РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 578
гр.Пловдив, 14. 03. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 14,02,2019 година, в състав :
Административен съдия : Стоил
Ботев
с
участието на секретаря В.К. , като разгледа докладваното от съдията дм.
Дело № 2072/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация .
Жалбоподателят
- Б.Н.М.,*** обжалва Решение № 228/01.06.2018г.
на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ с което е УСТАНОВЕНО че, Б. Л.С.-
В.И.Д. обществен посредник на територията на община Пловдив и правоприемник на
заеманата от Д.И.А. (починал) длъжност - общински обществен посредник на община
Пловдив, не е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ спрямо Б.Н.М., както и е ОСТАВЕНО
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 44-00-2993
/03.07.2014 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3468/18.08.2014 г. по описа
на КЗД, подадени от Б.Н.М..
Жалбоподателят в жалбата си пред настоящия съд от 05,07,2018г. / л. 2/ твърди че решението е
незаконосъобразно , комисията е неглижирала негово заявление – становище
с вх. № 44-00-411 по описа на КЗП , че
процесния признак „лично положение“
не е посочен от негова страна . Твърди че органът му е отнел
възможността да представи факти в негова
полза , че неправилно е обърнал доказателствената тежест, както и че са
допуснати две процесуални нарушения , касаещи неправилно конституиран като ответник Общински съвет Пловдив, както и твърди
че в решението отново се съдържа неистина , относно призоваването му. В хода по
същество г-н М. поддържа жалбата си , коментира писменото становище на КЗП ,
счита че доказателствената тежест е
изцяло върху ответната страна и е посочил
фактическите правни обстоятелства по четири от хипотезите на чл.146 от АПК.
Счита жалбата си за напълно основателна и очаква от съда да я уважи изцяло.
Ответникът
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ – чрез юк. Б.Б.оспорва жалбата и счита , че не
са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Счита че оспореното
решение от издадено от компетентен орган , в предвидената форма , с изложени
мотиви обосноваващи постановения от комисията резултат.
Претендира юк. възнаграждение.
Контролираща страна - ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛОВДИВ, чрез прокурор Тилова изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Заинтересована страна - Б. Л.С.–В.И.Д.ОБЩЕСТВЕН ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ –
изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересована страна - ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛОВДИВ, чрез адв.Д.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, както и претендира съдебни разноски , съобразно списък на л. 265.
По допустимостта на жалбата , съдът
счита че с оспореното решение от
01,06,2018г. на КЗД жалбата на Б.М. не е
уважена и за него е налице неблагоприятен административен акт и наличие на правен
интерес, поради което жалбата е
допустима.
Предвид събраните по делото
доказателства и приложената административна преписка съдът следва да приеме
за установено от фактическа страна на следното:
Ответникът е представил с писмо / л.
6/ по делото адм. Преписка в обем от 279
страници от които се установява , че административното производство е
образувано пред КЗД по жалба на Б.Н.М. с вх.№ 44-00-2993 от 03.07.2014г., /л.17/ и допълнение към нея изразено / л.24/ в декларация с вх.№
44-00-3468/18.08.2014г.
От
Председателя на КЗД е поискано съдействие в отговор на поставен въпрос – цитат
: „ Дали мотивираното определение на Обществения посредник на Община Пловдив, в
документ на същия с изх.№ С1-823-(1) от 18.03.2014год. не противоречи на
разпоредби на ЗЗДискриминация и причиняващо вреди”. Поискан е и категоричен отговор за следното : „До колко
това лично становище на местния омбудсман, /с което е приложил правомощията и
задълженията си/ могат да бъдат разглеждани като неравноправно и ограничаващо
третиране /неглижиране на сигнал – по презумпция за незаконосъобразни или
нецелесъобразни действия или бездействия/, водещи до непряко възпрепятстване от
защита на права по административен ред.
Дали е обичайна практика в работата на институцията /същите мотиви!/,
или пък се явява частен случай /изключение/!?”.
Съдът установи , че посочения в
жалбата документ изх.№ С1-823-(1) от 18.03.2014г. /л.21/ представлява отговор
на обществен посредник на Община Пловдив Д.А. до Директора на Дирекция
„Регионална служба по заетостта” - Пловдив и до жалбоподателя, относно Сигнал / л.37/ № С1-823/17.03.2014г. от г-н Б.М.,
подаден в приемната на Обществения посредник на Община Пловдив, касаещ
нередности от посредничеството на Дирекция „Бюро по труда”, засягащ социално
положение безработни. Отговорът е със следното съдържание – цитат : „ Сигналът,
подаден от г-н Б.М. в приемната на Обществения посредник на Община Пловдив
изразява недоволство както от вписването му в социална категория „безработен”,
така и от цялостната информираност, касаеща тази категория (въпреки че право на
избор на всеки работодател е да предпочете една или друга кандидатура, посочена
в бюрото по труда). В търсене на
балансираност между считаните „за неправдоподобни и ощетяващи интересите на
гражданина” обстоятелства и експертността , заложена в нормативните документи,
касаещи работата на бюрата по труда, моля да разпоредите проверка и изготвяне
на аргументиран отговор на гражданина”.
В
сигналът си г-н М. е цитирал : „Касае се
за мой сигнал до Агенцията по заетостта /АЗ/, представлявана от Дирекция „Бюро
по труда“ /ДБТ/ отнасящ се за недобросъвестно отношение на работодател,
възползващ се от посредничеството на институцията, което намирам за форма на
непряка дискриминация и създаващо предпоставка за отказ от права по смисъла на
Закона за насърчаване на заетостта“.
На
18.08.2014г. от страна на г-н М. е представена декларация и уточнение, според
което КЗД следва ”да се произнесе по чл.47 т.т.1 до 12 в пряка връзка с чл.10,
по смисъла на разпоредбите на чл.4 и чл.6 от ЗЗД .
С разпореждане № 775/05.09.2014г. е
образувана преписка № 338/2014г. по описа на КЗД за производство по глава
Четвърта от ЗЗДискр., като е възприето, че в жалбата са изложени оплаквания за
дискриминация по признак „лично положение”, както и е определен състав за
разглеждане на преписката с възложени на членовете задължения за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая с обсъждане на обяснения и
възражения на заинтересованите страни, а на жалбоподателя е указана
доказателствена тежест по чл.9 ЗЗД.
С решение № 38/29.01.2015г.
производството по преписка № 338/2014г. е прекратено, тъй като обществения
посредник на община Пловдив – ответна страна е починал.
Решението за прекратяване на
производството е обжалвано пред АС-Пловдив и с Определение № 728/24.03.2015г.
по адм.д.№ 488/2015г. на АС-Пловдив е отменено решение № 38/29.01.2015г. и
преписката – върната на КЗД за произнасяне по същество. Производството пред КЗД
е възобновено с разпореждане от 24.04.2015г., л.68 и е насрочено открито
заседание на 25.06.2015г.
Открито
заседание на КЗД е проведено на 18.02.2016г., събирани са доказателства и
становища и в крайна сметка е издадено и решение на 01.06.2016г.
Същото е оспорено по съдебен ред
поради което ПАС с Решение № 1844 от
17,10,2016г. по ад. № 1628/2016г. е
отменил Решение № 213/01.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация в
частта, в която е приетото за установено по отношение жалбоподателя, че с
изпращане на писмо № С-823-(1)/18.03.2014г. – общинският обществен посредник на
община Пловдив Д.А. не е нарушил забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение” и ОбС-Пловдив,
представляван от председателя С.П. не е нарушил забраната за дискриминация по
чл.4 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение” спрямо
оспорващото лице, като отхвърля жалбата в прекратителната част на решението и е
върнал преписката на КЗД за произнасяне
по жалбата на Б. Н. М. в административно производство с участие на надлежна
страна по отношение ответник, съобразно указанията в мотивите на съдебния акт.
Решение № 1844 от 17,10,2016г. по ад. № 1628/2016г. е влезнало в сила , след
обжалване пред ВАС , поради което КЗД с
разпореждане № 267/11.05.2017 г. на председателя на Комисията
производството по преписка № 338/2014 г. е възобновено.
На 22.06.2017 г. е изпратено писмо до
временно изпълняващия длъжността обществен общински посредник на територията на
Община Пловдив, с което е изискано от същия да представи становище и такова е
постъпило в деловодството на Комисията с вх. № 16-15-388/07.07.2017 г. В становището
си Б. Л.С.- В.И.Д. Обществен посредник на територията на община Пловдив счита,
че жалбата е неоснователна, поради липса на осъществена спрямо жалбоподателя
пряка или непряка дискриминация по признак „лично положение“. Заявява, че не са събрани доказателства потвърждаващи
хипотезата на пряка или непряка дискриминация и лицето не е поставено в
дискриминационно положение с използване на израза безработен в кавички. Счита,
че са представени всички относими към административния спор доказателства.
В хода на проучването, жалбоподателят е
депозирал Заявление с вх. № 44-00- 4147/09.01.2018 г. по описа на КЗД, след
което е проведено открито заседание по преписката.
Проведено е едно открито заседание,
съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и я е
обявил за решаване и е дал 7 (седем) дневен срок на жалбоподателя за депозиране
на писмена защита, като такава не е депозирана.
След като е обсъдил събраните по преписката доказателства, както и
изразените становища на страните Трети
специализиран заседателен състав е приел , че не се спори, че жалбоподателят Б.Н.М.
към 2014г. е бил безработен, а на 17.03.2014 година е подал сигнал до
обществения посредник на община Пловдив.
Съставът е приел , че спорът по същество е доколко поставянето в кавички на думата
безработен в документ с изх. № С 1-823-(1) от 18.03.2014 г. противоречи на
разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и причинява вреди.
В
мотивите на решението си Комисията е посочил кога в български език се
поставят кавички , какъв е фактическия състав на дискриминационния акт ,
обсъдено е становището на Д.А. по
жалбата , допуснатите правописни грешки от жалбоподателя в жалбата и
декларацията към нея , начина по който жалбоподателя е възприел оспореното
писмо, дефиниция на защитения признак "Личното положение", нормативната
уредба за конституирането, функционирането и контрола над общинските обществени
посредници .
Изложени са мотиви , че общинския
обществен посредник не разполага с властнически средства за въздействие и
принуда и че механизмите, с които той разполага са предимно в сферата на
морала, доверието, с което личността се ползва в обществото, авторитета, който
има пред администрацията.
Изложени са мотиви и че отговорността за дискриминация може да се
понесе от друго лице, но само в изрично посочените в ЗЗД случаи тя може да се
признае от Комисията за защита от дискриминация. Дискриминацията несъмнено е
деликт, но деликтната отговорност е от общата компетентност на съда. По реда на
административното производство пред КЗД може да се търси отговорност само от
прекия извършител и от лицата по чл. 8, чл. 17, чл. 19 и чл. 31 от ЗЗД.
В мотивите е прието , че наследниците
и правоприемниците на прекия извършител не следва да носят отговорност за
действия, които имат строго личен характер и пораждат отношения със също
толкова личен характер, което ги прави ненаследими. По тази причина, според
състава, няма как да съществува правоприемство в отговорността между различни
личности, заемали длъжността общински обществен посредник на Пловдив.
Изрично е посочено , че жалбоподателят
не е представил факти, от които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, поради което се приема , че Б.Н.М. не е изпълнил изискването на чл. 9 от ЗЗД, за да се прехвърли доказателствената тежест върху ответната страна.
Както по-горе беше посочено с
оспореното решение Комисията е приела за УСТАНОВЕНО че, Б. Л.С.- В.И.Д.
обществен посредник на територията на община Пловдив и правоприемник на
заеманата от Д.И.А. (починал) длъжност - общински обществен посредник на община
Пловдив, не е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ спрямо Б.Н.М., както и е
ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
44-00-2993 /03.07.2014 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3468/18.08.2014 г.
по описа на КЗД, подадени от Б.Н.М..
От правна страна съдът следва да посочи следното:
Съдът счита че в случая не е налице
каквато и да е дискриминация спрямо жалбоподателя.
Законодателят в чл. 4 е посочил че: ал. 1- Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. ал.2- Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства и ал. 3- Непряка дискриминация
е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят
по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно
положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика,
освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед
на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
В жалбата си М. счита , че неправилно
Комисията е определила жалбата по
признак лично положение и според него жалбата е следвало да бъде разгледана по
признак обществено положение.
Съдът счита че законосъобразно
Комисията е определила оплакванията в жалбата по признак лично положение.
В жалбата си на л. 2 /гръб,горе/ жалбоподателят
твърди: „Това че съм безработен не е
същностна характеристика на личността ми , който значимо да ме характеризира“.
Съдът счита, че точно този признак
„безработен“ , по скоро употребените кавички към него е предмета на спора и това е част от личностната характеристика на
М.. Няма спор, че от 2009г. до момента
г-н М. не работи. В производството
по това дело същият е направил искане /л.199-202/ да бъде освободен от ДТ и е приложил декларация , заявление
и регистрационна карта от
23,10,2009г., въз основа на които съдът приема за установено че от 2009г. до
момента М. не е работил.
Съдът счита, че жалбоподателят не е публично известна личност
, нито заема такава длъжност , поради което не може да се приеме че той е лице
публично известно или с такова обществено положение.
Правилно в случая Комисията е приложила
и анализирала материалната правна норма на чл. 4 от ЗЗД. Съдът счита , че в случая не е налице
каквато и да е пряка или непряка
дискриминация, съобразно подробно изброените в чл. 4 от ЗДД признаци.
Досежно твърдяното неправилно приложение на чл. 9 от с.з в аспекта за неправилно разпределение на
доказателствената тежест , пред Комисията.
Отново съдът счита , че правилно в
случая Комисията е приела за приложима правната норма на чл. 9 от ЗЗД. И при
насрочване на делото и при даване ход по същество , М. е имал възможност да
представи доказателства в подкрепа на твърдяната от него дискриминация.
Такива не е представил пред Комисията.
Такива не е представил и пред настоящия съдебен състав.
Предвид горното съдът счита , че
оспореното решение е издадено от компетентен орган , в предвидената форма , с
изложени мотиви обосноваващи постановения от комисията резултат, а жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед заявените претенции на
ответника се дължи юк. Възнаграждение в размер на 100 лева , а на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ПЛОВДИВ, съдебни разноски в размер на 300 /триста/
лева, съобразно приложения от адв.Д. списък на л. 265.
Водим от горното и на основание чл.
172 от АПК Съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.М.,*** против Решение № 228/01.06.2018г., по преписка № 338
/ 2014г. на Комисията за защита от
дискриминация.
ОСЪЖДА Б.Н.М.,
с ЕГН ********** *** да заплати на Комисията
за защита от дискриминация, със съдебен адрес *** ю.к. възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА
Б.Н.М., с ЕГН ********** *** да заплати
на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ град Пловдив съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :