Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
25. 02. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 30.01.2020год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N 2151
по
описа за 2019год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.П.С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление
№19-1085-002009/2019год., издадено от началник група при сектор ПП към ОДМВР -
Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1, т.6
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 750лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на ЕФ – счита за
неправилно определен субекта на отговорност.
Наказващият орган не изпраща
представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 10.02.2018г. лек автомобил “Мерцедес С 63 АМГ
4МАТИК“, с ДК № РВ8000КН, управляван от неустановено
по делото лице, се движил се по бул.”България”
в гр.Русе, посока ГКПП Дунав мост, като до бензиностанция Лукойл бил заснет с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол Sitraffic ERS 400, установило че превишава разрешената
максимална скорост от 50км, като се движил със 107,67км/ч. След
направената справка в базата данни на ОДМВР било установено, че автомобилът бил
собственост на „Сожелист-България” ЕООД, клон Пловдив и ползвател
„Промосейл”ЕООД, управителят на което И. К.надлежно упълномощил с н.з.
пълномощно /л.28/ Д. Д. да го представлява пред органите на КАТ, МВР,СБА,
Митница и вс. останали институции, във връзка с управлението на притежаваните
МПС, както и да подава от името на дружеството декларации по чл.188 от ЗДвП.
Въз основа на него Д. Д. попълнил такава, като в нея посочил жпод.С.като лице,
което на 10.02.2018год. управлявало лек автомобил “Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“, с ДК №
РВ8000КН. Към декларацията приложил копия от лична карта, СУМПС и контролен
талон на жпод.С.. В резултат, срещу последния, св.И. съставил акт, с който го
обвинил за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Актът изпратил в гр.Бяла, по
местоживеене на нарушителя за подписване и предявяване. Жпод.С. подписалакта,
като в него вписал възражение, че „…на посочената дата не е управлявал
цитираното МПС”. Последвало възражение срещу акта, придружено с писмени
доказателства/ декларация по чл.188 ЗДвП и договор за наем, с които обоснова
факта, че „Промосейл”ЕООД отдал под наем лек
автомобил “Мерцедес
С 63 АМГ 4МАТИК“, с ДК № РВ8000КН на друго лице – „ПТС Петрол” ЕООД, поради което той не бил в негово владение,
поради което на процесната дата бил управляван не от него, а от трето
лице. Без да изследва посочените от
жпод.С. нови обстоятелсва, Наказващият орган издал процесното наказателно
постановление срещу последния, с което на основание чл. 182 ал. 1, т.6
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 750лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Авторството на жпод.С. не
е доказано по безспорен и несъмнен начин, така както изисква нормата но чл.303
ал.2 от НПК. Обвинението по делото почива единствено на предположения, което е
недопустимо съгласно чл.303, ал.1 от НПК. Липсват безспорни доказателства, че
на 10.02.2018год. лек автомобил “Мерцедес С 63 АМГ
4МАТИК“, с ДК № РВ8000КН, бил управляван от жпод.С. С.. Това е така, тъй като
по делото е приложен договор за наем, доказващ факта, че на 26.09.2017год. „Промосейл”ЕООД отдал под наем за 12 месеца лек автомобил “Мерцедес С 63 АМГ
4МАТИК“, с ДК № РВ8000КН на друго лице – „ПТС Петрол” ЕООД, с управител П. Т. С..
Към договора в изпълнение на т.2.12 е
приложен списък на лицата /л.13/, упълномощени от дружеството да управляват
процесния автомобил, като между тях не фигурира жпод.С.. В допълнение и внасящо
съмнение в авторството на последния са и показанията на св.Г. Г., който създава
алиби на жалбоподателя, като заявява, че преди датата на нарушението го откарал
в гр.София.
Предвид изложеното съдът
констатира, че Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, не е разследвал спорните обстоятелства, възникнали, въз основа на
направеното от жпод.. възражение, придружено с писмени доказателства, поради
което издал едно необосновано наказателно постановление, явяващо се
незаконосъобразно и подлежящо на отмяна.
В допълнение съдът
отбелязва, че към декларацията си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жпод.С. не приложил
свидетелството за управление на лицето, ползващо процесния автомобил, но
аргументите му, изложени във възражението сочат обективна причина да не може да
стори това. Освен това, значението на процесната декларация не следва да се
надценява, тъй като последната е предвидена съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП да се
попълва единствено при издаването на ЕФ, а не и при съставянето на акт, пред
каквато хипротеза сме изправени в процесния случай.
Поради изложеното съдът
приема, че презумпцията по чл. 188, ал.
1, изр. 2 от ЗДвП е оборена и за извършеното с автомобила нарушение АНО
не представя безспорни доказателства за да бъде ангажирана отговорността на
лицето, сочено в НП като негов автор.
Относно направеното в
съдебно заседание искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в полза на наказания на направените от него разноски по делото, с
оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното
наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1
от ЗАНН: "В съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
", а според чл. 143, ал.
1 от АПК: "Когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ". В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адв.Я. П., като
съгласно приложен на л. 63 от съдебното производство договор за правна защита и
съдействие било договорено възнаграждение в размер на 800 лева, изплатено
според изрично отбелязване в договора в брой. Този размер от 800 лв. обаче, не
е съобразен с чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Имайки предвид, че делото не съставлява фактическа и правна
сложност, приключило е в едно заседание, а размерът на наложената с обжалваното НП глоба
е от 750лв. от една страна и от друга разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
към която препраща чл.18 ал.2 от с.з., съгласно която „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението
е: 1.
при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;” съдът преценява, че е
налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
поради което последното следва да бъде присъдено в минималния размер, предвиден
в закона – 300лв.
Предвид отмяната на
обжалваното НП и налични доказателства за направени по делото разноски от
страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално представителство по
делото в размер на 300 лв., платени в брой, съдът следва да възложи тези
разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният
орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на Областна
дирекция на МВР гр. Русе /по аргумент от чл. 37, ал. 2
от ЗМВР/, доколкото и сектор Пътна полиция гр.Русе не е
самостоятелно юридическо лице. ОД на МВР гр. Русе не е страна по делото, но
присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в съответствие с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, вр. §. 1, т. 6 от
ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1085-002009/2019год.,
издадено от началник група при сектор ПП към ОДМВР - Русе, с което за нарушение
на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал. 1, т.6 от ЗДвП, на С.П.С., ЕГН **********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 750лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. РУСЕ да
заплати на С.П.С., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/
лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му до страните, по реда на АПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………