РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Перник, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200316 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалване е Наказателно постановление № 23-1158-003149 от
19.12.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на М. Р. М., ЕГН ********** за извършени
нарушения на 30.11.2023г. в гр. Перник при управление на лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер” с рег. № *********** са наложени административни
наказания както следва:
1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на
чл.137а, ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП
за нарушаване на чл. 74, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят М. Р. М., по изложени в жалбата доводи, чрез неговия
пълномощник адв. Г. Б. от ПАК, моли НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно. Твърди се, че описанието на нарушенията не отговарят на
изискванията на чл. 42 ал.1, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 ог ЗАНН., което е
довело до съществено нарушение на процесуалните правила, предвид
ненарушаване правото му на защита. Навеждат се съждения, че при
издаването на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.
52, ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства,
което представлява съществено нарушение на административно
1
производствените правила. Счита се, че санкционираното лице не е
извършило вменените му нарушения.
Жалбоподателят не участва лично в съдебно заседание, в което не се
явява и неговия пълномощник адв. Б.. Последният е депозирал по делото
молба с рег. № 7313 от 02.04.2024г., с която поддържа жалба, с която е
оспорено процесното НП, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени правораздавателния акт. Претендира за присъждане на
разноски, които са направени във връзка със заплатено адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.
Прави се възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна
От фактическа страна:
На 30.11.2023г. полицейските служители Р. К. В. и К. Г. М.,
изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол на правилата за
движение по пътищата. Към 22:15 часа се намирали в района на ул. „Петко
Каравелов” в гр. Перник. При нормална видимост за периода на
денонощието, възприели движещ се в посока от ул. „Г.С.Раковски” към ул.
„Миньор” лек автомобил „Тойота Ланд Крузер” с рег. № *******, който бил
с включени допълнителни светлини за мъгла, без видимостта да е значително
намалена. За това нарушение предприели спиране на автомобила, като при
приближаването му видели, че водачът е без поставен обезопасителен колан.
При проверка на документите, полицейските служители установили, че
моторното превозно средство се управлява от М. Р. М..
При така установеното от фактическа страна, в присъствието на
жалбоподателя, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, № 999424 от 30.11.2023г., с който
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 137а, ал.1
от ЗДвП и на чл. 74, ал.1 от същия закон. Актът бил предявен на водача,
който изразил позиция, че има възражения. Същите били бланкетни, като
допълнителни мотивирани такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията АНО, издал
атакуваното НП, в което приел констатациите изложени в АУАН, като М. М.
2
бил санкциониран за двете му вменени нарушения.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 18.02.2024г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA, № 999424 от 30.11.2023г., Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират с
показанията на свидетелите Р. К. В. и К. Г. М., които са извършили
проверката и са констатирали нарушенията. Техните показания са
еднопосочни и обективни, тъй като непосредствено са възприели, че
видимостта е била нормална за посочената част от денонощието, поради
което не се е налагало използването на допълнителни светлини за мъгла.
Същите лично са видели, че водачът по време на движение на автомобила е
без поставен обезопасителен колан. Няма основания да се счита, че
показанията на полицейските служители не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина. Не е налице индиция за тяхна
заинтересованост, тъй като няма данни да са познавали или да са се намирали
в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в
нарушения, които не е извършил. И двамата свидетели потвърждават
отразените констатация в съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, като редовно съставен по този закон има доказателствена сила до
доказване на противното.
Несподеляемо е направеното твърдение в жалбата, че водачът е
премахнал обезопасителния колан след спирането му за проверка, тъй като
същото не само, че не е подкрепено с нито едно от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, а напротив опровергава се от
показанията на полицейските служители, на които поради изложените по-горе
съображения съдът даде вяра.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената
заповед определя в т.2.1, вр. чл. 1.3.1 и компетентността на лицето, съставило
АУАН, предвид заеманата длъжност от св. Р. К. В..
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите на моторни
превозни средства от съответно изброени категории, по време на движение да
използват обезопасителните колани, с които превозните средства са
оборудвани.
Съдът констатира, че процесното нарушение е ясно и точно описано в
АУАН и в обжалваното НП, съобразно изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и в двата документа обстоятелствено е
посочено, че водачът управлява лек автомобил „Тойота Ланд Крузер” с рег.
№ *******, като по време на движението не използва обезопасителен колан,
което не е спорно по делото, с оглед коментирания по-горе събран
3
доказателствен материал. Липсата на вписване на категорията на моторното
превозно средство не се явява съществен порок, който да е самостоятелно
основание за отмяна на НП, каквито съображения са изложени в жалбата, тъй
като по делото не се установява водачът да е бил препятстван да разбере
какво е нарушението, което е извършил и за което е наказан.
Задължението на жалбоподателя по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано
с налагането на административно наказание по реда на чл. 183, ал.4, т.7,
предл. 1-во от ЗДвП, която разпоредба предвижда абсолютно определена
санкция - глоба в размер на 50 лева, като изключва възможността за преценка
на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и наказващият оран
правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на М.,
а именно в неговата абсолютна стойност от 50 лв.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното НП в тази му
част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 74, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗДвП допълнителните светлини за мъгла
могат да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла,
снеговалеж, дъжд или други подобни условия, от което следва, че ако тези
условия не са налице, водачът на моторното превозно средство няма право да
използва тези светлини. Уточнението в изр. 2-ро на посочената разпоредба
сочи, че дори когато тези условия са налице, допълнителните светлини не
могат да се използват самостоятелно. От това следва, че след като
жалбоподателят е използвал тези светлини, без да са били налице посочените
по-горе условия, той е нарушил разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗДвП и
правилно е бил санкциониран за това.
Развитите съображения за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни, тъй като не се споделят доводите срещу фактическото
описание на нарушението. Действително същото е лаконично, но достатъчно,
за да е съответно на изискването на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
за законосъобразност. Ясно е посочено, че не е имало значително намалена
видимост, за да се ползват фаровете за мъгла, т.е. пряко относимите факти
към съставомерните приззаци на нарушението са описани в АУАН и НП.
При предявяване на съдържанието на АУАН на нарушителя е вписано,
че той има възражения. Същите са бланкетни и не са подкрепени с
доказателства. Не са направени и допълнителни писмени възражения в срока
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, с оглед на което за АНО не е възникнало задължение
да извършва проверка за евентуално наведени спорни обстоятелства по чл.
52, ал.4 от ЗАНН, каквато теза е изложена в жалбата.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП.
Наказанието е определено от закона в абсолютен размер, поради което
конкретната глоба е законосъобразно наложена и не следва да се извършва
преценка касателно нейния размер, с оглед на което и процесното НП следва
да бъда потвърдено в тази му част като правилно и законосъобразно.
За пълнота на решението следва да се посочи, че всяко едно от
процесните нарушения не следва да се третира като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП ограничава
4
императивно прилагането на посочения материалноправен институт
Всичко гореизложено мотивира потвърждаване на обжалваното НП
като законосъобразно издадено.
По разноските:
При този изход на спора - потвърждаване на обжалваното НП, съдът
намира за неоснователно своевременно направеното искане от пълномощника
на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство,
представляващи адвокатско възнаграждение, поради което и същото следва
да се остави без уважение.
От страна на АНО, който не е бил представляван от юрисконсулт, не се
претендират разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-003149 от
19.12.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, с което на М. Р. М., ЕГН ********** за извършени нарушения на
30.11.2023г. в гр. Перник при управление на лек автомобил „Тойота Ланд
Крузер” с рег. № ******** са наложени административни наказания както
следва:
1. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.137а,
ал.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) на основание чл. 185 от
Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 74, ал.1 от същия
закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5