Решение по дело №165/2024 на Административен съд - Кюстендил

О. П. Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол оспорва заповед №Л-429/13.03.2024г. на началника на затвора гр.Бобов дол. Изложени са съображения за незаконосъобразност, свързани с неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът чрез пълномощника, в съдебно заседание и в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години в затвора гр.Бобов дол, като остатъкът е в размер на 1г., 08м. и 03 дни. Видно от справка за правното му положение първоначалният режим „строг“, който не е заменян.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по молба вх.№367/26.02.2024г. на О. Ш., с която прави искане за преместване от затвора гр.Бобов дол в ЗООТ „Самораново“. Изготвено е психологическо становище, в което е отразено, че нивото на актуално преживявания стрес е умерено високо,рискът от агресивно поведение е умерено завишен, може да бъде импулсивен и реагиращ с раздразнителност. Препоръчва се съвместно проучване с осъдения за интересите му и ангажиране на свободното време в участия с различни общи и специализирани дейности.

В първоначален доклад на ИСДВР и НС СДВР се посочват проблемните зони при осъдения – омаловажава деянието си, налице са утвърдени криминални нагласи, липсва мотивация и промяна, не вижда смисъл от работа, поема немотивиран риск, склонен към злоупотреба с доверие, разпознава донякъде проблемите, склонен да отлага, импулсивен при определяне на обстоятелствата, игнорира неблагоприятния ефект от действията си.

Съгласно план на присъдата рискът от вреди се определя на среден.

В доклад №961/08.03.2024г. на ИСДВР е посочено, че до този момент не са регистрирани промени в нагласите му, липсват достатъчно добре изградени умения да разпознава проблемите си и да ги разрешава адекватно,показва неспособност да предвижда последствията от действията си и да извлича поука от тях, не е показал поведение за поправяне, не е преминал през прогресивната система.

НС СДВР изразява мнение, че не са налице основанията, съгласно изискванията на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС за преместване на осъдения в ЗООТ.

В становище на зам.началника /РНОД/ се изразява отрицателно такова за преместване на осъдения в ЗООТ, доколкото корекционната работа с Ш. следва да продължи в условията на затвора с насоченост към повишаване на правната му култура и въздействие върху нагласите в положителна посока.

 

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

По своята правна същност оспорената заповед №Л-429/13.03.2024г. на началника на затвора гр.Бобов дол е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по см. на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, в предписаната от закона форма. Спазени са и административно производствените правила - представяне на становища от всички посочени в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС длъжностни лица.

Изхождайки от изложените мотиви, съдът счита, че те отговарят на крайния извод за неоснователност на молбата на лишения от свобода, т.е. че е налице съответствие между фактически основания и диспозитив. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Преместване от затвор или ЗОЗТ в ЗООТ е възможно при кумулативното наличие на две предпоставки:1. да е изтърпяна най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. лишеният от свобода да е имал добро поведение. Анализът на разпоредбата показва, че е създадена законова възможност за пенитенциарните власти, която следва да се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Законодателят е въвел конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие, при тези предпоставки, административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. В този смисъл следва да се изложат обосновани мотиви /произнася се с мотивирана заповед/, от които да е видно защо лишеният от свобода може да бъде преместен, респ. на какви основания му се отказва преместването. В конкретния случай от мотивите на административният орган могат да се изведат основания за отказ по втората предпоставка. Видно е, че е отчетено минимално занижаване на риска от рецидив – същият е определен на среден с 70 т.; лишеният от свобода не работи с оглед здравословното му състояние, като и самия той не вижда смисъл от работа; не са регистрирани промени в нагласите му, липсват достатъчно добре изградени умения да разпознава проблемите си и да ги разрешава адекватно, показва неспособност да предвижда последствията от действията си и да извлича поука от тях, не е показал поведение за поправяне, не е преминал през прогресивната система. Посочените основания са определили извода на административния орган за непостигнато добро поведение от осъдения, което не позволява преместването му в ЗООТ.

Преценката да бъде ли преместен лишения от свобода или не принадлежи на органа, който е компетентен да издаде заповедта за преместване. В рамките на дискреционната власт той решава да уважи ли молбата за преместване или да откаже, съобразявайки конкретните фактически обстоятелства. В конкретния случай не се установява втората предпоставка по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС – изискуемото се поведение, поради което съдът счита, че административния орган е постановил законосъобразна заповед, издадена при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

Изложените възражения за неправилно санкциониране на осъдения със заповед №ДЛ-1370/11.12.2023г. съдът не обсъжда в настоящото производство, тъй като актът е влязъл в сила и не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол. Освен това посочената заповед не оказва влияние върху мотивите на началника на затвора за неуважаване молбата на жалбоподателя за преместване от затвора в ЗООТ „Самораново“.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П. Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол срещу заповед №Л-429/13.03.2024г. на началника на затвора гр.Бобов дол.

Решението е окончателно.