Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
21.04.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 13 февруари през две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател::
Милена Даскалова
Членове: Рени
Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия
Павлова като разгледа докладваното от съдия Игнатов в. гр. дело № 15 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 159, район „Младост“, бл.Бенч Марк Бизнес център, чрез
юрисконсулт Л.М., срещу решение № 1509/29.10.2019 г. по гр.д. № 1670/2019 г. на
РС- Перник, с което съдът е осъдил „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159,
бл. Бенч Марк Бизнес център да заплати на И.В. П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 626,52 лв., представляваща платена без основание електроенергия за
периода от 24.05.2018г. до 21.08.2018г. за адрес ***, обективирана във фактура
№********** от 24.08.2018 г., за едностранно коригиране на сметка, издадена от
„ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********.
С решението е осъдено„ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на И.В. П. сумата от 350 лв.- направени разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Чез
Разпределение България“ АД.
Въззивникът навежда доводи, че обжалваното решение на РС- Перник е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че процесната фактура е
издадена на основание чл.48-чл.51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКВЕР /понастоящем КЕВР/ по т.3 от протокол №
147 от 14.10.2013 г., обн. ДВ бл.98 от 12.11.2013 г. Позовава се на решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Въззиваемата страна, надлежно
уведомена за възможността да представи писмен отговор, е представила такъв в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, като е изразила становище, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено. Позовава
се на липсата на правила за извършване корекция на сметки, както и на това, че
ищцата, въззиваема в настоящото производство, не е била уведомена редовно.
Третото лице- помагач „Чез Разпределение България“ АД не е изразило
становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че ищцата-
въззиваема в настоящото производснтво е потребител на електрическа енергия за
апартамент, находящ се в ***- краен клиент по смисъла на §1, т.41б, б.„а“ от ДР
на ЗЕ, както и че е платила на ответника- въззивник в настоящото производство
„ЧЕЗ Електро България“ АД- енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР
на ЗЕ, като лице, което осъществява снабдяване с електрическа енергия, сумата
от 626,52 лв., представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за
периода от 24.05.2018 г. до 21.08.2018 г.
По делото са приложни и приети
Общи условия за продажба на ел. енергия на “Чез Електро България” АД и Общи
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез
Разпределение България“ АД. Представени са доказателства за тяхното публикуване
във вестник „Съперник“. От приложения по
делото констативен протокол № *** и събраните свидетелски показания, чрез разпита
на свидетел на ответната страна, участвал в извършването на проверката на
електромера и извършил същата- Б.Х.Б., на длъжност „***“ към „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД - регион Перник, се установява извършването на проверка на
електромер, отчитащ ел. енергията, която се ползва в имот с адрес: ***.
Проверката е извършена от двама служители на електроразпределителното дружество
в присъствието на двама представители на Федерацията на потребителите. От
разпита на свидетеля се установило, че на въпросната дата била извършена
проверката по сигнал, като на същата присъствали и представители на полицията.
Било отворено таблото, което се намирало в помещение на входа на блока и при
визуален оглед се установило, че
дисплеят на електромера на въпросиня абонат е изгаснал – бил тъмен. Пломбата на
капачката била срязана и той бил свързан към устройство, поставено ниско долу
на пода под главния перкъсвч на таблото. Вследствие на това, свидетелят сочи,
че абонатът консумирал ел.енергия, но тя не се измервала от електромера.
Изрично посочва, че други лица извън посочените в протокола нямало на място,
както и че абонатът е ищецът И.В. П.. Описва, че след съставяне на протокола,
възстановили правилната схема, излезли показанията на дисплея, след което
пломбирали електромера. Така изложеното от свидетеля, е съответно и на
констатациите на вещото лице Б., по назначената по делото СТЕ, като същият
разпитан и в съдебно заседание посочва, че извършил проверка в ЧЕЗ по отношеие
абоната и клиентския номер, но не на място, като нямал такава задача, а
съобразил отразеното в протокола и дадената му информация, по телефона от „ЧЕЗ
Електро“, които му изпратили данните по отношение на абоната, клиентски номер,
регистрация, адрес, тъй като дружеството не осигурявало достъп до
документацията. От данните, които получил сочи, че се потвърдили заключенията в
констативния протокол и по публикувания от КЕВР
ценоразпис, извършил изчисленията и достигнал до извод, че именно
размерът на процесната сума е бил начислен, като при изчисленията си е
съобразил чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ. Районният съд е възприел като неоснователни
твърденията на ищеца, че не е ясно как вещото лице е извършило изчисленията и
възраженията по експертизата, която съдът намира като закючение за обоснована и
пълна, макар и да не е бил извършен оглед на място, което не е било поставено и
в задача на вещото лице. Според първоинстанционния съд от констативния протокол
се установяват обективирани в писмен вид, еднозначно заявените факти и
обстоятелства и от разпитания в с.з. свидетел, който е изготвил протокола, като
на извършената проверка на място на електромера не е имало представител на
ищцата, нито същата е присъствала лично.
По отношение на уведомлението се
установило, че до ищцата е било изпратено, с изх. № ********** ОТ 27.08.2018 г.,
писмо от ЧЕЗ Електро България, с което я уведомяват, че на база констативен
протокол №*** и е начислена сума и е издадена фактура за 626,52 лева, която
същата следва да заплати, като е посочено, че се прилага копие от фактурата.
Сочи се и че при незаплащане на сумата електрозахранването ще бъде
преустановено. Приложена е и товарителница, за изпратена пратка, обработена на
28.08.2018 г., до адреса на ищцата, като е отбелязано, че същата е
„непотърсена“.
От представената по делото
фактура №********** от 24.08.2018 г., се установявило, че действително за
процесния период на ищцата е начислена сума за заплащане за ел енергия 626,52 лева, тъй като е извършена едностранна корекция на сметка за доставена и
ползвана електрическа енергия.
При така установените
обстоятелства, Пернишкият окръжен съд намира от правна страна следното:
Предявениат иск е с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По предявения пред РС- Перник иск
от И.В. П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, е направено искане да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено енергийното предприятие да й
заплати сумата от 626,52 лв., представляваща платена без основание
електроенергия за периода от 24.05.2018 г. до 21.08.2018 г. за адрес ***,
обективирана във фактура № ********** от 24.08.2018 г., за едностранно
корегиране на сметка, издадена от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********,
която сума е била заплатена без правно
основание.
Ответното дружество е оспорило
основателността на исковата претенция. Изложени са съображения, че процесната
сума се дължи от ищеца, тъй като представлява преизчислена стойност на
потребена електроенергия за периода от 24.05.2018 г. до 21.08.2018 г. по реда
на одобрените от ДКЕВР. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа
енергия.
Привлеченото в качеството на
трето лице „Чез Разпределение България“ АД е депозирало молба, с която изразява становище
за неоснователност на исковата претенция.
Правоотношенията между
електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия
възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия.
Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на
страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на
разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са
по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна
практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за
потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ,
бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон.
Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя
характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба /доставка/,
при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока- чл.183 ЗЗД. От правилото на
чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване
В случая след влизане в сила на
чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се
коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа
енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Ето защо следва да
се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през
исковия период 24.05.2018 г., до 21.08.2018 г. и са били отменени едва с
решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. в сила от 23.11.2018 г. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката
какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. В този смисъл е и съдебната
практика (виж решение №124/18.06.2019 по дело № 2991/2018 на ВКС, ГК, III г.о.,
решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС и
решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС)
Предвид изложените съображения
съдът констатира следното:
При извършената проверка от
служители на електроразпределителното дружество в присъствието на представители
на Федерацията на потребителите, както и на полицията, при отваряне на таблото,
намиращо се н помещение на входа на блока, било установено, че дисплеят на
електромера на въпросиня абонат е изгаснал – бил тъмен. Пломбата на капачката
била срязана и той бил свързан към устройство, поставено ниско долу на пода под
главния перкъсвч на таблото. Вследствие на това абонатът консумирал електрическа
енергия, но тя не се измервала от електромера. Позовавайки се на чл.48 от
ПИКЕЕ, действала към този момент, дружеството е изчислило за процесния период-
90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната електрическа
енергия на 626,52 лв. Приетата по първоинстанционното дело съдебно-техническа
експертиза е потвърдила извода от проверката на Българския институт по
метрология за наличието на външно устройство, което води до грешка при
отчитането в полза на потребителя. Вещото лице е констатирало, че изчисляването
на корекцията е математически вярно и е съобразено с правилото на чл.48, ал.1,
т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Всичкото това води до извода за неоснователност на
исковата претенция.
Предвид
изложеното решението на Районен съд- Перник следва да бъде отменено, като искът
баде отхвърлен изцяло. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството,
свързано с начина на връчване на уведомлението на крайния потребител.
Цитираното от районния съд решение № 180/23.11.2016 по дело №2400/2015 на ВКС,
ТК, I т.о. касае предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков
кредит и е неприложимо към настоящия казус, тъй като в случая не се касае за
подобна предсрочна изискуемост, а за установяване на дължимост по общите
правила на ЗЗД, касаещи неоснователното обогатяване.
По разноските.
С оглед изхода
на делото И.В. П. следва да бъде осъдена да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД направените разноски на двете фази на процеса. Видно от приложените списъци
по чл.80 ГПК „ЧЕЗ Електро България“ АД е направило разноски в размер на 656
лв.- на първата инстанция, от които 356 лв.- изплатено възнаграждение на вещо
лице и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК и 325 лв.- на
въззивната инстанция, от които 25 лв.- платена държавна такса и 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК или общо 981 лв., които следва да бъдат заплатени от въззиваемата.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1509/29.10.2019 г. по гр.д. № 1670/2019
г. на РС- Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
предявен от И.В. П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ЧЕЗ Електро България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, с който се иска да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено енергийно предприятие да й заплати
сумата от 626,52 лв., представляваща платена без основание електроенергия за
периода от 24.05.2018 г. до 21.08.2018 г. за адрес: ***, обективирана във
фактура № ********** от 24.08.2018 г., за едностранно коригиране на сметка,
издадена от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, която сума е била заплатена без правно основание.
ОСЪЖДА И.В. П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, сумата
от 981 лв. – направени разноски на двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач „Чез Разпределение България“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: