Решение по дело №2239/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………./06.07.2021 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

            СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2239 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от А.Х.Х. срещу З. „Б.И.“ АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева – предявена като частичен иск от 2220 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на застрахования при ответника по застраховка „Каско” със застрахователна полица № ***, лек автомобил марка „***, собственост на ищеца, повредена вследствие на настъпило застрахователно събитие – на 13.12.2020 г., в гр***  по паркирания лек автомобил марка „*** са установени увреждания - преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, панел заден ляв, за което при ответника е образувана щета № *** г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ.

Твърди се, че между страните има сключен договор за застраховка „Каско“ с обект на застраховане собствения на ищеца лек автомобил марка „*** и срок на застрахователно покритие от 30.09.2020 г. до 29.09.2021 г. Посочва се, че на 13.12.2020 г., в гр. ***“  по паркирания лек автомобил марка „*** са установени увреждания - преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, панел заден ляв, за което при ответника е образувана щета № ****/14.12.2020 г., но същият е отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е уведомил ответника за събитието незабавано, а на следващия ден, както и поради това, че според експертите на ответника, процесния лек автомобил е бил в движение, а не в паркирано състояние при настъпване на застрахователното събитие. Поддържа се, че стойността на ремонта необходим за отстраняване на процесните щети е в размер от 2220 лева и че ответникът до настоящия момент не е заплатил застрахователното обезщетение.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните. Оспорва се механизма на твърдяното застрахователно събитие. Твърди се, че ищецът в нарушение на ОУ по договора не е уведомил ответника незабавано за събитието. Предявеният иск е оспорен по размер, като се поддържа, че претендирантата сума не отговаря на действителната стойност на щетите. Посочва се, че към датата на ПТП, процесния МПС е бил в експлоатация над 10 години, поради което претендираната сума е завишена и стойността на ремонта следва да бъде определена в по-нисък размер този предлаган от оторизираните сервизи на марката.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Допуснато е изменение на предявения частичен иск, чрез неговото увеличаване до размер от 2400 лева.

В съдебното заседание, ответникът не изпраща процесуален представител, но чрез депозирана молба от 14.06.2021 г. поддържа отговора на исковата молба и взема становище по съществото на делото.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил марка „*** е собственост на ищеца А.Х.Х.

Не се спори, а и от представената по делото застрахователна полица № *** се установява, че между страните има сключен договор за застраховка „Каско“ с обект на застраховане собствения на ищеца лек автомобил марка „*** и срок на застрахователно покритие от 30.09.2020 г. до 29.09.2021 г.

Страните не спорят и че в срока на застрахователно покритие по сключения между тях договор е настъпило застрахователно събитие – на 13.12.2020 г., като според представения опис на щета № *** по процесния автомобил са констатирнаи следните увреждания - преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, панел заден ляв.

По делото е представено писмо от ответника до ищеца от което се установява, че по процесната щета е отказано изплащането на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, тъй като застрахования не е уведомил незабавно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

От заключението по възложената съдебно - автотехническа експертиза се установява, че по процесния автомобил има увреждания на преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, панел заден ляв, като общата стойност на същие, ведно с труда поотделно и като обща сума по средни пазарни цени, изчислени на база предлаганата цена в три сервиза с европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и три сервиза без такъв сертификат е в размер от 2421,96 лева. Установява се, че е налице причинно-следствена връзка между процесните ПТП и щети по автомобила и е възможно същите да са причинени по степен и вид в паркирано състояние.

По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят *** /роднина по сватовство на ищеца/, от показанията на който се установява, че с ищецът живеят на адрес гр. *** като на 12.12.2020 г., около 20,00 часа, прибирайки се от работа свидетелят паркирал автомобила си пред къщата на посочения по-горе адрес до автомобила на ищеца и видял, че по последния няма щети. Установява се, че на следващия ден, отивайки с ищеца към автомобила му, цялата лява част на последния е ударена. Установява се, че след като са видели щетите, ищецът се е обадил на брокера и и са разговаряли в първия работен ден да отиде да заведе щетата.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.

Според чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Основателността на предявения иск изисква ищецът да докаже - наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие, причинените от събитието щети върху лекия автомобил, обект на застраховане по договора за „Каско“, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и твърдените щети и  размера на исковата претенция. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор „Каско” за лек автомобил марка „*** и в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск.

От представения опис на щета, заключението на вещото лице и свидетелските показания се установява, че докато процесният лек автомобил е бил в паркирано състояние върху него са причинени щети по преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, задна лява врата, лайсна задна лява врата, панел заден ляв. От неоспореното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно се установява, че е възможно процесните вреди да настъпят по описания в исковата молба начин, поради което неоснователно се явява възражението на ответника, относно това че процесният автомобил не е бил в паркирано състояние към момента на събитието. Като съобрази възможната заинтересованост на свидетеля – роднина по сватовство на ищеца, съдът дава вяра на показанията на същия, тъй като същите кореспондират с представения по делото опис на щета и заключените на вещото лице. Неоснователно е и възражението на ответника направено с отговора на исковата молба според, което застрахованият не е уведомил незабавно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването – чл. 403 ал. 2 от КЗ. От свидетелските показания се установи, че ищецът е узнал за щетата на 13.12.2020 г., а от представения по делото опис на щета, подписан от служител на ответника се установява, че щетата е заведена на 14.12.2020 г., тоест в рамките на установения в чл. 403 ал. 2 от КЗ срок. Посоченото обуславя извода, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Спорен между страните е въпросът за размера на причинените от застрахователното събитие щети. Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ

, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 от КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 от КЗ