Решение по дело №316/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 348
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700316
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 348

 

гр.Плевен, 18.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и парва година в състав: 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                               Катя Арабаджиева

 

при секретаря Бранимира Монова  и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 316 по описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 260115 от 11.03.2021 г., постановено по НАХД № 2518/2020г., Плевенски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 7060 от 24.11.2020г., с което началникът на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София е наложил на основание чл. 53, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ и във връзка с 53, ал.2 от Закона за пътищата на С.Б.С., ЕГН: **********, с адрес (седалище и адрес на управление) с. Ръжица, ул. „Лъдженска“ № 43 административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

         Срещу постановеното решение е постъпила касационна жалба от С.Б.С., в която се твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен и необоснован, а също така постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се доказаността на нарушението, предмет на оспореното НП и се твърди, че не са налице доказателства, установяващи извършването му. Излагат се доводи, че не са изследвани предпоставките по чл.27 от ЗАНН, тъй като не са събрани доказателства за семейното, социалното и имуществено състояние на касационния жалбоподател.

В заключение се иска отмяна на постановеното решение и оспореното НП. Алтернативно е направено искане да бъде намален размера на наложената глоба до установения законов минимум.

В съдебно заседание касаторът не се явява.

         Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт С. В., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да потвърди обжалваното НП първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 27.10.2020г. в 11.30 ч., на път 1-3, км. 67, на 100м. преди разклона за с. Славяново в посока гр. Плевен - гр. Бяла, жалбоподателят С.Б.С. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка “ДАФ“, модел “ЦФ460“ с per. № А 7242 МТ и полуремарке с три оси с per. № *******. Същият е спрян за проверка от служител на Дирекция АРОК, отдел „КРПМ“ при АПК. Извършена е проверка, при която е направено измерване с техническо средство ел. везна CAPTELS ОRА 10 № 785 и ролетка 1303/18 (5м.) и е констатирано, че проверяваното ППС надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) и по – конкретно, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 15.640 т., при максимално допустимо натоварване 11.5т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква А на Наредбата, а при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.040 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б на Наредбата.

С подадената касационна жалба тези обстоятелства не се оспорват. Направено е едно общо оплакване, че от събраните по делото доказателства не се установява извършеното от касатора нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че нарушението, предмет на оспореното НП, се установява по безспорен начин от събраните доказателства в хода на проведеното пред РС – Плевен съдебно производство. Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на актосъставителя Колев. От същите е видно, че релевантните към предмета на доказване обстоятелства са установени чрез измерване, извършено с мобилна контролна везна на равна площадка, водачът е видял показанията на везната, които са били 0, след което същият е придвижил процесното ППС по везната. След приключване на изтеглянето водачът се е запознал с показанията на контролната бележка и я е подписал без възражения. Разстоянието между осите е измерено ролетка 1303/18 (5м.).

Тези показания са в съответствие с показанията на свидетелите Щ. и Б.. От измерените параметри е видно, че управляваното от касатора ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, като съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). Касаторът не е възразил против така направените констатации нито в съставения АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

По делото от свидетелските показания несъмнено е доказано, че при проверката водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Ето защо настоящият съдебен състав споделя напълно извода на първостепенния съд, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Не са допуснати и нарушения във връзка с индивидуализация на наложеното наказание, в който смисъл е налице оплакване в касационната жалба. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд в тази им част, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Следва само да се посочи, че при определяне размера на наложената глоба е съобразено обстоятелството, че касаторът е наказван за същото по вид нарушение с НП 6421/20.09.2019г., което е влязло в законна сила на 24.07.2020г., поради което налагането на административна санкция в размер на минимума, предвиден от закона би било незаконосъобразно, тъй като не би изпълнило целите по чл.12 от ЗАНН.

 

 

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В хода на съдебното производство нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.

Същото е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260115 от 11.03.2021 г., постановено по НАХД № 2518/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                     2. /П/