РЕШЕНИЕ
№ 987
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500903 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. Х. с ЕГН:********** от с.***** чрез адв.Х.
Д. против решение №2554/05.06.2023 г. по гр.д.№9384/2022г на РС-Пловдив, 17 гр.с.,
поправено с решение №976/05.03.2024 г. по гр.д.№9384/2022г на РС-Пловдив, 17 гр.с. за
поправка на очевидна фактичека грешка. Решение №2554/05.06.2023 г. по гр.д.№9384/2022
г. на ПРС, 17 гр.с. е обжалва в частта, с което е признато за установено по отншение на С. Н.
Х., ЕГН *****, че дължи на Етажна собственост с адрес: гр. *****, сумата от 154,64 лева–
разходи за поддръжка и ремонт на покрив и др. на общите части на ЕС, дължими от
наследодател Г. Н. Х. като собственик на самостоятелен обект на правото на собственост –
ап.11,ет.3 с площ от 34,31 кв.м., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.04.2022 г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед №3610/17.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №5520/2022 г. по описа на РС - Пловдив, І
гр.с. и е осъдена да заплати в полза на Сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.
*****, сумата 325 лв. разноски за заповедното и исковото производство. Във въззивната
жалба са изложени съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендира за разноски пред двете инстанции.
Конкретно са изложени оплаквания, че РС не е направил разлика между Сграда в
1
режим на етажна собственост и Етажна собственост в сграда. Счита, че сградата, в какъвто
и да е режим не е годен субект на правото и не може да бъде носител на права и задължения,
поради което решението е недопустимо. Счита, че неправилно съдът е осъдил
жалбоподателя да заплати на Сграда разноски. Неправилно съдът не е допуснал
доказателствените искания на жалбоподателя като преклудирани поради неподаване на
отговор на исковата молба. Счита, че неподаването на отговор на искова молба преклудира
единствено възможността да се направи възражение за изтекла погасителна давност, но не и
правото на доказателствени искания, а от друга страна приема писмени доказателства на
ищеца, представени в първото съдебно заседание по делото. Неправилно се кредитират
частни документи, изхождащи от ищеца, които не носят изявление на ответника и са
надлежно оспорени от него.
Въззиваемата страна Етажна собственост с адрес: гр. *****, представлявана от
председателя на УС чрез адв.Евг.А.– взема становище, че жалбата е неоснователна; иска се
потвърждаване решението на РС като правилно и законосъобразно и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Конкретно са изложени съображения, че съгласно ЗЕС
сградата в Етажна собственост е неперсонифициран субект, представлява съвкупност от
правни субекти, собственици на имоти в режим на Етажна собственост има самостоятелна
правосубектност и се представлява, включително и пред съд от Председателя на УС и от
упълномощено от него правоспособно лице адвокат, поради което счита, че неоснователно е
възражението за липса на процесуална легитимация на ищеца; Възражението за погасителна
давност на задълженията не е разгледано от РС, тъй като е заявено извън преклузивния срок
по чл. 131 ГПК, поради неподаване на отговор на исковата молба; че правилно съдът е
кредитирал писмените доказателства, представени от ищеца, тъй като са съотносими към
предмета на спора и доказват преклудиралата възможност за обжалване на взетите решения
на Етажните собственици, проведени на Общо събрание на ЕС на 29.5.2017 г. и 28.11.2021 г.,
които са влезли в сила. Оспорва се изложеното във въззивната жалба, че тези решения са
надлежно оспорени. Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
Предявени са установителни искове по реда на 422 ГПК във вр. с чл.6,ал.1,т.10 ЗУЕС.
Решението на РС в частта, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. П.
с ЕГН:**********, че дължи сумата 154,64 лв., представляваща ½ от разходите за
поддръжка и ремонт на покрив и др.ремонти на общите части на ЕС, дължими от
наследодател Г. Н. Х. като собстевеник на ап.11, ет.3 с площ от 34,31 кв.м. ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.4.2022 г. до окончателното
плащане – не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на направеното във въззивната жалба оплакване, че РС не е направил
разлика между Сграда в режим на етажна собственост и Етажна собственост в сграда; че
сградата, в какъвто и да е режим не е годен субект на правото и не може да бъде носител на
2
права и задължения, поради което решението е недопустимо, както и че неправилно съдът е
осъдил жалбоподателя да заплати на Сграда разноски, ПОС е приел, че исковата молба е
нередовна, оставил е делото без движение до уточвяване на ИМ от името на кого е предявен
иска в заповедното и исковото производство, а след постъпилата молба на ищеца от
21.5.2024 г. е допуснал исканото уточнеие като с протоколно определение от 20.06.2024 г.
като е определил искът да се счита предявен от Етажна собственост в сграда с адм.адрес:
гр.*****,след което ПОС намира, че ищецът активно материално-правно легитимиран да
предяви настоящия иск.
По направеното оплакване, че неправилно РС не е допуснал доказателствените
искания на жалбоподателя като преклудирани поради неподаване на отговор на исковата
молба, ПОС намира, че след като ответницата не е подала отговор на ИМ /което не се
оспорва/, не е направила възражения, не е оспорила инстинността на представените с ИМ
документи, съгласно чл.133 ГПК е загубила възможността да направи това по-късно.
По делото е изготвен доклад от съда по чл.140 ГПК от 15.12.2022 г./л.93/, който е
съобщен на ответницата /л.101/, с който съдът дал възможност на страните са изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото. Съгласно чл.146 ГПК,
ако страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен ако твърдят нови обстоятелства, които не са могли да узнаят
своевременно.Тъй като ответницата С. Х. не не е подала отговор по чл.131 ГПК, не е
направила възражения и доказателтвени искания в срок, съгласно цит.норми е загубила
правото да ги направи по-късно – оплакванията за допуснати нарушения на РС са
неоснователни.
По направеното оплакване, че неправилно РС е кредитирал частни документи,
изхождащи от ищеца, които не носят изявление на ответника и са надлежно оспорени от
него, ПОС намира следното: Ищецът е представил протокол от 28.10.2021 г. за проведево
общо събрание на собствениците на жилища и обекти в ЖС в гр.*****, от който е видно, че
е взето решение по т.7 от дневния ред апартаментите с площ 34,31 кв.м. да заплатят на ЕС
сумата 168,95 лв. в срок до 31.12.2021 г. и решение по т.9.1, по която е взето решение
апартаментите с площ 34,31 кв.м. да заплатят на ЕС сумата 140,34 лв. в срок до края на
м.11.2021 г. Ответницата, върху която лежи доказателствената тежест да докаже, че това
решение не е влязло в сила като обжалвано по реда начл.40 от ЗУЕС или е отменено, не е
ангажирала такива доказателства; не е оспорила сащо, че найната праводателка е собственик
на ап.11 с площ от 34,31 кв.м. , нито, че е платила припадащата й се част от дължимите
суми. От приложение №2.4 от 28.10.2021 г. и от приложение№4.0 от 28.10.2021 г. е видно,
че срещу дължимите суми липсва подпис на отвеницата, че е платено.Горното налага
извода, че оплакването е неснователно.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение,
поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, право на разноски, съгласно чл.78,ал.3 ГПК има
въззиваемият, поради което такива му се присъждат в размерна 400 лв. – платено АВ. / тъй
3
като се касае за едно производството по гр.д.2436/23 г. на ПОС и по гр.д.903/2024 г. на ПОС
-не следва да се присъжда по 2х400 лв. платен адв.хонарар/.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2554/05.06.2023 г. по гр.д.№9384/2022г на РС-Пловдив,
17 гр.с., поправено с решение №976/05.03.2024 г. по гр.д.№9384/2022г на РС-Пловдив, 17
гр.с.
Осъжда С. Н. Х. с ЕГН:********** да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в
сграда с адрес: гр. **** сумата 400лв. за направени разноски за производстовто пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4