РЕШЕНИЕ

Номер   1510                        12.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На единадесети юни                           двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     2856 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 407713-F399849/13.02.2019г. на *** на Дирекция „Контрол” в ТД НАП Пловдив, с което на „Транс спорт 1“ООД, ЕИК *********, адрес ***  е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 50 / петдесет/ лв. за нарушение по чл.86, ал.2, вр. с ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с 82, ал.2, т.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2, вр. чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

          Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят извършвал дейност по търговия с транспортни средства като ги транспортира до Р България и във връзка с тази дейност ползвало фериботен превоз на чуждестранен доставчик. За извършената услуга по превоза обаче приело, че не се дължи данък добавена стойност и не начислило такъв. Във връзка със сигнал от страна партньор свид.Х.М. ***, извършила проверка като й били предоставени документите по извършените доставки на фериботни услуги от дружеството жалбоподател. От тях се установило, че действително е налице извършена услуга, за която не е начислен ДДС в случая от българското дружество. Същото като регистрирано по ЗДДС лице, платец на данъка по глава осма от ЗДДС и в качеството си на получател на услуга, не е начислил следващият се по доставката ДДС. За месец 02.2017г. били издадени пет документа за превоз, а именно № 604359/09.02.2017г., №580226/19.02.17г., №607859/19.02.17г., 592701/24.017г. и №607078/28.02.17г.  В законоустановения срок до 14.03.2017 г., включително, дружеството жалбоподател е следвабо да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, който да отрази в дневника за продажби и справка – декларация обхващащи периода м.02.17г., които да  подаде в ТД НАП Пловдив. Особеното на последното е, че следва получателят да начисли ДДС, а не доставчикът. Едва през месец 07.2018г. дружеството жалбоподател предпирело действия по начисляване на данъка.

Все пак горното било счетено като нарушение на нормите на ЗДДС от свид.М. и тя съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, въз основа на който било издадено и процесното НП.

Горното фактическо положение се установи по категоричен начин от показанията на разпитания в качеството на свидетел по делото актосъставител Х.С.М., с които се потвърждават констатациите по АУАН, пренесени и в наказателното постановление, като същата е посочила, че при съставянето на акта е присъствал упълномощен представител на дружеството, а начисляването на данъка по посочената в акта доставка е било извършено в хода на започналата проверка от данъчните органи. Жалбоподателят оправдал закъснялото начисляване на ДДС по причина допуснат пропуск от счетоводителя му. На практика със жалбата не се и оспорват горните фактически положения. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

 С оглед горното фактическо положение настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали отговорност на жалбоподателя.

 Видно от събраните по делото доказателства е, че чрез бездействие е извършено вмененото нарушение. Жалбоподателят в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и получател на услуги от чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната и каквито услуги са облагаеми, а именно превоз с ферибот, не е самоначислило следващия се ДДС за месец февруари 2017г. в законоустановения срок до 14.03.2017г. В конкретния случай характера на доставката е такъв, че чл. 82, ал.2, т. 3 от ЗДДС изисква в случаите на получени услуги от чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната и при условие, че тези доставки са облагаеми с ДДС, получателят  на тези услуги да си самоначисли данъка по тях, по реда на чл. 86 от ЗДДС. За да извърши това начисление получателят следва да издаде данъчен документ, в случая протокол, който да включи в дневника за продажби и справки декларации за периода, през който е издаден този протокол. Този протокол не е издаден в срок през периода, през който данъкът е станал изискуем, съгласно чл. 25, ал.6, т.1 от ЗДДС. В настоящия случай, както е видно от представените доказателства на дружеството, в срок не е издало протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и този протокол не е намерил отражение в дневника за продажбите  и в справка декларация за месец февруари 2017г., подадена в срока до 14.03.2017г. След констатиране на съответните нарушения и посочването на дружеството от страна на актосъставителката, дружеството е подало уведомление в НАП, за да му се разреши да извърши корекция на справка декларация и дневници за продажби и покупки за месец февруари 2017г., съответно било му е разрешено по реда на чл. 103 от ДОПК и същото е подало коригиращи декларации за този месец, с коригиращи отчетни регистри, но това е станало през месец август 2018г., т. е. извън сроковете по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Действително се установява, че такива корекции са били извършени, но това не води до отпадане на административно наказателна отговорност, а има значение единствено с оглед данъчното облагане. Ясно в АУАН и НП са посочени място и дата на нарушението, както и механизма на извършването. Налице е неначисляване на данък, а последното представлява един сложен фактически състав, уреден в чл. 86 от ЗДДС. Ал.1 на чл. 86 от ЗДДС сочи елементите на този фактически състав, а именно издаването на данъчен документ, включен в отчетни регистри и справка - декларация, а ал. 2 сочи времето, когато трябва да се начисли данъка, тоест в настоящия случай се явяват нарушени както ал. 1, така и ал. 2 и самите обстоятелства по действието и времето, когато е трябвало тези действия да бъдат извършени са подробно описани като последователност в акта и в наказателното постановление. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, тъй като с включването на документа за получените услуги в дневникът за покупки администрацията е разполагала само с обобщена информация.Освен това откриването на нарушението винаги изисква наличието на човешки фактор, т.е извършване на проверка от служител на съответната администрация, който да го констатира и да го подведе под дължимите правни норми. На следващо място само включването на един документ дори и с основанието му, че касае превоз, в конкретния случай не означа, че лицето дължи данък, защото от съществено значение при транспортните услуги, съгласно режима на ЗДДС е дестинацията на тези транспортни услуги и това е видно от чл. 22 от закона.  Възможно е например тогава, когато дестинацията е на получена услуга от чуждестранно лице, регистрирано в държава членка между България и трета страна, този транспорт да бъде облагаем с нулева ставка, съгласно чл. 30 от ЗДДС. Във всяко едно положение, без наличието на първични документи, най – малкото, за да определи дестинацията няма как да се знае дали действително лицето дължи начисляване на данък. Не за такива цели може да служи и информацията от системата ВИЕС, тъй като тя е една обобщена информация съгласно показанията на актосъставителя, без конкретни дати, без конкретни услуги.

Наложеното административно наказание е съобразено с вида на нарушителя – юридическо лицее, поради което и правилно е определено като имуществена санкция в размера, предвиден в закона, а именно 50 лева. Не е основателно възражението относно приложението на чл.180а ЗДДС. Както се установи от показанията на актосъставителката и приложените писмени доказателства, дневниците за покупки, а също и поканата по чл. 103 от ДОПК, лицето има право на данъчен кредит, доколкото използва тези услуги за своята стопанска дейност и съответно не ги е открило съгласно чл. 73А от ЗДДС. Същото ефективно е ползвало правото на данъчен кредит, а и е имало право на такъв по така приложените документи.

Извършеното нарушение не може да бъде определено като маловажен случай, което да предполага съответно приложение на чл.28 от ЗАНН, както се иска, доколкото се касае до нарушение, засягащо обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на физическите лица  пред данъчната администрация, а също и като се вземе предвид и значителното закъснение от почти година, допуснато от жалбоподателя. Тук следва да се има предвид също и във връзка с посоченото по-горе, че неначисляването е отделно нарушение от неплащането на дължим данък, поради което и дали е ощетен фискът в конкретния случай е ирелевантно обстоятелство.

Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 407713-F399849/13.02.2019г. на *** на Дирекция „Контрол” в ТД НАП Пловдив, с което на „Транс спорт 1“ООД, ЕИК *********, адрес ***  е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 50 / петдесет/ лв. за нарушение по чл.86, ал.2, вр. с ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с 82, ал.2, т.3, вр. чл.25, ал.1 и ал.2, вр. чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.