 30 000 лв. без ДДС платимо на равни
месечни от по 5 000 лв. без ДДС не по-късно от 31.12.2020 г.
От така изложеното следва извод, че така договореното възнаграждение
по този договор е от 36 000 лв. с ДДС и е изискуемо към 31.12.2020 г.
В случая от страна на ответника с отговора съществуването на това
вземане не е оспорено, като данни за същото се извеждат и от факта на
осчетоводяването му при длъжника. Това води и до извод, чу за времето от
01.01.2021 г. той е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва по 86 от ЗЗД, което до датата на подаване на молбата по 625
от ТЗ е в размер на 2080 лв.
Така общият размер на вземанията породени от този договор според
молителя е равен на 38 080 лв.
В молбата на кредитора се говори и за натрупани негови вземания до
30.06.2020 г. към длъжника в размер на 2 644 004, 70 лв., за които в периода
13
28.02.2017 г.30.06.2020 г. са издадени съответните данъчни фактури. Става
реч и за натрупани задължения към длъжника към 30.06.2020 г. в размер на 2
308497, 30 лв., за които също има издадени данъчни фактури в периода
февруари - юни 2020 г.
Във връзка със същите страните по делото са постигнали на 30.06.2020
г. споразумение за прихващане, като след него длъжникът е останал да дължи
на „Б.“ още 335 507, 40 лв.
По повод споменатите по- горе вземания „Р.“ не оспорва факта, че те са
възникнали от сключени между страните търговски сделки и съществуването
им, т.е. това не е предмет на спор по делото и не подлежи на обсъждане.
По повод на самото прихващане следва да се посочи, че в чл. 103, ал. 1
от ЗЗД е казано, че когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си.
В чл. 104 на ЗЗД пък е посочено, че то се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата и че двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
От изложеното следва извод, че прихващането е способ за прекратяване
/погасяване/ на две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях.
То може да бъде извършено при наличието на две насрещни
задължения/вземания/ за пари или еднородни и заместими вещи. Нужно е
вземането на прихващащата страна да е изискуемо и ликвидно, а насрещното
да е изпълняемо. Настъпване на последиците от прихващането при
наличието на горните предпоставки е обусловено от отправяне на изявление
от един от дължниците до другия и разбира се от получаване на същото.
В случая споразумението материализира изявления за прихващане и на
двете насрещни страни, което сочи, че за тях и двете групи насрещни
вземания са били ликвидни и изискуеми.
Така изложеното съотнесено с факта за липсата на твърдения, а и на
доказателства за погасяване на сумата от 335 507, 40 лв. води до извод, че
молителят е носител на вземане породено от търговски сделки в този размер
към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. В подкрепа на този
14
извод е и факта, че видно от заключенията на счетоводната
експертиза/основно и две допълнителни/ в счетоводството на длъжника са
отразени вземания на молителя, т.е. задължения на длъжника в този размер,
като във връзка със същите са отразени и фактури, които са описани в
споразумението за прихващане.
Реално тук се спори не за съществуване на вземане в този размер, а тава
дали върху него следва да се начислява и обезщетение в размер на законната
лихва.
С оглед даването отговор на този въпрос е нужно да се спомене, че след
погасяване на вземанията до тези с по-малък размер /в случая това са
вземанията на „Р.“/ тези на „Б.“, които не са се погасили с прихващането са
останали изискуеми от датата на падежирането им и за тях длъжникът е в
забава от същата. В случая за ПАС постигнатата в споразумението за
прихващане уговорка, че те ще бъдат предмет на друго споразумение не се
променя момента на тяхната изискуемост. За съда с нея просто е утомнено, че
страните допълнително ще се разберат за начина на погасяването им.
По тази причина е логичен и извода, че за периода 30.06.2020 г. до
подаване на исковата молба върху вземането в размер на 335 507, 40 лв. се
дължи и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. То е в размер на 36 553, 03 лв.
Така общо дължимата сума за неплатените вземанията възникнали до
30.06.2020 г. и лихвата по 86 от ЗЗД до датата на подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ е в размер на 372 060, 43 лв.
От така изложеното следва извод, че молителят към момента на
подаване на молбата станала причина за започване на настоящето
производство има общо вземания породени от търговски сделки в размер на
444 818, 27 лв.
С молбата по 625 от ТЗ „Б.“ твърди да е носител на още две вземания
към длъжника.
Първото е за сумата 1 482,08 лева с ДДС.
За нея е казано, че стойността на зареденото за ползваните по договора
за наем гориво от „О.Б.“ ООД. Споменава се, че те били предоставени за
ползване на наемателя заедно с карти за зареждане на гориво на „О.Б.“ ООД,
като зареденото гориво се префактурирало всеки месец от „Б.“ на „Р.“. Така
15
на база това префактуриране били издадени 6 фактури за месеците юли-
декември 2020 г. на спомената по- горе обща стойност.
По повод на същата е нужно да се спомене, че договореност за
предоставяне на такъв тип карти ведно с отдадените под наем автомобили
липсва. Това изключва извода, че това вземане е във връзка с този договор.
От друга страна търговията с горива се извършва съобразно изискванията на
Закона за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход. По делото няма данни
молителят да е търговец имащ право да извършва дейност по този закон, респ.
не може да се приеме, че споменатото префактуриране удостоверява вземане
по търговска сделка. Реално в случая молителят твърди да има вземане за
възстановяване на платена от него цена на бензин в полза на „О.Б.“ ООД за
ползвано от трето лице гориво.
Изложеното води до заключение, че се касае за вземане по чл. 55 и сл.
от ЗЗД, а не такова по търговска сделка и то с оглед неоспорването му от
ответника би следвало да се взема предвид само ако се достигне до извод,че
молителят е кредитор от кръга посочен в чл. 625 от ТЗ и се пристъпи към
обсъждане на това дали по отношение на длъжника е налице състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.
В молбата се твърди, че „Б.“ има и вземане към „Р.“ за сумата от
216 000 лв. За нея се твърди, че се явява надплатена и недължима сума за
месеците януари-март 2021 г. във връзка с изпълнение на задължение на
молителя към длъжника по цитираните по - горе договори за разпространение
на телевизионни програми. Това според молителя прави същата получена без
основание и се свързва с породено в патримониума на длъжника задължение
за връщането й с оглед разпоредбите на чл. 55 от ЗЗД
Така изложеното води до логичен извод, че това вземане безспорно не е
такова породено от търговска сделка. По тази причина то при условие, че
съществува би следвало да се взема предвид само при определяне на
финансовите показатели на длъжника с оглед даване отговор на въпроса за
липсата или наличието на състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост.
В случая съдът се изразява условно във връзка с даване отговор на
въпроса за изпадане на длъжника в това състояние по причина, че по
16
отношение на вземанията описани по- горе и поредни от търговски сделки с
отговора на длъжника и в срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ е направено
възражение за прихващане на същите с негови насрещни вземания към
молителя на обща стойност 2 357 687 лв. с ДДС.Същите в отговора са
индивидуализирани чрез изброяването на 10 бр. фактури и 4 броя данъчни
дебитни известния.
По повод на това защитно възражение на първо место е нужно да се
даде отговор е или не е налице възможност за разглеждането му в
производство по чл. 625 от ТЗ.
По този повод следва да се посочи, че съгласно чл. 629, ал. 4 от ТЗ до
приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на
кредитор в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се
правят възражения и да се представят писмени доказателства. Това води до
извод, че длъжника в същото може да прави всякакви защитни възражения
свързани с фактите и обстоятелствата от значение за решаване на спора
предмет на това производство.
Той както се спомена и по - горе е свързан с това е или не е налице
състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост и началната дата на
същите, но в случаите на производства започнали по инициатива на лице
различно от длъжника разрешаването му е обусловено от това молителят да
от кръга посочен в чл. 625 от ТЗ. Това от своя страна води до извод, че
длъжника в това производство може да се защитава като оспори твърденията
на молителя за това, че е кредитор от този тип. Сред възможните варианти за
защита е и възражението за погасяване на съответните вземания, а сред
възможните способи за погасяване с оглед разпоредбите на ЗЗД е и
прихващането.
Изискванията към същото бяха споменати по- горе, но в случая следва
да се има и предвид, че такова може да бъде извършено извънсъдебно, но и
съдебно при наличие на спор за съществуване на вземанията.
В случая, както се спомена от страна на длъжника е направено
възражение за прихващане на негови вземания с посочените в молбата по 625
от ТЗ вземания на кредитора породени от търговска сделка. Размерът на тези
вземания длъжникът определя на 2 357 687 лв. с ДДС.
От страна на кредитора в рамките на производството на конкретно
17
становище за съществуването им не е взето, но е направеното искане за
изготвяне вариант на счетоводната експертиза без да се вземат предвид
вземанията на длъжника към молителя.
Експертиза в този вариант е изготвена пред Сз ОС, както и пред ПАС с
оглед поставеното от него изискване вещото лице да отговори на поставените
пред Сз ОС въпроси като вземе предвид и счетоводните данни за целия
период на 2021 г.
Така от съдържащата се информация в приетите от СзОС, а и в
заключението прието от ПАС е видно, че дължимите от „Б.“ на длъжника
суми към 31.08.2021 г. са в размер на 2 419 687 лв., а към 31.12.2021 г. са в
размер на 2 563 687 лв.
От тези суми според експертизата приета в Сз ОС, а и от ПАС „Б.“ е
осчетоводил/признал/ издадени от „Р.“ фактури за вземания на обща стойност
от 475 683 лв., както следва:
- фактура № ********** от 01.12.2020 г. за 341 683 лв. с ДДС,
- фактура № ********** от 26.02.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС,
- фактура № ********** от 31.03.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС,
- фактура № ********** от 29.04.2021 г. за 24 000 лв. с ДДС,
- фактура № ********** от 31.05.2021 г. за 24 000 лв. с ДДС и
- фактура № ********** от 30.02.2021 г. за 24 000 лв. с ДДС.
Това признание съобразено с казаното по- горе досежно вземанията на
молителя към длъжника от търговски сделки води до извод, че са налице
предпоставките за прихващане.
Общият размер на вземанията на длъжника, както се спомена е 475 683
лв. Тези на молителя към длъжника породени от търговски сделки са 444 818,
27 лв. В тази последна сума са включени и такива по 86 от ЗЗД размер на
40 307, 12 лв. определени от датата на падежа на отделните вземания до
датата на предявявани на молбата по чл. 625 от ТЗ. В случая с оглед
правилото на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД моментът на погасяване безспорно е по-
ранен от датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Това би следвало да
доведе до извод , че и обезщетението по 86 от ЗЗД е в по- малък размер. За
ПАС същият не е нужно да се изчислява по причина, че вземанията на
молителя породени от търговска сделка са по- малки от тези на длъжника и
18
във всички случаи следва да се считат погасени .
Това изключва извода, че той е кредитор от типа посочен в чл. 625 от
ТЗ. По тази причина следва да се направи заключение за неоснователност на
молбата му по чл. 625 от ТЗ, без да е нужно да се обсъжда финансовото
състояние на длъжника и да се преценява преди това съществуване на
вземане по 55 от ЗЗД в размер на 216 000 лв..
Такъв е крайния извод на Сз ОС, което налага решението му да се
потвърди , но по изложените по- горе съображения.
Съответно „Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд и
платените от бюджета на съда 400 лв. за възнаграждение на вещо лице
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1258/ 2021 г. по описа на
С. окръжен съд решение № 124 от 22.11.2021 г., с което е отхвърлена молбата
на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** за откриване на производство по
несъстоятелност на „Р.И К.“ АД , ЕИК *********, ****.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд
платените от бюджета на съда 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19