№ 82
гр. Русе, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20234501000073 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ватия Кварц“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Л.К., против решение
№ 1424/14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6644/2021 г. по описа на
Районен съд Русе, с което са уважени предявените против него искове.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на
материалния закон, необоснованост, както и нарушение на
съдопроизводствените правила, подробно посочени в жалбата. Иска се
неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане на
направените разноски.
Ответната страна „Агро Вам“ ЕООД Русе, ЕИК *********, е
подала отговор чрез пълномощник адвокат В. С., в който заявява становище
за неоснователност на въззивната жалба, по изложени в него съображения и
иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното
производство.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
1
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, постъпила е в законния
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 76 от ЗС и чл. 82 от ЗЗД, предявени от „Агро Вам“
ЕООД гр. Русе против „Ватия Кварц“ АД гр. София.
Ищецът твърди, че е придобил държането на земеделска земя за
временно и възмездно ползване, представляваща имот № 66229.13.26 в
землището на гр. Сеново, местността „Испиденца“, с площ 30.006 кв. м.,
трета категория, чрез сключен договор за наем на земеделска земя, вписан в
Службата по вписвания гр. Русе с вх. № 5426/26.05.2021 г., дв. вх. рег. №
5369, акт 181, том 3. На 21.10.2021 г. установил, че имотът бил изцяло
разкопан по неговия контур, като рововете били с дълбочина 1,5-2 метра и със
земни насипи на същата височина. Достъпът до имота бил изцяло ограничен,
а обработката му – невъзможна, с което държането му върху същия било
отнето по скрит начин. Увреждащите действия на ответника го лишавали от
възможността да реализира търговска печалба, която определя в размер 300
лв./дка, или общо в размер 9 000 лв. пропусната полза. Освен това, ищецът не
можел да получи и полагащото му се подпомагане от ДФ „Земеделие“,
Разплащателна агенция като земеделски стопанин, обработващ земеделски
площи, в размер на 212.48 лв./хектар, или общо в размер 637.44 лв. вреда. С
писмо от 11.08.2021г. бил уведомен от ОСЗ гр. Ветово, че ответникът „Ватия
Кварц“ АД е подал заявление по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022 г., легитимирайки се с нотариален
акт като собственик на същия имот № 66229.13.26. Твърди, че правото му да
ползва наетия имот е възникнало преди да възникне правото на собственост
на ответното дружество, поради което му е непротивопоставимо. Договорът
за наем бил вписан и поради това бил противопоставим на последващи
приобретатели, съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД. От това следвало, че
задълженията му по договора за наем от 05.02.2021 г. продължавали да
съществуват, респ. дължал на наемодателя годишна наемна вноска в размер
на 50 лв./дка или сумата 1 500 лв. до края на стопанската 2022 г. Предвид
2
правоприемството по наемния договор, вследствие прехвърляне на
собствеността, задължението за плащане на наемната цена било към
ответника.
На основание изложеното, ищецът е поискал от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „Ватия Кварц“ АД да му възстанови
държането на имот № 66229.13.26, намиращ се в землището на гр. Сеново,
местността „Испиденца“, с площ 30.006 кв. м., трета категория, отнето по
скрит начин; да възстанови процесната земеделска земя във вид, годен за
земеделско ползване, като отстрани направените ровове и земни насипи по
контура на имота; да му заплати сумата 9 000 лв. обезщетение за
имуществени вреди от пропуснати ползи поради невъзможност да ползва
имота за стопанската 2021/2022 г., както и да му заплати сумата 637.44 лв.
обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, представляващи
неизплатена парична помощ по СЕПП, поради невъзможност да обработва
имота, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Ответникът взема становище за неоснователност на предявените
искове, като възразява да е отнел по скрит начин държането върху горния
имот. Твърди, че ищецът е знаел предварително и е изразил недвусмислено
съгласие с планираните дейности по разкопаване, които били извършени с
оглед осъществяване дейността на ответника като концесионер. При
придобиването на имота не бил уведомен, че праводателите му и ищецът са
сключили на 05.02.2021 г. нов десетгодишен договор за наем на същия имот.
Представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че договорът за наем
не е бил вписан към момента на сключване на сделката за покупко-продажба
с нотариалния акт. Възразява ищецът да е упражнявал трайна фактическа
власт върху наетия имот към сочената дата 21.10.2021 г., тъй като бил
изгубил държането на същия още на 15.10.2021 г. Възразява и срещу
твърдението, че държането на наетата земеделска земя е отнето по скрит
начин, тъй като на 26.05.2021 г. била проведена среща между законните
представители на страните, на която ищецът бил уведомен за планираните от
„Ватия Кварц“ АД след 01.10.2021 г. изкопни дейности. На тази среща
представителят на ищеца изразил съгласие с така планираните от ответника
3
намерения. Оспорва претенциите за възстановяване държането на имота, за
ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, поради противоправното разкопаване на същия и за
пропуснати ползи от нереализирана селскостопанска продукция през
стопанската 2021/2022 г. от неподлежаща на изплащане парична помощ по
СЕПП.
След анализ на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове по чл. 76 от ЗС и
чл. 82 от ЗЗД са основателни, тъй като ищецът доказал качеството си на
държател към момента на твърдяното отнемане с вписания договор за наем на
имота, предхождащ вписването на сделката за придобиване на същия от
ответника, както и че последният е отнел вещта по скрит начин към
определен момент – 15.10.2021г. Съдът е приел, че отнемането на имота е по
скрит начин, защото било извършено по време, когато ищецът не бил в имота,
нито негови служители или работници са се намирали там. От показанията на
свидетелката Л.А., които не били оспорени, се установявало, че ищецът не е
знаел предварително за разкопаването на имота, поради което отнемането на
държането е станало скрито по отношение на него, както и до момента
достъпът на ищеца до имота бил ограничен. От заключението на вещото лице
по изготвената техническа експертиза, се установявало, че по северозападната
граница на поземления имот била изкопана траншея с променлива дълбочина,
достигаща на места до 1.30 – 1.50 м. и широчина около 7.00 м. Изкопните
земни маси били складирани по границата на траншеята и образували насип,
който ограничавал имота от съседните, а височината на насипите на места
достигала 3 – 4 метра. За да се използва имотът било необходимо теренът да
се подравни и да се възстанови в предходния си вид. Следователно, по
смисъла на чл. 357, ал. 1 от ГПК, било установено както наличието на
фактическа власт върху имота, така и нарушението на държането. На това
основание съдът е приел иска за възстановяване държането на процесния
имот за основателен и е осъдил ответника да възстанови държането му,
отнето по скрит начин и да възстанови същия имот във вид, годен за
земеделско ползване, като отстрани направените ровове и струпаните земни
маси по границите му. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от пропуснати ползи поради невъзможност да се ползва имотът за
стопанската 2021/2022 г. вследствие отнето държане на същия по скрит начин
4
също е приет от първоинстанционния съд за основателен и е уважен за сумата
9000 лв. Основателен според съда е и искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от пропуснати ползи, представляващи неподлежаща на
изплащане парична помощ по СЕПП, поради невъзможност да се обработва
имота и като такъв е уважен за сумата 637.44 лв., заедно със законната лихва
от предявяване на иска – 07.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Тези изводи на районния съд според настоящия състав са
неправилни, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове за защита на
отнето държане. Разпоредбата на чл. 76 от ЗС дава защита на всяка
фактическа власт, отнета по скрит начин или чрез насилие. Искът по чл. 76 от
ЗС защитава не само владението, но и държането на недвижими имоти. В
хипотезата на текста не се изисква владението или държането да е
продължило определен период от време, а е достатъчно тяхното установяване,
макар и само за един момент. Без значение е на какво основание почива
владението или държането. Защитата по чл. 76 от ЗС може да бъде упражнена
срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин,
вкл. и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат
факта на владението, респективно държането и на нарушението – чл. 357, ал.
1 от ГПК. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има
качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното
отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства.
Трябва да се докаже, че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие
или по скрит начин към определен момент. За тези обстоятелства отново са
допустими всякакви доказателствени средства. В този смисъл е константната
съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда, например
Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о.,
Решение № 733 от 04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г. о. и др.
За да се приеме за основателен предявеният иск, е необходимо
кумулативното наличие на следните факти: 1. ищецът да е упражнявал
фактическа власт – държане върху спорния имот към датата на отнемане на
държането (21.10.2021 г. според заявеното в исковата молба); 2. фактическата
власт да е отнета от ответника или от негово име по скрит или насилствен
5
начин; 3. понастоящем имотът да е във фактическата власт на ответника.
Последното обстоятелство е безспорно между страните по делото, доколкото
ответникът изрично признава, че е извършил изкопни работи в процесния
имот. Останалите обстоятелства са спорни по делото и установяването им е
изцяло в тежест на ищеца.
От доказателствата по делото се установява, че „Агро Вам“
ЕООД, представлявано от управителя А.К., е сключил на 05.02.2021 г.
договор за наем на земеделска земя с Б.С.П., с нотариална заверка на
подписите, за срок от десет години. В чл.17 от същия е посочено, че той влиза
в сила автоматично след изтичане на договора вписан под №32, том 6,
партида 4342, вх. Рег.№4452 от 15.04.2011г. Договорът е вписан в Служба по
вписванията гр. Русе с вх. рег. № 5426/26.05.2021 г. Съгласно посоченото в
чл. 1 от договора, наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване
на наемателя собствена земеделска земя – общо 106.795 дка, намираща се в
землището на гр. Сеново, общ. Ветово, в т. ч. и процесния имот №
66229.13.26 в местността „Испиденца“ с площ 30.006 дка, трета категория. В
чл. 14.4 от същия договор е предвидена хипотеза за неговото прекратяване,
когато наетата земя бъде отчуждена по съответния законов ред за
неземеделски нужди.
От представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 25/26.05.2021 г., том ІІІ, рег. № 4759, дело № 311/2021 г. на нотариус
Р.П., вписан в СВ Русе с вх. рег. № 5447/26.05.2021 г. е видно, че Б.С.П. и
С.И.П. са продали на „Ватия Кварц“ АД гр. София, представлявано от
изпълнителния директор Л.К., поземлен имот с идентификатор 66229.13.26 по
КККР на гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе, одобрени със Заповед РД-18-
682/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот гр. Сеново, местност „Испиденца“, с площ 30 012 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 013026, при граници на поземления имот: поземлени имоти
№№ 66229.13.105, 66229.13.25, 66229.13.45, 66229.13.44, 66229.13.46,
66229.13.47, 66229.13.48 и 66229.13.49. Вследствие на това, приобретателят
на наетия имот по цитирания по-горе наемен договор е заместил наемодателя
като страна по него. По делото е установено, че на 26.05.2021 г. в 09:44:46 ч. е
постъпило заявление от нотариус Веселина Андреева за вписване на договор
6
за наем, с вх. № 5426, вписан като Акт № 181, том 3, приключен в 15:07:08 ч.,
а на същата дата 26.05.2021 г. в 14:06:20 ч. е постъпило заявление от нотариус
Р.П. за вписване на нотариален акт за покупко-продажба с вх. № 5447, вписан
като Акт № 55, том 15, дело 3031, приключен в 15:52:03 ч. Със Заповед на
Зам. кмета на Община Ветово от 04.11.2021 г. и на основание чл. 129, ал. 2 и
чл. 134, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 108, ал. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, е одобрен
ПУП-ПЗ (План за застрояване) на ПИ 66229.13.26, местност „Испиденца“, с
площ 30 012 кв. м. в землището на гр. Сеново, с което територията на
поземления имот е определена като територия за „Кариера за добив на
каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина“. С Решение на
Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието от
26.05.2022 г., е променено предназначението на общо 60 703 кв. м.
земеделска земя за реализиране на обект „Кариера за добив на каолинова
суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина“ от Находище „Златен
дол“, в това число и поземлен имот с идентификатор 66229.13.26 по КККР на
гр. Сеново, местност „Испиденца“. По делото са разпитани свидетели, които
изнасят данни в подкрепа твърденията на двете страни. Според свидетелите
на ищеца – И. и А., дружеството обработвало земеделска земя в землището на
гр. Сеново, местност „Испиденца“, като целият масив бил 1 016 дка. През м.
октомври 2021 г. след като били ожънали реколтата от царевица, се върнали
да орат, но установили, че един от имотите с площ около 30 дка бил затрупан
с камари пръст, за които представители на ответното дружество потвърдили,
че те са изкопали и натрупали земята с камарите пръст, защото били
собственици. Същевременно, през 2021 г. в деловодството на дружеството не
било получавано нито устно, нито писмено уведомление за разкопаване на
имота и за извършване нещо в него. Свидетелите на ответната страна Г. и К.
изнасят данни за проведената на 26.05.2021 г. среща във вила в гр. Сеново
между представителите на „Ватия Кварц“ АД и „Агро Вам“ ЕООД, на която
ищцовото дружество било уведомено, че ответникът е придобил процесния
имот и след 01.10.2021 г. ще го обработва, на което ищецът не се
противопоставил. На тази среща изпълнителният директор на „Ватия Кварц“
АД Л.К. прочела текста на съставения по-рано в същия ден нотариален акт,
според който дружеството е станало собственик на процесния имот, а
управителят на „Агро Вам“ ЕООД А.К. не казал, че има нов десетгодишен
договор за наем за същия поземлен имот и не реагирал на прочетеното от К..
7
Свидетелят К. лично присъствал при разкопаването на имота, което станало
на 15.10.2021г.
Изложените обстоятелства, на първо място, не установяват по
безспорен и несъмнен начин, че ищцовото дружество е упражнявало
фактическа власт върху спорния имот. Напротив, от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото, се
установява, че в резултатите от автоматични проверки на въведените данни за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021, за заявлението УРН
246751 от 08.04.2021 г., с име на кандидата „Агро Вам“ ЕООД, не е отразен
парцел с идентификатор 66229.13.26. Имотът не се открива, тъй като към
датата 08.04.2021г. същият не се обработва, т.е. още към тази дата той не е
бил в държане на ищеца. Следователно, на 15.10.2021 г. ответното дружество
е извършило описаните в исковата молба изкопни дейности в собствения си
имот, без да е отнемало държането му от другиго, включително и от ищеца,
поради това, че още към 08.04.2021 г. последният не го е обработвал и не го е
включил в заявлението си за подпомагане.
Настоящият състав счита за пълнота на изложеното да добави и
това, че към настоящия момент договорът за наем от 05.02.2021 г., от който
ищецът черпи права, е прекратен на основание чл. 14.4 от същия / когато
наетата земя бъде отчуждена по съответния законов ред за неземеделски
нужди/. Такъв законов ред е спазен с приетото Решение № КЗЗ-08/26.05.2022
г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието, с
което в т. 110 е променено предназначението на общо 60 703 кв. м.
земеделска земя, шеста категория, неполивна, собственост на „Ватия кварц“
АД, за реализиране на обект „Кариера за добив на каолинова суровина и
кварцов пясък в каолиновата суровина“ от Находище „Златен дол“, в това
число и на поземлен имот с идентификатор 66229.13.26 по КККР на гр.
Сеново, местност „Испиденца“. След като е променено предназначението на
ПИ с идентификатор 66229.13.26, ищецът не би могъл да го използва според
уговореното в договора като земеделска земя. С прекратяване на договора
обаче, за ищеца е отпаднало и качеството държател на същия.
На следващо място, дори да се приеме, че дружеството е
осъществявало фактическа власт върху спорния имот, каквито данни изнасят
свидетелите на ищеца, твърдейки, че през м. октомври 2021 г. след като били
8
ожънали реколтата от царевица, се върнали да орат, но установили, че един
от имотите с площ около 30 дка бил затрупан с камари пръст, то не се
установява държането да е отнето по скрит начин, както се поддържа от
ищеца. Първоинстанционният съд е кредитирал безкритично показанията на
тази група свидетели, но не е отчел, че същите са служители в ищцовото
дружество и като такива са заинтересовани. За да се приеме, че нарушението
е извършено по скрит начин, е необходимо то да е извършено не просто в
отсъствие на държателя, а по начин или по време, при които възприемането
му от последния да е невъзможно или затруднено. В конкретния случай
такива обстоятелства не се установяват. Напротив, от показанията на
свидетелите Г. и К., които не са заинтересовани от изхода на спора, се
установява, че на 26.05.2021 г. е проведена среща между представителите на
„Ватия Кварц“ АД и „Агро Вам“ ЕООД във вила в гр. Сеново, на която
представителят на ищцовото дружество А.К. е уведомен, че ответникът е
придобил процесния имот и след 01.10.2021 г. ще го обработва, т.е., заявено е
намерението на собственика да влезе във владение на имота си, на което
ищецът не се е противопоставил. На тази среща изпълнителният директор на
„Ватия Кварц“ АД Л.К. прочела текста на съставения по-рано в същия ден
нотариален акт, с който дружеството се легитимирало като собственик на
имота, а К.. не е заявил, че има нов десетгодишен договор за наем за същия
поземлен имот и не е реагирал на прочетеното. Че не е налице отнемане на
държането по скрит начин на процесния имот, извод за това се извежда и от
приложената като доказателство към исковата молба, жалба от „Агро Вам“
ЕООД до РП Русе от 22.10.2021 г. От съдържанието на жалбата е видно и се
сочи, че между представителите на двете дружества са провеждани
многобройни срещи и разговори, свързани с ползването на имота, поради
което ищецът е бил наясно както с намеренията на ответника да извършва
изкопни дейности в спорния имот, така и с предприетите от него действия по
промяна предназначението на имота от земеделска земя в кариера.
При това положение установено с категоричност по делото е само
обстоятелството, че понастоящем ответникът упражнява фактическа власт
върху спорните имоти. Останалите релевантни за спора факти, обуславящи
основателността на предявените искове (че към датата на нарушението
ищецът е държал имотите, фактическата власт върху които да му е отнета от
ответника по скрит начин), са недоказани. С оглед изложеното предявеният
9
иск за връщане на отнето държане с правно основание чл. 76 от ЗС се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото настоящият въззивен състав приема, че не е
установено нарушаване на осъществявано от ищеца държане по смисъла на
чл. 76 от ЗС от страна на ответника, то и извършените изкопни дейности в
процесния имот, представляващи направени ровове и земни насипи по
контура на имота, не се явява неправомерно поведение и при липсата на една
от трите кумулативно предвидени в разпоредбата представки, е налице
неоснователност и на тази искова претенция, предвид което следва да бъде
отхвърлена.
По предявените като акцесорни искове с правно основание чл. 82
от ЗЗД, ищецът претендира пропуснати ползи в размер на 9 000 лв. поради
невъзможност да ползва имота през стопанската 2021/2022 г. и сумата от
637.44 лв., представляваща неподлежаща на изплащане парична помощ по
СЕПП, поради невъзможност да обработва имота, които вреди следва да са
пряка и непосредствена последица от нарушението, произтичащо от
твърдяното нарушаване на държането на ищеца по иска с правно основание
чл. 76 от ЗС и са могли да бъдат предвидени при извършването му. Предвид
изложените доводи относно неоснователността на предявения владелчески
иск, то и акцесорните искове за обезщетение, под чийто състав се подвежда
изложената от ищеца в исковата молба фактическа обстановка и петитум, се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Като е стигнал до противоположен правен извод, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
това постановено друго от Окръжният съд, с което исковете да се отхвърлят.
Предвид основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за производството, които са в размер на общо 990 лв.,
от които: 360 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство и 630 лв. – разноски за въззивното производство, вкл. 360лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1424/14.11.2022 г., постановено по
гр.д.№6644/2021г. по описа на Русенски районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГРО ВАМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 72, магазин „Евростил“, представлявано от В. И.а К..а и
А. И. К.., срещу „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Самоков“ № 28И, представлявано
от изпълнителния директор Л.А. К., иск с правно основание чл. 76 от ЗС за
ПРЕДАВАНЕ на отнетото по скрит начин държане на поземлен имот с
идентификатор 66229.13.26 по КККР на гр. Сеново, общ. Ветово, обл. Русе,
одобрени със заповед № РД-18-682/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Сеново, местност „Испиденца“, с
площ 30 006 кв. м., трета категория, при граници: поземлени имоти №№
66229.13.105, 66229.13.25, 66229.13.45, 66229.13.44, 66229.13.46, 66229.13.47,
66229.13.48 и 66229.13.49, както и за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на същия имот
във вид, годен за земеделско ползване, като се отстранят изкопаните ровове и
земни насипи по границата му; както и предявените на основание чл. 82 от
ЗЗД искове на „АГРО ВАМ“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на „ВАТИЯ
КВАРЦ“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата 9000 лева-обезщетение за
имуществени вреди от пропуснати ползи, поради невъзможност да ползва
имота за стопанската 2021/2022 година, вследствие отнето държане на същия
по скрит начин и сумата 637.44 лв.-обезщетение за имуществени вреди от
пропуснати ползи, представляващи неподлежаща на изплащане парична
помощ по СЕПП, поради невъзможност да ползва/обработва имота, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 07.12.2021 г. до окончателното
изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АГРО ВАМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ № 72, магазин
„Евростил“, представлявано от управителите В. И.а К..а и А. И. К.. да заплати
на „ВАТИЯ КВАРЦ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Самоков“ № 28И, представлявано от
изпълнителния директор Л.А. К., сумата от 990 лв. деловодни разноски за
двете инстанции.
11
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12