№ 1033
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204176 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ж. АТ. СТ. с ЕГН: **********, с
адрес: с. *, обл. Бургас, местност „*“-3, чрез адв. * от БАК, с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 92,
против Наказателно постановление № * 17.06.2021 г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на жалбоподателя за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява като се
представлява от адв. Иванов, който поддържа, че са налице допуснати процесуални
нарушения, както и че липсва извършено нарушение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5, НП е връчено на жалбоподателя на
02.09.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.09.2021 г.).
В първото съдебно заседание по делото адв. Иванов заявява, че поддържа жалбата
само по отношение на вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, поради
което следва да се приеме, че в останалата част постановлението е влязло в сила.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
1
На 09.04.2021 г., в гр. Бургас, около 23:50 часа, жалбоподателят Ж.С. управлявал лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *, като по ул. „*“ до № 35 загубил контрол върху
автомобила, излязъл от пътя и се блъснал в пътен знак В-27. След това жалбоподателят
потеглил. На мястото на инцидента пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който
били свидетелите Хр. Д. Хр. и Д. С. АТ.. Номерът на управлявания от жалбоподателя
автомобил им бил съобщен от свидетел на инцидента. В момента, в който свидетелите щели
да уведомят дежурния за номера на автомобила, за да издирят водача, жалбоподателят С. се
върнал на мястото и оказал съдействие на полицейските служители.
За констатираното св. Х.Х. съставил АУАН с бл. № * за извършени две нарушения по
ЗДвП- по 20, ал. 2 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“. Актът бил връчен на нарушителя, които го
подписал, като записал, че не знаел, че трябва да остане на място.
Въз основа на АУАН, на 17.06.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. Д.А., който подробно изложи фактите
около случая, като липсват основания да се приеме, че същият е заинтересован от изхода на
делото.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП се изразява в неизпълнение на
задължението да се окаже съдействие да се установят последиците от произшествието.
Очевидно АНО е приел, че чрез неоставането на място жалбоподателят не е оказал
съдействие за установяване вредите от ПТП. По мнение на състава не се касае за словесно
описание на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водачът следва
да спре, за да установи последиците от ПТП. Последната хипотеза е по-тясна от хипотезата
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“, при която липсата на съдействие може да се прояви и в други
форми. Освен това, никъде не се твърди, че водачът не е спрял.
В обобщение, липсват процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
постановлението.
Съдът обаче намира, че липсва извършено нарушение. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 3, б.
„а“ ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, от което са настъпили само имуществени вреди, е длъжен да окаже
съдействие за установяването вредите от произшествието.
При настъпилото ПТП безспорно са били причинени имуществени вреди- увреден е
пътен знак.
2
Както бе посочено по-горе обаче, вмененото нарушение е за неоказано съдействие, а
не за напускане на мястото на ПТП. След като жалбоподателят се е върнал на мястото на
инцидента още в момента преди да бъде потърсен и е съдействал на органите на „Пътна
полиция“ (както посочва свидетелят А.), то не може да се приеме, че същият е осъществил
нарушението, което му е вменено във вина. В този смисъл, чрез напускането на мястото на
ПТП, С. щеше да осъществи деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, ако изобщо не се
беше върнал, или ако се беше върнал след като разбере, че е бил издирван. В случая обаче,
много кратко време след пристигането на полицейските служители жалбоподателят
самоволно се е върнал и е оказал пълно съдействие за изясняване на случая.
При това положение липсва осъществен състав на нарушение и постановлението
следва да бъде отменено в обжалваната част.
По мнение на настоящия състав дори и да се приеме, че формално има извършено
нарушение, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С. почти веднага се
е върнал на мястото на ПТП без някой да го е търсил, с което не може да се приеме, че са
нарушени обществените отношения по безопасността на транспорта в степен, обосноваваща
налагането на административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 4), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. (с оглед предмета на
делото, който включва обжалваната част на постановлението, а не и останалите нарушения).
В конкретния случай, съставът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно,
тъй като по делото бяха проведени повече от едно съдебни заседания, поради което и следва
да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-
Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * 17.06.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Ж. АТ. СТ. с ЕГН:
**********, с адрес: с. *, обл. Бургас, местност „*“-3, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
3
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ж. АТ. СТ. с ЕГН: **********, с адрес: с. *,
обл. Бургас, местност „*“-3, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4