Разпореждане по дело №56/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4/15.02.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 2318 по описа за 2012 г. на същия съд са отхвърлени предявените от „З. К. Лев И. – Г.С., Б.”. В. № *Д, с ЕИК * против М. Н. Б. от с.Л., О.Ч., обл. Г.К., У.”. № *, с ЕГН * установителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предложение трето от КЗ за сумата от 577 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение и установителен иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД за сумата от 293.23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 12.03.2008 г. – датата на получаване от ответника на предсъдебна покана до 29.06.2012 г. включително – датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.Г.д. № 1410/2012 г. по описа на РС – Кърджали, като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „З. К. Л. И. – Г.С., който го обжалва чрез процесуалния си представител като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” има право на регресен иск срещу застрахования в случай, че последният виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Твърди се, че в протокола за настъпилото ПТП бил установен виновният водач и било отразено, че същият е напуснал местопроизшествието. Протоколът за ПТП бил подписан без възражения от водача Б. и на същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Тези обстоятелства не се оспорвали от въззиваемия, не се оспорвал и протоколът за ПТП. Твърденията на ответника, че е напуснал местопроизшествието поради опасност от саморазправа не били доказани. Полицейският служител посетил местопроизшествието, изпробвал водача на лек автомобил „Фиат Темпра” за употреба на алкохол, като не били установени трима свидетели, употребили алкохол. Виновният водач не бил установен на мястото на произшествието, поради което за контролните органи не било възможно да направят преценка за общото състояние на водача и дали е необходимо да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и други забранен вещества, а след изтичането на значителен период от време такава проверка била ирелевантна. Нормативната уредба предвиждала, че участникът в ПТП бил длъжен да остане на място, като законът не предвиждал възможност за напускане на местопроизшествието по преценка на виновния водач. Напускането на ПТП, независимо от мотивите за това действие, представлявало бягство по смисъла на закона, като в съставомерните случаи било основание и за възникване на утежнена отговорност на дееца по чл.343, ал.2, пр.3 от НК. Напускайки местопроизшествието, виновният водач създал предпоставки за осуетяване на неговата деликтна отговорност и правовият ред не допускал някой да извлича облаги от недобросъвестното си поведение. Съдът следвало да прилага закона съобразно действителната воля на законодателя, а не чрез формираната съдебна практика да създава правила, различни от установените от закона и такива, толериращи неправомерно поведение. Първоинстанционният съд се позовал на практиката на ВКС без да отчете спецификата на случая, където било посочено, че регресното притезание било неоснователно, тъй като не били ангажирани доказателства за виновно отклоняване от проверка за алкохол. Ищцовото дружество било направило искане за събиране на доказателства във връзка с твърдението си, че ответника виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол. Такива писмени доказателства били приобщени по делото, от които се установявало, че в специализираната лаборатория към МБАЛ П. не била регистрирана кръвна проба на М. Б. към датата на ПТП. От това писмено доказателства било видно, че водачът не извършил проверка за алкохол по собствена инициатива, с което виновно се отклонил от установяване на съдържанието на алкохол в кръвта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмено становище, в което поддържа жалбата. Тпъвди се, че от протокола за ПТП се установявало, че контролните органи на МВР предприели действия за установяване на тов дали водачите са употребили алкохол . Проверката била започната видно от извършената такава на водача на лек автомобил „Фиат Темпра”.

Въззиваемият М. Н. Б. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В представено писмено становище сочи, че бил напуснал мястото на ПТП, тъй като бил нападнат от водача и пътниците в другия автомобил, които били видимо пияни. В последствие доброволно отишъл при пътните полицаи, като му бил съставен акт и не била констатирана употреба на алкохол.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен суброгаторен регресен иск от застрахователя за заплащане на изплатено на увреденото лице обезщетение против причинителя на вредите – застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Безспорно по делото е, че ответникът М. Н. Б. е причинил имуществени вреди на Ю. С. Д., които са били заплатени от ищеца „З. К. Лев И. – Г.С. на застрахованото дружество. Спорният по делото въпрос е дали въззиваемият М. Н. Б. виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предложение трето от КЗ застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение на увредения, когато застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В този случай, застрахователят следва да докаже при условията на пълно и главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на въззиваемия. Или, за да е налице посочената хипотеза, по делото следва да са налице данни, че срещу М. Б. е била предприета проверка за установява наличието на алкохол и същият да се е отклонил от такава проверка. Единствено факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования следва да бъдат доказани от застрахователя. Не може да бъде споделен доводът, изложен във въвзивната жалба, че виновното отклоняване на въззиваемия от проверка за алкохол е доказано с представеното удостоверение от МБАЛ Пловдив. Обстоятелството, че в Специализираната химическа лаборатория към здравното заведение няма регистрирана кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на Н. Б. не може пряко да установи неговото виновно отклонение от проверка за алкохол. Такова виновно отклонение не се установява както от протокола за ПТП, така и от съставения на Н. Б. акт за установяване на административно нарушение, където не е отразено, че спрямо виновния водач е била предприета проверка за употреба на алкохол, от която той се е отклонил. Както бе посочено, за да е налице виновно отклоняване от проверка за алкохол следва такава проверка да бъде предприета спрямо виновния водач, а не спрямо други участници в настъпилото ПТП, каквито неоснователни доводи се излагат в представеното писмено становище. В подкрепа на тази изводи е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК – решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 16/02.02.2011 г. по т.д № 374/2010 г., ІІ т.о. на ВКС. В тази връзка настоящата инстанция не споделя и изложения във въззивната жалба довод, че с посочената съдебна практика се създават правила, различни от волята на законодателя. Напротив, посочените решения напълно съвпадат с волята на законодателя, изразена съвсем ясно в разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1, предложение трето от КЗ.

Що се отнася до изложения във въззивната жалба довод, че виновният участник в ПТП бил длъжен сам да извърши проверка за наличие на алкохол в кръвта си, то жалбодателят не посочва въз основа на кои нормативни актове е вменено това задължение, поради което и съдът не излага съображения в тази насока.

Като е отхвърлил предявения регресен суброгаторен иск, Кърджалийският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да се присъждат.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/15.02.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 2318 по описа за 2012 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.