№ 2462
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20146381 от 25.06.2021г., постановено по гр.дело №50590/2020г. по описа
на СРС, ГО, 159 с-в, е признато за установено по отношение на ответника „Б.Е.Е.“ООД с
ЕИК****, че дължи на ищеца „К.“ЕООД с ЕИК**** сумата от 400 евро- обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, б.„б“ от Регламент №261/2004г. за закъснял полет №BGH5533
(Бургас-Нюкасъл) от 11.08.2019г., като вземането за обезщетение е прехвърлено от К.Х. в
полза на ищеца с договор за цесия от 04.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.06.2020г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№25368/2020г. по описа на СРС. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 500лв. разноски по исковото и заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника „Б.Е.Е.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че липсват
доказателства за условията и обхвата на договора за туристически услуги, сключен между
ищеца и туроператора, в който е включен и въздушния превоз, предоставен от ответника.
Твърди, че ищецът носи доказателствената тежест относно липсата на мултимодално
пътуване и не е представил доказателства в тази връзка. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а искът- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че ответникът носи доказателствената тежест относно твърденията
1
си в отговора на исковата молба, включително относно наличието на мултимодално
пътуване. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. Твърдението за евентуално
мултимодално пътуване е въведено от ответника с отговора на исковата молба и в негова
тежест е да установи релевантните факти и обстоятелства с всички позволени от закона
доказателствени средства. Ответникът не е направил искания и не е представил
доказателства в тази връзка, дори след изричното указване от страна на съда с
определението по чл.140 от ГПК.
Освен изложеното, следва да се посочи и че под понятието „мултимодално пътуване“
съгласно т.2.2.5 от тълкувателните насоки за регламент 261/2004г., се разбира „повече от
един вид транспорт в рамките на един договор за превоз“, тоест наличието на други
туристически услуги като нощувки, хранене, посещения на музеи или други мероприятия,
не превръщат пътуването в мултимодално.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 360 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20146381 от 25.06.2021г., постановено по гр.дело
№50590/2020г. по описа на СРС, ГО, 159 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ООД с ЕИК**** да заплати на „К.“ЕООД с ЕИК**** сумата от
360лв. (триста и шестдесет лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3