Решение по дело №861/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Март медия“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], партер, представлявано от М. Ж. Е. - управител и със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, п.к. 4, против писмо с изх.№ 53-00-449/14.03.2023г. на директора на Областно пътно управление София, с което е прекратена процедура по преиздаване на Разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изложени са аргументи, че указанията на административния орган във връзка с административното производство по преиздаване на разрешение за експлоатация по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата са уклончиви, объркващи и противоречиви. Твърди се, че дружеството е представило всички необходими документи за преиздаване на исканото разрешение. Иска се отмяна на оспорения отказ.

Първоначално жалбата е депозирана пред Административен съд София-град. С Определение съдът е прекратил производството по делото, като делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

С Определение №1796/24.07.2023г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото.

С Определение №11343/21.11.2023г., постановено по адм.дело №9237/2023г., ВАС е отменил Определение №1796/24.07.2023г. и е върнал делото на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Гьорчева, която поддържа жалбата и уточнява, че оспорва единствено отказа за преиздаване на разрешение за поставяне на рекламни съоръжения, обективиран в писмо с изх.№ 53-00-449/14.03.2023г. на директора на Областно пътно управление София. Не представя нови доказателства. Иска отмяна на оспорения акт, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Областно пътно звено София, редовно призован, не изпраща представител. Представя административната преписка. В писмено становище оспорва жалба. Поддържа становище, че оспореното писмо по своята същност не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като излага доводи за недопустимост на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №53-00-17173/12.11.2012 г. (л.9) "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД, [населено място] е поставило рекламното съоръжение на АМ „Тракия“ при км 7+900 дясно.

На 27.09.2022 г., на основание чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, дружеството е направило искане за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №53-00-17173/12.11.2012 г. (л.12). Видно от приложената преписка по това искане, между "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД и директор на ОПУ - София за периода от 27.09.2022г. до 14.03.2023 г. е разменяна кореспонденция, включваща изискване от страна на органа на документи (04.10.2022 г.; 13.10.2022 г.), указания и удължаване на срокове за представянето им/съответно за издаване на исканото разрешение (11.11.2022 година; 16.11.2022 г.; 12.01.2023 г.; 15.02.2023 г.). Установява се, че с писмо от 04.10.2022г. (л.13) директорът на ОПУ София е изискал дружеството да представи документи по чл.14, т.4 от Наредбата за специалното ползване на пътищата – нотариално заверено съгласие на собственика на имота, в който е изградено рекламното съоръжение, копие на документ за собственост и актуална скица на имота. С писмо от 13.10.2022г. (л.14) срокът за представяне на изискваните документи е бил променен и определен по чл.17б, ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно не по-късно от 7 дни, преди изтичане на срока на разрешението за експлоатация, което се явява 05.11.2022 г. В писмо до жалбоподателя от 11.11.2022г. (л.18), е посочено, че към този момент има действащ индивидуален акт (до 13.11.2022 г.), което е пречка органът да издаде нов акт, поради което за начало на производството по преиздаване следва да се приема датата 13.11.2022г. Посочено е, че предвид чл.57, ал.7 от АПК, срокът за издаване на Разрешение за специално ползване на пътищата може да бъде удължен до 14 дни, считано от тази дата. С писмо от 16.11.2022г. на дружеството е предоставен срок за представяне на необходимите документи за завършване на процедурата до 27.11.2022г.

В писмо-искане с вх.№ 53-00-2160/13.12.2022 г. (л.20) до Областно пътно управление – София, дружеството е посочило, че след подадено искане до О. П. и след направена справка на място е установено, че рекламното съоръжение не попада в Общински имот, а попада в имот с идентификатор № 44063.62.11.446, с вид собственост: Министерство на транспорта, територия на транспорта, за автомагистрала, [населено място], район Панчерево, м. Сахтяница, като собственик е държавата.

С писмо от 12.01.2023 г. (л.21) директорът на Областно пътно управление – София е указал, че "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД следва да представи официалния отговор на община Панчарево. Отделно от това е посочено, че при направена справка в системата ГИС е установено, че фундаментът на рекламното съоръжение попада в общински имот/полски път/, а въздушно навлиза в имот, отреден за обществен селищен парк, градина и имот, отреден за автомагистрала. Предвид това органът посочва, че не са представени документи, удостоверяващи точното местоположение на рекламното съоръжение – дали попада в обхвата или обслужващата зона на републикански път, както и в кой имот е изграден фундамента и в кои имоти навлиза въздушно. На дружеството е даден 15 дневен срок от получаване на писмото да представи необходимите документи.

В отговор на писмото от 12.01.2023 г. жалбоподателят заявява, че е поискал от кмета на Столична община, район Панчарево да му изпрати официален отговор, като към настоящия момент (14.02.2023г.) такъв не му е представен. Дружеството е поискало от органа, ако е възможно да бъде извършена вътрешна комуникация между двете институции (л.22).

С последното писмо от 15.02.2023 г. (л.23), органът е дал на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД нов 5 - дневен срок от получаване на писмото да представи изисканите документи. В него е посочено, че Областно пътно управление – София не може да посредничи за документната обработка в полза на трето лице. Видно от обратна разписка на л. 95 по делото, писмо изх. № 53-00-2709/15.02.2023 г. е получено от дружеството на 20.02.2023 г., от което следва, че даденият 5-дневен срок за представяне на доказателства изтича на 25.02.2023 г.

С писмо от 01.03.2023 г. директорът на ОПУ София на основание чл. 26, ал.2, т.1, б. "в" и на основание чл. 57, ал.1 от Закона за пътищата, вече в процедура по премахване на рекламно съоръжение, указва на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД, че в 15-дневен срок от датата на получаване на съобщението, следва да премахне процесното рекламно съоръжение. С искане/жалба от 13.03.2023 г. (л. 25), дружеството обжалва акта от 01.03.2023 г. за премахване на рекламното съоръжение, но отправя и искане да му бъде връчен изричен отказ за преиздаване на разрешението. В отговор на искането, с процесното писмо изх.№53-00-449/14.03.2023г., директорът на Областно пътно управление – София заявява, че процедурата по преиздаване на разрешението е "автоматично прекратена" поради непредставяне на изисканите доказателства в удължените срокове, без да сочи конкретно правно основание за това.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Предмет на проверка в настоящото съдебно производство е отказ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №53-00-17173/12.11.2012 г., обективиран в писмо с изх.№53-00-449/14.03.2023г., издадено от директора на Областно пътно управление–София. Съобразно изложените мотиви в Определение №11343/21.11.2023г., постановено по адм.дело №9237/2023г. по описа на ВАС, жалбата срещу писмото е насочена срещу годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с който е отказано да бъде преиздадено разрешение за специално ползване, чрез експлоатация на рекламно съоръжение от административен орган, в кръга на правомощията му, като с акта се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Няма данни на коя дата дружеството-жалбоподател е получило писмото, но поради липсата на възражение от страна на ответника и при липса на доказателства за реалното му връчване, съдът намира, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, от легитимирано лице – адресат на отказа за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Жалбата е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният в настоящото производство изричен отказ, е издаден от директора на Областно пътно управление – София, упълномощен от председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) (л.16). Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Доколкото издаването на разрешения за специално ползване на пътищата, съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е в правомощията на УС на АПИ или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице, то преиздаването му, след като в закона не е предвидено друго, също е в правомощията на УС на агенцията или упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. Разпоредбата чл. 6, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението, като се мотивира писмено.

С оглед изложеното следва, че писмото, предмет на оспорване, е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма. Съдът намира обаче, че при издаването му не са спазени административнопроизводствените правила като не са изяснени относими факти и същият е издаден при несъответствие с разпоредбите на материалния закон.

Съгласно чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на чл. 5а. Разрешението за експлоатация се преиздава за нов [възраст] период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението.

Преиздаването на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се извършва по същия ред, по който се извършва издаването на първоначалното разрешение, като за преиздаването му трябва да са налице всички условия, необходими и при първоначалното издаване. За да постанови отказа от преиздаване на разрешението, органът е посочил като фактически основания изтекли срокове за окомплектоване и представяне на исканата документация. Липсва обаче позоваване на конкретна правна норма за издаване на акта, предмет на оспорване, в това число и такава, обуславяща „автоматично прекратяване“ на процедурата по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата.

Производството за преиздаване на Разрешение № 53-00-17173 от 12.11.2012г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е започнало по инициатива на жалбоподателя. Не се спори, че през 2012 г. на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД е издадено от страна на АПИ Разрешение с № 53-00-17173/12.11.2012 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. По аргумент от чл. 26, ал.8, т.4 от ЗП, срокът за валидност на разрешението при експлоатация на рекламни съоръжения, издадени при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 5 е десет години. Не е спорно и обстоятелството, че в срока по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата дружеството-жалбоподател е подало искане за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, като е представило и доказателства за заплатена такса. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси.

Видно от съдържанието на разрешението и приложения към него констативен протокол № 279/29.09.2012г. (л.11), искането за преиздаване е относно рекламно съоръжение, намиращо се на РП А-1, км 7 + 900 – дясно, с площ 32 м2, КРН: АПИ- МАР- А1-7.9 - 1. С оглед на установените по делото факти, спорът по делото не следва да е местонахождението на процесното рекламно съоръжение, а дали са налице условията на чл. 17б, ал. 2 НСПП за преиздаване на разрешението за експлоатация. Местонахождението на рекламното съоръжение е установено с Разрешение № 53-00-17173, издадено по искане на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД на 12.11.2012 г. От момента на влизане в сила на този индивидуален административен акт за страните е установено по безспорен начин, че рекламното съоръжение на дружеството се намира на км 7+900 – дясно. (в този см. Решение № 9625 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2019 г.).

Нормата на чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. При постановяване на отказа за преиздаване обаче органът не е посочил конкретната хипотеза от чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата, на която не отговаря процесното рекламно съоръжение. Съдът намира, че релевантно в случая е попада ли процесното рекламно съоръжение в обслужващата зона на пътя и спазени ли са съответните отстояния, посочени в чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата.

Съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Разпоредбата на чл.36, ал.1 от АПК указва, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. А ал.6 от същата сочи, че органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност, да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза, при постановяване на отказа и прекратяване на производството по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. От представената по делото кореспонденция, водене между двете страни, не може да се установи каква е волята на органа. Част от писмата са свързани с началния момент на различни срокове, като например срока, от който следва да се брои началото на производството по чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата и/или срока за представяне на съответните документи. Другите писма се отнасят до изисканите документи, за установяване местоположението на рекламното съоръжение. Органът обосновава искането за представяне на нотариално заверено съгласие на собственика на имота, в който е изградено рекламното съоръжение, когато то е изградено в обслужващата зона на пътя, с извършен оглед на километричните положения на съоръжението, при който оглед било установено, че рекламното съоръжение попада в обслужващата зона на АМ „Тракия“. В последствие органът заявява, че при направена справка в системата ГИС е установено, че фундаментът на рекламното съоръжение попада в общински имот/полски път/, а въздушно навлиза в имот, отреден за обществен селищен парк, градина и имот, отреден за автомагистрала, поради което дружеството следва да представи документ, удостоверяващ точното местоположение на рекламното съоръжение, дали попада в обхвата или обслужващата зона на републикански път, в кой имот е изграден фундамента и в кои имоти навлиза въздушно. Доказателства, обективиращи тези констатации на органа, не са представени по преписката. Отделно от това, в писмото от 04.10.2022г. и това от 15.02.2023г. административният орган се позовава на писмо с изх.№ 53-00-206/15.02.2022г., с което дружеството е било уведомено за естеството на документацията, която се изисква за преиздаване на разрешението за експлоатация. Това писмо обаче не е представено по делото, нито са ангажирани доказателства, от които да се установи, че същото е било връчено на дружеството и то е било запознато с него.

Съдът счита, че непредставянето от страна на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД на изисканите от органа документи, не е основание за „автоматично прекратяване“ на производството по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, още повече че такъв вид прекратяване не е нормативно уреден. Изисканото от органа нотариално заверено съгласие от собственика на земята, когато рекламното съоръжение е изградено в обслужващите зони на пътя, не е относимо за установяване наличието или не на изискванията, визирани в чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата. За пълнота следва да се отбележи, че действително разпоредбата на чл.14 от Наредбата за специално ползване на пътищата към момента на постановяване на оспорения акт е била отменена, но изискването за представяне на това съгласие не е отпаднало и то е уредено в чл.13, ал.3, т.2 от същия подзаконов нормативен акт. В тази връзка, изложените в жалбата доводи са неоснователни. Независимо от това, задължение да установи спазени ли са изискванията на чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е на административния орган. Както съдът вече посочи, "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД е подало искането в срока по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, като е представило и доказателства за платена такса, съобразно ал.2 от същата разпоредба. Ако подадено от лицето искане е било нередовно, административният орган е трябвало да даде указания на заявителя за привеждането му в съответствие с дължимото, което видно от разпоредбата на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата е подаване на искане пред компетентния орган, в съответния срок и заплащане на дължима такса. Изисканите от органа документи не са относими за образуване, респ. за прекратяване на производството по преиздаване на разрешението за експлоатация. Те имат значение за установяване дали са спазени условията на чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата, към която препраща разпоредбата на чл.17б. Искането за представяне на документите се базират на констатирани от органа обстоятелства – че рекламното съоръжение попада в обслужваща зона; че фундаментът на рекламното съоръжение попада в общински имот/полски път/, а въздушно навлиза в имот, отреден за обществен селищен парк, градина и имот, отреден за автомагистрала, без обаче органа да представя доказателства, за тези му твърдения. Такива не са представени и в съденото производство, въпреки указаната му от съда на основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствена тежест.

Освен това, след като органът е този, който следва да установи налице ли са предпоставки за преиздаване на разрешението и доколкото дружеството е изразило невъзможността да представи исканите му документи и е поискал, същите да бъдат събрани служебно, доколкото няма забрана за това, е следвало именно органът на основание чл.36, ал.6 от АПК да ги изиска, а не да прекрати производството по чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, респ. да откаже преиздаване на разрешението. В тази връзка е и разпоредбата на чл.5, ал.6 от Наредбата за специално ползване на пътищата, в редакцията действаща към момента на постановяване на оспорения акт, която сочи, че съгласуването с друг административен орган, предоставянето на информация или документи, които са налични или се издават от такъв, се осъществява служебно от администрацията, управляваща пътя, и за тях се дължат такси от заинтересуваните лица в предвидените в закон и/или подзаконов нормативен акт случаи. В случая това не е направено и е постановен незаконосъобразен административен акт. След получаване на съответната справка/документи органът може да съобрази налице ли са основания за преиздаване на разрешението и да издаде ново или да постанови акт, в който да изложи ясно и недвусмислено установените обстоятелства, които са основание за отказ от преиздаване на разрешение.

Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а писмо с изх.№ 53-00-449/14.03.2023г. на директора на Областно пътно управление София, с което е прекратена процедура по преиздаване на Разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г. следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

По делото е направено искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. По делото се установява, че дружеството е представило доказателство за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева пред настоящата инстанция (л.8) и 150 лева в производството пред ВАС (л.9 и л.25), както и за заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 10.04.2023г. в размер на 1 000 лева, платени по банков път (л. 37), от което следва, че в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 1 200 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ писмо с изх.№ 53-00-449/14.03.2023г. на директора на Областно пътно управление София, с което е прекратена процедура по преиздаване на Разрешение № 53-00-17173/12.11.2012г.

ВРЪЩА преписката на Областно пътно управление София за ново произнасяне по подаденото от „Март медия“ ЕООД, с [ЕИК] на основание чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата искане за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №53-00-17173/12.11.2012 г., в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Областно пътно управление София да заплати на "МАРТ МЕДИЯ" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.