Р Е Ш Е Н И Е
Номер 157 15.06.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети
юни две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№150 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С
решение на Панагюрски районен съд №212 от 23.12.2019г. постановено по
гр.д.№604/2019г. по описа на същия съд,
е отхвърлен иска предявен от С.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Н.Г.М. ЕГН ********** за делба на недвижим
имот представляващ дворното място УПИ с площ от 248 кв.м. по документи за
собственост и 229 кв.м. по скица, с
идентификатор: 55302.501.903 и с административен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ №15,
при съседи имот с идентификатор: 55302.501.918; 55302.501.904; 55302.501.9755;
55302.501.9751.
Със същото решение е допуснато извършването на съдебна делба на следните
недвижими вещи:
1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 55302.501.903.1.1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 година на ИД на АГКК, с площ от 90
кв.м. и предназначение: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира
се в сграда № 1 с идентификатор: 55302.501.903.1, която сграда е построен в УПИ
с идентификатор: 55302.501.903, ведно с прилежащите идеални части от
дворното място УПИ с площ от 248 кв.м. по документи за собственост и 229 кв.м. по скица, с идентификатор:
55302.501.903 и с административен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ № 15, ведно с прилежащите
части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: 55302.501.903.1.2 и административен адрес: гр. П.,
ул. „К.Ч.“ № 15, ет. 1.
2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 55302.501.903.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 година на ИД на АГКК, с площ от 90
кв.м. и предназначение: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира
се в сграда № 1 с идентификатор: 55302.501.903.1, която сграда е построен в УПИ
с идентификатор: 55302.501.903, ведно с прилежащите идеални части от
дворното място УПИ с площ от 248 кв.м. по документи за собственост и 229 кв.м. по скица, с идентификатор:
55302.501.903 и с административен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ № 15, ведно с прилежащите
части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: няма, под
обекта: 55302.501.903.1.1, над обекта: няма и административен адрес: гр. П.,
ул. „К.Ч.“ № 15, ет. 2.
3/ Сграда с идентификатор: 55302.501.903.2 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 година на ИД на АГКК, с площ от 15 кв.м. и
предназначение: хангар, депо, гараж, който самостоятелен обект е изграден в УПИ
с идентификатор: 55302.501.903, ведно с прилежащите идеални части от
дворното място УПИ с площ от 248 кв.м. по документи за собственост и 229 кв.м. по скица, с идентификатор:
55302.501.903 и административен адрес на сградата: гр. П., ул. „К.Ч.“ №15,
между съделителите: С.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Г.М. ЕГН ********** с адрес: ***, при следните квоти: 1/2 идеална част за С.Д.М. и 1/2 идеални части за Н..
Решението се обжалва с
въззивна жалба, подадена от ищцата С.Д.М.
*** чрез пълномощника си адв.Т.К., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, в частта с която е отхвърлен иска за делба
на дворното място-УПИ с площ от
248 кв.м. по документи за собственост и
229 кв.м. по скица, с идентификатор: 55302.501.903 и с административен
адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ № 15, при съседи-имот с идентификатор: 55302.501.918;
55302.501.904; 55302.501.9755; 55302.501.9751, с доводи за порочност на
решението като неправилно и постановено
в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил
разпоредбите на ППВС №2/1982г. приемайки недопустимост на делба на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни
собственици, които са и съсобственици на парцела, доколкото по делото
било установено, че съсобствения
недвижим имот е придобит по време на брака между страните, който брак е
прекратен с влязло в сила решение, като
имотът представлява СИО по смисъла на Семейния кодекс.В нарушение на процесуалните
правила според жалбоподателя, съдът при
постановяване на решение по чл.344 ал.1 от ГПК е коментирал въпроси, предмет
на втората фаза на делбата по
възлагането-чл.347 и следващите от ГПК и по изготвянето на разделителен
протокол по възлагането на неподеляем имот по чл.349 от ГПК въз основа на
заключение на вещо лице, като се поддържа недопустимост на произнасянето му в
първата фаза на делбата по въпрос, който е извън предмета на съдебното решение
за тази делбена фаза. Поддържа, че необоснованите изводи на съда и
произнасянето по въпроси, които са извън предмета на решението по чл.344 от ГПК представляват
пороци на съдебния акт като неправилен и подлежащ на отмяна и при незаявена от
която и да било страна в делбата недопустимост на делбата за процесния недвижим
имот.Счита, че по този начин, съдът се е произнесъл по непредявен иск което
прави решението недопустимо по смисъла на чл.270 ал.3 от ГПК. Моли да се отмени
решението в обжалваната му част и се допусне до делба процесния имот, а при
условията на евентуалност да се обезсили решението в посочената му обжалвана
част и се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Няма
ангажирани доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Няма
постъпил отговор на подадената въззивната жалба по реда на чл.263 от ГПК от
насрещната по спора страна.
В
съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, като
въззивната жалба се поддържа, а насрещната страна я оспорва като неоснователна.
Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на
чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, с вх.№87 от 09.01.2020г. подадена от ищцата в производството пред
първата инстанция С.Д.М. чрез
процесуалния си представител адв. Т.К. ***, и прие за установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти,
придобити от съделителите по време на брака им и намиращи се в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратен с развод,
в резултат на което имуществената общност се е трансформирала в обикновена
съсобственост-чл.341 и следващите от ГПК във връзка с чл.21 ал.-ал.3 от
Семейния кодекс.
В исковата си молба против Н.Г.М., с посочен адрес и
ЕГН, ищцата С. Д. М., също с посочени
ЕГН и адрес, твърди, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 29.08.2010г., от
който имат син Д., роден на ***г., като бракът им е прекратен с развод по
съдебен ред-решение №3 по гр.д.№ 1047/2017г. на РС-П.. Твърди се още, че по
време на брака, страните са придобили чрез покупко-продажба с НА №97,том ІІІ,
д.№350/ 2011г. недвижим имот в гр.П., ул.“К.Ч.“ №15, представляващ УПИ с площ
от 229кв.м. с идентификатор : 55302.501.903, ведно със застроените в УПИ-
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена квадратура на всеки етаж от по
90кв.м., с идентификатори-на първия етаж-55302.501.903.1.1 и на втори
етаж-55302.501.903.1.2, и гараж, застроен върху 15кв.м. с идентификатор
55302.501.903.2, при съседи на УПИ-УПИ с идентификатори 55302.501.918;
55302.501.904; 55302.501.9755; 55302.501.9751, при данъчна оценка на имота от
25074.70лв. Твърди се, че съгласно съдебното решение за развод ищцата следвало
да ползва след развода семейното жилище, представляващо първия жилищен етаж, пригоден за живеене, но
не била допусната до него, от ответника като
след влизането си в него на 13.08.2018г. ищцата установила, че жилището
е празно, а движимите вещи изкъртени и изнесени, като в исковата молба се
изброяват поименно изнесените движимите вещи от етажа и занесени на втория етаж,
които не са предмет на делбата. Излагат се твърдения, че ищцата не живее на
етажа тъй като жилищната сграда се обитава
от новото семейство на ответника и неговия баща. Тъй като страните не можели
доброволно да си поделят описаните недвижими имоти, моли ищцата да се допусне
делба процесния УПИ ведно с двуетажната жилищна сграда и гараж, при права от по
½ ид.ч. за всеки един от двамата съделители.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника по спора Н.М. чрез адв. Г.М. ***, в който не се
оспорва подадената искова молба по отношение на съществуващата съсобственост
между страните спрямо делбените имоти, като се оспорват твърденията на ищцата, че
не е била допускана до семейното жилище и относно твърденията, че са изнесени
от него движимите вещи, и се поддържа, че твърденията несъответстват на
истината. Конкретни доводи в тази връзка не се развиват. Моли да бъде допуснат
до делба и МПС,марка …., модел Х…., с ДК №……. …, придобит по време на
брака и намиращ се в държане на ищцата,
за който в последствие по делото е
установено, че е отчужден в полза на трето лице преди завеждането на делото.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
Страните по спора са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на 29.08.2010г., който брак е прекратен с развод с влязло на
15.01.2018г. в законна сила съдебно решение №3 от 15.01.2018г. на Панагюрски
районен съд постановено по
гр.д.№1047/2017г. Установява се, че по време на брака страните са придобили по
покупко-продажба в съпружеска имуществена общност, описаните в исковата молба
недвижими имоти-УПИ, ведно с двуетажната жилищна сграда и масивен гараж, за
което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97, том
ІІІ, рег.№3892, дело №350 от 26.10.2011г. на нотариус П.К., нотариус №390 с район на действие-РС-П. за сумата от
48895.75лв. След изповядване на сделката, за гр.П. е съставена кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-39 от 17.07.20102г.
на ИД на АГКК въз основа на която на
отделните недвижими имоти-УПИ, на всеки
един от двата жилищни етажа и на гаража са определени съответните
идентификатори като самостоятелни обекти на правото на собственост, описани в
исковата молба, за което по делото са приложени и съответните схеми, и в които
всеки имот е записан като съсобствен между двамата съпрузи при равни
права. В издаденото удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК също
е отразено, че процесните имоти са съсобствени между двамата съделители при равни
права /виж удостоверение №014065 от 05.08.2019г. По отношение на процесния лек
автомобил по делото са представени данни, че същият е закупен по време на
брака-на 22.03.2015г. от С. М. и
продаден на 18.03.2019г. от ищцата
М. , тоест около 5/пет / месеца преди завеждането на иска за делба и 14
месеца след разтрогването на брака с развод.
При тези
данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че страните по делото са
съсобственици при равни права върху УПИ, двуетажна жилищна сграда и гараж и да
иска същите да бъдат допусни до делба.
Разгледаната по същество исковата претенция е частично
основателна и то само по отношение на двуетажната жилищна сграда включваща два
самостоятелни обекта на правото на собственост- самостоятелни жилищни етажи,
както и гаража при равни права за съделителите, така както е приел и първоинстанционния
съд. В тази част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
Предмет на настоящата въззивна проверка е
постановеното първоинстанционно решение само и единствено в частта с която
делбеният съд е отказал да допусне до делба урегулирания поземлен имот в който попада жилищната сграда и гаража, и
който УПИ е записан с идентификатор 55302.501.903 и с площ от 229кв.м. Доводите
на първоинстанционния съд са, че процесният УПИ представлява обща част на
застроена в имота двуетажна жилищна сграда
състояща се от два самостоятелни обекта на правото на собственост,
представляваща сграда на основното застрояване според предвижданията на плана
от една страна, че самият УПИ е маломерен и като такъв не може да бъде разделен
на два по-малки и самостоятелни обекта на правото на собственост доколкото не
отговарят на изискванията за лице и площ, съгласно разпоредбите на ЗУТ, както и
поради това, че в резултат на извършване на делбата и трансформиране на
съсобствеността върху делбените имоти в отделни самостоятелни обекти на правото
на собственост принадлежащи на отдени носители на правото на собственост било
на всеки от съделителите по отделно или на трето лице в зависимост от
възприетия способ за извършване на делбата-възлагане, жребие, изнасяне на
публична продан, то дворното място в резултат на учредената хоризонтална или
вертикална етажна собственост, придобива статута и характер по своето естество
и предназначение да обслужва етажната собственост, при които УПИ представлява
обща за сградите,построени в него, част.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция
и съдът препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд по реда на
чл.272 от ГПК.
Настоящият случай е изключение от общите правила за
допускане на делбата в хипотезите, посочени в Постановление на Пленума на ВС №4
от 30.10.1964г. и ППВС №2 от 04.05.1982г., буква“ д“, които регламентират
недопустимост на делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради,
които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела. В настоящата
хипотеза е точно обратното. Към момента на допускане на делбата делбеният имот
–застроеното с основни сгради и неподеляемо по правилата на ЗУТ дворно място
както и самите сгради е съсобствено на всички съсобственици на дворното място. Но перспективата при извършване на делбата
на сградите е ясна и недвусмислена-в
резултат на съответния избран способ за прекратяване на съсобствеността било
чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие или чрез възлагане
на отделните самостоятелни имоти на отделните съделители или изнасяне на
публична продан на трите имота-по отделно двата етажа от жилищната сграда и
гаража, като самостоятелни обекти на правото на собственост, неминуемо ще се
достигне до конфигурация при която се създава етажна собственост/хоризонтала
или вертикална/ при което съгласно чл.38
ал.1 от ЗС дворното място представлява
обща част. Или съсобственото дворно място, което е застроено със сгради,
в което всеки един от съсобствениците в резултат на извършването на
делбата получава и притежава
самостоятелен обект в индивидуална собственост, представлява обща част от
смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС само ако от него при спазване на установените в ЗУТ
правила не са обособени самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва
притежаван в индивидуална собственост
обект. Принципът въведен от съдебната практика в тези хипотези е, че дворното
място следва да остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите,
за да може последните да отговарят на критерия за обект на основното
застрояване/жилищна , вили и други/, със съответните принадлежности-прилежащ
терен.Казано по друг начин, принципното разбиране е, че когато в едно
неподеляемо дворно място със статут на дворищно-регулационен парцел има
изградени два самостоятелни обекта на основното застрояване/чл.37 от ЗУТ-жилища, вили и други/, в режим на хоризонтална етажна собственост, дворното
място следва да обслужва и двата обекта като неделима според предназначението
си обща част. Когато обособяването на
етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата /какъвто
несъмнено е настоящия случай/ в резултат на извършване делбата на самостоятелните
обекти чрез различни способи/възлагане, изнасяне на публична
продан,разпределение/ това принципно положение, а именно че дворното място
следва да остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите, за да
може последните да отговарят на критерия за
обект на основното застрояване със съответните принадлежности, следва
безусловно да се съблюдава.
Съдебната практика приема още, че въпросът за
допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя
предимно в първата фаза на производство, но в отделни случаи, когато
обособяването на самостоятелни обекти или формирането на дяловете се извършва във
втората фаза на делбения процес, този въпрос може да бъде поставен и при
извършването на делбата/както е в случая/; че най-късно във фазата по
извършване на делбата следва да се разпределят по правилото на чл.40 от ЗС и
съответните идеални части от дворното
място, които са били придобити
общо заедно с няколко самостоятелни обекта от сградата, ако разпределението
вече не е било извършено с решението по допускане на делбата; че когато предмет на съдебната делба са самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, съответните идеални части по ПИ,
върху който сградата е построена, следва да бъдат разпределени в процентно
съотношение по правилата на чл.40 от ЗС между самостоятелни обекти, които
формират отделни дялове и че тези идеални части от дворното място не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост и не могат да бъдат
поделени чрез изнасяне на публична продан отделно от обектите, към които са
придадени, докато сградата съществува. Освен това след като в резултат на
обособяване на етажите в самостоятелни обекти,които след делбата /втора фаза/
ще принадлежат на различни собственици, то дворното, в което е построена
сграда, придобива статут на обща част,поради което следва да се конкретизира в
проценти и припадащите се части от него към всеки дял.Тоест, дори такова дворно
място да е допуснато до делба в нарушение на посочения принцип, то и във фазата
по извършване на делбата при избиране на
способа за прекратяване на съсобствеността следва да се съблюдава този принцип
като дворното място следва безусловно да остане обща част като принадлежност на
всеки един от самостоятелните обекти, тоест дворното място да бъде изключено от
делбата, приемайки, че то е обща част и съответно прилежаща площ към всяка една
от сградите в него.
В тази връзка са –ППВС №4 от 30.10.1964г. ; ППВС №2 от
04.05.1982г.; решение №229 от 30.11.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1755/2015г., І г.о.;
решение №22 от 30.01.2012г. на ВКС по гр.145/2011г., І г.о.; решение №97 от
10.07.2018г. на ВКС по гр.д.№3845/2017г., І г.о.; решение №241 от 18.01.2017г.
по гр.д.№2440/2016г.-І-г.о.; решение №279 от 20.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 915/2010г.,
І т.о; определение №375 от 09.06.2016г. на ВКС по гр.д.№2392/2016, І г.о.; решение
№201 от 19.10.2015г. по гр.д.№2585 /2015г.-І г.о.; решение №293 от 12.12.2011г.
на ВКС по гр.д.№265/2011г., ІІ г.о.; решение №74 от 22.06.2018г. на ВКС по
гр.д.№2879/2017г., ІІ г.о. и други.
Предвид изложеното решението на Панагюрския районен съд
в обжалваната му част относно недопускането до делба на процесното дворно място
в гр.П., представляващо УПИ с идентификатор №55302.501.903 с административен
адрес в гр.П.,ул.“К.Ч.“ №15, с площ от
229 кв.м., ще следва да се потвърди като валидно, допустимо и по същество
правилно. Същото не страда от пороците, изложени във въззивната жалба на ищцата
по изложените по – горе съображения.
Разноски в производството не се присъждат и следва да
бъдат взети в предвид от делбения съд във втората фаза по извършване на
делбата.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Панагюрски районен съд №212 от 23.12.2019г. постановено по
гр.д.№604/2019г. по описа на същия съд,
В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен иска предявен от С.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***6 срещу Н.Г.М., ЕГН ********** за делба на недвижим
имот представляващ дворното място УПИ с площ от 248 кв.м. по документи за
собственост и 229 кв.м. по скица, с
идентификатор: 55302.501.903 и с административен адрес: гр. П., ул. „К.Ч.“ №15,
обл. Пазарджик, при съседи-имот с идентификатор: 55302.501.918; 55302.501.904;
55302.501.9755; 55302.501.9751.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.