№ 579
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500705 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. К. срещу Решение
№31/14.02.2023г. по гр. дело №1489/2022г. на ПрРС, с което е отхвърлена
молбата на А. А. К., за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, само
по отношение на детето К. А. К., ЕГН**********, поради твърдяно за
осъществено домашно насилие от отв. З. З. Д., ЕГН:**********, на
27.11.2022г., изразяващо се в това, че молителката А. К. получила текстово
съобщение от ответника със заплахата: „Ще дойда и ще видиш какво ще ти се
случи и майка ти няма да те познае после, не можеш да се скриеш от мен“,
като е осъдена А. К. за държавна такса в полза на БСВ.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено
при неправилен анализ на доказателствата, довел до необосновани изводи, а
отделно противоречи на морала, в която връзка излага доводи. Моли да бъде
отменено решението и да бъде уважена молбата по ЗЗДН в цялост, като в
о.с.з. поддържа доводите и молбата си до съда.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият не депозира отговор. В
о.с.з се явява лично и оспорва жалбата. Признава, че на процесната дата е
изпратил текстово съобщение до майката, чието съдържание не помни, но
1
оспорва това да е насилие върху детето. Моли за отхвърляне на жалбата.
Контролиращата страна ДСП – Провадия не изразява ясно становище по
жалбата, но изтъква като най-важно за случая да се подходи превантивно с
цел запазване живота и здравето на детето от ответника, от който майката
изпитва „ужасяващ страх“ и се крие.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ПрРС е образувано по молба на майката А. А. К.,
ЕГН**********, молба за защита от домашно насилие на дъщерята К. А. К.,
ЕГН**********, от ответника З. З. Д., ЕГН:**********.
В молбата са изложени твърдения, че молителката А. К. и ответникът Д.
живели на семейни начала, като ответникът е биологичен, но невписан в акта
за раждане, баща на детето К. К., родено през 2019г. Молителката твърди и че
е била многократно жертва на физическо и на психическо насилие от
ответника, като с Решение от 11.08.2022г. по гр. дело №7381/2022г. на ВРС
срещу ответника са били постановени мерки по ЗЗДН за нанесени два побоя
върху нея пред детето, включително забрана ответникът да доближава
майката за дванадесет месеца, а К. – за три. Въпреки това Д. системно
тормозил молителката и детето по телефона и чрез текствови съобщения,
следял ги и ги заплашвал,което принудило молителката да се крие.
Последнният и конкретно декларираният акт на насилие върху детето твърди
да съставлява получено от майката на 27.11.2022г., около два часа през
нощта, текстово съобщение от ответника със заплахата: „Ще дойда и ще
видиш какво ще ти се случи и майка ти няма да те познае после, не можеш
да се скриеш от мен“, което счита че съставлява насилие върху детето. Моли
за налагане на мерки за закрила на детето, което поддържа и в о.с.з.
В рамките на двукратно дадената от ВОС възможност молителката, чрез
адвоката й, не отстрани указанията по редовността на исковата молба
досежно конкретните пострадали лица и конкретно сочените насилствени
деяние, като с молба след изтичане на срока за това потвърди само, че
поддържа молбата си за закрила единствено на дъщеря й.
В о.с.з. пред ПрРС ответникът се се явява и оспорва молбата. Признава,
че на спорната дата е изпратил текстово съобщение до майката, съдържанието
на което не помни, но възразява това да е насилие върху детето, както и да е
извършвал такова. Моли за отхвърляне на жалбата.
Контролиращата страна ДСП – Провадия не изразява ясно становище по
мобата, но изтъква, че детето следва да живее в спокойна среда без насилие.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между А. К. и З. Д., че те двамата са живели на семейни
начала и че отв. Д. е биологичен, но невписан в акта за раждане, баща на
детето К. К., родено през 2019г.
Представена е и декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която са декларирани
твърденията на молителка, че: ответникът системно тормози и заплашва нея,
по телефона и чрез текствови съобщения, а отделно я и следи, поради което
тя се страхува да пусне дъщеря си на детска градина. Последното насилствено
деяние върху детето декларира да съставлява полученото от молителката на
27.11.2022г., около два часа през нощта, текстово съобщение от ответника,
без в декларацията да посочва дори съдържанието му.
Видно от приложения препис на съдебен акт, с Решение от 11.08.2022г.
по гр. дело №7381/2022г. на ВРС спрямо А. К. и дъщеря й, били постановени
мерки за закрила по ЗЗДН, за нанесени два побоя върху майката пред детето,
в т.ч. забрана ответникът да доближава майката за дванадесет месеца
(неизтекли към момента), а К. – за три (изтекли към момента).
От приложената на л.25-52 от делото на РС справка за съдимост с пълен
бюлетин към нея, З. З. Д. е осъждан за управление на МПС при употреба на
наркотични вещества, като последно с определение от 22.04.2021г. по НОХД
№52/2021г. на ПрРС наказанията му са групирани и е постановено да изтърпи
ефективно лишаване от свобода от седем месеца, отделно от забрана да
управлява МПС за посочен срок.
В представения от ДСП социален доклад се посочват предходни случаи
на домашно насилие от ответника върху А. К. и оплакванията й, че отв. Д.
продължава да я следи и заплашва. Детето К. се отглежда от майка си по
напълно подходящ и правилен за момичето начин. Изтъква се, че детето
следва да живее в спокойна среда без насилие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от легитимирано на осн. чл.8, т.2 от
ЗЗДН лице и касае обстоятелства, твърдяни да са настъпили в императивния
срок до един месец преди сезирането на съда и да са увеждащи лице по чл.3
от ЗЗДН, различно от молителя, като освен това е представена и декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което молбата е допустима.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие, както и
опитът за извършване на такова, а също и ограничаването на личната свобода
или на личния живот, насочени спрямо лица, които се намират или са (били)
в семейна или родствена връзка или във фактическо съжителство. За защита
на такива пострадали лица в ЗЗДН са предвидени мерки за запазване на
телесната им и психологична неприкосновеност и за предотвратяване на
3
бъдещи насилствени спрямо тях прояви на извършителя.
В настоящия случай в исковата и уточняващата молба пред ПрРС, както
и в молбата пред ВОС, макар подадена след срока за нея, се сочи системен
тормоз от ответника върху молителката и детето, чрез заплашване по
телефoн, с текствови съобщения, и чрез следене. Последният и конкретно
твърдяният акт на насилие се сочи да съставлява полученото от майката на
27.11.2022г., около два часа през нощта, текстово съобщение от ответника със
заплахата: „Ще дойда и ще видиш какво ще ти се случи и майка ти няма да
те познае после, не можеш да се скриеш от мен“. Твърденията, макар общо,
са отразени и в представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която
съдържа данни и че молителката се страхува за живота и здравето – своите и
на детето, с оглед и на предходно преживяно от нея насилие пред детето.
Последното се установи от приетия препис на Решение от 11.08.2022г. по гр.
д. №7381/2022г. на ВРС, с което спрямо А. К. и дъщеря й е била предприета
закрила по ЗЗДН, за нанесени два побоя от ответника върху майката пред
детето. Мерките са включвали и забраната ответникът да доближава майката
за дванадесет месеца (неизтекли към момента), а К. – за три (изтекли към
момента). Към това от изисканата пълна справка за съдимост са видни
криминалните прояви на ответника. А относно твърдяното текстово
съобщение ответникът призна, че е изпращал съобщение на майката на
исковата дата,но не помни съдържанието му. Това частично признание,ведно
с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която има доказателствено значение,
ведно и с характеристичните данни на Д., обуславят извод за вербално
насилие върху майката, от което косвено детето би могло да бъде засегнато. В
този смисъл според съдебния състав е налице необходимост от закрила на
детето К., превантивно и с цел запазване на здравето и спокойствието му, при
отчитане и на предишни насилствени прояви на ответника върху майката и
детето. Поради което на ответника следва да се наложи задължение по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН, както и задължителната глоба в минимален размер от
200.00лв.
Като резултат първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и да бъдат постановени приетите от настоящия съд минимални мерки.
С оглед изхода по спора и на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВОС, сумите: държавна такса пред ВРС от 25.00лв.; както и държавна
такса пред ВОС от 12.50лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №31/14.02.2023г. по гр. дело №1489/2022г. на
ПрРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА З. З. Д., ЕГН**********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. А. К., ЕГН**********, на осн.
4
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА З. З. Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, глоба в размер 200.00лв., на осн. чл.5,
ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА З. З. Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумите: държавна такса пред ВРС от
25.00лв.; както и държавна такса пред ВОС от 12.50лв., на осн. чл.11, ал.2
ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита!
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се изпрати на съответното
РУП при ОД на МВР-Варна по настоящите адреси на извършителя и
пострадалите, по арг. от чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5