РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501655 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Община П., представлявана от З. Д. - ***, в качество
на длъжник по изп. дело № 20228200400165 по описа на ЧСИ Т., против
Постановление от 16.05.2022 г., с което е намален размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1100 лв. до 600 лв..
В жалбата се излагат съображения, че дължимата сума по издадения
изпълнителен лист е била заплатена доброволно, изцяло, в срока за доброволно
изпълнение, като от пълномощника на взискателя не са били извършвани други
процесуални действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително
производство, поради което в тежест на длъжника счита, че следва да бъде определено
единствено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. Моли да
бъде изменено обжалваното постановление и да бъде постановено намаляване на
адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, до предвидените в чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер от 200 лв.
По делото е подадено възражение от взискателя „*************, чрез адв. Т., с
което оспорва изцяло подадената жалба от Община П. Излага съображения за
несъстоятелност и противоречие на възраженията за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение в жалбата със закона и съдебната практика по прилагането му, като
счита, че не следва да бъдат възприемани от съда. Сочи, че размерът на минималното
нормативно определено адвокатско възнаграждение при материален интерес е 435,75
лв., съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а в молбата за образуване на
изпълнителното производство е посочил редица изпълнителни способи за събиране на
присъдените с изпълнителния лист суми, което разкрива сравнително висока степен на
фактическа и правна сложност, която обосновава по-висок размер на дължимото от
страната адвокатско възнаграждение от минимално предвидения такъв. Цитира
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, както и твърди, че няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение води
до отпадане на отговорността за разноски, респективно до минимален размер на
същата. Моли да бъде оставена без уважение депозираната от Община П. частна жалба
против Постановление за разноски от 16.05.2022 г., постановено по изпълнително дело
№ 165/2022 г. по описа на ЧСИ Т. на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, с което е намален размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя от 1100 лв. до 600 лв.
В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество същата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Излагат се съображения, че адвокатско възнаграждение
в законовия минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване и водене на изпълнително производство, с
оглед материалния интерес, е в размер на 435,75 лв., като същия няма таван, а следва
да се определи от договарящите си при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на воденото производство, която не може да бъде точно определена към
момента на образуването му, тъй като се обуславя от процесуалното поведение на
длъжника. Доколкото по делото е изплатено само част от задължението по
приложената покана за доброволно изпълнение, без да са заплатени разноските и
дължимите такси, то остава възможността за извършване на допълнителни
изпълнителни способи за събирането им, поради което е приет размер на адвокатско
възнаграждение от 600 лв., или над минимално определения. Моли обжалваното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
2
Изпълнителното производство е образувано по молба от 07.04.2022 г., подадена
от взискателя „*************, чрез адв. Т., за събиране на вземане по издаден
изпълнителен лист от 30.03.2022 г. от АС-Пловдив, срещу О., в размер на 3450 лева
разноски за производството по административно дело № 864/2019 г. по описа на АС -
Пловдив. В молбата е поискано извършване на справки и са посочени изпълнителни
способи. За образуване и процесуалното представителство по изпълнителното дело,
образувано въз основа на посочения изпълнителен лист, взискателят е упълномощил
адвокат Н.Т., АК П., за което е заплатил сумата от 1100 лв.. В срока за доброволно
изпълнение, след получаване на ПДИ, длъжникът е заплатил изцяло посочените в
изпълнителния лист суми. След получаване на ПДИ длъжникът е оспорил размера на
определените разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя, като е поискал редуцирането им до минимума за
образуването му. По делото не са извършвани други изпълнителни действия.
Взискателят е възразил срещу искането на длъжника за намаляване на размера
на адвокатското възнаграждение, заплатено в производството, като е изложил
аргументи, аналогични на направените в отговора на частната жалба. Евентуално е
поискал, ако бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение, да бъде не по-
малко от 600 лв.
С обжалваното постановление от 16.05.2022 г. е намален размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1100 лв. на 600 лв.
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното адвокатско
възнаграждение, за частично основателно. Длъжникът Община П. е заплатил изцяло
претендираните суми по изпълнителния лист, в срока за доброволно изпълнение,
поради което и не може да се очаква значителна фактическа и правна сложност при
водене на производството. По делото не са извършени други изпълнителни действия,
поради изплащане на задължението по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение, като действията на пълномощника на взискателя към момента
действително се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство, но, както е посочено в мотивите на ЧСИ, не са
заплатени всички дължими суми в изпълнителното производство от длъжника, като
непогасени са останали разноските на взискателя и дължимите такси по ЗЧСИ.
Направените разноски от взискателя в изпълнителното производство са
привилегировани, спрямо вземането по изпълнителния лист, поради което и дългът не
е погасен изцяло. Поради изложеното и не може да се направи обоснован извод, че
други изпълнителни действия няма да се наложат за събиране на задължението по
изпълнителното дело. Ето защо и неоснователно се явява възражението в частната
жалба, че следва разноските за адвокатско възнаграждение да се сведат до нормативно
установения минимум за образуване на изпълнително производство.
3
В цитираната в отговора на частната жалба разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 от
ГПК се сочи, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, но следва да
бъде съобразена и разпоредбата на т. 3 от същата разпоредба, според която не се
дължат от длъжника разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи,
които не са приложени. Горната норма, съобразена с начина на определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не сочи, че изпълнението на
задължението в срока за доброволно изпълнение води до отпадане на отговорността за
разноски, респективно до минимален размер на същата, но определя кои от сторените
разноски в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника, а това са
само тези, които са явили необходими за събиране на вземането. При тези
обстоятелства и с оглед това, че длъжникът не е заплатил и изцяло задължението по
изпълнителното дело, посочено в ПДИ, като не е погасил и задължението си за
заплащане на разноски в размера, който сам не оспорва, не може да се приеме, че не се
дължи адвокатско възнаграждение за водене на производството. Доколкото обаче
определения размер от 600 лв. не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото, с оглед погасяване на по-голямата част от дълга в срока за
доброволно изпълнение, без необходимост от процесуална принуда, то съдът приема,
че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да бъдат намалени до
минимално определения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, или до размер от 435,75 лв., поради което в
обжалваната част следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ до посочения
размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.05.2022 г. по изп. дело № 20228200400165 по
описа на ЧСИ Т., с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е намален
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя на 600 лв. и
НАМАЛЯВА размера на дължимите от Община П., на „**********, представляван от
адв. Н.Т., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от 600 лв. на 435,75 лв.
(четиристотин тридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5