РЕШЕНИЕ
№ 7829
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110117959 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *******, срещу И.
Л., родена на **********г., гражданин на Г, с адрес: г*************** Н. Д. Ш. с ЕГН:
**********, с адрес: г*************, Р. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
****************** М. Б. В. с ЕГН: **********, с адрес: *********************, Б. Р. П.
с ЕГН: **********, с адрес: *************** и М. Р. М. с ЕГН: **********, с адрес:
г*************** с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разделно при квоти
-по 1/12 за И. Л., Б. Р. П. и М. Р. М. и
-по 3/12 за Н. Д. Ш., Р. Д. Д. и М. Б. В.
сумата в общ размер на 1581.99лв., от които 1315.76лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. — м.04.2023г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/29.03.2024 г./ до изплащане
на вземането, както и 210.33лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г, до 05.02.2024г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 47.05лв. - главница за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /29.03.2024 г./ до изплащане на вземането и 8.85лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2021г. до
05.02.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: *****************, ID номер: ********,
Номер на инсталация: ************, Абонатен номер: **************.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
1
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Б ”ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Д. Д. и Н. Д. Ш. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват размера на предявения иск. Представят доказателства за заплащане
на претендираните от тях суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Б. В. представя касова бележка за заплащане на
своята част от задължението.
Ответникът Б. Р. П. в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Ответниците И. Л. и М. Р. М. чрез назначения особен представител оспорват исковете
по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ищците са собственици при посочените
квоти на топлоснабдения имот. Оспорва се наличието на облигационна връзка. Прави се
възражение за погасяване на вземанията по давност.
По време на делото ответника Н. Ш. е починал /на 15.04.2024 г./ видно от изготвената
справка чрез функционалната на ЕИСС в НБДН. Видно от справката за наследници,
наследници на Н. Д. Ш. са: Г. Н. Ш., ЕГН ********** и Т. Н. Ш., ЕГН **********. Същите
са конституирани като страни с протоколно определение от 11.03.2025 г.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити безвъзмездно
2
чрез учредено и реализирано *****************
С Нотариален акт за дарение на н***************************
На 12.06.2018 г. ****************************************
Видно от представените удостоверения за наследници РР Ш. е починал на********* г.
като е оставил за наследници Н. Д. Ш. и Р. Д. Д. (брат и сестра на баща му), М. Б. В. (сестра
на майка му) иРБ П.- брат на майка му. РБ П. е починал на 24.06.2020 г. като е оставил за
наследници И-М. Л. –съпруга, М. Р. М.- дъщеря и Б. Р. П.- син.
Представена е вписана искова молба за делба с ищци Н. Д. Ш. и Р. Д. Д срещу
ответник М. Б. В. за делба на**************, както и искова делба за същите имото между
същте страни, но с участието и на И-М. Л., М. Р. М. и Б. Р. П..
Представен е договор между „ББ“ ООД, и етажната собственост с адрес:
г***********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Б“ ООД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход в процесната сграда. Общия топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.
Вещото лице е установило, че за извършване на дяловото разпределение на ТЕ в
сградата са монтирани апартаментни топломери в имотите. ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление
минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ.
Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект. За процесния имот
изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталация е на база отопляема кубатура в
размер на 152куб.м. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Изчислените
проценти на ТЕ за отопление от сградна инсталация за: 10.2021 -04.2022г. 5.83% и 10.2022-
04.2023г. 20.96%. В процесния имот има монтиран апартаментен топломер с фабр.
№*******. По сведение на ФДР последният период с осигурен достъп е 17/18г., след който
достъп до имота не е имало. За период 21/22г. е представен протокол за неосигурен достъп
до имота на двете дати за отчет 09.05.2022г. и 21.05.2022г. поради което за същия период е
изчислена ТЕ на база инсталирана мощност /по данни на „Б“ ООД сумарната мощност в
3
имота е 6522W/, умножена по МСРС в размер на 2.03678дел. По усмотрение на оператор
във ФДР изчислената стойност е намалена с 50%. За период 22/23г. е осигурен достъп за
отчет, като отчетния формуляр от 04.05.2023г. с подпис на потребител е представен на в.л. В
процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода. За отчетен период 21 /22г. не е
осигурен достъп до имота на двете дати за отчет 09.05.2022г. и 21.05.2022г. За същия период
има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности, вместо на база един брой
потребител на топла вода / при служебно определен разход 140л. на денонощие за един
потребител/. За период 22/23. е осигурен достъп за отчет на 04.05.2023г. с показание на
водомера 51куб.м. По сведение на ФДР последният период с осигурен достъп е 17/18г., след
който достъп до имота не е имало. Показанието на водомера от 2018г. е 43куб.м. За период
22/23г. като старо показание 51куб.м. не отговаря на последния реален отчет.
СТЕ счита, че сумите за ТЕ за отопление на имот ТЕ за БГВ за 21/22г. са занижени. За
останалите компоненти и периоди изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 1323.10 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния
период по партидата на аб. № ************** няма постъпили плащания.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
4
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
От представените по делото доказателства не се установява ответниците да са
собственици или вещноправни ползватели на процесния топлоснабден имот-
********************* От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот се
установява, че РР Ш. е бил собственик на апартамент ***,който след смъртта му е преминал
в съосбственост между ответниците при посочените от ищеца квоти.
Не се установява обаче общият наследодател на ответниците РР Ш. да е бил
собственик на апартамент №16. Представени по делото са искови молби за делба на
апартамент **** но не и съдебно решение по фазата на допускане на делбата, от което да се
установи със сила на пресъдено нещо кои са съсосбтвеници на топлоснабдения обект. По
отношение на ******* е налице воля от РР Ш. за възникване на облигационна връзка с
топлопреносното предприятие, но след смъртта му тази връзка се прекратява. Липсват
доказателства ответниците да са ex lege потребители на ТЕ- собственици или вещноправни
ползватели на топлоснабден имот- -****************. Липсва и изразена воля от тях за
възникване на облигационна връзка по отношение на имота.
Така между ответниците и топлопреносното предприятие не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК *******, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу И. Л., родена на **********г., гражданин на Г, с адрес:
г*************** Г. Н. Ш., ЕГН ********** и Т. Н. Ш., ЕГН ********** /конституирани
на мястото на Н. Д. Ш. с ЕГН: **********/, Р. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
****************** М. Б. В. с ЕГН: **********, с адрес: *********************, Б. Р. П.
с ЕГН: **********, с адрес: *************** и М. Р. М. с ЕГН: **********, с адрес:
г*************** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти
-по 1/12 за И. Л., Б. Р. П. и М. Р. М. и
-по 3/12 за Р. Д. Д. и М. Б. В.
-по 3/24 за Г. Н. Ш., ЕГН ********** и Т. Н. Ш., ЕГН ********** /конституирани на
мястото на Н. Д. Ш. с ЕГН: **********/,
сумата в общ размер на 1581.99лв., от които 1315.76лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабдения имот с адрес:
*****************, ID номер: ********, Номер на инсталация: ************, Абонатен
номер: **************, за периода м.05.2021г. — м.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба/29.03.2024 г./ до изплащане на вземането, както и
210.33лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г, до 05.02.2024г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 47.05лв. - главница за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/29.03.2024 г./ до изплащане на вземането и 8.85лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2021г. до 05.02.2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б” ООД
със седалище и адрес на управление: ************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6