№ 169
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502255 по описа за 2021 година
С решение № 263072 от 13.05.2021 г., по гр.д. № 6563/20 г., СГС, І-21 с-
в, отхвърля предявените от М. Л. М. и Д. И. Ш. срещу Прокуратурата на
РБългария искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане
на обезщетения в размер на по 170 000 лева за неимуществени вреди,
причинени от обвинение на ищците в извършване на престъпление, по което
са били оправдани с влязла в сила присъда № 4 от 24.10.2013 г. по ВНОХД №
196/2013 г., АСНС и по което наказателното производство е прекратено с
разпореждане от 22.04.2015 г. по НОХД № 423/2015 г., в сила на 06.07.2015 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците М. Л. М. и
Д. И. Ш.. Изтъкват, че се касае до две отделни обвинения, приключили с две
отделни присъди, водени в едно наказателно производство, едната от които е
оправдателна. Основават се на практика на ВКС, според която се дължи
обезщетение при частично оправдаване. Като молят да се вземат предвид
вредите, причинени от незаконното обвинение, по което е постановено
оправдателна присъда, жалбоподателите претендират да се отмени решението
на СГС и да се уважат исковете им в пълен размер със законната лихва, както
и разноски.
1
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът М. Л. М. твърди, че на 14.10.2008 г. бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 1 вр. чл. 129, ал. 1
НК и чл. 142а , ал. 4 НК по ДП № 758/08 г., РУ Петрич. Образуваното срещу
него наказателно производство било внесено в съд, но след това било
прекратено и върнато във фазата на досъдебното производство, а след
повторното внасяна в съдебна фаза делото било прекратено и съответно
преместено в специализирания съд, където на 22.04.2013 г. била постановено
осъдителна присъда по дело № 2053/12 г. от СпНС. Последната била
отменена в ВНОХД № 196/13 г., АСПНС, в частта за обвинението по чл. 142а
НК, а лицето оправдано, като тази присъда била потвърдена от ВКС с акт от
28.04.2014 г. По отношение на лицето в хода на това производство било
постановено задържане за 72 часа, била взета мярка за неотклонение домашен
арест (16.10.2008 г. – 12.12.2008 г.), а след това и парична гаранция от 10 000
лв. (по-късно намалена на 1000 лв.). Била наложена и забрана да пътува в
чужбина. По производството са проведени близо 20 заседания. Отделно от
това се сочи, че на 21.08.2014 г. срещу лицето е образувано друго досъдебно
производство, като обвинителния акт е внесен в съда по НОХД 423/15 г. при
СПнС, но същото било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Този
акт е бил потвърден от АСпНС на 6.07.2015 г. Ищецът твърди, че спрямо него
е провеждано наказателно преследване в рамките на 5 години, 6 месеца и 14
дни, съгласно уточнение в молба от 25.08.2021 г. пред настоящата инстанция.
Според тези уточнения ищецът претендира от ответника обезщетения както
следва: 40 000 лв. за незаконосъобразното задържане и домашен интерес във
връзка с производството по н.д. № 196/13 г., 60 000 лв. поради незаконно
обвинение по същото дело с оглед оправдателната присъда, както и 20 000 лв.
за нарушение на изискването за разумен срок на производството. Отделно от
това са претендирани 10 000 лв. поради забрана за напускане на страната за
периода 17.10.2008 г- 2.06.2009 г. Във връзка с производството по ВНОХД №
2
423/15 г., СпНС, се претендира обезщетение от 10 000 лв. поради незаконно
задържане, както и 20 000 лв. поради незаконно обвинение, тъй като
производството е прекратено поради това, че лицето не е извършило
деянието.
Ищецът Д.И.а Ш. на свой ред твърди, че на 18.11.2008 г. бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 1 вр. чл. 129,
ал. 1 НК и чл. 142а , ал. 4 НК по ДП № 758/08 г., РУ Петрич. Образуваното
срещу него наказателно производство било внесено в съд, но след това било
прекратено и върнато във фазата на досъдебното производство, а след
повторното внасяна в съдебна фаза делото било прекратено и съответно
преместено в специализирания съд, където на 22.04.2013 г. била постановено
осъдителна присъда по дело № 2053/12 г. от СпНС. Последната била
отменена във ВНОХД № 196/13 г., АСПНС, в частта за обвинението по чл.
142а НК, а лицето оправдано, като тази присъда била потвърдена от ВКС с
акт от 28.04.2014 г. В хода на това наказателно производство ищецът Ш. бил
задържан за 72 часа, била му взета мярка за неотклонение парична гаранция
от 1500 лв., а после подписка, била му наложена забрана да напуска страната
(от 24.11.2008 г.). По производството са проведени близо 20 заседания.
Отделно от това се сочи, че на 21.08.2014 г. срещу лицето е образувано друго
досъдебно производство, като обвинителния акт е внесен в съда по НОХД №
423/15 г. при СПнС, но същото било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК. Този акт е бил потвърден от АСпНС на 6.07.2015 г. Ищецът твърди,
че спрямо него е провеждано наказателно преследване в рамките на 5 години,
5 месеца и 7 дни, съгласно уточнение в молба от 25.08.2021 г. пред
настоящата инстанция. Според тези уточнения ищецът претендира от
ответника обезщетения както следва: 40 000 лв. за незаконосъобразното
задържане за 72 часа, 60 000 лв. поради незаконно обвинение с оглед
оправдателната присъда, както и 20 000 лв. за нарушение на изискването за
разумен срок на производството. Отделно от това са претендирани 10 000 лв.
поради постановената забрана за напускане на страната. Във връзка с
производството по ВНОХД № 423/15 г., СпНС, се претендира обезщетение от
10 000 лв. поради незаконно задържане, както и 20 000 лв. поради незаконно
обвинение, тъй като производството е прекратено поради това, че лицето не е
извършило деянието.
И двамата ищци твърдят, че претърпените вреди се изразяват в
3
преживян стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, влошено
здраве, опозоряване на доброто име, обществен отзвук в медиите, унизително
положение в обществото, страх от посегателство върху личната сфера,
отрицателно обществено мнение.
В постъпила пред САС молба-уточнение вх. № 14875 от 25.08.2021 г.
ищците са заявил изрично, че не поддържат жалбата за причинени
имуществени вреди за сумите от по 10 000 лв. във връзка с претенцията им,
основана на по чл. 2б ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете, като твърди, че са
погасени по давност, считана от 28.04.2014 г. Такъв срок е изтекъл и спрямо
исковата претенция основана на прекратено производство, считано от
6.07.2015 г., тъй като исковата молба е подадена на 8.07.2020 г. Намира още,
че хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е извън приложното поле на ЗОДОВ.
Оспорва наличието на претърпени вреди, както и размера на претенциите.
Сочи, че искането за обезщетяване поради неразумен срок се поглъща от
общата претенция за обезвреда поради незаконно обвинение, като се позовава
на актуална практика – Решение № 12 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 1513/19 г.,
ІІІ ГО, ВКС. Изтъква, че М.М. е бил осъждан по други две производства, а
Д.Ш. – в процесното. Счита, че Прокуратурата не е способствала за
разгласяване на информация за воденото наказателно преследване. Възразява
и срещу искането за лихви, вкл. поради изтекла давност.
Съдът след като се запозна със събраните доказателства и прецени
доводите на страните във въззивното производство, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед постъпила молба уточнение вх. № 14875 от 25.08.2021 г. и
заявеното от ищците изрично становище в т. 1.5, че не поддържат жалбата за
причинени имуществени вреди за сумите от по 10 000 лв. във връзка с
претенцията им, основана на по чл. 2б ЗОДОВ, производството следва да
бъде частично прекратено в тази част, на основание чл. 264, ал. 1 ГПК.
В останалата им част жалбите на ищците са неоснователни.
Няма спор и по делото се установява, че двамата ищци са били обект на
наказателно преследване, като с влязла в сила на 28.04.2014 г. присъда са
били осъдено по част от обвиненията, а в останалата част са били оправдани.
От датата на влизане в сила на присъдата, доколкото в същата се съдържа
4
произнасяне досежно невиновността на лицата, за тях е възникнала
възможност да претендират обезщетение за вреди от незаконното обвинение -
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Приложимата обща петгодишна погасителна
давност обаче е изтекла на 28.04.2019 г., много преди да се подаде исковата
молба на 8.07.2020 г. Ето защо възражението на ответника следва да се уважи
и исковете за присъждане на обезщетение за незаконно обвинение следва да
се отхвърлят, като погасени по давност. Следва да се посочи, че макар
ищците да са формулирали като отделни пера своите претенции за обезвреда
(основавайки същите на незаконосъобразни действия по задържане от 72
часа, домашен арест, неспазване на изискването за разумен срок на
производството, забрана за напускане на страната), няма основание те да
бъдат обсъждани поотделно. Практиката на ВКС, вкл. и тази, на която се
позовава Прокуратурата в становищата си, е приела, че в случая са касае до
поглъщане и не са налице отделни деликтни искове. Искането за обезщетение
обхваща всички неправомерно извършени действия в хода на производството
по незаконно обвинение в извършване на престъпление, като тяхното
естество, продължителност, тежест и пр. намира отражение в определянето на
общия размер на обезвредата. (Така напр. в решение № 358/16.01.2015 г. по
гр. д. № 2026/2014 г., решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на
ВКС, ІV г.о., определение № 3893 от 22.11.2016 г. по гр. д. № 5441/2016 г.,
САС, решение № 147 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4295/2019 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС, определение № 60757 от 5.11.2021 г., по гр.д. № 2292/21 г.). В този
смисъл в разглеждания казус не се касае до паралелни искови претенции, тъй
като би се достигнало до възможност вредите от един и същ увреждащ факт
да се обезщетят неколкократно. По смисъла и на т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г.
на ВКС, ОСГК, основанието на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ поглъща основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както
поглъща и основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. (На съда е
известна и друга, обратна по смисъл, практика – Решение № 122 от 28.10.2020
г., по гр.д. № 611 от 2020 г., ІІІ ГО, според която не е налице „поглъщане“ на
иска по чл. 2б ЗОДОВ и същия е самостоятелен иск, за основателността на
който следва да се извърши преценка дали са се осъществили други правно
релевантни факти, различни от тези по иска в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предвид наличието на разнопосочна практика, постановена по чл. 290 ГПК,
настоящият състав приема, че следва да приложи възприеманата до този
5
момент от съдилищата преобладаваща практика, посочена по-горе).
Що се касае до исковата претенция на жалбоподателите, в частта, в
която същите са претендирали обезщетение поради прекратяване на воденото
срещу тях производство, съдът намира следното:
По отношение на тази искова претенция не може да се приеме, че е
изтекла погасителна давност. Прекратяването на наказателното производство
е стабилизирано на 6.07.2015 г., поради което давността по правило изтича на
6.07.2020 г. Въпреки това, с оглед правилото за спиране на давностните
срокове, установено от чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците, исковата молба, постъпила на
8.07.2020 г. се явява спазила срока.
По своето естество обаче тази искова претенция е неоснователна.
Според чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди и когато
воденото срещу дадено лице наказателно производство бъде прекратено. В
закона обаче е предвидено лимитивно и изчерпателно изброяване на
хипотезите на прекратяване, при които лицето, обект на наказателно
преследване, има право да ангажира отговорността на държавата по реда на
ЗОДОВ – 1) когато производството е прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето (основание, което ищците считат, че е осъществено),
2) когато производството е прекратено тъй като извършеното деяние не е
престъпление, 3) прекратяването е поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или след като деянието е амнистирано. В разглеждания казус
прекратяването на производството е основано на чл. 24, ал.1 т. 6 НПК. От
приложените материали (н.д. № 423/15 и н.д. № 110/15 г.) се установява, че
производството, започнато срещу ищците е било образувано за същото
деяние, за което те вече са били обект на преследване и спрямо тях има
постановена влязла в сила присъда. Този фактически състав (свързан с
принципа „нон бис ин идем“) не е предвиден като основание за ангажиране на
отговорността Прокуратурата по специалния закон. Както е прието в
определение № 474 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 7338/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС (постановено по реда чл. 288 ГПК) включването на нови основания за
прекратяване на наказателното производство във фактическия състав на чл. 2,
6
ал. 1, т. 2 (сегашна т. 3) ЗОДОВ чрез разширително тълкуване е недопустимо.
Отговорността на държавата може да бъде ангажирана, но не и чрез
предявени иск по специалния ЗОДОВ, а по реда на общата отговорност за
вреди по ЗЗД. Такъв иск в настоящият случай не е предявен. Доколкото не се
установява хипотеза от визираните в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, то искът
за обезщетение е неоснователен – не се установява изискуем елемент от
фактически състав визиран в нормата.
По изложените мотиви решението, с което исковите претенции на
жалбоподателите са били отхвърлени, следва да се потвърди изцяло. Разноски
при този изход на спора не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, в която се обжалва
решение № 263072 от 13.05.2021 г., по гр.д. № 6563/20 г., СГС, І-21 с-в, с
която се отхвърлят исковете на М. Л. М. и Д. И. Ш. срещу Прокуратурата на
РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., така
както е посочено в т. 1.5 на молба-уточнение вх. № 14875 от 25.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263072 от 13.05.2021 г., по гр.д. №
6563/20 г., СГС, І-21 с-в, в частта, в която се отхвърлят исковете на М. Л. М.
и Д. И. Ш. срещу Прокуратурата на РБългария, с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размер на по 160 000 лева за
неимуществени вреди, причинени от обвинение на ищците в извършване на
престъпление, по което са били оправдани с влязла в сила присъда № 4 от
24.10.2013 г. по ВНОХД № 196/2013 г., АСНС и от обвинение, по което
наказателното производство е прекратено с разпореждане от 22.04.2015 г. по
НОХД № 423/2015 г., в сила на 06.07.2015 г.
Решението в прекратителната му част може да се обжалва в 7-дневен
срок от съобщението пред ВКС.
Решението в останалата част може да се обжалва пред ВКС в месечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8