№ 104
гр. Каварна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20243240100307 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Гр.д.№307/2024г. е образувано въз основа на искова молба, вх.
№2110/02.07.2024г., подадена от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1404, р-н
Триадица, бул.“България“, №81 В, представлявано от управителите П.В. и
Х.М., чрез юрк.Б. Т., срещу Т. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес с.***, общ.Каварна, ул.“***“, №1.
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.124 от
ГПК.
В исковата си молба ищецът излага, че на 18.04.2019 година ответникът
Т. Д. Т., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит №
301925 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 450
лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски по 125 лв., в срок до
18.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
1
разходите в размер на 47.93 %.
Излага още, че съгласно приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № 301925 на 18.04.2019 г. по безспорен начин се установяват
сключения между страните договор, задълженията, по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Твърди, че е уговорено ответникът да дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
Сочи, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма,
покани, съобщения или други документи, че ще счита за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването
на договора за кредит.
Ищецът твърди, че Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор, на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
Сочи, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението, до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Ищецът твърди, че ответникът Т. Д. Т., ЕГН ********** не е изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ на
13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлил своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
2
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, като твърди, че и към настоящия момент задължението също не е
погасено.
Образувано е ч.гр.д.№181/2024г. по описа на РС Каварна и заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На заявителя е
било указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, настоящ
ответник в производството.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да приеме за установено, че
ответникът Т. Д. Т., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 181/2024 г., а именно сумата в общ размер от
1149.30 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 450 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
61.07 лв. за периода от 18.04.2019 г до 18.11.2019 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 110.96 лв.,
дължима за периода от 18.11.2019 г. до 21.03.2024 г.,
4) сумата 288.34 - представляваща неплатени дължими такси,
дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“
ООД,
5) сумата 238.93 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за
потребителски кредит кредит
6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител адв.Л.Н. – АК Добрич, представя писмен отговор.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
3
Оспорва, че между „Сити Кеш” ООД и доверителят й е сключен валиден
договор за потребителски кредит. Твърди, че процесният договор нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което и същия с недействителен. В договора е
визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност -
47.93%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване па ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10. ЗПК. Посочва, че съобразно разпоредбата на
чл. 19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребители, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за предоставения кредит. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация, липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
орана е нарушение на основното изискване за сключване па договора по ясен
и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Сочи, че липсват данни за наличие на
други разходи по кредита, а че единственият разход за потребителя е
предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не
става ясно как е формиран ГПР от 47.93%, т.е. какво друго е включено в ГПР
извън фиксирания годишен лихвен процент — 40.05%. Неясното определяне
на ГПР, счита че е самостоятелно основание за нищожност па договора,
съгласно чл. 22 ЗПК.
Посочва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка па
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл счита клаузата, с която в чл.6.2 от
договора за паричен заем е уговорена дължима неустойка в размер на 348.91
лева при неизпълнение на задължението по чл.6.1 за осигуряване, в тридневен
срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез
поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или
банкова гаранция, противоречаща на ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване па предварителна оценка платежоспособността на
длъжника, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера
па задълженията. По този начин па длъжника се вменява задължение да
4
осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това,
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора, се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение — недадено обезпечение. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна
лихва счита за недопустимо, като сочи, че в този смисъл е и съдебната
практика.
Отделно от това, сочи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците с липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост длъжника,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски.
Отделно от това твърди, че Договора за потребителски кредит №
301925, сключен на 18.04.2019 г. не отговаря па изискванията на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с оглед на което същият е недействителен.
Счита, че на основание чл.111 от ЗЗД е настъпила погасителна давност
за претендираните вземания.
Моли за отхвърляне на ищцовата претенция.
В о.с.з., ответника, редовно призован, чрез особения представител –
адв.Л.Н., не се явява, представлява се от назначения особен представител.
Поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
5
В тежест на ищеца по първите искове е да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит,
условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване
на заемните средства на ответника кредитополучател, уговорка за договорна
лихва – нейния размер и падеж, краен падеж на договора за кредит, падеж и
размер на главницата по договора, наличието на валиден договор за цесия,
уведомяване на ответника за извършената цесия, т. е. както по основание, така
и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора – в
това число основанията за нищожност на договора за кредит, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86 от ЗЗД е да докаже наличието на
главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на
паричното задължение (падеж), както и размера на задължението, а
ответникът – да докаже, че е платил задълженията си в срок.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
На първо място, установява се, че между ищеца и кредитодателя е
сключен Договор за цесия от 13.01.2022 г. на вземания, по които "Сити Кеш"
ООД е кредитодател по договори за кредит. Конкретните вземания, в това
число и задълженията на ответника, е посочено, че са отразени в Приложение
№ 1 към Договора за цесия (съгласно § 1, т. 1. 1. от Договора за цесия), които
обаче не са представени към настоящата искова молба. Представени са
извадки от приложението, които обаче не са ясни и за какво се отнасят.
Следователно исковата претенция подлежи на отхвърляне поради това, че
ищецът не успя да докаже качеството си на цесионер по валиден договор за
цесия.
На второ място, съгласно чл. 19, ал. 1 от Общите условия към Договора за
паричен заем заемодателят "Сити Кеш" ООД предава заемната сума на
потребителя чрез платежно нареждане по банков път или чрез превод по "Изи
6
Пей". В конкретния случай е представено документ от 18.04.2019г., но няма
данни ответникът да е получил сумата.
Следователно ищецът не успя да докаже по делото и че реално е предал
заемната сума на ответника, поради което исковата му претенция се явява
изцяло неоснователно. В тази връзка се явява безпредметно да се обсъждат
останалите предпоставки от фактическите състави на исковите претенции.
На трето място, дори и да се приеме, че има сключен договор за кредит и
заетата сума е реално предадена, то същият е недействителен на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неустойката по чл. 6. 2. от
договора не е включена в ГПР. При това положение се поставя въпросът дали
подлежи на присъждане чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК и
законната лихва върху нея, считано от заявлението до окончателното плащане.
Съгласно Решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C 520/21, при
недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на
обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита и правото на
законната лихва за забава от поканата за плащане. Настоящият състав счита,
че не са налице основание за присъждане на чистата стойност на кредита, тъй
като това е вземане на първоначалния кредитор, което възниква на
извъндоговорно основание. В случая ищецът се явява цесионерът, на когото
съгласно представения договор за цесия са прехвърлени вземания,
индивидулизирани със своето договорно основание. Касае се за различни по
основание вземания, като вземането за чистата стойност на кредита не е
прехвърляно на ищеца и същият не е титуляр на такова вземане, нито това се
твърди. Съгласно чл. 100 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Следователно, ищецът може да търси правата си от своя цедент, но нито
твърди да му е прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, нито
такова действително му е прехвърлено. Ето защо искът следва да се отхвърли
в неговата цялост, вкл. за чистата стойност на кредита, както и за законната
лихва от датата на подаване на заявлението, която представлява законна
последица от уважаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК, какъвто не е
настоящия случай.
При този изход на делото право на разноски има ответникът, но същият
се представлява от особен представител, поради което разноски не му се
7
следват.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено, че
Т. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***, общ.Каварна,
ул.“***“, №1, дължи на "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", бул.
"България" № 81 В, ап. 3, главница в размер на 450 лв., дължима по Договор за
паричен заем Кредирект № 301925 от 18.04.2019 г., сключен между "Сити
Кеш" ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.;
договорна възнаградителна лихва в размер на 61,07 лв., дължима за периода от
18.04.2019 г. – 18.11.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 110,96 лв.,
дължимо за периода от 18.11.2019 г. – 21.03.2024 г.; сумата от 288,34 лева,
представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, сумата 238,93 лева представляваща
дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.03.2024 г., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 181/2024 г. по описа на РС – Каварна.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8