РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110114807 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявен от М. Т. М. срещу
Д. В. К. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 13 000 лева, представляваща
задължение по договор за наем от 20.05.2020 г., за периода 20.05.2020 г. –
20.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на депозиране на заявлението до окончателното и изплащане, за което
вземане по ч. гр. д. № 10575 по описа на Районен съд – гр. Варна, е издадена
Заповед № 3552/ 21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че въз основа на договор за покупко –
продажба от 27.02.2020 г., ищецът е собственик на л. а. с рег. № *. На
20.05.2020 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който
срещу цена от 1000 лева, месечно, на ответника е предоставено ползването на
посоченото МПС. Срокът на договора е определен на 13 месеца, а падежът на
задължението за заплащане на наемната вноска е 20- то число на месеца,
платима по банков път. На 01.03.2021 г. ответникът причинява пътно –
транспортно произшествие, в резултат на което на автомобила са причинени
щети. Твърди се още, че дължимите общо 13 наемни вноски не са заплатени
1
от ответника.
Ответникът – Д. В. К., действащ чрез пълномощник, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на иска. Позовава се на извършвани плащания към ищеца,
но в брой, съобразно изрична устна договореност. Възразява, че след датата
на произшествието – 27.02.2021 г., ползването на автомобила му е отнето от
органите на полицията. В последствие превозното средство е предадено на
собственика.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
10575 по описа на Варненски районен съд за 2021 год.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: валидни облигационни отношения между страните, по
които е изправна страна, и в изпълнение на задължения, по които на
ответника е предоставено ползването на процесния автомобил, в рамките на
релевирания период.
В тежест на ответника е да установи възраженията си относно
погасяване на паричния дълг, както и относно периода на ползване на
автомобила.
В настоящата хипотеза липсва спор, а се установява от представения на
л. 5 договор, обстоятелството, че на 20.05.2020 г. между страните е сключен
договор за наем на МПС с рег. № *. Уговорена е месечна наемна цена в
размер на 1000 лв., платима по банков път, до двадесето число на месеца.
Срокът на действие на договора е определен за една година, от 20.05.2020 г.
до 20.05.2021 г. Видно от съдържанието на договора, прието е
съконтрагентите предаването на автомобила да се осъществи при подписване
2
на договора.
При горните данни се налага извод за валидно възникнала
облигационна връзка между страните, в изпълнение на задълженията по която
ползването на наетата вещ е предадено от ищеца на ответника, като за
последния е възникнало задължение за заплащане на наемна цена, при
уговорените параметри.
На следващо място, установява се от приобщения на л. 10 констативен
протокол, че на 27.02.2021 г., при управление на наетия автомобил, ответника
осъществява пътно транспортно произшествие. Безспорно е между страните,
че в резултат на уврежданията, превозното средство е дерегистрирано и
предадено за скраб. С оглед последното следва да се приеме, че наетата вещ е
погинала изцяло. В тази връзка, по аргумент от чл. 231, ал. 3 ЗЗД, приложение
следва да намерят правилата на чл. 89 ЗЗД, а именно – договорът се счита за
развален по право. След погиване на веща, облигационната връзка престава да
съществува, като се преустановява и задължението наемателя за заплащане на
цената по договора.
По изложените съображения се налага извод за възникнало задължение
за заплащане на наемна цена за ползването на лекия автомобил, за периода м.
май 2020 г. – м. февруари 2021 г.
От друга страна, неоснователно е възражението на ответника, касаещо
погасяване на дълга. Този извод се налага до колкото по делото не са налице
доказателства, установяващи заплащане на наемната цена по уговорените
начин и срок, а именно – по банков път, до двадесето число на месеца.
Същевременно, ангажираните гласни доказателства посредством показанията
на свидетеля Б. Д. не са в състояние да установят извършвани плащания на
наемни вноски, в предвид ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК -
недопустимо е, посредством гласни доказателства да се установява
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Отделно от
горното, депозираните показания не следва да бъдат кредитирани, до колкото
противоречат на приобщени по делото доказателства. Така, според свидетеля,
заплащаната от ответника сума е в размер на 1100 лв., стойност различна от
уговорената в писменото съглашение цена.
Гореизложеното обуславя извод за валидно съществуващо задължение
на ответника спрямо ищеца по процесния договор за наем за периода
3
20.05.2020 год. – 27.02.2021 год., в общ размер на 9249.99 лв., формирано
както следва: 9000 лв. – за период от девет месеца, от 20.05.2020 г. до
20.02.2021 г. и 249.99 лв. - за времето от 21.02.2021 г. до 27.02.2021 г.
/(1000:28)х7/.
По изложените съображения са налага извод за частична основателност
на предявения иск, като същия следва да бъде уважен за сумата от 9249.99
лева, представляваща дължима наемна цена, за периода 20.05.2020 год. –
27.02.2021 год., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесораната претенция
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претенцията за присъждане на горницата над тази сума, до пълния
предявен размер от 13 000 лева, е неоснователна, поради което и следва да
бъде отхвърлена, на основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва
да се присъдят извършените в исковото и заповедното производство
разноски, в размер от по 647.50 лв., определени съобразно уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 346.15 лв., представляваща извършени
разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно отхвърлената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на М. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 9249.99 лв. (девет хиляди двеста
четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
задължение по договор за наем на МПС с рег. № *, за периода от 20.05.2020
г., за периода 20.05.2020 год. – 27.02.2021 год., ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното и изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 10575 по описа на
4
Районен съд – гр. Варна, е издадена Заповед № 3552/ 21.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. М., ЕГН: **********, с адрес *
срещу Д. В. К., ЕГН: **********, с адрес * иск за заплащане на горницата
над 9249.99 лв. (девет хиляди двеста четиридесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки) до пълния предявен размер от 13 000
(тринадесет хиляди) лева, представляваща задължение по договор за наем
на МПС с рег. № *, за периода от 20.05.2020 г., за периода 20.05.2020 год. –
27.02.2021 год., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от
датата на депозиране на заявлението до окончателното и изплащане, за което
вземане по ч. гр. д. № 10575 по описа на Районен съд – гр. Варна, е издадена
Заповед № 3552/ 21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на М. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 647.50 лв. (шестстотин четиридесет и
седем лева и петдесет стотинки) представляваща извършени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на М. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 647.50 лв. (шестстотин четиридесет и
седем лева и петдесет стотинки) представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН: **********, с адрес * да заплати на Д. В. К.,
ЕГН: **********, с адрес * сумата от 346.15 лв. (триста четиридесет и шест
лева и петнадесет стотинки) представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5